ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№......... ............................

Гр. Ямбол 13.07.2017 г. В закрито съдебно заседание на 13.07.2017 г. Ямболския окръжен съд, в

състав:

Председател: Д. Кючуков

Членове: Н. Иванов

Г. Вълчанова

като разгледа, докладваното от председателя ч.в.гр.д № 197/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от "В и К" ЕАД гр. Бургас срещу определение № 720/07.04. 2007 г. по ч.гр.д. № 363 /2017 г. по описа на ЯРС, с което е оставена без разглеждане молбата на "В и К" ЕАД гр. Бургас за изменение на постановената заповед за изпълнение № 236/06.02.2017 г. по реда на чл.410 ГПК в частта за разноските. Твърди се, че срокът за изменение на заповедта за изпълнение в частта и за разноските не е изтекъл към момента на подаване на искането за това, тъй като заповедта не е била връчена на заявителя. Едномесечният срок по чл. 248 ал.1 ГПК за изменение на заповедта за изпълнение в частта и за разноските започва да тече от деня на връчването и. Иска се отмяна на определението.

След като разгледа частната жалба съдът намира същата за допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

Ч.гр.д. № 363 /2017 г по описа на ЯРС е образувано по искане на " В и К" ЕАД гр. Бургас срещу Г. Й. Т. от гр. Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 284,57 лв. главница, плюс лихви и разноски в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и 25,00 лв. юристконсултско възнаграждение. По заявлението е издадена заповед № 236 от 06.02.2017 г. на ЯРС за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. С молба от 07.04.2017 г. на "В и К" ЕАД гр. Бургас е поискало изменение на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в частта му за разноските, като се иска присъждане на юристконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.. С определение № 720/07.04. 2007 г. по ч.гр.д. № 363 /2017 г. по описа на ЯРС е оставена без разглеждане молбата на "В и К" ЕАД гр. Бургас за изменение на постановената заповед за изпълнение № 236/06.02.2017 г. в частта и за разноските, като недопустима.

Определението е законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 413 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване. Началният момент, от който започва да тече срокът по чл. 24, ал. 1 от ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските тече от постановяването му, ако същият е необжалваем /арг. от т. 14 от TP № 6 от 2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/. Възражението на жалбоподателя, че не му е връчен препис от

заповедта за изпълнение, е ирелевантно. Процесуалният закон не предвижда изрично връчване на съобщение на страната и такова задължение за съда не произтича и от служебното начало на гражданското производство. По силата на чл. 7, ал. 2 от ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК няма. В този смисъл е константната практика на ВКС /Определение № 147 от 15.03.2012 г. по ч. гр. д. № 84/2010 г., ГК, III г. о. на ВКС, Определение № 385 от 4.10.2010 г. по ч. гр. д. № 374/2010 г., ГК, II г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и много други/.

Разпореждането за издаване заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е постановено на 06.02.2017 г., а молбата за допълване на същото е подадена на 07.04.2017 г., което е след изтичане на преклузивния, едномесечен срок.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ: