Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.07.2017 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри
Въззивен граждански състав
На 13 юни 2017 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар
Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело №141 по описа на 2017 г., за
да се произнесе взе предвид следното
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба подадена от
"ВАРОВИК
КОМЕРС" ЕООД, ЕИК-128596728, с. Каменец,
обл.Ямболска, подадена
чрез пълномощник адв.Т.С., със
съдебен адрес:***, an. № * против Решение №73/08.02.2017г. постановено по гр.д. №2340/2016г. по описа на
ЯРС, с което съдът е осъдил "ВАРОВИК КОМЕРС" ЕООД, ЕИК-128596728, с. Каменец, обл.Ямболска, да заплати на „АНДЕЗИТ”ООД гр.Бургас, с ЕИК-812161713, сумата от
11016,95 лв. по Договор от 08.09.2014 г.;
мораторна лихва в размер на 2057,18 лв. -за
периода от 29.10.2014 г. до 29.08.2016г.;
законната лихва върху сумата от 11016,95
лв. /съгл. Решение
№212/10.04.2017г. за поправка на ЯФГ/, считано от 30.08.2016г. до изплащане на вземането, както и съдебни
разноски в размер на 2022,97 лв. В жалбата се сочи,
че решението, е неправилно, постановено
при непълнота на доказателствата, при нарушение на закона и е необосновано. Твърди се, че решаващият съдебен състав правилно е възприел фактическата обстановка
по делото, но извършеното от него интерпретиране на експертизата и направените
от него правни изводи влизат в противоречие с установените по делото факти.
Сочи се, че по делото е бил спорен обемът на взривената скала, въз основа на
който се изчислява размерът на възнаграждението, а ищецът не е извършил пълно и
главно доказване на основния си иск с цена от 11016,95 лв. Сочи се, че вместо
част от свидетелските показания на служителите на ищеца да се оценят от съда
като признание на неизгоден за страната факт и доказателство, че ищецът има
трайно недобросъвестно поведение и е неизправната страна по сключения между
страните договор, съдът ги е възприел като надежден способ и методика за
изчисляване на добитата в резултат на ПВР варовикова скала, подлежаща на
заплащане. Твърди
се, че по изслушаната по делото
експертиза, като е използвало данните, заложени от ищеца в изготвения от него
паспорт №29, ВЛ-це е доказало защо плътния обем скала, който подлежи на
изземване след ПВР реално е 11770куб.м., а не претендираните от ищеца
16758куб.м. Твърди се също, че писмените възражения на ответника от 06.10.2014г.,
достигнали до знанието на ищеца на 07.10.2014г. изпратени само три
дни след взривяването и получени от ищеца пет дни преди издаване на процесната
фактура, в която е посочено оспореното количество, са били превратно изтълкувани от съда, в резултат на
което са направени и необосновани правни изводи, довели до постановяване на
обжалваното съдебно решение. Претендира се по подробни съображения изложени в
жалбата, решение на ЯРС да бъде отменено, като бъде постановено друго решение
от въззивния съд, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се
сторените пред двете инстанции по делото разноски.
По жалбата е постъпил писмен отговор от
насрещната страна „АНДЕЗИТ”ООД гр.Бургас, с ЕИК-812161713. В същия въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваният съдебен акт е
мотивиран и обоснован, кореспондира със събраните по делото доказателства и със
законовите разпоредби. Сочи се, че не е вярно
твърдението, че ищцовата претенция не е доказана по размер, поради факта, че
заложената в договора единична цена от 2,30 лв. без ДДС е за плътен куб.м., а в
Протокола от 03.10.2014г. е изчислен обемът на взривена скална маса (ВСМ).
