Р Е Ш Е Н И Е
№ 80 10.07.2017 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав на **юни 2017 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ФАРФАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.К.Прокурор: Ж.И.
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 159 по описа на съда
за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 50/28.03.2017 г., постановена по НОХД №
70/2017 г. по описа на РС-Ямбол съдът е признал за виновен подс.С.Г.Г. в това,
че на ******г. около 20.00 часа в гр. Ямбол, в б.„К.“, находящо се в ж.к. З.р.№
**, е причинил на Е.С.К.от гр.П.две леки телесни повреди - порезно нараняване в
областта на първата фаланга на пети пръст на дясната ръка с дълбочина 5-6 мм. и
порезно нараняване на лявата буза, в близост до носа и горната устна, с дължина
около 2 см., всяко от които е довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия К., като деянието е извършено по хулигански
подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, поради
което и при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода
за срок от една година.
С присъдата, подс.С.Г. е признат за виновен и в това, че
на ******г., около 20.30 ч. в гр. Ямбол, пред вх.* на бл.**в ж.к. З.р., е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - насъсквал кучето си да хапе с думите „Ще ви
избия, бе ей“ и „Дръж, искам да късаш моето момче“ срещу мл. инспектор Д.Д.Д.-
старши п.в група „ООР“, сектор „ОП“ при РУ-Ямбол, и го заплашвал, размахвайки
голям кухненски нож срещу него, докато Д.изпълнявал задълженията си по опазване
на обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при разкриване на
престъпления и нарушения на обслужваната територия, като деянието е съпроводено
със съпротива срещу орган на властта – подсъдимият не изпълнил устно
разпореждане на орган на МВР - старши п.в група „ООР“, сектор „ОП“ при РУ-Ямбол
- Д.Д.Д., да хвърли ножа и да успокои кучето си – престъпление по чл.325, ал.2
вр. ал.1 от НК, поради което и при условията на чл.54 от НК е осъден на една
година и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.Г. е наложено най-тежкото
от така определените му наказания, а именно – лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, за което е постановено на основание чл.57, ал.1, т.2, б.
„б” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
С присъдата, на осн. чл.53, ал.1, б. „а” от НК са отнети
в полза на държавата веществените доказателства по делото – 1 бр. джобен нож с
тъмнокафява дръжка, с дължина на острието 10 см. и 1 бр. кухненски нож със
светлосиня пластмасова дръжка, с дължина на острието 19 см.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подс.Г. е осъден да заплати
направените по делото разноски общо в размер на 174 лв., от които 154 лв.
вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметка на ОД на МВР-Ямбол и 20
лв. вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС-Ямбол.
Подсъдимият С.Г.Г. е останал недоволен
от присъдата и е депозирал въззивна жалба срещу нея.
Жалбата е бланкетна. В нея се
твърди незаконосъобразност, необоснованост, явна несправедливост и неправилност
на присъдата като постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане на първоинстанционния съд. Алтернативно се иска изменение на
присъдата чрез намаляване размера на наложените наказания и приложение на
разпоредбата на чл.66 от НК или отмяна на присъдата и постановяване на нова
такава, с която въззивникът да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите
му обвинения.
Участващият по делото прокурор от ОП-Ямбол пледира за
правилност и законосъобразност на постановената присъда и за справедливост на
наложеното наказание. В тази връзка моли съда да потвърди атакуваната присъда
изцяло.
В съдебно заседание въззивникът-подсъдим С.Г. участва лично
и със служебно назначения му защитник - адвокат от АК-Ямбол. Двамата поддържат
въззивната жалба и молят съда да я уважи. Защитникът развива съображения в
посока това, че събраните по делото доказателства водят до фактическия извод,
че с поведението си подсъдимия е причинил на пострадалия само една лека телесна
повреда - тази в областта на първата фаланга на пети пръст на дясната ръка, но
не и втора по лявата буза, в близост до носа и горната устна. Освен това счита,
че единствената лека телесна повреда, причинена от подсъдимия на пострадалия, е
в резултат не на хулигански мотив, а на личен такъв. В тази връзка претендира
отмяна на присъдата в частта, с която Г. е признат за виновен в осъществяване
на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК и постановяване на
нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по
така повдигнатото му обвинение.
Защитникът посочва също, че наложеното на подс.Г.
наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца за
престъплението по чл.325, ал.2 вр.ал.1 от НК е твърде завишено и прекомерно по
размер, поради което моли съда да измени постановената от РС-Ямбол присъда в
тази й част, като намали размера на наказанието.
