Р Е Ш Е Н И Е
№ 88 20.07.2017
г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на дванадесети юли две
хиляди и седемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар М. Коматарова
прокурор Р. Лефтерова
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД №191 по описа
на съда за 2017 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба
на подс. С.К.К., чрез неговият защитник,
срещу Присъда №69/09.05.2017 г. постановена по
НОХД №789 по описа
за 2016 г. на РС – Ямбол.
С атакувания съдебен акт
подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 05.10.2014 г., около 17.00
часа, на асфалтобетонова писта за излитане и кацане на самолети, запасно
летище, южно от разклон за с. Тенево, представляващо поземлен имот № 000165, по
картата на възстановената собственост на с. Тенево, община Тунджа, чийто
северен вход се намира в ляво, при 271 километър, спрямо дължината на път I-7,
считано по посока гр. Ямбол - гр. Елхово (имащо статут на път, съгласно §6, т. 1
от ДР на ЗДвП), при управление на МПС, без да притежава необходимата за това
категория „А“ - мотоциклет „Х****“ с peг. № У ***,
собственост на А К. ***, е нарушил правилата за движение, визирани в
разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство от категория А извън населено
място е забранено да превишава скоростта си над 80 км/час“, чл. 150 от ЗДвП,
съгласно който „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач“, в резултат на което е предизвикал ПТП с движещия се пред
него мотоциклет „Х***“ с peг. № У ***, управляван от
собственика му Р.И.Д. ***, и по непредпазливост е причинил две средни телесни
повреди на Р.И.Д. ***, изразяващи се в: трайно затрудняване движенията на двата
долни крайника и трайно затрудняване движенията на снагата - престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което наказание на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от
ПЕТ години. С присъдата подс. К. е бил признат за невиновен в това да е извършил горното деяние при
условията на чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание
чл. 304 от НПК е бил оправдан по предявеното му обвинение в тази му част. На
основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, ЯРС е лишил подсъдимия от
право да управлява МПС за срок от ДВЕ години. Първата инстанция е
осъдила подсъдимия да заплати на частния обвинител Р.И.Д. направените от него
разноски по делото в размер на 2000 лв., както и направените по делото
разноски, от които 542.74 лв. в полза на републиканския бюджет – по сметка на
ОД МВР Ямбол и 120 лв. в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на
ЯРС.
В
жалбата и допълнението към нея се развиват доводи, че атакуваната присъда
е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. Подс.
К. участва лично във въззивното съдебно заседание и с редовно упълномощен
защитник – адвокат. Защитникът подържа съображения, пространно
изложени в допълнението към въззивната жалба, че по
делото при непълнота на доказателствата, е извършен превратен фактически и
правен анализ, че местопрестъплението не следва да се приема за път, който да е
„отворен за обществено ползване” и правилата от ЗДвП са неприложими в случая, поради
което деянието неправилно е квалифицирано като престъпление по чл. 343, ал. З,
б. „а” вр. ал. 1 б. „б” пр. 2 вр. чл. 342 , ал. 1 от НК. Счита също, че неправилно
ЯРС е признал подсъдимият за виновен и в това, че е нарушил разпоредбата на чл.
150 от ЗДвП, тъй като изискването за правоспособност е включено в разпоредбата
на чл. 343, ал. 3 НК, като квалифициращ признак. Защитника изразява мнение, че
мотивите към присъдата на ЯРС се равняват на липса на такива, тъй като съдът твърде
едностранчиво, избирателно и лаконично е обсъдил събраните по делото
доказателства. Твърди също, че първоинстанционният съд е кредитирал протокола
за оглед на местопроизшествие от 05.10.2014 г., който бил съставен в нарушение
на чл. 137, ал. 2 и ал. 5 НПК и изготвената въз основа на констатациите в него ATE, като
не е приел възраженията на защита, че протокола не представлява годно
доказателствено средство и съдържанието му е дискредитирано, тъй като на присъстващите
поемни лица, подписали протокола не са им били разяснени правата. Също така
защитникът изразява недоволство, че ЯРС е определил наложеното наказание без да
приложи разпоредбата на чл. 78а НК. Твърди, че наказанието е наложено за това,
че подсъдимият управлявал мотоциклет без да притежава необходимата
правоспособност, поради което не следва да се лишава от право да управлява МПС
за останалите категории за които има необходимата правоспособност. Недоволства
и от присъдата в частта за разноските, като твърди, че ЯРС е осъдил подсъдимия
да заплати на частния обвинител разноски в общ размер на 2000 лв., като направените
от пострадалия разноски по делото са в размер на 1000 лв., а другите 1000 лв. са
разноски по ДП №273/2014 г. на РУ Тунджа и за тях в ДП няма приложен договор за
правна защита и съдействие. Пледира се за отмяна на присъдата и връщане на
делото на ЯРС за разглеждане от друг състав или за оправдаване на подсъдимия,
или за изменяване на присъдата с приложение на чл. 78а НК и отмяна в частта, с
която на основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1, т. 7 от НК подс. К. е лишен от
право да управлява МПС за срок от ДВЕ години.
Въззиваемият – частен обвинител
Р.Д. участва лично в въззивното съдебно заседание. Чрез повереника си оспорва
изцяло жалба и настоява за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Представителят на
държавното обвинение намира въззивната жалба за неоснователна и пледира първоинстанционна
присъда, като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена изцяло.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице
имащо право и интерес да обжалва. Разгледана
по същество е частично основателна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият
състав намери за установена следната фактическа обстановка, правилно възприета и
от ЯРС:
На 05.10.2014 г.
около 15.00 ч. свид. Р.Д. и свид. Г.Й, отишли на бившата пистата за излитане и
кацане на самолети, находяща се в местността „Гиговата мера“ №000165 по плана
за земеразделяне на с. Тенево, общ. Тунджа, обл. Ямбол, в ляво от 1-7, около м.
272 в посока гр. Ямбол - гр. Елхово, да карат мотоциклетите си. Свид. Р.Д. бил
със своя мотоциклет марка „Х***“ с ДК № У ***.
Там те заварили други лица с мотоциклети и АТВ-та, вкл. и свид. К и подс. С.К.К.,
който управлявал мотоциклет „**** с ДК № ***,
собственост на брат му – свид. А К.. Малко по-късно на бившата пистата дошъл с
мотоциклета си и свид. Т.Г. Свид. Р.Д. и свид. Г.Й решили, преди да си тръгнат
за гр. Ямбол да направят една последна обиколка на бившата пистата и около
17.00 ч. двамата потеглили с моторите си по нея в посока гр. Ямбол – гр.
Елхово, като заедно с тях с мотоциклетите тръгнали подс. С.К. и още едно момче.
Движението се осъществявало при дневна светлина, суха асфалтова настилка с
широчина 23 м, с частични неравности и побитости по нея. Около средата на бившата
пистата, свид. Г.Й и другото момче, неустановено по делото, обърнали машините си
в обратна посока, а свид. Р.Д. и подс. С.К. продължили напред и на около 200 м.
от там, те също обърнали движението в обратна посока. Мотоциклета със свид. Д.
се движил напред със скорост 78 км/ч, а след него се – машината, управлявана от
подс. К., със скорост 123 км/час. Подс. К. застигнал движещия се пред него мотоциклет
на свид. Д. и като го видял на около 16.6 м. пред себе си, задействал
спирачната система в максимална интензивност и намалил скоростта на 117 км/ч.
Въпреки това, на траверс около км. 272 по 1-7 в посока гр. Елхово – гр. Ямбол, на
полосата на бившето запасно летище, между двата мотоциклета настъпил сблъсък, локализиран
в предната част, в областта на преден габарит на машината управлявана от подс. К.
и в задната част в областта на заден габарит, на мотоциклета с водач свид. Д..
След последвалия удар двата мотоциклета продължили аварийно движение и паднали
на асфалтовата настилка на левите си състави. По това време свид. Г.Й се
обърнал назад и видял, че телата на подсъдимия и на свид. Д. се намират на
земята, върнал се при тях, като там дошъл и свид. К.
След известно
време на местопроизшествието пристигнали линейки от ЦСМП – Ямбол, с които
пострадалите били транспортирани до МБАЛ – Ямбол, за оказване на медицинска
помощ, а на мястото бил извършен оглед на местопроизшествие. След медицински
преглед, подс. К. *** за три дни, а свид. Й, още същата вечер, бил
транспортиран в болница в гр. София, където претърпял операция на гръбначния
стълб и стабилизация на лумбален отдел.
В резултат на
удара на двамата водачи били причинени телесни увреждания, а по двата
мотоциклета – нанесени материални щети.
