Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Гр. Ямбол 07.03.2017 г.

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 13.02.2017г /две хиляди и седемнадесета година/ в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ж.Бозукова

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Бозукова тър. дело №75 по описа за 2016 г.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба, вх №6262/25.10.16г от „АГРАРИКА” ЕООД , с ЕИК 102156084, със седалище гр. Ямбол, представлявано от управителя М. Г. Ш., чрез пълном.-адв. Г.Д.- ЯАК против „АГРО СИГМА” ЕООД,с ЕИК 201534952 със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, представлявано от управителя М.Ф.М., като се иска осъждане на ответното дружество, да заплати на „АГРАРИКА” ЕООД на осн. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 318 и сл. ТЗ, сумата 29 988, 88 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до пълно погасяване на задължението и на осн. чл. 309а от ТЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД да заплати сумата общо 2897,79 лв, представляваща обезщетение за забава, като се претендират и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните са съществували търговски договорни отношения, като ищецът е продавал на ответното дружество препарати за растителна защита и семена за посев, за което са издавани данъчни фактури, по някои от които, не е извършено пълно плащане на цената. Ищецът твърди, че дружеството- ответник е било ООД по време на извършване на продажбите и издаване на фактурите, но към момента на предявяване на иска, в резултат на прехвърляне на дялове на съдружниците е преобразувано в ЕООД. Според ищеца, общият размер на задълженията по всички фактури е: главница в размер на 29 988,88 лв. и лихва за забава в размер на 2897,79 лв.В тази връзка по делото са приложени множество фактури под опис като се твърди, че срокът за плащане на получените стоки по фактурите е изтекъл, но и към момента цената не е платена, поради което длъжникът е изпаднал в забава. Налице е и кредитно известие №2000017518/13.07.2015г сочещо, че задължението по фактурата от 25.06.15 г е намалено. Към ИМ е приложена и справка за изчисляване на законната лихва върху претендираната главница от задължението на ответника.

Ответната страна е депозирала възражение,вх №223/13.01.17г по ИМ, в което се сочи, че искът е допустим, но по основание и размер е неоснователен и се оспорва.

В тази връзка се излагат доводи, че между страните са съществували договорни отношения по повод закупуване на препарати за растителна защита и торове и ответното дружество не е закъснявало с плащанията към ищеца, за което сочат банковите извлечения и счетоводни справки, но по процесните фактури не е получавана стоката описана в тях, поради което и не е извършено плащане на „Аграрика”ЕООД по тези фактури. Ответникът твърди, че по тези фактури страните не се намират в договорни правоотношения за търговска продажба и ф-рите не са подписани от ответника в качеството му на „купувач”, а в самите фактури като МОЛ на дружеството фигурира лицето Л. В. П., но според справка в ТР към АВ, към момента на данъчните събития, това лице вече не е управител на ответното дружество. Във възражението се сочи, че в процесните фактури няма положен подпис на представител на дружеството, а по това време управител е бил А.П.Я., респ. той е и МОЛ, като във фактурите не е посочен държавен контролен номер на МПС-то извозило стоката, няма приложени пътни документи и товарителници за да се види ,че такиви стоки са излезли от склада на ищеца и са влезли в склада на ответника през процесния период, като не е известно и лицето,получило описаните във фактурите стоки, а липсват документи като стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и транспортни документи.Според ответника,на 11.09.16г от склада на дружеството в с.Овчи кладенец е извозено на два пъти слънчогледово семе от шофьор Д. Ш., който е заявил,че товари семето за „Аграрика „ЕООД и това е записано в кантарните бележки,а в писменото обяснение на домакина на склада-Я.Х. се сочи, че е натоварила семето по нареждане на Ж.Д.Ж. и е оформила документи за „Аграрика”ЕООД, а според кантарните бележки, слънчогледовото семе е било 21 340 кг-първи курс и 16 120кг-втори курс или общо 37 460 кг, извозени с влекач, рег №У 4110 ЕЕ, изпратени от „Аграрика”ЕООД и по заявка на Ж.Ж., като пазарната цена на семето към този момент е била 630 лв/тон, респ. за това количество- 23 599.80 лв, но такава сума не е постъпвала по сметка на дружеството или в касата на счетоводството, а и плащане в такъв размер, следва да стане само по банков път. Според страната, управителят А.Я. не е информиран за натоварване на такова количество слънчоглед или за получаване на такава сума по сметката на дружеството или за извършване на прихващане,след като ищецът търси суми за неплатени торове и препарати. В тази връзка се иска от ЯОС, да постанови решение, с което отхвърли като неоснователен иска, като присъди на страната и направените по делото разноски.

