РЕШЕНИЕ

№.................

гр. Ямбол 20.07.2017 г.

В закрито съдебно заседание на 20.07.2017 г. Ямболския окръжен съд, в състав:

Председател: Д. Кючуков

Членове: Н. Иванов

Г. Вълчанова

като разгледа, докладваното от председателя в.гр.д № 223/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по жалба на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД срещу постановление от 03.05.2017 г. по ИД № 3094/ 2010 г. по описа на ДСИ при ЯРС, с което, на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК, производството по изпълнителното дело е прекратено. Според жалбоподателя постановлението е незаконосъобразно, тъй като противоречи на императивните правни норми и на задължителната практика на ВКС. Невнасянето на авансова дължимата такса от страна на взискателя за извършването на поисканите изпълнителни действия не опорочава предприетото изпълнително действие. Взискателят е предприел действия по принудителното изпълнение с подадената молба от 21.05.2015 г. до ДСИ , с което е прекъснал двегодишната погасителна давност по чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Иска се отмяна на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.

В дадения срок не е постъпил отговор по жалбата от другата страна по изпълнителното дело .

Частният съдебен изпълнител е приложил становище съгласно чл. 436, ал.З от ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал.2 от ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

За да се произнесе съдът установи следното:

Изпълнително дело № 3094/ 2015 г. по описа на ДСИ при ЯРС, е образувано по молба на взискателя ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД срещу длъжника Х.С.Д. ***, на основание изпълнителен лист от 24.09.2010 г., издаден по заповед за изпълнение по ч.гр.д № 2607 / 2010 г. на ЯРС за събиране на присъдени в полза на взискателя парични суми - общо в размер на 5 825,53 лв..

Принудителното изпълнение по делото е било насочено върху трудовото възнаграждение на длъжника. С разпореждане от 03.01.2011 г. ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което получава от "ПСФ "Мостинженеринг" АД гр. Ямбол, като до 03.09.2012 г. по изпълнителното дело са постъпвали суми за погасяване на задължението към взискателя. След тази дата, поради освобождаването на длъжника от работа, по изпълнителното дело няма постъпили вноски за погасяване на задължението към взискателя . С молба от 10.10.2013 г. до ДСИ взискателят ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА

АД е поискал от ДСИ да пристъпи към запор на трудовото възнаграждение на длъжника в "Енерго импорт-експорт" ООД. С разпореждане от 11.10.2013 г. на ДСИ молбата е оставена без движение до внасяне на авансова държавна такса за налагане на запора в размер на 18 лв., която въпреки указанията на ДСИ взискателят не е внесъл. С молба от 12.09.2014 г. до ДСИ взискателят ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД е поискал от ДСИ да пристъпи към запор на трудовото възнаграждение на длъжника в " Уинд енерджи груп". С разпореждане от 15.09.2014 г. на ДСИ молбата е оставена без движение до внасяне на авансова държавна такса за налагане на запора в размер на 18 лв., която въпреки указанията на ДСИ, взискателят отново не е внесъл. За внасяне на авансово дължимите държавни такса за извършване на запора взискателят е бил надлежно уведомен на съдебния адрес, посочен от него в молбата за образуване на изпълнителното дело - гр. Ямбол, ул. "Жорж Папазов " 14 кантора 403, чрез пълномощника му адв. С. Е. С постановление от 03.05.2016 г., на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК, ДСИ е прекратил производството по изпълнителното дело. Към датата на прекратителното постановление на ДСИ таксите не са внесени от взискателя.

Постановлението е законосъобразно. От датата на последното плащане-03.09.2012 г. до 03.05.2016 г. - датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство взискателят е бездействал и не е поискал извършването на действия по принудителното изпълнение. С изтичане на двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, през който взискателят е бездействал, правилно ДСИ е прекратил производството по изпълнителното дело.

По силата на чл.73 ал.З ГПК и по аргумент на разпоредбата на чл.76 ГПК, приложима и в изпълнителния процес /чл.436 ал.1 т.6 ГПК/ взискателят е длъжен предварително/авансово/ да внесе таксите и разноските по действията, които е поискал. Фактът на невнасяне на таксата е достатъчен за прекратяване на изпълнителното производство само на това основание. Действително срокът, определен от ДСИ за внасяне на дължимата държавна такса, не е преклузивен, но внасянето и е свързано с допустимостта на самото искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие.

По силата на изрични законови разпоредби таксите по изпълнението се дължат от взискателя и по правило се събират авансово, като по изключение разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ допуска дължимата от взискателя такса да бъде събрана впоследствие по реда на чл. 410, ал. I ГПК. Таксите по изпълнението имат различно значение при осъществяването на изпълнението от държавен или от частен съдебен изпълнител. Различията произтичат главно от това, че дължимите на държавния съдебен изпълнител такси са публични вземания, а държавният съдебен изпълнител - орган, който определя и събира таксите, докато дължимите на частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, а частният съдебен изпълнител -кредитор. В този смисъл е и т.р. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС

Мотивиран от горното и, на осн. чл. 437 от ГПК, Ямболският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановлението на ДСИ при ЯРС от 03.05.2017 г. по ИД № 3094/ 2010 г. по описа на ДСИ при ЯРС , с което, на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК, производството по изпълнителното дело е прекратено.