РЕШЕНИЕ

Гр.ЯМБОЛ 18.10.2016 г.

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в открито съдебно заседание на 11.10.2016 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Кючуков

ЧЛЕНОВЕ: Ж.Бозукова

2.Н.Иванов

При секртаря Л.Р. и в присъствие на

прокурора.................................................. като разгледа докладваното от

Ж.Бозукова............................................................................... възз. гр д №285 по

описа за 2016г.

За да се произнесе , съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на МБАЛ „Св.Пантелеймон" АД-гр.Ямбол, представлявано от ИД-д-р П.Д., чрез пълном. адв.Д.Д.-ЯАК против Решение № 335/17.06.16г, пост. по гр.д. №270/16г по описа на ЯРС, с което предявените искове по чл 200 ал 1 и 3 КТ са уважени.

В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна изцяло, като нает. инстанция реши спора по същество и отхвърли като неоснователни иецовите претенции, а на възз.страна се присъдят направените съдебни разноски пред двете инстанции.

В тази връзка се излагат аргументи, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на проц. правила, поради липса на мотиви.Според страната, съдът неправилно и в нарушение на принципа на справедливостта е присъдил неимуществени вреди на иецата в завишен размер, без да отчете оздравителният период на потърпевшата след инцидента, нито старите травми на иецата, поради което изводите на съда се явяват незаконосъобразни и необосновани. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и в частта на присъдените имуществени вреди в полза на иецата, т к не е коментирано от съда възражението на работодателя, че ТПО на работника е прекратено на 05.12.14г и намалената работоспособнаст на иецата след тази дата, не е във връзка е настъпилата на 22.03.13г трудова злополука,т.к инвалидизирането на потърпевшата е поради нова фрактура, настъпила на 01.09.14г,поради което и в тази част решението е необосновано, като претенцията за имуществени вреди е недоказана по основание и размер.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК, не е постъпил отговор от въззиваемата.

В с.з. жалбата се поддържа, чрез проц. представител на ищцата, като се иска да бъде постановено от ЯОС решение, с което жалбата бъде уважена и на страната се присъдят направените по делото разноски.

Въззиваемата също чрез проц. си представител моли нает. инстанция, да потвърди изцяло решението на PC и да присъди разноските на страната пред настоящата инстанция. В тази връзка се твърди, че атакуваното решение е валидно, обосновано и правилно, а в мотивите съдът е обосновал изводите си, като е изслушал и две експертизи, като присъденото в полза на страната обезщетение е в справедлив размер.

ЯОС приема следното по фактите:

Доказателствата по делото сочат, че страните са били в трудови правоотношения,съгл. ТД №21/6.3.2009г. и Доп. споразумение към същия № 8/5.11.2011г, като иецата е работила на длъжността:"метач", а според длъжностната характеристика на А., връчена й на 01.04.11г, тя е изпълнявала длъжността: „Хигиенист дворни площи" в МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД гр. Ямбол, докато със Заповед № 125/5.12.14г на работодателя, ТПО на работника е прекратено, считано от същата дата, поради невъзможност да изпълнява възложената работа по здравни противопоказания, като това обстоятелство е отбелязано и в трудова книжка на иецата.

Между страните не се спори, че иецата е претърпяла трудова злополука, като в тази връзка по делото е представен протокол сочещ, че настъпилата злополука е трудова, заведена под № 1/26.03.13г, като по пътя за тоалетната на заведение в двора на МБАЛ, на 22.03.13г в 14.15ч, А. стъпила неправилно през прага на заведението и паднала върху десния си крак. Представените по делото 3 експертизи. на ТЕЛК- Ямбол от 19.9.2013г., 4.12.2014г. и 20.11.2015г. сочат, че вследствие падането, иецата е получила счупване на костите на подбедрицата, в т.ч. и на глезена, като с второ решение на ТЕЛК е приета 50 % трайно намалена работоспособност на А., но с последното решение, ищцата е приета за работоспособна. По делото е налице и декларация № 1/26.03.13г.от работодателя, сочеща за трудовата злополука претърпяна от ищцата, като е визирано кога, къде и как се е случила злополуката и какво е причинено на потърпевшата.

Разпореждане № 9/29.3.2013г на НОИ- РУСО Ямбол, според което злополуката с лицето Д.А., станалата на 22.03.13г, предвид разп. на чл.55 ал.КСО се приема за трудова.Налице е и разпореждане на ТП на НОИ Ямбол,с което е отпусната лична пенсия на А. за инвалидност, поради общото й заболяване и труд.злополука, в размер на 131.33лв за процесния период.