Видно от
заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза, в резултат
на пътно-транспортното произшествие на свид. Д. е била причинена мотоциклетна
травма, изразяваща се в счупване на гръбначния стълб на ниво първи поясен
прешлен с увреждане на гръбначния мозък, довело клинично до пълна липса на
чувствителност и възможност за движение на двата крака веднага след травмата. На
пострадалия е била извършена оперативна интервенция на гръбначния стълб с цел
възстановяване нормалната широчина на гръбначния канал и премахване на
притискането върху гръбначния мозък от костни фрагменти на счупения прешлен.
След операцията са се появили мускулна активност и сетивност на двата крака. По
този начин на пострадалия е било причинено трайно затрудняване на движенията на
двата долни крайника. Контузията в поясната област със счупване на първи
лумбален прешлен сама по себе си е довела до затрудняване на движенията на
снагата за срок не по-малък от 10-12 месеца при нормален ход на развитие на
оздравителните процеси.
От заключението
на изслушаната по делото авто-техническа експертиза се установява, че мерки за
безопасност е следвало да бъдат предприети единствено от водача на мотоциклет
„Х***“ с ДК № У*** – подс. К., който е
следвало непрекъснато да следи пътната обстановка и при възникване на опасност
за движението да намали скоростта си на движение или и да спре, още повече, че
възникването на опасността няма внезапен характер.
Видно от
заключението на оценителната авто-техническа експертиза общата стойност на
причинените по мотоциклета на свид. Р.Д. вреди в резултат на настъпилото
пътнотранспортно произшествие е в размер на 2100.30 лева. До започване на
съдебното следствие пред първата инстанция подс. С.К. доброволно е възстановил
причинените материални щети по мотоциклета на свид. Д. – сума в размер на 2100
лева.
Сблъсъкът
между двата мотоциклета е настъпил в имот частна държавна собственост, актуван
с Акт №***/17.03.2008
г. за частна държавна собственост, с предоставени права на управление на МО (с
Решение на МС №691/29.10.2007 г.) и представлява ПИ №165 по КВС на землището на
с. Тенево в който е изградена асфалтово-бетонна писта с площ от 75 000 кв.м. и
резервна полоса. В ОПУ няма информация това място да е част от републиканската
пътна мрежа в РБ, а в Община Тунджа – да е част от местните пътища, отворени за
обществено ползване. Видно от Справка рег. №07-00-12/05.04.2017 г. на МО на РБ,
този имот (№165 по КВС на землището на с. Тенево) е с отпаднала необходимост за
БА и има статут на имот ЧДС определен за извършване с него на разпоредителни
действия. След отпадналата необходимост за БА, за имота няма определена
летищната администрация и няма въведени правила за безопасност на наземното
движение на тази територия. От заключението по назначената допълнителна авто-техническа
експертиза се установява, че към бившата пистата са обособени два подхода за
достъп от към път 1-7, съответно в северния и южния й край, като на северния
подход на път 1-7 в посока гр. Ямбол – гр. Елхово на 50 м. преди входа й е
поставен пътен знак А 28 – „Кръстовище с път без предимство отляво“; на път 1-7
в посока гр. Елхово – гр. Ямбол на 50 м. преди входа й е поставен пътен знак А
27 – „Кръстовище с път без предимство отдясно“; на изхода от пистата в посока
път 1-7 в дясно е поставен пътен знак Б 2 – „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“. На южния подход на път 1-7 в посока гр. Ямбол – гр. Елхово
на 50 м. преди входа й е поставен пътен знак А 28 – „Кръстовище с път без
предимство отляво“; на път 1-7 в посока гр. Елхово – гр. Ямбол на 50 м. преди
входа й е поставен пътен знак А 27 – „Кръстовище с път без предимство отдясно“;
на изхода от пистата в посока път 1-7 в дясно е поставен пътен знак Б 2 –
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Видно от
заключенията на назначените по делото химически експертизи, в изследваните
проби кръв, взета от свид. Р.Д. и подс. С.К. не се е доказвало наличие на
етилов алкохол.