Подсъдимият моли съда за по-леко наказание.
Съдът,
след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка
на присъдата и приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по
същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Приетата от районният съд фактическа обстановка е
правилна и обоснована, тъй като се подкрепя напълно от събраните по делото
доказателства. Правилно е прието като безспорно установено следното:
Подс.С.Г.Г. е роден на *** г. в Р.Ф., б.г., н., с о.о., б.,
о., с постоянен адрес:***, ж.к.З.р.№**, вх.*, ап.**, с ЕГН **********.
Свидетелят Е.С.К.е от гр.П.и в началото на м. юни 2016 г. бил
командирован в гр.Ямбол. На ******г. около 19.30 часа заедно със свои колеги
отишъл да вечеря в б.„К.”, находящо се в ж.к. З.р.№ ** в гр. Ямбол. На съседна
маса в заведението бил и подсъдимият Г.. Той бил употребил алкохол и по време на
вечерята на няколко пъти вдигал наздравица на компанията на К., въпреки, че не
се познавали от преди. Около 20.00 часа К.и колегите му решили да си тръгват.
Тогава подсъдимият започнал безпричинно да ги обижда и ругае като ги нарекъл
„мръсни шопи”. След това станал от мястото си и с нож в ръка се отправил към
тях. Е.К.забелязал, че подсъдимият държи нож, изправил се и му казал да пусне
ножа. Подсъдимият обаче се насочил към него и започнал да посяга с ножа към тялото
му. Няколко пъти К.успял да парира опитите на подсъдимия за нанасяне на удар с
ножа. При последния от тях, К.вдигнал дясната си ръка, за да се защити от
нападението на подсъдимия с ножа, при което Г. му причинил порезно нараняване в
областта на първата фаланга на пети пръст на дясната ръка с дълбочина 5-6 мм. и
порезно нараняване на лявата буза в близост до носа и горната устна с дължина
около 2 см. В това време управителката на заведението - св.Д.Г., разбирайки за
случващото се, излязла от кухнята и се опитала да успокои подсъдимия, когото
познавала като клиент. Последният посегнал с ножа и към нея и й скъсал
тениската. Тогава се намесили и други посетители в заведението, които съборили
подсъдимия на земята и избили ножа от ръката му, който паднал встрани.
Свидетелката Д.Г. подала сигнал за инцидента на тел.112. След това подсъдимият
си тръгнал.
Известно време след като подсъдимият напуснал заведението,
пристигнал екип на РУ - Ямбол в състав свидетелите П.Х.и С. П.. Свидетелката Д.Г.
им разказала за случилото се и им съобщила, че лицето, провокирало конфликта, е
подсъдимият С.Г.. Свидетелят С. П. се отправил към дома на подсъдимия в бл.**в
ж.к. „З.р.”, а св.Х.останал в заведението, за да установи самоличността и да
снеме обяснения от лицата, присъствали на инцидента.
Като наближил адреса на подсъдимия, св. П.го забелязал на
паркинга пред блок **и видял, че същият влиза в един от входовете. Тъй като
входът, в който влязъл подсъдимият, бил заключен, С. П. останал пред блока. От
живеещ в бл.**гражданин разбрал, че подсъдимият се придвижва по покрива на бл.**и
влиза през капандурата във вх.*. Разбирайки това, св.П.поискал
съдействие от колегите си в група „ООР“, сектор „ОП“ при
РУ-Ямбол, след което на място пристигнали Д.Д.Д.и П.Г.. Свидетелят Д.Д.останал
да пази пред вх.* на бл.**в ж.к. З.р., а св.П.и П.Г. влезли във входа, за
да установят местонахождението на подсъдимия. През това време подсъдимият се
прибрал в дома си, взел един кухненски нож със светлосиня пластмасова дръжка и
дължина на острието 19 см., взел и кучето си, порода питбул и тръгнал да слиза
с асансьора, като насъсквал кучето да хапе. С. П. и П.Г. чули, че в асансьора
се качва мъж с куче и го насъсква и също тръгнали да слизат. Около 20.30 часа С.Г.
излязъл пред вх.* на бл.**, където бил св. Д.Д.. Последният разпоредил на
подс.Г. да спре и да укроти кучето, но подсъдимият му казал „Ще ви избия бе,
ей!” и започнал да насъсква кучето срещу него с думите „Дръж!”, „Късай!”,
„Дръж, искам да късаш, моето момче!”. Подсъдимият държал в ръка кухненския нож.