По делото са приложени писмени доказателства, сочещи за проведени с иецата първоначални и последващи инструктажи за безопасност на труда, съгл. данните от Книгата за инструктаж на МБАЛ, длъжностната характеристика на иецата и извадка от Правилника за дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Св. Пантелеймон"АД гр. Ямбол.

Налице е и справка на Националния институт по хидрология и метеорология съгл. която, на 22.3.2013 г. в 14.14ч, предвид температурата на въздуха, влажността, скоростта на вятъра и мокротата на почвата, особени явления в деня и към часа на злополуката, не са регистрирани.

Във връзка със злополуката на иецата от 22.03.13г е изслушана СМЕ, според чието заключение, в резултат на трудовата злополука, потърпевшата е получила счупване на дистална тибия - голяма пищялна кост в долната й част, поради което е била оперирана и е било извършено открито наместване и метална остеосинтеза. Според експерта, при счупването на крайника, А. е претърпяла силни болки и страдания и е имала болки и постоперативно неудобство, поради носене на гипсова имобилизация - 45-60 дни и ползване на патерици за 4-5 месеца. Според експерта, в началото иецата не е могла да се самообслужва и това е можело да стане след втория месец, като за хранене, къпане и др. се е нуждаела от помощ. Според В.Л, самото счупване представлява трайно нарушение на функцията на десния долен крайник и при обичайни условия, костното срастване настъпва към 5-6 месец, а временната нетрудоспособност е 6-8 месеца. В заключението се сочи, че на 07.07.14г. и на 29.08.14г, ищцата е претърпяла още две счупвания, като част от претърпените болки и страдания при новите счупвания се дължат на полученото при трудовата злополука счупване и имат причинно следствена връзка е него, а наличието на остеопороза у иецата, също води до чести счупвания, които тя е претърпявала преди и след злополуката.

По делото е назначена и изслушана СИЕ според чието заключение, разликата между ТВ на ищцата от 10 449.92 лв, което тя би получила, ако работеше и полученото от нея обезщетение за пенсия от ДОО, което е получила в същност -5960.35лв, за периода от 22.03.13 г. до 05.12.15 г. е в размер на 4489.57 лв.

В тази връзка, в о.с.з. от 30.05.16г, иецата е направила изменение на иска за имуществени вреди до размер на 4300лв.

Допуснати са и гласни доказателства: Св. А. - бивша колежка на А. сочи, че в деня на трудовата злополука, са се уговорили с иецата в края на работния ден да пият кафе в барчето на болницата, но при влизане в барчето, свидетелката видяла иецата да плаче от болки на едно столче, т.к си счупила крака и после дошла линейка за да я откара. Св. А. твърди, че е виждала ищцата да ходи на превръзки и тя се оплаквала от много болки, което в последствие и мъжа й потвърдил, като ищцата не можела да ходи сама, не можела да стои права и злополуката се случила през м. март, когато я нямало сняг и не е било заледено. Св. А. - съпруг на ищцата твърди, че същата паднала на работа през м. март и от както е била в спешния център всички грижи за съпругата му са били полагани от него в продължение на 9-10 месеца, като съпругата му изпитвала голяма болка, а свидетелят ползвал отпуск за да я води тук и там. Според А., злополуката със съпругата му е станала по време на работа на стъпалото в барчето, но признава, че преди и след злополуката иецата е имала и други счупвания.Св. П. -отговорник по здравословни и безопасни условия на труд в МБАЛ гр. Ямбол заявява, че на А. е провеждан иструктаж не по негово време, но той самия е правил допълнителен инструктаж на иецата, дори и когато се е случила злополуката. Този свидетел е участвал при съставяне на акта за трудова злополука и заявява, че при отиване до тоалетната и влизане в барчето на болницата, където имало прагче, което не е равно и където ищцата паднала след неправилно стъпване и счупила крака си, но когато се е случила злополуката с А. не е имало заледявания, нито условия и предпоставки за инциденти. Свидетелят твърди, че след като му съобщили за злополуката той посетил в болницата иецата и тя изглеждала добре и нямала измъчен вид.

Предвид изложеното, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се преценя за неоснователна, по следните съображения:

Искът е е пр. осн. чл 200 ал 1 и 3 КТ.

