В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

На 18 юли 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

въззивно гражданско дело № 200 по описа на 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД гр.Варна с ЕИК 103533691 против Решение №265/04.04.2017 г., постановено по гр.д.№141/2017 г. на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК103533691, седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, Варна Тауърс-Г, представлявано от членовете на Управителния съвет Б.Д. П., П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез пълномощника им юрисконсулт Н. Р. Д. срещу „САКАРЕЛА" ООД, ЕИК128542659, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Преслав“ №333, представлявано от Управителя С.А. Р., установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват парични вземания против ответното дружество, произтичащи на основание договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът, в качеството му на доставчик е доставял, а ответника в качеството му на потребител с клиентски номер 1500179492 и абонатен номер 0510217090 и адрес на потребление: гр.Велико Търново, ул.“Йоновка“ №10, вх.Г, ап.8 е поело задължение да плаща стойността на потребената електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия към договора, в следните размери: за сумата от 257.47 лв. /двеста петдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ по фактура №0232134163/12.01.2015 год. за периода 07.12.2014 год. - 29.12.2014 год., подробно индивидуализирана по номер и дата на фактурата, падеж и сума в извлечение от сметка на ответника по кл.№1500179492, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението в съда - 23.11.2016 год. до окончателното плащане на задължението, както и за сумата от 39.54 лв. /тридесет и девет лева и петдесет и четири стотинки /, представляваща сбор от дължимата по всяка от главниците мораторна лихва за неплатената консумирана ел.енергия до 07.11.2016 год., подробно описани по размер, главница и начален момент, в същото извлечение от сметка, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №1893/28.11.2016 год. по ч.гр.дело №3269/2016 год. по описа на ЯРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва изцяло, с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, както и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата са изложени подробни съображения, въз основа на които се иска отмяна на решението на ЯРС изцяло и съответно – уважаване на предявения иск. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „САКАРЕЛА" ООД гр.Ямбол, в срока по чл.263 ГПК, не се е възползвала от процесуалното си право на отговор, не е депозирала такъв, съответно - не е взела становище по въззивната жалба.

В о.с.з. въззивника не се представлява. От процесуалния представител на същия е депозирана писмена молба, с която въззивната жалба се поддържа.

В о.с.з. за въззиваемата страна се явява управителя С.Р., като поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на атакуваното решение.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

По заявление на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 ЯРС е издал Заповед №1893/28.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№3269/2016 г., с която е разпоредено длъжника „САКАРЕЛА" ООД гр.Ямбол да заплати сумата от 217,93 лв. - представляваща стойността на консумирана и незаплатена ел.енергия по фактура №0232134163, издадена за периода 12.01.2015 год. за обект с аб.№0510217090, Велико Търново, Йоновка 10 Г и сумата от 39.54 лв. - мораторна лихва за периода от 26.01.2015 год. до 07.11.2016 год., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда - 23.11.2016 год. до изплащане на вземането, както и сумата 325.00 лв. - разноски по делото /държавна такса в размер на 25.00 лв. и юрисконсулско възнаграждение в размер на 300.00 лв./.

По повод постъпило от ответника „САКАРЕЛА" ООД гр.Ямбол, в срока по чл.414, ал.2 ГПК, възражение вх.№17974/12.12.2016 год. против заповедта за изпълнение, с разпореждане от 13.12.2016 г. по същото ч.гр.дело, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания срок искът е предявен.

За доказване на претенцията си ищеца е представил извлечение за фактури и плащания към 09.01.2017 год. и справка за потребление през последните 12/24/36 месеца, на името на ответника „Сакарела“ ООД, от които се установява, че на името на дружеството има открита партида с клиентски номер 1500179492 за продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер 0510217090, с адрес: гр.Велико Търново, ул.“Йоновка“ №10, вх.Г, ап.8. Съгласно приложената по делото фактура №0232134163/12.01.2015 год. ищцовото дружество е доставило на посочения обект на потребление в гр.Велико Търново, ул.“Йоновка“ бл.10, вх.Г, ап.8 електрическа енергия и е отчетена консумирана такава за периода от 07.12.2014 г. до 29.12.2014 г. на стойност 217,93 лв.

По делото ищеца е представил и ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-06 от 21.07.2014 год.

Защитавайки се срещу предявения иск ответното дружество е представило НА №2368, том 12, рег.№12602, дело №1556/2014 г. на Нотариус, рег.№283 с район на действие Великотърновски районен съд. Видно от описания НА, в същия е обективиран договор за покупко-продажба, по силата на който на 17.12.2014 г. „Сакарела“ ООД продава на А. Г. Д. собствения на дружеството недвижим имот, намиращ се в гр.Велико Търново, съставляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.503.304.5.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велико Търново, с административен адрес: гр.Велико Търново, ул.“Йоновка“ №10, вх.Г, ет.3, ап.8Г, със застроена площ 72,70 кв.м., с предназначение апартамент.

По делото пред първостепенния съд е изслушена и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, от заключението на която се установява следното: към датата на изготвяне на заключението - 22.03.2017 год. не съществуват задължения за консумирана ел.енергия за периода 07.12.2014 год.-29.12.2014 год. от страна на ответника, отразени във фактура №0232134163/12.01.2015 год. на стойност 217,93 лв., с падеж 26.01.2015 год., както и за лихви за забавено плащане по тази фактура, тъй като задълженията са платени на 03.02.2017 год. Размера на мораторната лихва върху главницата по фактура №0232134163/12.01.2015 год. на стойност 217.93 лв. е изчислена от вещото лице в два варианта : първи вариант - от датата на падежа - 26.01.2015 год. до 07.11.2016 год. - 39,54 лв.; втори вариант - от датата на падежа - 26.01.2015 год. до датата на извършеното от ответника плащане - 03.02.2017 год. - 44,87 лв.

