Р Е Ш Е Н И Е

№ 70 06.07.2017 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав

На 07 юни 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова

Ив.Иванов

Секретар: М.К.

Прокурор: Т.С.

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВНОХД №171 по описа на ЯОС за 2017 година

за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда №62/27.04.2017 г. постановена по НОХД №736/2016 г. ЯРС е признал подсъдимия П.Д.С. за виновен в това, че на ******г. около *****часа в гр.Ямбол, по ул."М.к." до бл.* е управлявал МПС - л.а."Р.М." с рег.№*******, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,70 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство"Дрегер 7410+" с фабр.№АRSМ 0200, проверен на *******г. и валиден до *******г., поради което и на осн. чл.343б ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК му е определил наказание от три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. На осн. чл.343г вр.с чл.37 ал.1 т.7 от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия С. и я е обжалвал в установения за това срок като необоснована, незаконосъобразна, постановена при нарушения на материалния и процесуален закон, непълнота на доказателствата и наложеното наказание се явява явно несправедливо. В допълнение към въззивната жалба се излагат съображения за липса на умисъл, като се излагат съображения, че действията на въззивника за преместване на автомобила, така, че да не пречи на движението на следващата сутрин, в присъствието на патрулна кола в близост показва намерението му само да извърши тази маневра, но не да се придвижва с автомобила. Възразява се и, че времето в който са извършени действията - *****часа по ул."М.к." в гр.Ямбол не е имало хора, а още по-малко да е имало налице непосредствена опасност за живота, здравето и имуществото на всички участващи в движението граждани. Излагат се съображения за реабилитация на въззивника по реда на чл.88а от НК.

В съдебно заседание въззивника участва чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в същата. Прави се искане за приложението на чл.66 НК.

Участващия по делото прокурор изразява становище за законосъобразност и правилност на обжалвания съдебен акт по отношение на авторство и съставомерност на осъщественото деяние от въззивника С., като излага съображения за това. По отношение на наложеното наказание намира, че същото е правилно, законосъобразно и съответстващо на деянието. Излага съображения и, че правилно решаващия съд е приел, че не е налице реабилитация на въззивника по постановените му присъди. Прави искане за потвърждаване на постановената, обжалвана присъда.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт намира следното:

Жалбата като подадена в срок и от страна имаща право а и интерес от обжалване е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения и доводи:

За да постанови присъдата си съдът е събрал всички възможни и достатъчни за установяване на фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието доказателства. На базата на анализ на същите правилно е приел за установена изложената фактическа обстановка, която изцяло се споделя от въззивния съд.

Безспорно установено от доказателствата по делото е ,че на визираната дата - ******г. около *****часа при провеждана СПО от РУ Ямбол свид.Л.Д.- гл.п.в група ООР при РУ Ямбол спрял за проверка водача на автомобил Р.М. с рег.№ *******, който се движел по ул."М.к." в гр.Ямбол, при което установил самоличността на водача на МПС - въззивника С. и обстоятелството, че управлявания автомобил е негова собственост. При извършване на проверката, тъй като въззивника С. говорел заваляно и миришел на алкохол свид.Д.и колегата му В.В.поискали съдействие от колегите си от сектор ПП при ОД МВР Ямбол за извършване проверка за алкохол в издишания от въззивника въздух с техническо средство. На сигнала се отзовали свид. Ст.Ж.- мл.а.в ПП при ОД МВР Ямбол и свид.К.З.. Свид.Ж.извършил на въззивника проверка за наличие на алкохол в издишания от него въздух с техническо средство "Дрегер 7410+" с фабр.№ АRSМ 0200, проверен на *******г. и валиден до *******г., при което устройството отчело 1.70 на хиляда съдържание на алкохол в издишания въздух. На въззивника С. бил съставен АУАН бл.№678742/******г., който същия отказал да подпише. Свид.Ж.връчил на въззивника в 02.10 часа на ******г. талон за медицинско изследване №0022204, в който било указано, че до 02.50 ч. на същата дата следва да се яви в ЦСМП Ямбол за вземане на кръвна проба, който талон въззивника отказал да получи и до указания в същия час не се е явил в ЦСМП Ямбол. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №********/******г. на началник сектор ПП при ОД МВР Ямбол СУМПС на въззивника С. било отнето. Визираните свидетели категорично и еднозначно сочат на спирането на управлявания от въззивника С. автомобил, обстоятелството на извършена проверка с техническо средство на водача на автомобила и показанията на същото. Съответни на показанията на свидетелите и обясненията на въззивника е и установеното от приложените писмени доказателства.

На базата на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от въззивника от обективна и субективна страна на състава на чл.343 б ал.1 от НК, които въззивният съд приемайки изцяло счита за ненужно да приповтаря. Безспорно е налице управление на автомобила с наличието на алкохол в кръвта в рамките на посочените в текста, установено по надлежния ред с техническо средство, като въззивника С. е съзнавал това обстоятелство. За това и правилно решаващият съд е признал въззивника С. за виновен в осъществяване на визираното деяние съставомерно по чл.343б ал.1 от НК.