Съгл. разп. на чл 200 ал 1 КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили временна нетрудоспособност, трайна или намалена работоспособност-50 и над 50% на работника, работодателят отговаря имуществено независимо, дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им, а според ал 3, работодателят дължи обещетение на работника, за разликата между причинената вреда-неимуществена и имуществена, вкл. и пропусната полза и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Или,законодателят е предвидил гаранционно-обезпечителна, безвиновна отговорност за работодателя при осъществяване на професионални рискове, една от които е трудовата злополука, като отговаря за всички вреди /неимущедствени и имуществени/,които са пряка последица от злополуката.

За да бъде ангажирана отговорността на работодателя обаче, следва да са налице следните предпоставки: наличие на ТПО между ищеца и ответника, трудова злополука претърпяна от работника да е в периода на трудовото му правоотношение и да е налице внезапно увреждане здравето на работника, което да е причинило временна или трайна неработоспособност 50 или над 50 % , да е настъпила вреда-имуществена или неимуществена за потърпевшия и да е налице причинна връзка между трудовата злополука и вредата -трудовата злополука да е станала по време, във връзка или по повод на извършената работа,както и всяка работа извършена в интерес на предприятието, като легалното определяне на трудовата здлополука е дадено в нормата на чл 55 ал 1 КСО.

В случая от доказателствата по делото-писмени и гласни се установява, а и не се спори между страните, че иецата е претърпяла злополука на 22.03.13г, призната за трудова от компетентния орган. Съдът приема като обективно заключението на СМЕ според което, в резултат на трудовата злополука, иецата е получила увреждане-счупване на дистална тибия - голяма пищялна кост в долната й част, поради което е била оперирана и е било извършено открито наместване и метална остеосинтеза, което е било свързано със силни болки и страдания за потърпевшата, която е претърпяла и постоперативно неудобство, поради носене на гипсова имобилизация - 45-60 дни и ползване на патерици за 4-5 месеца и не е могла да се обслужва сама и е разчитала на чужда помощ.

Ето защо съдът приема, че следва да се ангажира безвиновната отговорност на работодателя за всички вреди, претърпени от иецата, които са пряка и непосредствена последица от трудовата злрополука- имуществени и неимуществени.

Спорният въпрос по делото е: размерът на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди.

Съгл. ППВС №4/23.12.68г, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, съгл. чл 52 ЗЗД, което е свързано с преценката на различни обстоятелства касаещи степента и вида на увреждането, последиците до които увреждането води-дали те са трайни или могат да бъдат преодолени и са временни.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се съобрази с болките и страданията, които иецата е претърпяла вследстнвие увреждането, съпътствуващите я други заболявания-остеопороза и предишни счупвания на крайниците и с оглед на всичко това намира ,че неимуществените вреди следва да бъдат определени в размер на 8000 лв по справедливост, предвид разпоредбите на чл 52 ЗЗД.

Съдът приема за основателна и втората претенция по чл 200 ал 3 КТ - за претендираните имуществени вреди, съставляващи обезщетение за разликата между причинената вреда, вкл. пропуснатата полза от иецата и обезщетението и /или пенсията на потърпевшата по общественото осигуряване.

В тази вр. съдът се съобрази със заключението на ССЕ, според което имуществените вреди за исцата,съставляват разликата между ТВ,което същата би получила- ако работише и полученото от нея обезщетение за пенсия от ДОО, за периода от настъпване на труд. злополука до датата на завеждане на иска, като размерът за имуществени вреди е определен на 4 489.57лв.

И т. к в о.с.з. от 30.05.16г, иецата е направила изменение на иска за имуществени вреди до размер на 4300лв, съдът приема, че искът следва да бъде уважен до този размер.

Нает. инстанция приема за неоснователно, направеното от отв. страна възражение за съпричиняване от страна на работника на вредоносния резултат, под формата на груба небрежност по см на чл 201 ал 2 КТ, което обосновава намаление на отговорността на работодателя.

В случая, правнорелевантна е не всяка форма на вина, а само грубата небрежност и съдът приема, че при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работа при допусната груба небрежност-липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основните технологични правила и правила за безопасност.В тази насока е и съд. практика/Р №60/05.03.14г по гр д №5074/1 Зг IVr о /.

Съгл. чл 154 ал 1 ГПК, работодателят, който е въвел възражение за съпричиняване от страна на работника на трудовата злополука следва да докаже, че злополуката е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, което в настоящият случай не е доказано.

Предвид изложеното съдът приема, че атакуваното решение като правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на осн чл 78 ГПК, въззивникът ще следва да заплати на въззиваемата, направените по делото разноски пред нает. инстанция, в размер на 500лв.

Водим отгорното,ЯОС

РЕШИ: