РЕШЕНИЕ
№ 91 25.07.2017г.
гр.Ямбол
ВИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Окръжен съд
На 19 юли 2017 година,
В публично заседание в следния
състав:
1-ви
наказателен състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ИВАН ИВАНОВ
Секретар: Ив.Златева Прокурор: Т.Стаматов
Сложи на разглеждане
докладваното от съдия И.Иванов ВНОХД № 223 по описа за 2017 год.
И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 95/08.06.2017г. , постановена по НОХД № 270/2017г.
Ямболският районен съд е признал подсъдимата Ю.С.И. с ЕГН ********** за виновна
в това , че на 20.10.2016г. около 02,00ч. в гр.Ямбол в питейно заведение
"При Здравко" , находящо се на ул."Огоста" № 20 е отнела
чужди движими вещи - парична сума от 5 000лв., от владението на собственика им Г.А.Г
от гр.Ямбол , без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои ,
поради което и на основание чл.194 ал.1 вр. с чл.54 и чл.58а ал.1 от НК я е
осъдил на две години и осем месеца "лишаване от свобода".
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването
на така наложеното наказание за изпитателен срок от четири години.
Срещу Присъдата в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от адвокат И.Г. *** служебен защитник на подсъдимата Ю.С.И..В
Жалбата се сочи , че присъдата е незаконосъобразна и явно несправедлива и
определеното наказание не отговаря на многобройните смекчаващи вината
обстоятелства. Настоява се да бъде изменена присъдата на ЯРС , като бъде
намален размера на наложеното наказание.
Въззивникът Ю.С.И. , редовно
призована се явява лично и със служебен защитник - адвокат Г..Поддържа се
въззивната жалба предвид съображенията изложени в нея.Твърди се ,че ЯРС не е
съобразил размера на наказанието с наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Настоява да се да бъде приложена разпоредбата на чл.58а ал.4 от
НК и се намали размера на наказанието на подсъдимата И..
В съдебно заседание представителя на ЯОП счита , че
въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение , а
атакуваната присъда на ЯРС като правилна и справедлива следва да бъде
потвърдена.
Въззивният съд, наказателно отделение, като се запозна
с изложеното в жалбата и доводите на страните, обсъди доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, и извърши цялостна проверка на атакувания
съдебен акт в пределите по 313 и сл. от НПК , установи следното:
Жалбата е допустима, подадена в процесуалните срокове,
а разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството по делото пред първоинстанционния съд е
протекло по реда на глава XXVII от НПК.
Фактическата обстановка е изяснена безспорно ,
направен е подробен и задълбочен анализ на доказателствата и изводите върху
тях.Същата се подкрепя изцяло от обясненията на подсъдимата И. , показанията на
свидетелите Г.А.Г, П.С.С,С.З.Ш, А.С.И., А.Н.М. и М.Г.А , както и от всички
приобщени по делото писмени доказателства.
Направеното от подсъдимата признание на фактическите
обстоятелства , съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт ,
напълно се подкрепя от посочените по-горе гласни и писмени доказателства.
Фактическите положения, приети за установени от
първата инстанция са правилни , подкрепят се напълно от събраните по делото
доказателства и въз основа на тях са направени законосъобразни и правилни
изводи.В съответствие с тях Ямболският районен съд законосъобразно и обосновано
е приел , че подсъдимата Ю.С.И. е осъществила както от обективна така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.194 ал.1 от НК тъй като на
20.10.2016г. около 02,00ч. в гр.Ямбол в питейно заведение "При
Здравко" , находящо се на ул"Огоста" № 20 е отнела чужди движими
вещи - парична сума от 5 000лв., от владението на собственика им Г.А.Г от
гр.Ямбол , без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна авторството на деянието е
безспорно установено както от самопризнанието на подсъдимата , което се
подкрепя в пълна степен от събраните на ДП писмени и гласни
доказателства.Предмет на извършеното престъпление са чужди движими вещи -
сумата от 5 000 лв.Фактическата власт върху конкретните вещи се е упражнявала
от техния собственик -св.Г..Подсъдимата е прекъснал упражняваната от
собственика фактическа власт и е установил своя такава.Липсвало е съгласие от
страна на Г. за извършване на това своене.
От субективна страна
престъплението е извършено при пряк умисъл.Подсъдимата е съзнавала , че лишава
от фактическа власт досегашния собственик на вещите .Предвиждала е
преминаването им в негова фактическа власт и пряко е целяла настъпването на
този противоправен резултат.Налице е и предвидената в закона користна цел , тъй
като непосредствено след извършване на деянието подсъдимата се е разпоредила с
вещите , употребявайки паричните средства за лични нужди.
Относно вида и размера на наложеното наказание на
подсъдимата Ю.С.И. , ЯРС от една страна правилно и законосъобразно е съобразил
висотата обществена опасност на извършеното деяние , начина на неговото
извършване и това , че подсъдимата е неосъждана.ЯРС е взел предвид и високата
стойност на предмета на престъплението, че същите не са върнати или
възстановени на собственика им, тежкото социално и семейно положение на И. и
направените самопризнания , като при баланс на отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства правилно и законосъобразно е определил на подсъдимата И. четири
години "лишаване от свобода".
Правилно и законосъобразно ЯРС не е приложил
разпоредбата на чл.55 от НК , тъй като посочените смекчаващи вината
обстоятелства не са нито изключителни , нито многобройни и същевременно и най
-лекото предвидено в закона наказание от три месеца „лишаване от свобода"
не е несъразмерно тежко.
Правилно ЯРС на основание чл.58а ал.1 от НК е намалил
с 1/3 наложеното наказание , а именно четири години „лишаване от свобода"
на две години и осем месеца „лишаване от свобода" , което на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от четири години.
Настоящия състав на въззивният съд намира , че
присъдата на ЯРС е справедлива тъй като ЯРС е взел предвид обществената
опасност на деянието и дееца и като такава ще постигне целите на чл.36 от НК -
на специалната и генералната превенция.
Ето защо и на основание чл.338 вр. с 334 т.6 от НПК Ямболският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 95/08.06.2017г., постановена по
НОХД № 270/2017г. по описа на Ямболски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.