Твърди се, че въззивникът не е отчел факта, че посоченото количество ВСМ в този
протокол е всъщност количеството на отбита плътна скална маса. Т.е. няма
никакво разминаване или неточност, що се отнася до съотнасянето на единичната
цена към количеството на добитата скална маса и изчисляването на общата
стойност на същата. Сочи се, че ищецът е действал добросъвестно и в изпълнение
на договора, съгласно който изчисляването на количествата става по „взаимно
съгласие, удостоверено с двустранно подписан протокол", какъвто всъщност е
Протоколът от 03.10.2014г.- чл.5 ал.3 от договора. Твърди се също, че
въззивникът е извършил плащане на част от сумата, която му е фактурирана. Само
по себе си, плащането по фактурата означавало, че същата е отразена в
счетоводството на въззивника, респ. е включена в дневниците за
покупко-продажби, а това от своя страна, съгласно задължителна за съдилищата
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, означавало признание на
задължението. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора,
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред
въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивникът не
изпраща представител. В депозирана по делото писмена молба е заявил, че
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез своя
пълномощник оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на
разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в законоустановените
срокове по ГПК,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните
и приема за установено следното:
Не е спорно по делото, а и от
представените пред ЯРС писмени доказателства се установява, че на 08.09.2014г., между
страните е бил подписан Договор, по силата на който "ВАРОВИК КОМЕРС"ЕООД с.Каменец, като
"възложител" е възложило на „АНДЕЗИТ”ООД гр.Бургас, в качеството му на
"изпълнител" да извършва пробивно-взривните работи на кариера "Каменец"
с.Каменец, за срок
от една година от датата на подписване на договора, който се подновява автоматично за всяка
следваща година, освен при отправено предизвестие за прекратяване. В чл.3 от договора страните
са уговорили, че на изпълнителя се дължи
възнаграждение, определено в Приложение № 1, съгласно което, размерът на
възнаграждението е:
2,30 лв. на плътен куб.м. скална маса без ДДС, платимо по банков път след
двустранно подписан протокол за замер на плътна скална маса от масива; с
авансово плащане на 50% до 3 дни преди датата на извършване на пробивно-взривни
работи и окончателно плащане за действително изпълнените пробивно-взривни
работи до 10 дни след издаване на фактура. В чл.5 ал.3 от договора,
страните са постигнали съгласие, изчисляването на количеството да става от външен независим
експерт на база взривен материал или по взаимно съгласие, удостоверено с
двустранно подписан протокол по схема.
Страните
не спорят също, и че на 03.10.2014г. са били извършени от изпълнителя пробивно-взривни работи. В тази връзка са и
показанията на разпитаните
по делото свидетели.
В съставения от
ищеца Паспорт за извършване на пробивно-взривни работи №29, утвърден на 23.09.2014 г., се
съдържат предварително зададени параметри на взривяването, според които обемът
на взривената скална маса ще бъде 11770 куб.м., /потвърден от вещото лицепо СТЕ/. В него е удостоверен успешният
резултат от взривяването /т.12/.
Видно
от Протокол от
03.10.2014 г., подписан от представители на двете страни /св. С. - Ръководител ПВР в "Андезит"ООД и управителят на въззивника- Р.П.Х./, сондажното взривно поле е било с размери
С писмо от
06.10.2014г., получено от "Андезит"ООД на 07.10.2014 г., Р.П. е уведомила изпълнителя, че на извършеното
взривяване на 03.10.2014г., при подписване на протокола са възникнали сериозни противоречия по
повод на методиката, по която се изчислява количеството добит варовик, тъй като
между
сктраните няма
уточнена такава. Поискала е с оглед на бъдещата съвместна дейност методиката да
бъде уточнена на среща.
Във
връзка с писмото, "Андезит"ООД е изготвил Анекс №2/13.10.2014г., в който е предложил методиката да бъде: „геодезични
измервания, извършени преди и след взривяването от компетентни за целта
представители на двете страни. Не е спорно, че възложителят не е подписал анекса, получен от него на 24.10.2014 г. /видно от обратната разписка/.
Във
връзка с процесното взривяване на 03.10.2014г., "Андезит"ООД е издал Фактура №2000001998/13.10.2014г.,
с получател "ВАРОВИК КОМЕРС"ЕООД с.Каменец, която е подписана от представители и на двете страни. Посочената във фактурата стойност на услугата е 38543,40 лв. за 16758 куб.м.
при единична цена от 2,30 лв. без ДДС, от която е приспаднат аванс от 8333,33
лв. Сумата за плащане съгласно фактурата е 36252,08 лв., която е сбор от стойността на сделката -30210,07
лв. и ДДС 6042,01 лв. Посочен е начин на плащане- по сметка, и падеж - 28.10.2014г. Не се спори, че от
дължимата сума впоследствие ищецът е приспаднал свое задължение към ответника в
размер на 5280 лв. за изразходено от него гориво, доставено от последния /прихващане по Двустранен
протокол от 31.12.2015 г., получен на 04.02.2016 г. с обратна разписка/, както и че е извършено
частично плащане на останалата част от задължението по фактурата, вследствие на
което неплатеният остатък е в размер на 11016,95 лв. /в тази връзка е
направеното изрично изявление на "ВАРОВИК КОМЕРС"ЕООД с.Каменец в писмения отговор на ИМ, с
оглед на което ответникът е заявил, и че доказателственото искане на ищеца за
назначаване на ССЕ е безпредметно/.