От приложената
по делото справка за нарушител/водач (л. 79 ДП) е видно, че към 05.10.2014 г.,
подс. С.К. притежавал СУМПС №267296537/***.2009 г. и бил
правоспособен водач на МПС категории В и АМ. Същият е неосъждан и е бил
наказван 4 пъти по административен ред за нарушения на ЗДвП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав
счита, че законосъобразно РС – Ямбол е приел за установена описаната фактическа
обстановка, въз основа на: отчасти на
обясненията на подсъдимия (ЯРС не ги е кредитирал в частта им, с която се подсъдимият
твърди, че преди да настигне мотоциклета на свид. Д., същият е паднал от него
на дясно и не е бил на мотоциклета по време на удара), от показанията на
свидетелите Р.Д., Г.Й, М К и Т.Г, от заключенията на назначените по делото
съдебно-медицинска експертиза, химически експертизи, авто-техническа експертиза,
оценителна авто-техническа експертиза, допълнителна авто-техническа експертиза
и разпита в съдебно заседание на вещото лице Б, а така също и въз основа на
приложените писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие и
изготвения към него фотоалбум, справка за нарушител/водач, епикризи, фактури и
касови бонове към тях на името на Д., справка за съдимост.
Всички доказателства,
кредитирани и от ЯРС и от настоящия състав, по същество са безпротиворечиви,
допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите
относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на процесното престъпление.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въз основа на
гореизложената фактическа обстановка, напълно изяснена от събрания по
делото доказателствен материал,
решаващият съд е направил законосъобразен правен извод, че подс. С.К. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй
като на 05.10.2014 г., около
17.00 часа, на асфалтобетонова писта за излитане и кацане на самолети, бивше запасно
летище, южно от разклон за с. Тенево, представляващо поземлен имот №000165 по
картата на възстановената собственост на с. Тенево, община Тунджа, чийто
северен вход се намира в ляво, при 271 километър, спрямо дължината на път 1-7,
считано по посока гр. Ямбол – гр. Елхово, имащо статут на път, съгласно §6, т. 1
от ДР на ЗДвП, при управление на МПС мотоциклет „Х****” с peг. № ***, собственост на А К. ***, без да има
необходимата правоспособност (категория „А”) е нарушил правилото за движение,
визирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „А”
извън населено място е забранено да превишава скоростта си над 80 км/час”, в
резултат на което предизвикал ПТП с движещия се пред него мотоциклет „Х***” с peг. № *** управляван от собственика му Р.И.Д. ***,
и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на Р.И.Д. ***,
изразяващи се в трайно затрудняване движенията на двата долни крайника и трайно
затрудняване движенията на снагата.
Правилно е решил ЯРС,
че подс. К. е извършил процесното престъпление, чрез нарушение на правилото за
движение по пътищата, регламентирано в разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство от категория „А” извън населено място е
забранено да превишава скоростта си над 80 км/час“. В резултат на това, той е
предизвикал ПТП с движещия се пред него мотоциклет „Х***“ с peг. № У ***, управляван от собственика му Р.И.Д. ***. Резонно ЯРС е посочил, че това нарушение
– движение със скорост над максимално разрешената за конкретното място и
обстановка, винаги има за свой иманентен признак и несъобразена скорост, тъй
като разрешена скорост е и съобразената скорост за конкретното МПС и място. Именно
поради неизпълнение на задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, подс. К. като
водач на МПС мотоциклет „Х***” с peг. № ***, собственост на А К. ***, е предизвикал пътно-транспортно произшествие,
при което причинил по непредпазливост причинил две средни телесни
повреди на Р.И.Д. ***, изразяващи се в трайно затрудняване движенията на двата
долни крайника и трайно затрудняване движенията на снагата. Също така, като резултат от ПТП-то по мотоциклета
на Р.И.Д. – „Х***“
с peг. № У ****,
били причинени щети в размер на 2100 лв. (2100.30 лв. – по експертиза и които
подс. С.К. доброволно е възстановил), които се поглъщат от по-тежкия съставомерен
резултат – причинените две средни телесни повреди. Безспорно, като е нарушил това
правило за движение, подс. К. сам се е поставила в невъзможност да предотврати
ПТП и в този смисъл е станал причина за настъпването му, а процесното деяние и
уврежданията на пострадалия са в каузалитет помежду си. Следователно, правилно
е приел решаващият съд, че осъщественото от подс. К. нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП е в пряка-причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат -
причинените две средни телесни увреждания на пострадалия Р.Д., по смисъла на
чл. 129 от НК, изразили се в следното: мотоциклетна травма, изразяваща се в
счупване на гръбначния стълб на ниво първи поясен прешлен с увреждане на
гръбначния мозък, довело клинично до пълна липса на чувствителност и възможност
за движение на двата крака веднага след травмата, причинила трайно затрудняване
на движенията на двата долни крайника и контузия в поясната област със счупване
на първи лумбален прешлен сама по себе си е довела до затрудняване на
движенията на снагата за срок не по-малък от 10-12 месеца при нормален ход на
развитие на оздравителните процеси.