Настоящия състав на въззивния съд намира за несъстоятелни наведените доводи в жалбата за липса на състав на осъществяване на деянието, предвид обстоятелството, че въззивника не е имал намерение да управлява автомобила, а само да го паркира на друго място. С факта на съзнателно привеждане в движение на автомобила и такова на управление по визираната улица в гр.Ямбол, с установеното наличие на алкохол в кръвта в рамките на посоченото в текста на чл.343б ал.1 от НК, въззивника е осъществил състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК от обективна и субективна страна. Без значение за осъществяване на престъпния състав е продължителността на управление и изминатото разстояние.

За да определи наказанието на въззивника по вид, размер и начин на изтърпяване, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК решаващият съд е взел предвид от една страна степента на обществена опасност на осъщественото деяние, предвид динамиката на този вид престъпления, степента на обществена опасност на личността на въззивника, която е относително висока предвид съдебното му минало, като от друга страна правилно и обосновано е отчел обстоятелството на времето на осъществяване от същия на престъпните деяния за които е осъждан, а и нарушенията по ЗДП, за които са му налагани административни наказания, поради което и правилно е определил на същия наказание по размер на минимума за предвиденото за този вид наказание, а именно такова в размер на три месеца лишаване от свобода.

Настоящия състав на въззивния съд намира, че неправилно решаващия съд е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното по размер наказание, неотговарящо на изискванията на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС - от изтърпяването на наказание лишаване от свобода по отношение на въззивника са изтекли повече от пет години, деяние за което му се налага наказание не е осъществено в срока на отложено такова по реда на чл.66 от НК и срока на наложеното наказание не е в предвидения в текста размер. В случая съобразно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС наложеното му наказание в размер на три месеца лишаване от свобода въззивника следва да изтърпи при първоначален общ режим, в какъвто смисъл следва да бъде изменена и постановената присъда.

Настоящия състав на въззивния съд намира, че правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд не е отложил изтърпяването на наложеното на въззивника наказание тъй като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.66 ал.1 от НК. Наложеното наказание единствено по размер съответства на визираното в ал.1 на чл.66 от НК. Видно от приложената по делото справка за съдимост въззивника е осъждан три пъти и не е реабилитиран по реда на чл.87 от НК. Съда намира, че правилен, законосъобразен и обоснован е и извода на решаващия съд, че не са налице основанията на чл.88а от НК по отношение на въззивника С.. Както правилно е посочил и решаващия съд съгласно чл.88а ал.4 вр. с ал.1 и чл.82 ал.1 т.4 и т.5 от НК, както и разпоредбата на чл.82 ал.4 и ал.5 от НК, посочените в чл.82 ал.1 т.4 и т.5 от НК срокове трябва да са изтекли за всички осъждания и в тези срокове да не е извършено друго престъпление от общ характер за да се приеме, че дееца е реабилитиран. Съгласно разпоредбата на ал.5 на чл.82 НК изпълнителната давност по ал.4 на същия член не може да настъпи в посочените срокове, ако е наложено наказание глоба и за събирането на това наказание е образувано изпълнително производство. Правилен и законосъобразен е и извода на съда, че в този случай приложими са правилата на ДОПК, тъй като се касае за публично вземане. От доказателствата по делото - справки на ТД НАП Бургас, безспорно се установява, че по изпълнителния лист издаден по НОХД №*******г. на РС Ямбол е образувано изпълнително дело, т.е. погасителната давност за това вземане е 10 години / чл.171 ал.2 , чл.172 ал.2 ДОПК/, изтичаща на 17.01.2017 г. До колкото плащането на наложената на въззивника глоба е извършено на *******г. то срока по чл.88а вр. с чл.82 ал.1 т.5 от НК не е изтекъл. Това обстоятелство сочи, че по отношение на въззивника не е настъпила реабилитация по реда на чл.88а от НК, тъй като съгласно разпоредбата на ал.4 на същия текст когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания, а по отношение на въззивника такива не са изтекли по отношение на наложено наказание по НОХД №*******г. на ЯРС.

Извън установеното обстоятелство, че въззивника не отговаря на формалните изисквания на чл.66 ал.1 от НК да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, което изключва приложението на визираната разпоредба, съда намира, че и целите на наказанието и преди всичко поправянето на осъдения не могат да бъдат постигнати с отлагане на изтърпяването на наложеното наказание. Този извод следва от поведението му като водач на МПС установено от справката за нарушител/водач приложена по делото отразяваща наложените му административни наказания с НП и наложено по НОХД №*******г. на ЯРС наказание за осъществено съставомерно по чл.343Б ал.1 от НК деяние, които не са го мотивирали за промяна на поведението му като водач на МПС.

Правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд е приложил и разпоредбата на чл.343 Г от НК, като е определил лишаване от право на управление на МПС на въззивника за срок от една година - достатъчен и необходим за изпълнение на целите на чл.36 от НК.

Предвид на изложеното Я О С

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда №62/27.04.2017 г. постановена по НОХД № 736/2016 г. по описа на РС Ямбол В ЧАСТТА И с която е определен първоначален режим за изтърпяване на наказанието от три месеца лишаване от свобода по чл.343б ал.1 НК във вр. с чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС от строг на ОБЩ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.