До
въззивника е била изпратена покана за плащане на задължението по фактурата, получена от него на 25.11.2014г. В отговор на тази покана, същия в писмо от 26.11.2014г. е
заявил, че не е налице точно и качествено изпълнение на взривните работи, като са налице много
негабарити, които троши за своя сметка и броят на негабаритните късове
продължава да расте. Поради това отказва да заплати фактурата. Към писмото е
приложен протокол от комисия на ответника, че негабаритите са над 35 %.
И
тримата разпитани по делото пред ЯРС свидетели: св.С.и св.Й. - посочени от ищеца, и св.К.- посочен от ответника, са заявили, че след взривните работи на 03.10.2014г. и преди подписване на Протокола от 03.10.2014г. за резултатите от взривяването, ответникът е имал възражения
по размерите, предлагани от представителите на ищеца за взривното поле и добитата взривена скална маса.
Св.С. и св.Й. са посочили, че след последвали разяснения, противоречията са били отстранени и протоколът е бил подписан и от двете страни. Заявили са, че замерването след взривяването е
направено с рулетка в присъствие на представител на ответника. Посочили са, че ищецът е извършвал и предходни взривявания в период
от 2009г. до 2014г. и процесното е било 6-то или 7-мо взривяване, като при всички, замерите са правени по един и
същ начин и са били подписвани
аналогични протоколи без възражения. Според св.С., не е ползвана тотална станция за измерване. При процесното
взривяване е ползвано по-голямо количество взривно вещество от посоченото в
паспорта, като се е получила
„доработка” от разрушаване на полето отстрани и са я добавили към първоначалните
изчисления. В паспорта получените отклонения не били отразени в последствие, тъй като
това не било задължително.
Според показанията на ВЛ-це, изготвило СТЕ,
изслушана пред ЯРС, поставянето на
повече взривно вещество не може да доведе до такава „доработка” и до
увеличаване на обема на взривената скала, а води до по-голямото й раздробяване,
на по-ситни късове. Според ВЛ-це, че
методът на замерване с рулетка непосредствено след взривяването е неточен.
Геодезическите измервания след него следва да се направят след изземване на
взривената скала и с други средства -маркшайдер, но в случая не
е било извършено измерване и определяне на обема за разрушаване от маркшайдер
/т.1 от заключението на СТЕ/. ВЛ-це е посочило, че по скицата на взривното поле
не се вижда правилна фигура, по която да се направят изчисления за обема на
взривената скална маса, и според него фигурата не може да се определи на
успоредник. Според ВЛ-це в паспорта не са били зададени и дължина и ширина на
взривното поле, което води до спор. Видно от заключението, при неправилна форма
на полето би могъл да се изчисли обемът, като се определи
сечението падащо се на един сондаж и се умножи по броя на сондажите при
зададени разстояния между сондажите и редовете. В конкретния случай е отразено в
паспорта разстоянието между сондажите е 3,20м. и разстояние между редовете
2.77м., или сечение падащо се на един сондаж 3,20 x 2,77 = 8,863 м2
, и обем за разрушаване от един линеен метър сондаж 8. 863 м'. Същите стойности
отразени и в паспорта. ВЛ-це е посочило, че при тези изходни данни може да се приеме с известна степен на
достоверност, че плътния обем подлежащ на взривяване и изземване е 11770
куб.м., при обем за разрушаване от един линеен метър сондаж 8, 863 м3
и обща дължина 1328 м. /8, 863Х 1328 м =11770 м3 /, при условие че
се изземе и обема под нивото на стъпалото. В
отговор на въпрос №5 , ВЛ-це е посочило, че в протокола от 03.10.2014г. е
посочено дължина 34,20м., широчина 19,60 м. и средна дълбочина 25м. Умножени
трите размера дават общата взривена скална маса 16758 м. куб. Този начин на
изчисляване на плътния обем е коректен при две условия: 1. Размерите на
дължината и широчината на взривявания блок е измерена и представлява
правоъгълник. 2. Ако има предварителна договореност между страните и методика,
че ще бъде умножавано по средната дължина на сондажите а не по височината на
стъпалото. Уточнило е, че е известно и в
редица литературни източници, че плътния обем за взривяване се изчислява като
се умножат дължината по широчината на взривното поле но височината на
стъпалото, без да се отчита преудълбаването. Видно от
заключението, има разминаване от данните в Протокола,
подписан между страните на 03.10.2014г. и в Паспорт за ПВР, в раздел 4"Параметри
на взривните работи" в пункт № 2 „Обем на взривената скална маса",
съответно е 16758 куб.м. и 11770 куб.м., като разликата е съществена.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При извършената
служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението в обжалваната му част
за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата
се преценя, като неоснователна:
Видно
от жалбата, не е спорен въпроса, за наличие на сключения между страните договор
от 08.09.2014г., разновидност на договор за изработка, а е спорен обемът на взривената скална маса на 03.10.2014г, въз основа на който е бил изчислен размера на възнаграждението за изпълнителя.