В с.з. исковата молба се поддържа, чрез проц. представител на ищеца, като се претендира уважаване на предявените искове в пълен размер и присъждане на разноските, направени от страната по делото съобразно представения списък. Ищецът сочи, че по сделките между страните, извършени през 2015г и две от тях извършени през 2016г,търговецът-получател на доставките не е възразил,че не ги е получил и сделките са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и ответника, ползван е данъчен кредит,което е установила и ССЕ и представляват признание на доставките по съответните фактури и оспорванията на ответника в наст. производство са неоснователни.

Страната е депозирала и писмена защита,с която отново се иска уважаване на предявените искове в пълен размер и присъждане на направените по делото разноски. В писмената защита се твърди, че за извършените доставки от страна на ищеца са издадени данъчни ф-ри,но няма извършено плащане от страна на ответника,като фактурите отговарят на всички изисквания и доставките са извършени, за което сочи заключението на ССЕ и свидетелските показания,като сделките са отразени в счетоводствата и на двете дружества и са включени в дневника за покупко-продажба по ДДС на ответното дружество и е ползван данъчен кредит. Страната излага доводи, че съгл. практиката на ВКС по чл 290 ГПК,отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество и включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползване на данъчен кредит по същата, представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване и в тази насока е съд. практика /Р №109/11г по т д №465/10г на ВКС ІІ т.о.,Р №228/15г по т д №3597/13г на І т.0. и Р №42/19.04.10г по т д №593/09г –ІІ т о/.В защитата се навеждат доводи, че независимо от факта, дали фактурите и приемо-предавателните протоколи са подписани от представляващия дружеството управител, сделките са действителни като търговски и предвид разп. на ТЗ, които не изискват съставяне и подписване на първични счетоводни документи за действителността на сделките. Според защитата,наведените от ответника доводи за предадено количество слънчоглед не следва да се цени,т к няма направено възражение за прихващане,а няма и доказателства за реално предадено количество слънчоглед и няма издадена данъчна фактура в тази връзка. Страната твърди, че размера на претендираната законна лихва е установен с приетата по делото експертиза и исцовата претенция е доказана по основание и размер.

В с.з.ответното дружество „Агро Сигма”ЕООД, чрез проц. си представител поддържа депозираните по ИМ възражения и моли наст. инстанция да не уважава предявения иск, като твърди, че единствените документи които ищецът е представил като доказателство за извършените сделки са фактурите и отв. дружество няма задължения за плащане, т к липсва изпълнение за доставка на препаратите от ищеца, а осчетоводяването на фактурите не води автоматично на извода, че същите подлежат на плащане.И т к купувачът дължи плащане при доставка на стоките или ако е уговорено друго, а в случая уговорка няма, то няма задължение за плащане, защото няма доставка, а самите ф-ри не отговарят на изискването на счетоводството.

