В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ-ти въззивен граждански състав

на 18 юли 2017 година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

въззивно гражданско дело № 213 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на С.Г.П. *** против Решение №331/13.06.2017 г., постановено по гр.д.№2200/2016 г. по описа на ЯРС. С посоченото решение ЯРС е постановил следното:

Постановява мерки за защита по реда на Закон за защита от домашното насилие по молба на Р.П.П., ЕГН – **********,*** срещу С.Г.П., с адрес ***, за извършено спрямо молителката домашно насилие, както следва:

Задължава С.Г.П., с адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р.П.П., ЕГН – **********,***.

Забранява на С.Г.П., с адрес ***, да приближава Р.П.П., ЕГН – **********,***, жилището в което живее, находящо се с.Ч., общ.С., обл.Б., ул.“***********“ № **, както и местата за социални контакти и отдих които посещава на разстояние от 50 метра, за срок от девет месеца.

Осъжда на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН С.Г.П., с адрес *** да заплати глоба в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.

Осъжда на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН С.Г.П., с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Ямбол държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лв./

Осъжда С.Г.П., с адрес ***,да заплати на Р.П.П., ЕГН – **********,*** сума в размер на 300.00 лева/триста лева/,представляваща разноски по делото.

Въз основа на решението на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН да се издаде заповед за защита на Р.П.П., ЕГН – **********,***.

В жалбата си въззивника изразява недоволство от първоинстанционното решение, като твърди, че същото е незаконосъобразно и необосновано по подробно изложени в жалбата съображения. Сочи още, че делото е решено единствено въз основа на показанията на свидетеля на ищцата, които са заинтересовани. Предвид на изложените в жалбата съображения моли за отмяна на атакуваното решение. Заявява и претенция за присъждане на сторените по делото разноски.

По делото от въззиваемата страна Р.П.П., в определения от закона срок, не е постъпил писмен отговор и същата не е взела становище по въззивната жалба.

В с.з. въззивника С.П., редовно и своевременно призован, не се явява, но чрез упълномощения процесуален представител - адв.М.Г. от ЯАК, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

В о.с.з. въззиваемата Р.П. се явява лично, като чрез процесуалния си представител адв.Р.Ж. от ЯАК, оспорва жалбата, като неоснователна, моли за оставянето й без уважение, съответно - за потвърждаване на атакуваното решение.

След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, че са били във фактическо съжителство от 2005 г. до м.август 2016 г.

В приложена по делото декларация, съставена на осн. чл.9, ал.3 от ЗЗДН, Р.П. е декларирала, че: На 17.07.2016 г. преди изписване на сина им К. от болница, С.П. я заплашил по телефона с думите: "Нямам полза от теб, боклуци мръсни, всичко което е мое го закарай в майкини... не те искам, имам си приятелка...ще ти взема главата, ще те убия..."; Н 08.08.2016 г. в 23,50 часа в гр.Ямбол, на улицата пред дома им С.П. я заплашил по телефона с думите: "Търси си място, ще ти взема главичката, ще те намеря там където си и ще те убия...".

Пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства. Свидетеля Х. А. И. (живеещ на семейни начала с молителката) в показанията си сочи, че познава Р. от 2015 г., интимната им връзка е от м.07.2016 г., а заживяли заедно от м.12.2016 г. От Р. знаел, че е била обект на домашно насилие от страна на ответника, с който имали разправии от 2005 г. Постоянно я заплашвал по телефона, че като се прибере ще я пребие, ще я затвори да мисли къде да се крие. На 25.12.2016 год. С. посетил домът на свидетеля в с.Ч., общ.С., обл.Б., когато ги заплашил, че ще запали домът и всичко. По фейсбук заплашвал молителката, че ще я обезглави. По тази причина молителката иска ограничителна заповед. Сочи още, че когато Р. заживяла с него, тогава ескалирали отношенията й със С., който разбрал за връзката им когато детето К. било в болница.

Свидетелката К. Г. П. /сестра на С.Г.П./, в показанията си заявява, че С. и Р. живеели при нейните родители, като се разделили м.април 2016 г. С. заминал за Германия и изпращал пари на молителката, за да издържа нея и децата. За новата връзка на Р.С. разбрал, когато тя на 08.08.2016 год. му се обадила по телефона и му казала, че изчезва. Звъннал на баща й да отиде да я търси. Прибрал се в България на 10-11.08.2016 год., като всичко приключило до там. След месец - два отново заминал за Германия. В момента бил в Чехия, като живеел с друга жена. Казал й, че раздялата с молителката била за него голям шок, вярвал й, като й изпращал пари от чужбина, а тя ги е изяждала с приятеля си. Пращал парите за децата, като в един момент разбрал, че молителката е избягала.