Въззивният съд намира за основателно възражението на
защитата, че описаното в ОА нарушение по чл. 150 от ЗДП: „Всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач…”, представлява
квалифициращо обстоятелство по обвинението. Безспорно така квалифицирано
деянието се наказва по-тежко и макар това обстоятелство да се намира в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, не би могло да се третира и като нарушение, а в тази насока
съдебната практика е единна (виж напр.
Решение №225/15.06.2015 г. на ВКС по н. д. №622/ 2015 г., І н. о., НК, и др.) Поради това настоящият състав не споделя изложеното
от ЯРС, че подс. С.К.К. е извършил
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, като е нарушил и чл.
150 от ЗДвП. Изложения в обстоятелствената част на ОА
факт, че подсъдимият е
управлявал мотоциклета без
да има
правоспособността по категория „А”, съставлява единствено квалифициращо обстоятелство на деянието с
отражение на наказателната отговорност
на подсъдимия, тъй като законодателят е възвел това нарушение (по
чл. 150, ал. 1 от ЗДвП), в самостоятелно квалифициращо обвинението
обстоятелство – че деецът е управлявал МПС, без да има необходимата
правоспособност. Не е допустимо обвинението да се позовава на едно и също
обстоятелство - един път като част от бланкетния състав, и втори път - като
по-тежко наказуема квалификация. Това налага изменение на атакуваната присъда в
частта и с която ЯРС е приел, че подс. С.К.
е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като е
нарушил и чл. 150 от ЗДвП – правило запълващо бланкетното съдържание на чл. 343, ал. 3 от НК. Безспорно при деянието подс. К. не е бил правоспособен
да управлява мотоциклета „Х***“
с ДК № У ***
А, тъй като не е притежавал необходимата категория
„А”, а процесната машина е била с двигател с работен обем 750 куб. см, за
управлението на която, съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 4, б. „а” от ЗДвП се изисква
водача да притежава категория за управление „А” (за управление на мотоциклети с
работен обем на двигателя над 50 куб. см.). При това положение правилно ЯРС е
преценил, че подс. К. е осъществил квалифицирания състав на чл. 343, ал. 3, б.
„а” от НК.
Въззивната инстанция
споделя извода на ЯРС, че подс. К. не е осъществил процесното деяние, чрез нарушаване
на правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 20 ал. 1 и ал.
2 от ЗДвП. Безспорно нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП – движение с превишена
скорост над максимално разрешената за конкретното място и обстановка, винаги съдържа
в себе си управление с несъобразена скорост, като определената в закона
разрешена максимална скорост е съобразената скорост за конкретното МПС и място.
ЯОС напълно споделя умозаключението на решаващия съд, че правилото на чл. 21
ал. 1 от ЗДвП е специално спрямо тези по чл. 20 от ЗДвП, тъй като ги поглъща и
се явява единствената пряка и непосредствена причина за произлезлия в резултат
на него, механизъм на ПТП довел до престъпния резултат. Настоящият съд ще отбележи, че съдебната практика е единна по отношение на това, че
при наличие на доказателства за нарушение на конкретни норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата, дееца следва да носи отговорност за тях, тъй
като те се явяват специални спрямо общите правила и няма възможност,
едновременно със специалната, да се инкриминира и нарушаване на общата
разпоредба - в случая тази по на чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като ЯОС счита, че
наказателната отговорност на подсъдимия правилно е ангажирана само за нарушение
на правилото за движение, посочено в чл. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, това което е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и вредоносния резултат.
Субект на престъплението
с правна квалификация по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК е всяко наказателно отговорно лице, а подс. С.К. е
пълнолетно вменяемо лице, което по време на извършване на деянието е било в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Правилно ЯРС е посочил, че от субективна страна престъплението е извършено от подс. К. по
непредпазливост, във формата на небрежност, тъй като той не е целял и не е
предвиждала обществено-опасните последици, но в конкретната ситуация,
предвид нормата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е
бил длъжен да ги предвиди. Логично подсъдимият, като човек с достатъчен
житейски опит и стаж като водач на МПС (макар и без кат. „А”), е бил в
състояние и е могъл да предвиди настъпването им и ако бе спазил горепосоченото
правило за движение и бе управлявал след като придобие кат. „А”, не би допуснал
ПТП. Въпреки това, той е управлявал мотоциклета
така, че сам се е поставил в невъзможност да избегне процесното ПТП, в резултат
на което е осъществил престъплението.