Страната е представила и писмена защита, с която претендира от наст. инстанция, да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, ведно със съответните законови последици. Според ответника, представените от ищеца ф-ри са единствените документи, с които ищецът разполага, но ф-рите не създават задължение за плащане от страна на ответника,т к не е изпълнено задължението за доставка, а фактът на осчетоводяване на ф-рите не води до задължение за плащане,а и фактурите не отговарят на изискванията на ЗСч,т к липсват подписи върху тях, а и тези фактури не доказват каква по вид и количество работа е извършена и какво количество е доставено. Според страната, отразяването на ф-рите в счетоводството на ответника е направено в по-късен етап и е установено липса на доставка и затова е спряно плащането, а фактурата като частен свидетелстващ документ, няма обвързваща доказателствена сила, а формална такава и ако ф-рата не е подписана и не съдържа съществените елементи, характеризиращи д-ра за продажба, не може да се приеме, че материализира такъв договор и че установява получаване на стоките описани в нея.Според страната, основанието за заплащане на цената възниква при изпълнение на договора от доставчика и с извършване на доставката, а в случая, представените приемо-предавателни протоколи от ищеца в един по-късен етап не отговярят на откритите в счетоводството на ответното дружество 7 бр. неподписани протокола.В писмената защита се сочи съд. п/ка - Р №62/09г по т д №546/08г на ІІ т о , Р №96/09г по т д №380/09 І т о на ВКС и Р 46/09г по т д 454/08г ІІт о ВКС.

ЯОС приема следното по фактите:

Представените по делото Фактура № 040006093/15.06.15 г.- за сумата 2249.40лв, фактура № 0400006238/25.06.15 г.-за 1340лв и кредитно известие № 2000017518/13.07.15г., сочещо, че задължението по фактурата от 25.06.15 г е намалено на 1040лв, фактура № 0400006311/30.06.15 г.-за 1114.20лв , фактура № 2000017489/08.07.15 г- за 492.48лв., фактура № 2000017530/14.07.2015 г. за сумата 164.16лв., фактура № 0400006539/30.09.2015г. за сумата 7728 лв, фактура № 2000018391/8.10.2015 г., за сумата 1087.20 лв. фактура № 2000018393/08.10.2015 г. за сумата 7837 лв., фактура № 2000018557/23.10.2015 г. за сумата 2991.60 лв., фактура № 2000018848/13.11.2015 г. за сумата 496.26 лв., фактура № 0400006815/05.05.2016 г. за сумата 907.20 лв. и фактура № 0400007076/14.05.2016 г. за сумата 3881.38 лв- при обща стойност нафактурите 29 988.88 лв, сочат за възникнали и съществуващи между страните трайни търговски взаимоотношения, във връзка със сключени между тях неформални договори за продажба на стоки-препарати за растително защита и семена за посев.

В тази връзка са представени и 17 броя Приемо- предавателни протоколи, във връзка с предадени стоки, като продавач е „Аграрика” ЕООД Ямбол,чрез М.Ш., а купувач „Агро Сигма” ЕООД,чрез А.Я.,а именно: приемо-пре4давателен протокол № 1000041533 от 12.06.15г- за доставен „Лактофол”- течен тор за пшеница и ечемик-1000л и „Лактофол бор”-течен тор 10л, п-л № 1000042187 от 9.7.2015г- за продадено количество слънчоглед- 4т, на с-ст 1232.80лв, а с ДДС- 1 479.36лв; п-л № 1000041929 от 26.06.15г- за доставка на 20 л „Валсамин” за 44.23 лв, с ДДС-53.08лв; п-л № 1000041986 от 29.06.15 г. –за доставка на „Валсамин”- 55 л на с-ст 486.58лв без ДДС, а с ДДС- 583.90лв., п-л № 1000042012 от 30.06.15г- за доставен „Валсамин” 40 л, на с-ст 353.88лв, а с ДДС 424.66лв; п-л № 1000042145 от 07.07.15 г- за доставени 60 л „Валсамин” на стойност- 530.82лв. а с ДДС- 636.98 лв.; п-л № 1000042251 от 13.07.15 г. за доставени 20 л „Валсамин” на стойност 167лв, с ДДС- 200.40 лв.; п-л № 2000000767 от 30.09.15 г. за доставен ечемик „Казанова С2” – 16 100 кг- за 161лв, с ДДС 193.20лв.; п-л №2000000835/02.10.15г, за доставка на „Ранкона 15 МЕ”- 30л, на стойност 906 лв, с ДДС 1087.20 лв.; п-л № 2000000889 от 05.10.15 г. за доставена твърда пшеница „Карур С 2”- 9220 кг, на с-ст 92.20лв, а с ДДС 110.64 лв.; приемо-предавателен протокол № 2000001074 от 16.10.15 г. за доставен ечемик „Казанова С 2” - 920 кг, на с-ст 9.20 лева, с ДДС 11.04 лв.; п-л № 2000001101 от 19.10.15 г. за доставка на твърда пшеница „Карур С 2” 2000 кг на стойност 20лв, с ДДС- 24 лв; п-л № 2000001112 от 19.10.15 г. за доставена твърда пшеница „Карур С 2” – 1000 кг на с-ст 10лв, с ДДС- 12 лв ; п-л № 2000001635 от 13.11.2015 г. за доставка на „Ротер ВГ” 0.7 кг на стойност 243.15 лв, с ДДС -291.78 лв.; п-л № 2000001576 от 10.11.15 г. за доставена „Шерпа” 10 л, на с-ст 170.40лв, с ДДС- 204.48лв; п-л № 2000005610 от 28.04.16 г. за доставка на 400 л „Лактофол”- течен за пешеница и ечемик на стойност 796лв, с ДДС- 955.20лв и приемо –предавателен п-л № 200006043 от 11.05.16 г. за доставка на „Плинкер” 60 л и „Шарпа 1” 12 л на обща стойност 3 230.88лв, а с ДДС- 3877.06лв.