По делото е приложено и гр.д.№2220/2016 г., което е образувано по молба за защита от домашно насилие подадена от Р.П. против родителите й Б. и П. П., за упражнено спрямо нея домашно насилие на 08.08.2016 г., когато след като им заявила, че напуска дома им, за да заживее в с.Ч. с Х. А. И., те упражнили спрямо нея физическо насилие, удряйки й шамари. Това дело е било спряно по взаимно съгласие на страните, а в последствие прекратено поради това, че никоя от тях не е поискала възобновяване в предвидения в закона 6-месечен срок.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба намира правното си основание в чл.17, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие, допустима е, тъй като е подадена в предвидения в нормата преклузивен 7-дневен срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

При преценка по същество решението се прецени за неправилно, а въззивната жалба - за основателна.

Пред първоинстанционния съд е предявено искане с правно основание чл.4, ал.1 и чл.8, ал.1 от ЗЗДН. Молителката П. е направила искане за защита от домашно насилие, упражнено спрямо нея от съжителя й С.П.. Така предявеното искане е допустимо, а преценено по същество – неоснователно.

В чл.4, ал.1 от ЗЗДН е уредено, че в случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. В чл.2 от ЗЗДН законодателят е дал легална дефиниция на понятието “домашно насилие” и това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл.3 от ЗЗДН е определен кръга на лицата, които могат да търсят защита по закона. В чл.5, ал.1 от ЗЗДН са изчерпателно изброени мерките, чрез които се осъществява защитата срещу домашно насилие.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин на датата 17.07.2016 г. ответника П. да е упражнил твърдяното, осъществено по вербален начин, насилие спрямо молителката. Може да се приеме за установено само, че на 08.08.2016 г. между тях е проведен телефонен разговор. Причина за този разговор е поведението на самата молителка, която по нейни твърдения, а и според показанията на разпитаните свидетели, на въпросната дата е решила да напусне дома на родителите си и заедно с двете деца на страните да се премести да живее в с.Ч. при Х. И.. Установено е също така, че по повод на това заявено намерение между нея и родителите й възникнал скандал /в.ж. твърденията в молбата, образувана в гр.д.№2220/2016 г. на ЯРС, приложено по делото/, а последните се обадили на съжителя й С., който към него момент се намирал в Германия, за да го уведомят.

От показанията и на двамата разпитани по делото свидетели се установява, че причина за влошаване на отношенията между молителката и ответника е установената от нея интимна връзка с лицето Х. И. /свидетел по делото/. При това положение и при съвпадащи твърдения за част от фактите, кореспондиращи и с другите данни по делото, неясно за настоящия въззивен съд е защо първостепенния съд е кредитирал показанията само на свидетеля на молителката и отказал да кредитира показанията на посочения от ответника свидетел. Следва да бъде отбелязано, че и двамата свидетели са заинтересовани /св.И. понастоящем съжителства с молителката, а св.П. е сестра на ответника/. При това положение и в съответствие с нормата на чл.172 ГПК показанията и на двамата свидетели следва да бъдат ценени с оглед и на другите данни по делото.

Ето защо преценявайки твърденията на двамата свидетели и наличните други данни по делото, настоящия съд намери, че причина за възникналия конфликт между ответника и молителката е поведението на последната, в частност установената от нея интимна връзка с друг мъж преди да е прекратила съществуващата такава с ответника. От данните по делото може да се приеме, че поведението на молителката не е одобрявано и от нейните родители, против които молителката също е предявила молба за защита от домашно насилие, макар и съдебното производство по тази молба да е прекратено. Следва да бъде отбелязано и че безспорен по делото факт е, че ответника по време на инцидента и понастоящем живее извън страната. Не без значение за крайния извод на съда е и процесуалното поведение на молителката - молбата за защита е депозирана в съда на 10.08.2016 г.; о.с.з. е отложено по нейна молба, а в последствие производството е било спряно по взаимно съгласие на страните и възобновено в последните дни на предвидения в закона 6-месечен срок.

Вярно е, че молителката е депозирала декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, но доказателствената сила на последната въззивния съд прие за оборена с показанията на разпитаните по делото свидетели, а и с оглед на всички други данни по делото.

При изложеното до тук, въззивната жалба се прецени за основателна и като такава следва да се уважи, а решението на ЯРС, като неправилно – да се отмени изцяло.

При този изход на делото на въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски за двете инстанции в размер общо на 462,50 лв., предвид наличието на надлежно искане и на доказателства за сторени разноски в посочения размер.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение №331/13.06.2017 г., постановено по гр.д.№2200/2016 г. по описа на ЯРС, вместо което постанови:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Р.П.П., ЕГН **********,*** по ЗЗДН за извършен срещу нея акт на домашно насилие на 17.07.2016 г. и 08.08.2016 г. извършено от С.Г.П., с адрес ***, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р.П.П., ЕГН **********,*** да заплати на С.Г.П., с адрес *** направените по делото за двете съдебни инстанции разноски в размер на 462,50 лв.

Решението, на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.