О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 18.07.2017 г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен граждански състав

На 18 юли 2017 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз.ч.гр.д. №235 по описа на ЯОС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“АД гр.София, с ЕИК-200385975, депозирана чрез юрисконсулт Я.М. против Разпореждане №3758/07.06.2017г., постановено по ч.гр.д.№1879/2017г. по описа на ЯРС, с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А.П.П., ЕГН - **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с която съдът да разпореди последния да заплати на заявителя сумата от 116,13 лв. - главница, 1,31 лв. – договорна лихва за периода от 20.08.2012г. до 20.03.2013г., 41,75 лв. – неустойка за забава за периода от 20.03.2013г. до 02.06.2017г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и направените съдебно - деловодни разноски по делото.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в производство по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува и не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяването му. Счита се, че заявлението е съобразено с изискванията на закона за редовност, поради което моли за отмяна на атакуваното разпореждане и произнасяне по същество, като бъде издадена исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заявена е и претенция за разноски за въззивното производство.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от ч.гр.д.№1879/2017 г.. по описа на ЯРС, същото е образувано по заявление от 06.06.2017г. на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“АД гр.София, с ЕИК-200385975 за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А.П.П., ЕГН-**********,***, с която съдът да разпореди последния да заплати на заявителя сумата от 116,13 лв. - главница, 1,31 лв. – договорна лихва за периода от 20.08.2012г. до 20.03.2013г., 41,75 лв. – неустойка за забава за периода от 20.03.2013г. до 02.06.2017г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и направените съдебно - деловодни разноски по делото. В заявлението е вписано в т.9 в, че вземането произтича от предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД на кредитополучателя А.П.П. кредит, по договор за стоков кредит № CREX – 02878868 от 31.07.2012г. Вземането било цедирано от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“АД по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015г., съгласно изрично инкорпорирана клауза в договора за кредит, даваща такава възможност. В т.12 от заявлението заявителят е посочил, че вземането произтича от Договор за стоков кредит № CREX – 02878868 от 31.07.2012 г., по който срокът на погасителния план бил 8 месеца, считано от датата на подписване на договора, а погасителната вноска била уговорена в размер на 63,70лв. Длъжникът бил преустановил точното изпълнение на поетите договорни задължения, а погасителния план на кредита не бил спазен, като съответно предсрочната изискуемост настъпила на 20.03.2013г. Дължимата сума не била погасена по сметката на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД към датата на договора за цесия. В същата точка заявителят е посочил още: "Съгласно императивната норма на чл.99 ал.3 от ЗЗД цедентът уведомява длъжника на адреса посочен за кореспонденция в договора за кредит. Уведомяването за сключената цесия съобщава на длъжника, че считано от 14.10.2015г., негов кредитор е „Мост Финанс Мениджмънт“АД".

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено. В мотивите си решаващия съд е изложил, че е налице нередовност на заявлението по смисъла на чл.410 ал.2 ГПК вр. чл.127 ал.1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лица с правен интерес от обжалването.

Преценена по същество, частната жалба е неоснователна:

Заповедното производство по чл.410 ГПК е безспорно, формално и едностранно. Задължение на съда е да провери дали постъпилото заявление е редовно съгласно чл.410, ал.2 от ГПК във връзка с чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. Съгл.чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Според чл.410, ал.2 от ГПК, който препраща към чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, приложима и в заповедното производство, заявителят следва да изложи обстоятелствата, на които основава искането си и те са различни в зависимост от конкретното вземане. Това означава, че заявителят следва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Както е прието в мотивите към т.2б от ТР №4/2013 г. на ОСГТК точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай, че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.

При цедиране на вземането противопоставимостта  му на длъжника е свързана със съобщаването на последния за извършената цесия- чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД. Доколкото се касае до частно правоприемство, за да се приеме, че е основателно искането  за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника - действието й спрямо него, с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В казуса не се твърдят факти, нито се представят доказателства относно  съобщаване на цесията на длъжника. Както се посочи по-горе в мотивите, в т.12 от заявлението е записано само: "Съгласно императивната норма на чл.99 ал.3 от ЗЗД цедентът уведомява длъжника на адреса посочен за кореспонденция в договора за кредит. Уведомяването за сключената цесия съобщава на длъжника, че считано от 14.10.2015г., негов кредитор е „Мост Финанс Мениджмънт“АД". Т.е. в случая в заявлението не се съдържат изобщо твърдения дали, и ако- да, кога и как длъжникът А.П.П. е бил уведомен от стария кредитор за прехвърлянето, след което той да дължи изпълнение на новия кредитор. За да има надлежна индивидуализация на вземането по основание, трябва да бъдат изложени твърдения за това кой е носителят на вземането и да бъде посочен и правопораждащият факт, за да може длъжникът да е в състояние да прецени дали да подаде възражение. Не е достатъчно в заявлението да са индивидуализирани страните по договора за цесия и предметът на същия, а следва да се посочи и уведомяването на длъжника като обстоятелство, на което се основава вземането по чл.127 ал.1 т.4 ГПК. Това е така, понеже, ако длъжникът не е уведомен, то прехвърлянето няма действие по отношение на него съгл. чл.99 ал.4 ЗЗД и той не би имал задължение да изпълнява на новия кредитор.

При това и с оглед изричната разпоредба на чл.410 ал.2 ГПК, съгласно която заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, то правилно първостепенния съд е приел, че е налице нередовност на заявлението, поради което го е отхвърлил.

С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3758/07.06.2017г., постановено по ч.гр.д. №1879/2017г. по описа на ЯРС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.