О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 07.07.2017 г.
гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
на 07 юли 2017
година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
възз.ч.гр.дело №218 по описа на 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Панчо Владигеров“ №21, Бизнес сграда „Люлин-6“, ет.2, депозирана чрез юрисконсулта С.П.С. против
Разпореждане №3744/06.06.2017 г., постановено по ч.гр.д.№1870/2017 г. по описа
на ЯРС, с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.Р.Н., ЕГН - **********, адрес: ***
за сумата от 1337,13 лв., съставляваща непогасено задължение
по договор за потребителски кредит, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.
Частният
жалбоподател намира разпореждането за незаконосъобразно. Поддържа, че в
производство по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува и не е
необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяването му.
Считат, че заявлението им е съобразено с изискванията на закона за редовност,
поради което молят за отмяна на атакуваното разпореждане и произнасяне по
същество, като бъде издадена исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заявена
епретенция за разноски за въззивното
производство.
Ямболският окръжен съд, след като
съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Частната жалба е подадена срещу
подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, поради
което е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съображенията са следните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление
по чл.410 ГПК, с което кредиторът „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.Р.Н., ЕГН **********,
адрес: *** за сумата от 1337,13 лв., съставляваща непогасено
задължение по договор за потребителски кредит, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. В т.12 на
заявлението заявителят е посочил, че вземането произтича от неизпълнено
договорно задължение на длъжника по договор за потребителски кредит от 29.10.2014 г., предоставен от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, задължението по който е било обявено за
предсрочно изискуемо на 29.10.2014 г.,
поради допуснато просрочие. В последствие вземането на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД към длъжника Н. било цедирано на
заявителя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, по
силата на договор за цесия от 29.10.2014
г. Заявителят е посочил, че длъжника е бил уведомен за извършената цесия,
но не е конкретизирал кога е станало това уведомяване.
С обжалваното разпореждане
заявлението е отхвърлено. В мотивите си решаващия съд е изложил, че е налице
нередовност на заявлението по смисъла на чл.410, ал.2 ГПК вр.
чл.127, ал.1 ГПК, т.к. в заявлението не е посочено в достатъчна конкретика какво е било съдържанието на процесния договор и
при какви уговорки страните са постигнали съгласие да бъде заета сумата; не е
посочено сумата от 1337,13 лв. на какво основание се претендира – дали същата
съставлява главница, договорна възнаградителна лихва,
обезщетение или неустойка за забава или е сбор от различни вземания; не е
посочено поради настъпването на кои факти и обстоятелства кредитът е обявен за
предсрочно изискуем и на коя дата, доколкото липсват твърдения за кои периоди е
налице неизпълнение за плащане на погасителните вноски, както и дали длъжникът е уведомен за това; не
е посочено и кога и дали длъжникът е уведомен за извършената цесия на
вземането. ЯРС е констатирал и че в заявлението си заявителят е посочил като
дата на сключване на договора, дата на обявяване на предсрочната му изискуемост, както и дата, на която е извършена цесията
една и съща дата, а именно 29.10.2014 г.,
като безспорно не съществува реална възможност сключването на договора за
кредит и обявяването на предсрочната му изискуемост,
изискваща неизпълнение на задължения за плащане на поне две месечни погасителни
вноски да се случат на една и съща дата.
Така
постановеното разпореждане е правилно.
Настоящия съдебен състав изцяло
споделя изводите на ЯРС и на осн. чл.272 ГПК препраща
към тях.
Както е прието в мотивите към т.2б от ТР №4/2013 г.
на ОСГТК точната индивидуализация на вземането по основание и размер
обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за
изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на
неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не
може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.
Съображенията са, тъй като в заповедното производство по чл.410 ГПК съдът не
събира доказателства /целта на производството е не установяване на самото
вземане, а само проверка дали същото е спорно/ и следователно от приложените
към заявлението документи не могат да се правят изводи както за съществуване на
вземането, така и за основанието, на което същото се претендира.
В
конкретния случай, изложените в т.12 от заявлението твърдения не са в
достатъчна степен конкретизирани, както правилно е преценил първостепенния съд,
т.к. липсва индивидуализация на претендираното вземане по основание, не са
изложени конкретни твърдения въз основа на кои настъпили факти вземането е
обявено за предсрочно изискуемо, спорна е посочената дата, на която се твърди
настъпване на предсрочната изискуемост, заявителя не
е изложил конкретни твърдения, касаещи уведомяването на длъжника за извършената
цесия. При това и с оглед изричната разпоредба на чл.410,
ал.2 ГПК, съгласно която заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127,
ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които
се основава вземането, то правилно първостепенния съд е приел, че е налице
нередовност на заявлението, поради което го е отхвърлил.
С оглед на изложеното, обжалваното
разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №3744/06.06.2017 г., постановено по ч.гр.д.№1870/2017 г. по описа
на ЯРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.