ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№..................................

гр.Ямбол........... /20.07.2017 год.

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Добрин Кючуков

Членове: Николай Иванов

Галина Вълчанова

като разгледа докладваното от съдия Д.Кючуков в.ч.гр.д. № 215 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК.

С разпореждане № 3742 от 06.06.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 1873/2017 год. Ямболският районен съд е отхвърлил заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от заявителя "Кредит Инкасо Инвестмент БГ" ЕАД против длъжника И.П.Е. за парично вземане за сумата 12 373,82 лв. непогасено задължение по договор за потребителски кредит № 8998892 от 08.05.2014 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението. За да отхвърли искането съдът се е мотивирал с наличие на нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частност с непълнотата на заявлението в т. 12 от същото, като е приел, че не е налице надлежно индивидуализирано парично вземане, както от главница, така и от лихви, свързно с основанието за възникване на вземането и неговата изискуемост , в частност не е посочено сумата от 12 347, 82 лв. какво включва-каква част от нея е главница и каква част се претендира като лихви, както и за кои периоди са неплатените вноски; не е посочено поради настъпването на кои факти и обстоятелства кредитът е обявен за предсрочно изискуем и на коя дата, както и дали длъжникът е уведомен за това; не е посочено и кога и дали длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземането; в заявлението е посочена датата 08.05.2014 г., като дата на сключване на договора.дата на обявяване на предсрочната му изискуемост поради неплащане на две последователни вноски, както и за дата на която е извършена цесията.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от "Кредит Инкасо Инвестмент БГ" ЕАД. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на предзявеното искане за издаване на заповед за изпълнение и и зпълнителен лист. Твърди се, че заявлението по чл.410 ГПК е попълнено коректно. В това производство съдът е ограничен при преценката дали подаваното заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи до това да провери налице ли са положителните предпоставки, изброени в чл.410 ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл.411 ГПК. Производството по чл.410 КПК няма за цел проверка и произнасяне по основателността на претендираното от заявителя вземане - в случая по въпросите има ли такъв договор, настъпилили ли са основанията за предсрочна изискуемост, дължи ли се лихва и уговорена ли е възнаградителна лихва и при какви условия. Допуснатата в заявлението идентичност на дататите на сключване на договора, на обявяване на предсрочната му изискуемост. поради неплащане на две последователни вноски, както и датата на която е извъшена цесията, се дължи на допусната техническа грешка при изготвяне на заявлението.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, след като обсъди доводите изложени в частната жалба, касаещи основателността на разпореждането, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК, която е приложима в производството, както по издаване на заповед за изпълнение, така и на заповед за незабавно изпълнение, уважаването на заявлението е поставено в зависимост от това дали то отговаря на изискванията на чл.410 ал.1 и ал.2 ГПК. във вр с чл,127, ал.1 и ал 3 и чл.128. т.1 и т.2 ГПК. С оглед съдържащото се в чл 410 ал 2 ГПК изрично препращане към чл. 127 ал 1 ГПК , следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, т. е разпоредбата на чл 127, ал.1 т.4 от ГПК е приложима към заповедното производство. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика на ВКС. Наличието на положителните, респ. липсата на отрицателните предпоставки, е предмет на проверката, извършвана от съда. разглеждащ заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение независимо от основанията за това - дали по чл.410 ал.1 ГПК или по чл. 417 ГПК. Съгласно законодателната уредба, в производството по Глава Тридесет и седма от ГПК, съдът едновременно се произнася по редовността (чл.411, ал.2 във вр. с чл. 410 ГПК) и основателността на заявлението. Законодателят е поставил издаването на заповед за изпълнение в пряка зависимост от съответствието на искането с изискванията на чл. 410 ГПК, като неизпълнението им обуславя нередовност на подаденото заявление относно вземането и има за единствена последица отхвърлянето му.

За да е налице редовно заявление следва да е посочен всеки праволораждащ факт и произтичащите от него вземания, които са със самостоятелен характер, основанието и размера им, като предпоставка за редовността му. което в конкретния случай не е сторено от заявителя. Заявителят е следвало да направи изложение на обстоятелствата, на които се основават претендираните вземания по смисъла на чл.127, ал.1 т. 4 ГПК. Описанието на тези обстоятелства в заявлението е от значение, за да може претендираното вземане да бъде индивидуализирано според обективните му страни.

За да направи извод, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено, районният съд правилно е приел, че подаденото заявление не отговаря на императивните изисквания на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като изложението на обстоятелствата, от които произтича вземането е непълно - в т. 12 от заявлението не са уточнени обстоятелствата относно вида и размера на отделните вноски /главници и лихви/, падежа на вноските, невъзможност на една дата да се сключат договора за кредит, да настъпи предсрочната му изискуемост, поради неплащане на две последователни вноски и да се извърши цесия на вземането т.е. обстоятелства, свързани с произхода основанието и настъпилата изискуемост на предявените вземания.

Правилно районният съд е приел, че заявлението не е редовно поради това, че не отговаря на изискванията в него пълно и точно да се изложени фактическите обстоятелства въз основа на които се основава ппретенцията на заявителя и липсва индивидуализация на вземанията

В различни съдебни актове ВКС е изразявал становище, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Предвид изричното препращане в чл.410 ал 2 ГПК към чл. 127 ал.1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост. в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Като не е сторил това заявителят е подал едно нередовно заявление за издаване на заповед за изпълнение, което поради тази причина правилно е било отхвърлено от районния съд.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Кредит Инкасо Инвестмент БГ" ЕАД против разпореждане № 3742 от 06.06.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 1873/2017 год. на Ямболският районен съд, с което е отхвърлено заявлението на "Кредит Инкасо Инвестмент БГ" ЕАД против длъжника И.П.Е. ***, ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

ЧЛЕНОВЕ: 2.