Тъй като кучето продължавало да лае и да се изправя на задни крака срещу Д., а
подсъдимия държал нож в ръка, св.Д.извадил служебното си оръжие от кобура, без
да го зарежда, разпоредил отново на подсъдимия да успокои кучето си, както и да
хвърли ножа на земята, но подсъдимият продължил да размахва ножа и да насъсква
кучето. В този момент пред входа слезли П.и Г., като П.успял да приближи
подсъдимия в гръб и да избие с удар ножа от ръката му. В резултат, кучето се
спуснало срещу П., който нанесъл удар в главата на кучето и то се усмирило.
Тогава пред входа дошъл свидетеля Г.Г. - баща на подсъдимия и прибрал
животното.
Д.Д., С. П. и П.Г. успели да поставят белезници на
подсъдимия и го отвели в сградата на РУ - Ямбол, където бил задържан за 24 часа
по реда на ЗМВР.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза
по писмени данни, в резултат на настъпилия на *****г. около 20,30 ч. инцидент в
б.„К.”, на пострадалия Е.К.са причинени две порезни наранявания в областта на
първата фаланга на пети пръст на дясната ръка с дълбочина 5-6 мм. и на лявата
буза в близост до носа и горната устна с дължина около 2 см., всяко от които е
довело до причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота
на пострадалия. Експерта е категоричен, че уврежданията се дължат на действието
на предмет с остър, режещ ръб и добре отговарят да са получени по време и
начин, описани в показанията на свидетелите.
От приложената по делото Справка за съдимост рег.№***от
15.06.2016 г. на БС при РС-Ямбол, направена в ЦБС на Министерството на
правосъдието на Република България, към момента на извършване на горното деяние
подсъдимият е бил о. четири пъти за престъпления от общ характер както следва:
с присъда, постановена НОХД № *****г. на ОС-Ямбол, влязла в сила на ******г., на
подс.Г. са наложени наказания две години лишаване от свобода и обществено
порицание за престъпление по чл.354а, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.2 и т.5 от НК,
като е постановено отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години; с присъда, постановена по НОХД № ******г. на РС-Ямбол,
влязла в сила на ******г., е осъден на осем месеца лишаване от свобода, което
наказание на осн.чл.69, ал.1 вр.чл.66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за
изпитателен срок от три години, за престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК; по силата на
споразумение, одобрено по НОХД № ******г. на РС-Ямбол, влязло в сила на ******г.,
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието
изтърпяване е отложено за изпитателен срок от две години, за престъпление по
чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК; с присъда,
постановена по НОХД ******г. на РС-Ямбол, влязла в сила на ******г., му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при първоначален
лек режим на изтърпяване, за престъпление по чл.330, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от
НК.
С присъдата по НОХД № ******г. на РС-Ямбол, на основание
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия е определено общо наказание лишаване
от свобода за срок от две години по присъдите, постановени по НОХД № *****г. на
ОС-Ямбол, НОХД № ******г. на РС-Ямбол и НОХД № ******г. на РС-Ямбол. Към така
определеното общо наказание, на основание чл.23, ал.2 от НК е присъединено
наказанието обществено порицание, а на основание чл.25, ал.4 от НК е
постановено най-тежкото наказание от две години лишаване от свобода да бъде
изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим. Последното е изтърпяно от
подс.Г. на ******г.
За да постанови присъдата си районният съд е приел за
установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано като
напълно последователни, логични и непротиворечиви е кредитирал част от обясненията на подс.Г., показанията на свидетелите Е.К., Д.Г., П.Х., Д.Д.и Г.Г.,
дадени от тях в хода на проведеното по делото съдебно следствие, показанията на
свидетеля С. П., дадени от него в хода на досъдебното производство, приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.5 вр. ал.1,
т.5 от НПК, заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената
съдебномедицинска експертиза, както и писмените и веществените доказателство по
делото. Правилно не са кредитирани тази част от обясненията на
подсъдимия С.Г., в които твърди, че инцидентът в
заведението бил провокиран от поведението на хората от компанията на
пострадалия К., че той пръв се насочил към него с вилица в ръка, че му били
нанесени удари от св.Д.Г. - управителката на заведението, както и че не е давал
команди на кучето си да напада полицаите. В тази част, обясненията на
подсъдимия са изолирани от останалите събрани по делото доказателства и не
кореспондират с тях, поради което правилно са преценени като опит на подсъдимия
да оправдае собственото си виновно поведение, респ. представляват израз на
негова защитна позиция. Останалите гласни доказателства и в частност
показанията на свидетелите Е.К., Д.Г., С. П., Д.Д.и П.Х.са последователни,
логични и непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с показанията
им дадени от тях в хода на досъдебното производство и се подкрепят и от
заключението на вещото лице относно механизма на причиняване на уврежданията на
св. К..