Представена е и квитанция от 03.02.2017 год., от която е видно, че на посочената дата е заплатена в полза на ищцовото дружество сумата от 262,71 лв., дължима по Фактура №0232134163/12.01.2015 г., в т.ч. сума за плащане - 217,93 лв. и неустойка просрочено плащане - 44,78 лв. В квитанцията не е отразено кой е вносителя на сумата.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

При преценка по същество въззивния съд намери обжалваното решение за правилно, макар и не по изложените в него мотиви, които се нуждаят от известна корекция.

С депозираната пред ЯРС искова молба ищецът е претендирал да се приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 217,93 лв. - представляваща стойността на консумирана и незаплатена ел.енергия по фактура №0232134163, издадена за периода 12.01.2015 год. за обект с аб.№0510217090, Велико Търново, Йоновка 10 Г и сумата от 39.54 лв. - мораторна лихва за периода от 26.01.2015 год. до 07.11.2016 год., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда - 23.11.2016 год. до изплащане на вземането, ведно с разноските по заповедното производство в размер на 325 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3269/2016 г. по описа на ЯРС.

За да се прецени допустимостта на предявения положителен установителен иск, следва да бъдат съобразени нормите на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, където е посочено, че когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

В конкретния случай, видно от приложеното ч.гр.д.№3269/2016 г. по описа на ЯРС, на 23.11.2016 г. „Енерго-Про Продажби“ АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против „Сакарела“ ООД. На 28.11.2016 г. исканата заповед за процесните суми е издадена. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, на 12.12.2016 г., длъжника депозирал възражение против нея, за което молителя е надлежно уведомен на 20.12.2016 г., видно от приложена по делото разписка. На 18.01.2017 г. „Енерго-Про Продажби“ АД е депозирало пред ЯРС процесната искова молба. При така изложените факти, следва извод, че е спазена процедурата и сроковете по цитираните разпоредби на ГПК, предвид на което въззивния съд намери предявеният иск за допустим.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Защитавайки се срещу иска, ответника е противопоставил възражение за недължимост на процесната сума, основано на твърдението, че в периода на процесната фактура се е разпоредил с недвижимия имот, за който е начислена ел.енергия.

При отделяне на спорното от безспорното, настоящия съд прие за безспорно установено по делото, че на името на ответника „Сакарела“ ООД е имало открита партида с клиентски номер 1500179492 за продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер 0510217090, с адрес: гр.Велико Търново, ул.“Йоновка“ №10, вх.Г, ап.8. Установено е от приложената по делото фактура №0232134163/12.01.2015 год., че ищцовото дружество е доставило на посочения обект на потребление в гр.Велико Търново, ул.“Йоновка“ бл.10, вх.Г, ап.8 електрическа енергия и е отчетена консумирана такава за периода от 07.12.2014 г. до 29.12.2014 г. на стойност 217,93 лв. Безспорно установено е и че ответника се е разпоредил със собствеността на процесния недвижим имот, като е продал същия на трето лице на 17.12.2014 г. /в периода на процесната фактура/.

По делото липсват доказателства ответника или третото лице, на което е продаден процесния имот да са уведомили писмено ищеца за настъпилата промяна в собствеността, така както изисква разпоредбата на чл.16, ал.1, т.3 от ОУПЕЕ. Данни по този въпрос се съдържат единствено в неоспореното твърдение на ответното дружество, направено в отговора на ИМ, че промяна в партидата на електромера е извършена на 09.01.2015 г., от която дата титуляр е вече новия собственик на имота.

В разпоредбата на чл.8, ал.5 от ОУПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД е предвидено, че в случаите, когато клиента не е уведомил в срок „Енерго-Про Продажби“ АД за промяна на собствеността, за начало на продажбата на електрическа енергия се счита датата, от която клиента е придобил собствеността върху имота.

По аргумент на цитираната разпоредба и в контекста на горе-изложените, установени по делото обстоятелства, в конкретния случай следва да се приеме, че ответното дружество може да бъде задължено за стойността на продадена ел.енергия само до датата, до която е било собственик на процесния имот - 17.12.2014 г., а след тази дата - задължен е новия собственик на имота, който между впрочем както вече се посочи е станал титуляр на партидата на 09.01.2015 г., т.е. преди датата на издаване на обсъжданата по делото фактура.

По делото обаче липсват доказателства /а и твърдения/ за количеството и стойността на потребената в процесния имот ел.енергия за периода 07.12.2014 г. - 17.12.2014 г. Ищеца в чиято тежест е доказване на този правнорелевантен факт, не е ангажирал доказателства, поради което и предявения иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

Макар и без значение за крайния извод на съда, следва да бъде посочено, че с квитанция от 03.02.2017 год., в полза на ищцовото дружество е заплатена сумата от 262,71 лв., дължима по Фактура №0232134163/12.01.2015 г., в т.ч. сума за плащане - 217,93 лв. и неустойка просрочено плащане - 44,78 лв.

Въз основа на изложеното до тук, въззивния съд прие, че предявеният в производството установителен иск е неоснователен, като недоказан и следва да бъде отхвърлен. При това положение атакуваното в производството решение е правилно като краен резултат и следва да се потвърди, макар и не по изложените от ЯРС мотиви.

При този изход на делото въззиваемата страна има право да й се присъдят разноски за въззивната инстанция. Въззивния съд не присъжда на въззиваемото дружество разноски поради липса на искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски за въззивната инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №265/04.04.2017 г., постановено по гр.д.№141/2017 г. по описа на ЯРС.

Решението, на основание чл.280, ал.2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.