Фактът,
че подсъдимият е автор на процесното
деянието, се установява безспорно
от всички кредитирани от съдебните инстанции доказателства.
Като причина за извършване на
престъплението, настоящият състав приема несъобразяването и незачитането на
правилата за безопасност на движението по пътищата, от страна на подс. К..
ПО НАКАЗАНИЕТО
Настоящият състав намира,
че незаконосъобразно ЯРС, при отделяне на вида и размера на наказанието не е приложил
разпоредбата на чл. 78а от НК. В чл.
78а, ал. 1 от НК е указано, че „Пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева,
когато са налице едновременно следните условия: а) за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко
наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго
по-леко наказание, когато е непредпазливо; б) деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на този раздел и в) причинените от престъплението имуществени вреди са
възстановени.
За
извършеното от подсъдимия непредпазливото престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”,
вр. ал. 1 б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
съгласно действащата към момента на осъществяването му разпоредба от НК (в
редакцията на ДВ бр. 60/2012 г.) е
било предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет
години. Същата се явява по-благоприятна за подсъдимия и с оглед разпоредбата на
чл. 2, ал. 2 от НК, следва да се отчита при определяне на конкретното
наказание.
Безспорен по делото е и
факта, че подс. К. е с чисто
съдебно минало и не се е ползвал досега от
привилегията на чл. 78а от НК.
По делото също е
установено, че имуществените вреди в размер на 2100 лв., причинени в резултат
на процесното ПТП по мотоциклета на свид. Р.Д. – „Х** C***“
с peг. № У ***А и посочени от прокурора в ОА (по САТЕ – 2100.30 лв.), преди
даване ход на първоинстанционното съдебно следствие, са възстановени от подс. К.
на свид. Д.. При това положение извода на ЯРС, че е налице възстановяване в
непълен размер (към този посочен в САТЕ – 2100.30 лв.), е прекалено формален,
тъй като разликата от невнесените 0.30 лв. е пренебрежимо малка за нуждите на
производството, а още повече – подсъдимият добросъвестно е изплати цялата сума
посочено от прокурора в обстоятелствената част на ОА. Ето защо ЯОС счита, че в
случая е налице пълно репариране на имуществени вреди в патримониума на пост. Р.Д..
Също така в ОА не са посочени други причинени материални щети вкл. и по приложените
по делото фактури и касови бонове за лечение на свид. Д.. За тази сума (в
размер на 25 834.71 лв.), ЯРС неправилно е приел, че тя също следва да
бъде заплатена на пострадалия, за да се приложи чл. 78а НК, спрямо подс. К..
Тук ЯОС ще посочи, че този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение
№2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, по тълк. дело №2/2016 г., т. 3 – „За да се
приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава двадесет и
девета от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните
имуществени вреди от престъпление по чл. 343 от НК”. За това ЯОС счита, че в
конкретиката на казуса, всички съставомерни имуществени вреди от процесното престъпление
са напълно възстановени на пост. Р.Д..
При това положение ЯОС
приема, че е налице основанието за прилагане на чл. 78а, ал. 1 от НК и липсват
отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК, поради което подс. С.К. следва
да се освободи от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание – глоба в
размер на 2000 лева. За да определи конкретния размер на това наказание, въззивният
съд взе предвид, от една страна сравнително високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид
престъпления в страната, както и причинения тежък вредоносен резултат - две средни
телесни повреди пострадалия Р.Д., с непреодолени и към настоящия момент
последици, предходните четири наказания по административен ред на подсъдимия за
нарушения на правилата за движение по пътищата и причинените щети по мотоциклета
„Х***“ с peг. № У *** А на стойност 2100.30
лв. (макар и те да са възстановени изцяло и при квалифициране на деянието да се
„поглъщат” от телесните увреждания на пострадалия), но от друга страна -
ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, чистото му съдебно минало,
младата му възраст, трудовата му ангажираност, доброто му процесуално поведение.
Така, като дава приоритет на индивидуалната пред генералната превенция, настоящият
състав счита, че в конкретния случая, справедливо наказание (наложено при превес на смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства), е глоба в размер на 2000 лева.