Съгласно чл.20
ЗЗД и постоянната практика на ВКС по приложението на посочената разпоредба при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните, като отделните уговорки следва да се тълкуват в тяхната връзка
помежду им, съобразно смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта
на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В случая
възнаграждението е
било определено съгласно Приложение №1 към договора по единична цена
от 2,30 лв. на плътен куб.м. скална маса без ДДС, платимо по банков път след
двустранно подписан протокол за замер на плътна скална маса от масива. При това
положение, правилно първоинстанционния съд е приел, че е приложима разпоредбата
на чл.266 ал.1 ЗЗД, съгл. която, ако възнаграждението е уговорено по единични цени,
размерът му се установява при приемането на работата. Страните по делото са подписали Протокол от 03.10.2014г., в
който се съдържат размери на взривното поле, на средна дълбочина на сондажите /съставен с оглед
постигнато между тях съгласи в чл.5 ал.3 от Договора относно изчисляване на
количествата/, в който е посочено, че обемът на взривената скална маса е 16758 куб.м. Съгласно
чл.266, ал.1, изр. първо ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета
работа. Установяването
на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени
средства - чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за
конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени дейности, количество и стойност и др./,
съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Едно от основните
задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно
договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. При прегледа и приемането на работата
съконтрахентите могат да подпишат протокол, в който да удостоверят количеството
на извършената работа и да определят дължимото възнаграждение съобразно
изпълнението в количествено отношение. Двустранно подписаният между страните
протокол за изпълнени видове работа, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за
конкретно извършените видове работи. Според константната практика на ВКС по
правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ, който
не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него
факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички
доказателства по делото, но когато протоколът за извършените работи е подписан от възложителя /какъвто е настоящия случай/, тежестта на доказване, че
част от удостоверените работи не са изпълнени, е върху възложителя.
Действително
от показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че след извършване на
взривните работи на 03.10.2014г. и преди подписване на Протокола от същата дата, представителят на въззивника /дружеството- възложител/ е имал възражения по размерите,
вписани в него. Установено е обаче, че след последвало обяснение от страна на представителите на изпълнителя, в крайна сметка протоколът е бил подписан и от двете страни.
Като
неоснователни се преценят наведените в жалбата твърдения, че с писмото на
въззивника от 06.10.2014г., получено от „АНДЕЗИТ”ООД гр.Бургас на 07.10.2014г. са оспорени констатациите по
Протокола от 03.10.2014г. Действително в това писмо
са описани възникналите между страните противоречия на 03.10.2014г., по повод
на методиката, по която се изчислява количеството добит варовик, като е
посочено, че това се дължи на факта, че страните нямат уточнена методика за
тези изчисления. Видно от писмото обаче, искането за среща и уточняване на методиката е
обвързано с интересите на бъдещата съвместна дейност между страните, а не с процесното правоотношение. Поради което правилен е изводът
на първоинстанционният съд, че
липсва изявление за оттегляне на съгласието, дадено с подписване на протокола
или за неприемане на работата в посочения в него обем. Въпреки отказа да подпише
представения му Анекс №2/13.10.2014г. /касаещ методиката на изчисляване на добития материал/, въззивникът е
подписал издадената на същата дата Фактура №2000001998/13.10.2014г.,
с посочени в същата добитото
количество взривена скална маса в размер на 16758 куб.м. и размера на дължимото
възнаграждение. Не е спорно, че
по фактурата е извършено прихващане, както и частични плащания. В тази връзка е направеното изрично изявление на "ВАРОВИК КОМЕРС"ЕООД
с.Каменец
в писмения отговор на ИМ, с оглед на което е заявил и че доказателственото
искане на ищеца за назначаване на ССЕ е безпредметно /следва да се посочи, че
като задача по т.2 към експертизата е
посочено, да се установи: "осчетоводена ли е процесната фактура в счетоводството
на ответното дружество"/. Отговор на въпроса за значението на фактурата, като
доказателство за възникналото между страните правоотношение, недвусмислено
признание на задължението и доказателствената й сила за неговото съществуване е даден в: Решение №138/17.10.2011г. по т.д. № 728/2010г. на II т.о. на ВКС; Решение №65/16.07.2012г. по т.д. №33/2011г. на II т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290
ГПК. В
тях е посочено, че, ако възложителят, респективно негов представител е подписал издадена
от изпълнителя фактура за изпълнените дейности по договора между страните или фактурата
е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество – възложител и
възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, то се налага
извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи,
дори и ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол за извършени такива.