С оглед твърденията в ИМ, че общия размер на задълженията по всички фактури е главница, в размер на 29 988,88 лв. и лихва за забава в размер на 2897,79 лв, по делото е представена е справка за изчисляване на законната лихва, която според ищеца е в общ размер на 2897.79 лв , а по пера е следната: по фактура № 040006093/15.06.15 г. лихва за забава- 298.39 лв, по ф-ра № 0400006238/25.06.15г./КИ №2000017518/13.07.15г-лихва за забава 137.96 лв, по ф-ра № 0400006311/30.06.15 г.-лихва 147.80 лв, по ф-ра № 2000017489/08.07.15 г- лихва- 61.07лв, по ф-ра № 2000017530/14.07.2015г-лихва- 20.36 лв., по ф-ра № 0400006539/30.09.15г. лихва за забава 827.25 лв, по ф-ра № 2000018391/8.10.15 г-лихва 107 лв, по фактура № 2000018393/08.10.15г.-лихва 771.30 лв., по фактура № 2000018557/23.10.2015г-лихва 294.42 лв., по фактура № 2000018848/13.11.15г-лихва 44.69 лв., по фактура № 0400006815/05.05.2016 г.-лихва 35.53 лв. и по фактура № 0400007076/14.05.16 г.-лихва за забава- 152.02 лв.Или общо изчислената според ищеца лихва за забава е в размер на 2897.79лв.

По делото са представени и 12 бр. справки за извършени от ищеца с лихвен калкулатор изчисления относно дължимата лихва от ответното дружество,където изрично е визиран периода на забавата: от 01.07.15г до 19.10.16г.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена ССЕ, според чието заключение от 29.12.16г, в „Аграрика”ЕООД е налице съществуване на задължене на „Агро Сигма” ЕООД, което към момента на предявяване на иска е с общ размер 29 998.88лв, докато в счетоводните регистри на „Агро Сигма” ЕООД, общия размер на задълженията на ответника към „Аграрика” ЕООД- към момента на предявяване на иска, е 28 874.68 лв.

Вещото лице пояснява, че разликата между задълженията осчетоводени в счетоводствата на двете дружества, която е в размер на 1114.20лв, произтича от това, че ф-ра № 0400006311/30.06.2015 г. на обща стойност 1114.20лв, не е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество, като неполучена.