По изложените съображения въззивната инстанция споделя
направения извод от районния съд, че автор на инкриминираните деяния е
подсъдимия С.Г.Г..
При правилно изяснена фактическа обстановка районният е
направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимият е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпленията по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2
вр.ал.1 от НК.
По отношение на обвинението за престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК:
От обективна страна безспорно
е осъществено изпълнителното деяние на престъплението - причиняване по
хулигански подбуди на две леки телесни повреди по см.на чл.130, ал.1 от НК на Е.К.,
изразяващи се всяка от тях във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия. Съдът намира за неоснователен довода на защитника, че
доказателствата по делото сочат на само една причинена от подсъдимия на
пострадалия лека телесна повреда, а именно - тази по пети пръст на дясната му
ръка. Показанията на пострадалия К.относно причинените му увреждания са
недвусмислени и непроменящи се още от хода на досъдебното производство, поради
което съдът ги намира за обективни, още повече, че същите се подкрепят и от
заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. Макар
същата да е изготвена на база на писмени данни, вещото лице по нея е
категорично, че установените порезни рани по ръката и бузата на пострадалия се дължат на действието на предмет с остър, режещ
ръб и добре отговарят да са получени по време и начин, установен по делото. При
разпита в съдебно заседание експертът не изключва наличие на увреждане по
лицето на пострадалия, като сочи, че т.к. същото е било порезно и повърхностно,
раната е зараснала без да остави белег. Освен това, по делото липсват
доказателства в посока пострадалият да е имал такава рана по лицето си преди
инцидента му с подсъдимия.
Съдебната практика е изяснила безпротиворечиво смисъла на
квалификацията „хулигански подбуди” - едно деяние е такова, когато е
предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца
да го извърши, когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение
към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност.
По делото се установява безспорно, че подсъдимият и пострадалият не са се
познавали от преди това, както и че не е имало агресивно или нападателно
поведение от страна на пострадалия към подсъдимия. Доказателствата сочат на
това, че пострадалият е бил нападнат с нож от подсъдимия в заведението, с което
си поведение последния е демонстрирал явно неуважение към личността и
незачитане на установения обществен ред, като действията му са извършени на
обществено място, свързани са с посегателство върху личността на пострадалия и
са станали достояние на други хора-намиращите се в заведението свидетели. В
тази връзка, съдът намира довода на защитата за наличие на личен, е не на
хулигански мотив у подсъдимия за причиняване на уврежданията на пострадалия, за
неоснователен. По отношение на субективната страна на деянието,
първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода за осъществяване на същото
с пряк умисъл. С оглед на изложеното съдът приема, че правилно и обосновано
районният съд е квалифицирал деянието като такова по чл.131, ал.1, т.12
вр.чл.130, ал.1 от НК.
По отношение на обвинението за престъпление по чл.325,
ал.2 вр.ал.1 от НК:
Установената фактическа
обстановка позволява да бъде направен несъмнен и еднозначен извод, че с
деянието си, осъществено на инкриминираните дата и място, подсъдимият С.Г. е
осъществил всички признаци от обективна страна на престъпния състав по чл.325,
ал.2 вр.ал.1 от НК.
За съставомерността на
деянието от обективна страна по горепосочения престъпен състав се изисква да
бъде установено, че деецът е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Съгласно
константната съдебна практика и ППВС № 2/**.06.1974 г., постановено по н.д. №
4/1974 г. (т. 2) „непристойни” са онези действия, които са неприлични,
безсрамни, изразяващи се в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото. „Грубо нарушаване на обществения ред” е налице
когато дееца, чрез действията си, изразява демонстрация против установения ред,
която нарушава важни държавни, обществени или лични интереси, или съществено
нарушава нормите на нравствеността. „Явно неуважение към обществото” има когато
дееца, чрез действията си, изразява открито висока степен на неуважение към
личността. Хулиганството съдържа един
характерен за това престъпление признак - специален мотив, който се заключава в
явно неуважение към обществото от страна на дееца. Този мотив е налице когато
със своите действия дееца показва, че не се смята обвързан от съществуващите
социални норми на поведение - стои над тези норми и се отнася пренебрежително
към тях. За наличието на такъв мотив се съди по това, че хулиганските действия
се извършват без смислена причина, което ги обяснява единствено като открита
демонстрация на незачитане на цялостно установения ред. Хулиганството е квалифицирано, когато е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на
обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или
когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост.