В
съответствие с горепосоченото е и изводът на първоинстанционния съд, че направеното от възложителя
волеизявление, обективирано в протокола от 03.10.2014 г. и във фактурата от
13.10.2014 г. не може да бъде прието за ирелевантно, тъй като приемането на
работата обуславя задължение за плащане на възнаграждението съгласно чл. 266
ал.1 изр.1 от ЗЗД. Правилно съдът е посочил, че ако ответникът не приема работата в този обем, не е следвало да подписва протокола и фактурата, тъй като подписването им означава оттегляне на
възраженията, направени непосредствено след взривяването. В чл.5 ал.3 от договора, страните са постигнали
съгласие,
изчисляването на количеството да става от външен независим експерт на база
взривен материал или по взаимно съгласие, удостоверено с двустранно подписан
протокол по схема. Договорът
изрично указва, че изчисляването на добития варовик става на база взривен
материал, т.е.
изчисленията се правят след взривяването. В случая е направено измерване след взривяването, с рулетка- допустим начин, посочен от
вещото лице, като независимо,
че предварително страните не са визирали изрично използваната от тях формула, в
крайна сметка са я приели, вкл. са се съгласили с полученото произведение -
16758 куб.м. Възложителят е подписал документите, като същият не се е
възползвал от договорената възможност да ангажира външен експерт за точно измерване на взривеното
количество варовик, съобразно чл.5 ал.3 от договора. ЯОС споделя извода на
първоинстанционния съд, че след като не е бил ангажиран независим експерт, и е било постигнато взаимно съгласие, удостоверено в двустранно подписан
протокол, договореностите между страните са изпълнени. Протоколът съдържа
размера на добитото количество варовик, равно на произведението от записаните в
него показатели- дължина, ширина и средна дълбочина, т.е. подписвайки го, страните са се съгласили, тази формула да определи обема
на взривената скална маса. Това съгласие е потвърдено с подписването и на
издадената по-късно фактура. От значение е съгласие то на страните, а не препоръките на вещото лице изслушано по делото за необходимостта от
предварителни уговорки. Правилен е изводът на ЯРС, че с оглед на наличието на съгласувани
волеизявления на страните, не е необходимо установяване с помощта на вещо лице на
приложимите в търговската практика методики за изчисляване на обема на взривена
скална маса.
При
това положение, правилно първоинстанционния съд не е приел констатациите от
заключението на СТЕ, според които "може да се приеме с известна степен на достоверност, че плътния обем
подлежащ на взривяване и изземване е 11770 куб.м., при обем за разрушаване от
един линеен метър сондаж 8, 863 м3 и обща дължина 1328 м. /8,863 х 1328 м =11770 м3/,
при условие че се изземе и обема под нивото на стъпалото". Изчисленията от ВЛ-це
са били извършени, само по стойности отразени в паспорта за ПВР и в скицата
към паспорта. Изчисленията в паспорта обаче са предварителни, а самото вещо
лице сочи, че методът на геодезическите замервания включва измерване преди и
след взривяването. Т.е. изводите направени от ВЛ-це биха могли да се определят като прогнозни.
Изключването на възможността
да се получат различни резултати след взривяването би означавала, че е
достатъчно да се правят единствено измервания преди него, което е в разрез със съществуващата практика, да се правят измервания и след това.
От изложеното
следва, че след като изпълнителят е извършил пробивно-взривни работи, приети
от възложителя, същия дължи заплащане на уговорения размер
на възнаграждението, поради което искът за
заплащане на остатъка по фактурата, правилно е бил уважен, като основателен от първоинстанционния съд.
При уважаване на
иска за главница, основателен се явява и акцесорно предявения иск с пр. осн.
чл.86 ЗЗД за лихва за забава за
периода от 29.10.2014г. /деня следващ посочения падеж във фактурата/ до 29.08.2016г. Искът правилно е бил уважен за сумата 2057,18 лв., изчислена
с електронен калкулатор /съвпадаща и с приложената към ИМ справка за изчисляване на лихви/.
Ето защо решението на ЯРС в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва
да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на
първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв.- представляващи
платено възнаграждение за адвокат.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №73/08.02.2017г. постановено по гр.д. №2340/2016г. по описа на
ЯРС
ОСЪЖДА "ВАРОВИК КОМЕРС"ЕООД с.Каменец,
обл.Ямболска, с ЕИК-128596728, ДА ЗАПЛАТИ на „АНДЕЗИТ”ООД гр.Бургас, с ЕИК-812161713 сумата 600лв. - разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.