Според В.Л. процесните фактури са отразени в счетоводните регистри, в дневниците и справки -декларации по ЗДДС на двете дружества и ищецът е внесъл дължимия ДДС, а ответникът е ползвал данъчен кредит.

Предвид ССЕ, „Агро Сигма” ЕООД е ползвало данъчен кредит по отношение на ДДС върху получените доставки по процесните фактури, с изкл. на фактура 0400006311/30.06.2015г, която не е осчетоводена, а в счетоводството на ответното дружество няма данни, за извършени плащания по процесните фактури – касови или безкасови.

Според експерта, задължението по фактурите, приложени към ИМ са осчетоводени в счетоводството на „Аграрика” ЕООД, съобразно нормативните изисквания, а счетоводните книги на дружеството са водени редовно и съгласно изискванията на българското законодателство.

В.Л сочи, че са регистрирани счетоводни операции, като е дебитирана счетоводна сметка № 411 „Клиенти”, аналитична на 1404 на „Агро Сигма” ЕООД срещу кредитна сметка 453.2 начислен данък за продажбите и сметка 7011 – „Приходи от продажбата на стоки” като експертът твърди, че дължимият ДДС е начислен и внесен.

По отношение на законната лихва за посочените в обстоятелствената част на ИМ суми, за съответните периоди на забава, експертът е определил общия размер на 2901.01лв.

По делото е изслушана и допълнителна ССЕ, според чието заключение, предадените от „Аграрика” ЕООД справки- декларации и дневниците по ДДС, които включват процесните фактури са подадени пред НАП,чрез електронния подпис на управителя на дружеството и едноличен собственик на капитала- М. Г. Ш., а по данни от ТР, Ш. е управител и едноличен собственик на капитала на „Аграрика” ЕООД от 1.2.2008 г. до момента.

Към заключението е налице и Приложение № 1 – негова неразделна част, както и неразделна част от договора за прехвърляне на дружествени дялове от 27.09.16г.,според което, задълженията на „Агро Сигма” ЕООД към контрагенти и доставчици са в общ размер- 153 518.09лв, съгл. справка, изготвена към 31.08.16 г., като задълженията на „Агро Сигма” ЕООД към „Аграрика” ЕООД са в размер на 28 874.68лв и са отразени в счетоводна справка изготвена към 31.08.16 г., съгл. приложение № 1 – неразделна част от заключението.Вещото лице твърди, че Приложение № 1 е подписано от страните по договора за продавачи: А.Я. и Ж.Д.Ж., а за купувач М.Ф.М..

В с.з. от 13.02.17г, В Л заявява, че след като са осчетоводени и приети оспоренити от ответното дружество фактури, то стоката описана във ф-рите, би следвало да е доставена.

Съгласно Договор за продажба на дружествени дялове от 27.9.16г, А.П.Я. и Ж.Д.Ж. са прехвърлили своите дялове на М.Ф.М. и по силата на това прехвърляне, последният става едноличен собственик на „Агро Сигма”ООД, респ. дружеството е преобразувано в ЕООД с ново наименование:” „Агро Сигма”ЕООД.В чл 7 от Договора за продажба на дялове изрично е визирано, че купувачът М.Ф.М. е запознат и съгласен с фактическото и правното състояние на дружеството към момента на прехвърляне на дружествените дялове, както и със всички задължения на дружеството към момента на подписване на договора, които са подробно описани в Приложение№1 – неразделна част от договора и купувачът е съгласен да закупи дяловете в това състояние и при тези условия.

В тази връзка е налице и Приложение №1 към договора от 27.9.16г., в което отново изрично е посочена клаузата на чл.7 от Договор за продажба на дружествени дялове от 27.9.16г, че купувачът е съгласен да закупи дяловете в това състояние и при тези условия на дружеството.