Вменения на подсъдимия квалифициран признак „съпротива срещу орган на властта”
е налице, когато извършителят не прекратява действията си, въпреки намесата на
тези органи - какъвто е безспорно настоящият случай (вж. ППВС № 2/**.06.1974 г.
по н. д. № 4/1974 г., т. ІІ.2). В
конкретния по делото случай безпротиворечиво се установява, че на инкриминираната
дата - на ******г., около 20,30 часа, в гр.Ямбол, пред вх.В на бл.**в ж.к. „З.р.”,
подс.Г. е осъществил съпротива срещу орган на властта по смисъла на чл.93, т.2
от НК, като въпреки неколкократните разпореждания на св.Д.Д.в качеството му на
ст.п.в група „ООР”, сектор „ОП” при РУ-Ямбол, изпълняващ задълженията си по
опазване на обществения ред, да пусне ножа и да спре и укроти кучето си,
подсъдимият не преустановил действията си, а напротив-продължил с това свое
поведение, което било прекратено благодарение на своевременната намеса на
свидетеля С. П.. Деянието при това е
осъществено на публично място - пред жилищна сграда, при което е могло да бъде
възприето и от други лица.
Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на
районния съд, че от субективна страна престъплението е извършено виновно, при
форма на вината пряк умисъл по смисъла ва чл.11, ал.2, пр.1 от НК, като умисълът му е обхващал
представите относно всички обективно съставомерни признаци от престъпния състав
с горепосочената правна квалификация.
По отношение на наказанието:
Районният съд се е съобразил с всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и правилно и обосновано е приел, че на подсъдимият
С.Г. следва да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, тъй
като не са налице многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона
наказание да се оказва несъразмерно тежко спрямо извършеното. Наложените
наказания от една година лишаване от свобода за престъплението по чл.131, ал.1,
т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК и една година и шест месеца лишаване от свобода за
престъплението по чл.325, ал.2 вр.ал.1 от НК, са справедливи и напълно
съответстват на степента на обществената опасност на деянието и на личността на
извършителя. Наложените наказания са определени при лек превес на смекчаващите
вината обстоятелства, под средния и към минималния предвиден в закона размер за
всяко от извършените от подсъдимия престъпни деяния, поради което не са налице
основания за тяхното намаляване.
Правилно и обосновано, първоинстанционният съд е приложил
разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК като е наложил на подс.Г. най-тежкото от така
определените му наказания, а именно – лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца. На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС правилно е
постановено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, т.к. от изтърпяване на предходно наложеното наказание
лишаване от свобода на ******г. до ******г., когато са извършени процесните
деяния, не е изтекъл петгодишният срок по чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС.
Правилно с оглед предходните о. на подс.С.Г. за
престъпления от общ характер на наказание лишаване от свобода по НОХД № *****г.
на ОС-Ямбол и по НОХД № ******г. на РС-Ямбол, по които не е настъпила
реабилитация, районният съд е направил извод за наличие на пречка за приложение
на института на условното о.е по чл.66, ал.1 от НК.
Според контролния съд, така определено по вид, размер и
начин на изтърпяване наказание е напълно достатъчно за постигане целите на
наказателната репресия, визирани в чл.36 НК и ще окаже предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и върху
останалите членове на обществото.
Обосновано и правилно районният съд се е произнесъл касателно
веществените доказателства като е приложил разпоредбата на чл.53, ал.1, б”а” от
НК по отношение на 1 бр. джобен нож с тъмнокафява дръжка, с дължина острието 10
см. и 1 бр. кухненски нож със светлосиня пластмасова дръжка, с дължина на
острието 19 см. и ги е отнел в полза на държавата като вещи, собственост на
подсъдимия, послужили за осъществяване на престъпленията.
Правилно и законосъобразно е решението на първостепенният
съд да възложи на подсъдимия Г. задължението да плати направените по делото
разноски.
Тъй като при извършената
въззивна проверка не се констатира наличие на основания за изменение или отмяна
на присъдата на Районен съд Ямбол, същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на осн.чл.334, т.6 от НПК и
чл.338 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАДАВА Присъда № 50/28.03.2017 г., постановена по НОХД № 70/2017 г. по описа
на РС-Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.