РЕШЕНИЕ№87

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, П-ри въззивен наказателен състав
на 12 юли 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

ГЕРГАНА КОНДОВА

Секретар: М.Коматарова Прокурор: Р.Лефтерова

като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВНОХД № 184 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по жалба на подсъдимия П.А.Д. ***, с ЕГН **********, против Присъда № 25/04.05.2017 г., постановена по НОХД № 125 по описа на Районен съд - гр.Елхово за 2017 г., в частта й, с която поде.Д. е признат за виновен в това, че в неустановен ден през месец март 2016 г., от частен имот - къща, находяща се в гр.Елхово, обл.Ямбол, ул."Марица" № 34а, действайки в съучастие като съизвършител с Б.К.В., отнел чужди движими вещи - 1 бр. декодер марка „NEO", модел „DVBT-2100+" с 2 бр. кабели и 1 бр. дистанционно управление към него на стойност 39.50 лв., 1 бр.електрическа печка марка „EWT" с вентилатор на стойност 112.00 лв., 1 бр. апарат за мерене на кръвно налягане марка „Бауер" на стойност 30.00 лева и пари в банкноти на стойност 450.00 лв., всичко на обща стойност 631,50 лева, от владението на собственика им П.И.М, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.З, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.З от НК във вр.чл.58а, ал.1 във вр.чл.54, ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 във вр.чл.69, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от две години.

С присъдата, другият подсъдим Б.К.В. ***, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че в неустановен ден през месец март 2016г., от частен имот - къща, находяща се в гр.Елхово, обл.Ямбол, ул."Марица" № 34а, действайки в съучастие като съизвършител с П.А.Д., отнел чужди движими вещи - 1 бр. декодер марка „NEO", модел „DVBT-2100+" с 2 бр. кабели и 1 бр. дистанционно управление към него на стойност 39.50 лв., 1 бр.електрическа печка марка „EWT" с вентилатор на стойност 112.00 лв., 1 бр. апарат за мерене на кръвно налягане марка „Бауер" на стойност 30.00 лева и пари в банкноти на стойност 450.00 лв., всичко на обща стойност 631,50 лева, от владението на собственика им П.И.М, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, като кражбата е извършена повторно и не съставлява маловажен случай, след като поде.В. е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление /с Определение за одобряване на споразумение № 193/15.11.2012 г. на PC - Асеновград по НОХД № 608/2012 г. за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.З от НК/, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.З и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.28, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.З от НК и на основание чл.58а, ал.1 във вр.чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 във вр.чл.69, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от две години.

С присъдата, подсъдимите Д. и В. са осъдени да заплатят направените по делото разноски.

Подсъдимият Б.К.В. не е депозирал въззивна жалба срещу присъдата в определеният от закона срок за обжалване и не се присъедини по реда на чл.320, ал.5 от НПК към депозираната от поде.Д. въззивна жалба.

В подадената от поде.Д. въззивна жалба се навеждат доводи за явна несправедливост на постановената присъда. Жалбоподателят твърди, че наложеното му с нея наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца е явно несправедливо, т.к. е с чисто съдебно минало, извършил е деянието като непълнолетен, няма родителски контрол и подкрепа, признал се е за виновен и е оказал съдействие при разследването в досъдебното производство, изказва съжаление и искрено разкаяние за извършеното, отнетото имущество е с невисока стойност, безработен е и е в тежко материално положение. В тази връзка иска изменение на присъдата в атакуваната й част чрез приложение на нормата на чл.58а, ал.4 вр.чл.55 от НК и определяне на по-леко по вид наказание - пробация.

Представителят на ОП-Ямбол пледира за правилност и законосъобразност на постановената присъда и за справедливост

на наложеното наказание. Моли съда да потвърди атакуваната присъда изцяло.

В съдебно заседание въззивникът - подсъдим П.Д. се явява лично и със служебно назначения му защитник - адвокат от АК-Ямбол. Поддържат инвокираните в жалбата доводи за явна несправедливост на присъдата и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения.

Въззиваемият - подсъдим Б.В. участва в съдебно заседание лично и със служебно назначения му защитник - адвокат от АК-Ямбол. Заявяват, че също претендират изменение на присъдата чрез налагане на по-леко по вид наказание, а именно -пробация.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт във връзка с правомощието си по чл.314, ал.2 от НПК за проверка на присъдата и в необжалваната й част и по отношение на поде.Б.В., който не я е атакувал, констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК. Разгледана по същество се преценява като основателна, но по съображения, различни от изложените в нея, а именно:

При извършените подготвителни действия за разглежданена делото в съдебно заседание, както и при разглеждането му в такова, първоинстанционният съд е пропуснал да констатира при правно задължение да стори това съгласно разпоредбите начл.248, ал.2, т.З от НПК и чл.288, т.1 от НПК, допуснато в хода на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение напроцесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. По-конкретно такова нарушение е допуснато при изготвяне на обвинителния акт отпрокурора. Съобразно изискванията на чл.246 ал.З от НПК, както и
критериите, възприети в т.4.2 вр. т.4.1 на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС, за да е гарантирано правото на защита на подсъдимите в пълен обем, в заключителната част на обвинителния акт /диспозитива/ следва като задължителни реквизити да се посочат престъплението, в което лицето се обвинява и наказателния закон, по който се повдига обвинението. За да се конкретизира престъпното деяние следва да се отразяткакто времето и мястото на извършването му, така и неговите фактически обективни и субективни признаци. Освен това, следва да се посочи и приложимата норма от особената част на Наказателния кодекс. Така изготвена, заключителната/диспозитивна част на обвинителния акт трябва да бъде ясна, като обвинението в своята словесна част следва да съответства в пълна степен на цифровата правна квалификация на извършеното престъпление. В случая, това изискване не е изпълнено, доколкото в диспозитива на обвинителния акт е отразено обвинение с правна квалификация по чл.195, ал.1, т.З от НК и за двамата подсъдими, но при словесното му изписване, прокурорът е пропуснал да посочи квалифициращия елемент на кражбата, а именно - извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот.

Последното от своя страна несъмнено съставлява елемент от състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.З от НК и отсъствието на това описание в обвинението съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, т.к. е довело до накърняване процесуалното право на защита на подсъдимите.

В резултат на изложеното дотук, за проверяващата инстанция се налага извода, че присъдата на първоинстанционният съд, в която също е било пренесено посоченото по-горе процесуално нарушение, като постановена при допуснато и неотстранено, но отстранимо съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, довело до накърняване на процесуалните права на подсъдимите, следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане на прокурора. Настоящата инстанция счита, че не следва да проверява и да се произнася по наведените в жалбата доводи за неправилност на атакувания съдебен акт като постановен при явна несправедливост на наложените наказания, т.к. това са въпроси по съществото на делото и могат да бъдат анализирани само при наличие на постановена присъда, като краен съдебен акт на едно непорочно водено досъдебно и съдебно производство.

Ето защо и на осн.чл.335, ал.1, т.1 вр.чл.334, т.1, пр.1 от НПК, Ямболски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 25/04.05.2017 г., постановена по НОХД № 125 по описа на Районен съд - гр.Елхово за 2017 г., и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.

Решението е окончателно

Председател Членове 1