По делото са допуснати и гласни доказателства.Св.Ж. твърди, че е бил съдружник в „Агро сигма”ЕООД до миналата година, когато напуснал и знае за задълженията на фирмата към „Аграрика”ЕООД и че техния размер е бил между 28 000лв и 30 000лв за получени от ищеца препарати и семена и цитираната сума е останала за плащане.Според свидетеля, при прехвърляне на дяловете на новият собственик, последният е знаел, че приема дружеството с активите и пасивите, т.к е имало Приложение №1 към договора, в които счетоводно са били отразени задълженията на „Агро Сигма” ЕООД към съконтрагентите и към „Аграрика”ЕООД,като св. Ж. и А.Я., който по това време е бил управител на д-вото, са подписали договора за прехвърляне на дяловете и Я. не е правил възражения за дължимите суми или техния размер.Според свидетеля, препаратите и семената за посев, за които страните са били договорили са доставени на „Агро Сигма”ЕООД от ищеца, като семената и препаратите от „Аграрика”ЕООД са пристигали с камион на дружеството в базата на „Агро сигма”ЕООД и винаги са носени от „Аграрика”ЕООД с приемо-предавателен протокол- при предаването на препаратите и семената.Свидетелят твърди, че никога не е изпращан слънчоглед от „Агро сигма”ЕООД на „Аграрика” ЕООД, като слънчоглед е имало експедиран от отв. дружество, но не и за фирма”Аграрика”, а получаването на фактурите от от”Аграрика”ЕООД до „Агро сигма”ЕООД е ставало, като ф-рите са се носили в счетоводството на ответника и ги е подписвал А.Я..

Св.Я. твърди, че е работил като съдружник и управител в „Агро сигма”ЕООД, и не е упоълномощавал никой от съдружниците си да поръчва препарати и семена, но е видял че Ж.Ж. се е подписал на фактурите, а различни хора са получавали стоката. Свидетелят твърди, че стока не е получавал и в края на 2015 и началото на 2016г видял, че има получени фактури от „Аграрика”ЕООД и приемо-предавателен протокол, подписан от домакина Я. П. и знае само за получена течна тор, но др. стоки пред него не са разтоварвани и не знае дали са доставяни .Според свидетеля, счетоводителката му представила фактури и той направил за себе си проверка като отишъл в склада на дружеството и установил, че препаратите и семената ги няма и тогава домакина П. му казала, че по нареждане на Ж.Ж. са били натоварени два автомобила със слънчоглед за „Аграрика”ЕООД, за което има кантарна бележка, а приемо-предавателен протокол свидетелят открил само за течния тор, а винаги се издавали приемо- предавателни протоколи за получените препарати и семена.Според свидетеля, третото лице, на което са прехвърлили дяловете на „Агро сигма „ЕООД е знаело за задълженията, които ответното дружество има и тези задължения са били описани в договора.

ЯОС прави следните правни изводи:

Предвид наведените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства и заведеният и поддържан петитум, ЯОС приема, че в случая са обективно кумулативно предявени искове по чл.79 ЗЗД,вр с чл 318 и сл.ТЗ и по чл 309а ТЗ,вр с чл 86 ЗЗД.

Исковете са допустими, като предявени от правно легитимирана страна,имаща правен интерес от завеждането им

Искът по чл 79 ЗЗД,вр с чл 318 и сл ТЗ се преценя като основателен, по следните съображения:

Договорът за продажба е неформален договор и писмената форма не е условие за неговата действителност, като е без значение начинът на договаряне, т к същественото при този договор е съвпадането на насрещните воли на страните за продажба за да се приеме, че между тях е учредено валидно облигационно правоотношение, но само наличието на последното не е достатъчно да се приеме, че е налице основание за плащане, т к основание за плащане ще възникне при изпълнение на договора- с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача.

В тази връзка, фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, т к законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи, като фактурата съдържа необходимите елементи, квалифициращи договора за продажба.