ЯРС на основание чл. 343г
НК е лишил подс. К. от право да управлява МПС за срок от две години. Въззивната
инстанция намира, че при това положение – освобождаване дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, следва да се измени основанието за определяне на наказанието
по чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК,
като същото се наложи при приложение на разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК.
Правилно ЯРС е определил размерът му – две години лишаване от право да
управлява МПС, отчитайки всички относими фактори, които обуславят определянето и
на основното наказание – сравнително високата степен на обществена опасност на
конкретното престъпление, ниската степен на лична опасност на подсъдимия,
наличните смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства (обсъдени по-горе),
както и целите на санкцията по чл. 36 от НК. Именно за това, както и предвид
сумарния тежък вредоносен резултат от престъплението, е необходима едно относително по-продължително
въздействие върху подс. К., с оглед мотивирането му занапред, при управление на
МПС да не си позволява да върши нарушения на правилата за движение по пътищата.
Настоящият състав счита, че за постигане
на целите визирани в чл. 36 от НК,
така определените от втората инстанция наказания, като съвкупност, са законосъобразни
и справедливи, комплексно необходими и достатъчни за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както на подс. К.,
така и спрямо останалите членове на обществото.
Настоящият
състав не може да сподели доводите на защитата, че подс.
К. не следва да се лишава от право да управлява МПС за категориите за които има
необходимата правоспособност. Законодателят, при включване в наказателния закон
на наказанието по чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК „Лишаване от право да
управлява МПС”, не е предвидил възможност за лишаване на осъдения от това право,
само от определена категория/и, а и не това е целта на закона – временна
забрана осъденото лице въобще да бъде управляващ МПС, период пред който същият
освен да не може да създава опасности при движението си по пътищата, така също
и да преосмисли своето поведение, като водач като МПС занапред.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Настоящият
състав намира за несъстоятелно възражението на защитата, че престъплението не е
извършено на „път“, като в тази насока ЯОС се солидаризира с изложеното от
решаващия състав. По делото е установено, че
сблъсъкът между двата мотоциклета е настъпил в имот частна държавна
собственост, актуван с Акт №2608/17.03.2008 г. за частна държавна собственост,
с предоставени права на управление на МО (с Решение на МС №691/29.10.2007 г.) и
представлява ПИ №165 по КВС на землището на с. Тенево в който е изградена
асфалтово-бетонна писта с площ от 75 000 кв.м. и резервна полоса. Вярно е, че
при в ОПУ няма информация това място да е част от републиканската пътна мрежа в
РБ, а в Община Тунджа – да е част от местните пътища, отворени за обществено
ползване. Видно от обаче от Справка рег. №07-00-12/05.04.2017 г. на МО на РБ,
този имот (№165 по КВС на землището на с. Тенево) е с отпаднала необходимост за
БА и придобива статут на имот ЧДС – определен за извършване с него на
разпоредителни действия. Безспорно след отпадналата необходимост за БА, имота
вече не съставлява запасно летищно съоръжение и за него няма нито определена
летищната администрация, нито въведени правила за безопасност на наземното
движение на тази територия – ерго, след 2000 г. имота престава да се ползва по
предназначението си. След този момент това съоръжение, което е физически
достъпно от основания път 1-7, започва да се използва за
движение на ППС, като в процесния случай. При това положение правилно ЯРС е
преценил, че местопрестъплението съставлява път, съгласно §6, т. 1 от ДР на
ЗДвП – „Път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на ППС или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците.“ Допълнителен аргумент в тази насока е и факта, че с оглед достатъчно
интензивното ползването на полосата на бившето запасно
летище от
водачи на ППС като път, се наложило обособяване на два подхода
за достъп към нея от към път 1-7, като на северния подход на път 1-7 в посока
гр. Ямбол – гр. Елхово на 50 м. преди входа е бил поставен пътен знак А 28 –
„Кръстовище с път без предимство отляво“; на път 1-7 в посока гр. Елхово – гр.
Ямбол на 50 м. преди входа е бил поставен пътен знак А 27 – „Кръстовище с път
без предимство отдясно“ и на изхода от пистата в посока път 1-7 в дясно е бил поставен
пътен знак Б 2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”.
ЯОС
намира за неоснователно и възражението на защитата, за опорочаване на
изготвянето на огледния протокол на местопроизшествието. В тази връзка ЯОС
споделя извода на решаващият съд, че приложения по
делото като писмено доказателствено средство
протокол за оглед на местопроизшествието от 05.10.2014 г., е валиден и годен като доказателствено средство, тъй като е
подписан от всички присъстващи на следственото действие, без възражения и
забележки относно начина на осъществяване на действието, както и относно
направените при него констатации, описаните и фотографирани предмети. При това
положение правилно ЯРС е приел коментираното процесуално-следствено действие за
законосъобразно извършено, а отразените в огледния протокол обстоятелства – за
обективни и достоверни.
Възраженията на защитата, че неправилно ЯРС не е кредитирал
обясненията на подс. К. относно механизма на деянието и така е допуснал
процесуално нарушение, настоящият състав намира също за несъстоятелни. Суверенно право на решаващия
съд е да преценя необходимостта, годността и надеждността на всеки един от
събраните доказателствени материали,
като изложи съображения кои възприема като достоверни и кои игнорира като
неубедителни. Некредитирането на определени доказателствени средства, вкл. и обясненията
на подсъдимия, в които обичайно е залегнала защитната му теза, не съставляват
съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита, нито има за
последица необоснованост на присъдата, след като съдът е изтъкнал
съображенията, поради които не се е доверил на тези доказателствени материали. Макар и пестеливо,
в мотивите към атакуваната присъдата, първостепенният съд е посочил кои доказателствени източници
кредитира и поставя в основата на приетите за установени фактически положения.
ЯРС ясно и подробно е посочил и защо некредетира изцяло обясненията на подс. К.
в частта им с която твърди, че преди да настигне мотора на свид. Д., същият е
паднал от него на дясно и не е бил на мотора по време на удара. ЯОС споделя
тези мотиви и счита, че не е необходимо да ги преповтаря детайлно. Правилно ЯРС
е преценил, че накратко те са противоречащи на заключението на ВЛ по авто-техническата
експертиза, което съдът е приел изцяло „като компетентно, безпристрастно
обективно изготвено и съответно на останалия събран по делото доказателствен
материал”. В изпълнение на задължението си за съвкупен анализ и съпоставка на
всички доказателствени материали, ЯРС е обсъдил обяснения на подс. К., отчитайки
тяхната двойствена роля – на гласни доказателствени средства, но така също и на
средство за защита, което обвиняемият/подсъдимият упражнява по свое усмотрение
и няма задължението да казва истината, като решаващият състав недвусмислено е
посочил защо не ги цени частично. Въззивният съд счита, че при приложения
законосъобразен подход за оценка на доказателствените източници,
фактическите констатации съдържащи се в мотивите на обжалваната присъда се
явяват напълно обосновани, а отправения към атакувания съдебен акт упрек за
необоснованост – напълно несъстоятелен.
Законосъобразно,
на основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЯРС е осъдил подс. К. да заплати направените по
делото разноски: сума в размер на 542.74 лв. в
полза на Републиканския бюджет, по сметка на ОД МВР Ямбол, както и 120 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯРС. Решаващият съд правилно е осъдил също
така подс. К. да заплати на частния обвинител Р.Д.,
направените от него разноски по делото в размер на 2000 лв. и възражението
за неправилност на присъдата и в тази й част, отново се преценя от ЯОС за несъстоятелно.
Разноските които е направил частният обвинител Р.Д., безспорно се отнасят за
целокупното наказателно производство, като от приложените по делото два броя
договори за правна защита и съдействие №7/27.06.2016 г. и №12/10.11.2014 г. е
видно че разноските сумарно в двете фази на процеса, са размер на общо на 2000 лева.
Това, че по ДП не е приложен договор №12/10.11.2014 г. е без абсолютно никакво
процесуално значение, тъй като към момента на определянето на разноските, той е
бил наличен по делото и е бил ценен от решаващия съд.
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК, Ямболският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда №69/09.05.2017 г. постановена по
НОХД №789 по описа
за 2016 г. на РС – Ямбол, като я ОТМЕНЯ: в частта с която е прието,
че подс. С.К.К. е извършил деянието, като е нарушил и чл. 150 от ЗДвП и в частта с която за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, на основание чл. 54, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от
НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от
ПЕТ години и ВМЕСТО ТОВА за извършеното
престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. „а“,
вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, на основание чл. 2, ал. 2 от НК и
чл.
78а, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА подс. С.К.К. от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000
(две хиляди) лева.
ИЗМЕНЯ основанието
на което подс. С.К.К. е бил
лишен от право да управлява МПС за срок от ДВЕ години, от чл. 343г, вр. чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК, на чл.
78а, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.