Отразеното във фактурата задължение съществува, дори да се приеме, че същата е неистински/неавтентичен/ документ, т к самото отразяване на ф-рата в счетоводството на ответното дружество , включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата-представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.В този см. е и трайната съд. п/ка- Р 46/27.03.09г по т д №454/08г,на ВКС, пост. по реда на чл 290ГПК и като такова има задължителен характер, съгл. указанията по т 2 от ТР на ОСГТК на ВКС от 19.02.10г,както и Р №42/19.04.10г на ВКС по т. д №593/09г ІІ г о ТК.

В конкертният случай, предвид възприетата от съда фактическа обстановка, безспорно се установява наличието на възникнали между страните търговски взаимоотношения във връзка със сключен по между им неформален договор за продажба на стоки- препарати за растителна защита и семена за посев, в изпълнение на който, ищецът в качеството си на продавач периодично е доставял на ответника –купувач торове и семена за посев, описани по вид, количество и стойност във фактурите и приемо-предавателните протоколи-сочещи за доставката на стоките.

В тази връзка съдът приема като обективно и компетентно заключението на вещото лице от ССЕ, според което, задължението на отв. дружество по фактурите, приложени към ИМ са осчетоводени в счетоводството на „Аграрика” ЕООД, съобразно нормативните изисквания, а счетоводните книги на дружеството са водени редовно и съгласно изискванията на българското законодателство.Според експерта, фактурите са отразени в счетоводните регистри, в дневниците и справки- декларации по ЗДДС на двете дружества и ищецът е внесъл дължимия ДДС, а ответникът е ползвал данъчен кредит.

Предвид горното, съдът прави извода, че след като е налице отразяване на ф-рите в счетоводството на „Агро Сигма”ЕООД, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същите, това е признание на ответното дружество, за съществуване на задължението, но в счетоводството на „Агро Сигма”ЕООД няма данни за извършени плащания по процесните фактури – касови или безкасови, което съдът счита за неизпълнение на задължението за заплащане на цената на доставената стока.

Досежно размера на задължението, съдът приема отново заключението на в.л., че ,Агро Сигма” ЕООД е ползвало данъчен кредит по отношение на ДДС върху получените доставки по процесните фактури, до размер на 28 874.68лв и само фактура 0400006311/30.06.2015г не е осчетоводена в счетоводството на „Агро Сигма”ЕООД, с твърдението, че не е получена такава.В тази връзка съдът прави извода, че именно на неосчетоводяването на ф-рата, се дължи разликата в задължението на ответника, осчетоводено при ищеца „Аграрика”ООД , където задължението на „Агро Сигма”ООД е определено на 29 988.88лв. Или, разликата в задължението,отразено при двете насрещни страни е в размер на 1114.20лв и произтича от неосчетоводяването при ответника на фактура 0400006311/30.06.2015г,която е за 1114.20лв.

И т к основанието за престиране на цената от страна на купувача възниква, при изпълнение на договора за търговска продажба- с извършване на доставката от продавача на купувача, то в случая съдът намира, че отразените във фактура № 0400006311/30.06.15 г. на стойност общо- 1114.20лв- количества стока - 100л „Валсамин” и 150 л „Лактофол „-течен са доставени от „Аграрика”ЕООД на „Агро Сигма”ЕООД , предвид наличните Приемо-предавателни протоколи, сочещи за извършени доставки, а именно: с Приемо-предавателни протокол №1000041929/26.06.15г е доставен „валсамин”-за 5 л, с Приемо-предавателни протокол №1000041986 от 29.06.15г-още 55л и с Приемо-предавателни протокол №1000042012-още 40л или общо 100л”валсамин”. С Приемо предавателен протокол №1000041533 от 12.06.15г е доставен от„Аграрика”ЕООД на „Агро Сигма”ЕООД „Лактофол бор”-течен 150л-колкото е по издадената ф-ра.

В тази връзка са и гласните доказателства сочещи, че доставките са били извършвани с камиони на исцовото дружество и винаги съпровождани със приемо-предавателни протоколи при предаване на препаратите и семената и не е имало възражения, а при подписване на договора за прехвърляне на дялове и преобраозуване на „Агро сигма”ООД в ЕООД,новиат собственик е знаел,че дружеството има пасиви / свид.Ж./Тези показания кореспондират с писмените доказателства по делото- Договор за продажба на дружествени дялове от 27.9.16г-чл.7 и Приложение№1 – неразделна част от договора и съдът ги кредитира.

Съдът възприема и заключението на Допълнителната ССЕ според което, задълженията,които ответното дружество дължи на ищеца , съгл. счетоводна справка на ответника, изготвена към 31.08.16г,която е част от Приложение №1 е в размер на 28 876.68лв,изчислено без задължението по ф-рата от 30.06.16г, но намира, че към тази сума, следва да се прибави и вземането на ищеца в размер на 1114.20 лв по ф-ра №0400006311 от 30.06.15г,която не е осчетоводена при ответника.

ЯОС не приема в тази насока свидетелските показания на св.Я., тк ги намира некореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

Предвид изложеното наст. състав счита, че ищецът „Аграрика”ООД е изпълнил задължението си към „Агро Сигма” ЕООД за доставка на договорираните стоки и съществува задължене на „Агро Сигма” ЕООД, което към момента на предявяване на иска е с общ размер 29 998.88 лв.

Или, ищецът е доказал дължимостта на претендираните суми глобално и по пера- така, както са конкретизирани в ИМ, докато ответникът не е доказал изпълнение на своето задължение- плащането на претендираните от ищеца суми за доставената стока, респ. причините за неплащане, с оглед депозираното възражение.

С оглед всичко гореизложено, съдът прави извода, че иска по чл чл.79 ЗЗД,вр с чл 318 и сл.ТЗ като основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло, като сумата се присъди ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ -25.10.16г до окончателното изплащане на сумата.

По иска с пр. осн.чл 309а ТЗ,вр с чл 86 ЗЗД.

ЯОС намира, че уважаването на главният иск обуславя основателността и на акцесорния иск по чл 309а ТЗ,вр с чл 86 ЗЗД, върху дължимата сума по главницата от 29 988.88лв ,върху която следва да бъде начислена лихва за забава.

Съдът приема като обективно заключението на В.Л. от ССЕ, касаещо лихвата за забава за посочените в обстоятелствената част на исковата молба суми и периоди до размер на 2 897.79лв, т к няма направено увеличение на иска за разликата над тази сума до определения размер от В.Л.- на 2 901.01 лв.

Досежно периода на лихвата за забава съдът приема, че същият е за периода от 01.07.15г до 19.10.16г ,предвид визираното в ИМ за всяка ф-ра и съобразно представените справки за началото и края на периода, при изчисленията за лихви, направени с лихвен калкулатор от ищеца.

Ето защо и този иск като основателен и доказан скледва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и на осн чл 78 ал 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските - общо 3666лв, от които за ДТ-1316лв, възнаграждение за ексретиза -350лв и адв. възнаграждение ,съгл Д-р за правна защита и съдействие от 21.10.16г-за платени в брой 2000лв

Водим от горното ЯОС

Р Е Ш И :

Осъжда „Агро сигма” ЕООД, с ЕИК 201534952, със седалище и адрес на управление:гр Ямбол , ул”Хан Кубрат” №6 ап 1 ,представлявано от Управител М.Ф.М. да заплати на „Аграрика” ЕООД с ЕИК 102156084, със седалище и адрес на управление :гр.Ямбол, ул”Полковник Бакланов” №24, представлявано от Управител М.Г. Ш., с адрес за призоваване: гр Ямбол, ул.Цар Освободител” №5 А- чрез пълном.Г.Д. –ЯАК, на осн чл 79 ЗЗД,вр с чл 318 и сл. ТЗ , сумата 29 988.88 лв –главница, произтичаща от неплатена цена на продадени и доставени стоки –препарати за растителна защита и семена за посев , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.16г до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати на осн чл 309а ТЗ вр с чл 86 ЗЗД, сумата 2897.79лв , представляваща дължимо обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода от 01.07.15г до 19.10.16г.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: