В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 11 юли 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №193 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на А.М. ***, чрез адв. П.Ч.Г. от ВАК, против Решение №235/19.04.2017г., постановено по гр.д.№385/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е изменил размера на месечната издръжка, дължима на детето Д.А.Б., с ЕГН **********, род. на ***г., определена с решение №14/03.01.2013г., по гр.дело №10438/2012г. по описа на ВРС, и е осъдил А.М.Б. да заплаща в полза на дъщеря си Д.А.Б., с ЕГН **********, род. на ***г., чрез нейната майка и законен представител В.Б. Д., месечна издръжка в размер на 150лв., считано от 06.02.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното плащане, до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на дължимата издръжка, както и в частта му с която съдът е изменил размера на месечната издръжка, дължима на детето С.А.Б., с ЕГН **********, род. на ***г., определена с решение №14/03.01.2013г., по гр.дело № 10438/2012г. по описа на ВРС, и е осъдил А.М.Б. да заплаща в полза на сина си С.А.Б., с ЕГН **********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен представител В.Б. Д., месечна издръжка в размер на 130.лв., считано от 06.02.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното плащане, до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на дължимата издръжка. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно в частта му, са уважени исковете за изменение на издръжка над минималния размер от 115лв. за всяко едно от двете деца. Сочи се, че размерът на определената от съда издръжка е прекомерно завишен. Твърди се, че в първоинстанционното производство няма представени доказателства от ищцовата страна, които да установяват трайни и съществени изменения в нуждите на двете деца, освен ноторно известния за съдебния състав факт на повишаване на минималната работна заплата. Твърди се че не са доказани други разходи, свързани с училището на децата, освен обичайните за учебници, вкл. недоказани са и разходи, свързани със заплащане на курсове и уроци на децата, или разходи за тяхното лечение. Сочи се, че заплатата на ответника не се е покачвала от 2010г. насам т.е. стандартът на живот в страната безспорно се е вдигнал, но финансовите възможности на бащата не са. Твърди се, че същите са намалели значително и поради раждането на новото дете на А.Б., т.е. доходите на ответника вече реално следвало да се поделят между трите му деца, което допълнително влошава финансовата възможност на бащата да заплаща по-висока издръжка на двете си деца от първия брак с оглед на обстоятелствата от 2012г. Сочи се, че въззивникът няма други доходи извън трудовите такива, и е финансово затруднен с оглед изплащане на кредити към банки. В жалбата е изразено несъгласие с вмененото на въззивника задължение за заплащане на разноските по делото. Твърди се, че ДТ следва да бъде заплатена от майката, а освен това липсвали доказателства адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата да е било изплатено. Направено е и възражение за прекомерност на това адв. възнаграждение. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата се претендира постановяване на решение, с което да бъде намален определения от ЯРС месечен размер на дължимата издръжка на по 115 лв. за всяко дете. Претендират се и разноски по делото.

В писмения отговор на въззиваемата страна се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Оспорват се възраженията в жалбата за липса на промяна на условията при които е била определена предходната издръжка. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част.

В с.з. въззивникът не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, също не се явява. Чрез своя пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивникът А.М.Б. е баща на детето Д.А.Б., с ЕГН-********** /видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №******. на Община В./ и на детето С.А.Б., с ЕГН-********** /видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №******. на Община В./.

Не е спорно, а и от Решение №14/03.01.2013г. постановено по гр.дело №10438/2012г. по описа на РС-Варна, се установява, че Б. е бил осъден да заплаща в полза на децата Д. и С., чрез тяхната майка и законен представител В.Б.Б. месечна издръжка в размер от по 90 лв. за всяко едно от децата, считано от 18.07.2012г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.

Установява се от представените пред ЯРС служебни бележки, издадени от СУ“Св.Климент Охридски“-Ямбол, че и двете деца редовно посещават учебните занятия в посоченото училище.

Видно от служебна бележка изх.№216-S/31.01.2017г. на „Язаки България“ ЕООД гр.Ямбол, майката В.Б.Д. работи като инженер, индустриални машини и системи в Индустриал, като за периода 07.2016г. до 12.2016г. е получила брутна заплата в размер на 5945,72 лв. От Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на майката, се установява, че семейството й е тричленно- тя и двете деца, като не получава доходи от свободни професии и доходи от наеми и хонорари.

За установяване на доходите на бащата, пред първата инстанция е представена служебна бележка, издадена от Военно формирование №36940, от която е видно, че за периода 01.08.2016г.-01.01.2017г. въззивникът е получил брутното трудово възнаграждение в размер на 7540,88 лв.

Пред ЯРС, въззивникът е представил Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която се установява, че същия живее на семейни начала без сключен граждански брак с Д.Р. П., която има дете от друг брак, както и че двамата имат дъщеря К. А.Б. / род. на ***г., видно и от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №******. на Община В./. Б. е декларирал, че не получава доходи от свободни професии и от наеми и хонорари, и че притежава апартамент от 59.99 кв.м. в гр.В., ул.“**** бл.*, ет.*, ап.*, и ателие от 53.28 кв.м. в гр.В.,ул.“*****“ № *, ет.*, ат.* / съгл. нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 10, том III, рег.№ 7316, дело № 460/1999 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том 7, рег.№ 15411, дело № 1179 от 2007 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7,том 4,рег.№ 4219,дело № 454 от 2016 г./. Домакинството получило обезщетение от НОИ за отглеждане на дете под 2 години- 330 лв. за месец февруари 2017г.

Ответникът е представил и Договор №014LD-R-005479/25/05/2016г. за банков кредит „Жилищен/ипотечен кредит право на избор“ сключен с „ПИБ“АД, ведно с погасителния план към договора за кредит и месечна погасителна вноска от 533,02лв., както и Договор за предоставяне на банков кредит-овърдрафт по разплащателна сметка за физически лица № *********., сключен с „ПИБ“АД.

ЯРС с решението си е определил размера на дължимата издръжка за детето Д. на 150лв. месечно. За разликата над 150лв. месечна издръжка, до предявения размер от 185лв., ЯРС е отхвърлил иска, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За детето С. издръжката е определена на 130лв. месечно. За разликата над 130лв. месечна издръжка, до предявения размер от 150лв., ЯРС е отхвърлил иска, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.143 ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независими от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на децата да получават издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно да е налице само качеството „ненавършило пълнолетие дете”, а размерът на издръжката съгласно чл.142 ал.1 СК се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Действащият СК не установява горна граница за размера на издръжката, а само минимален размер на същата – съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 СК Минималния размер на издръжката за едно дете, в момента е 115 лв. /1/4 от МРЗ, която към настоящия момент е в размер на 460 лв./. Съгласно чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена.

Установените по делото обстоятелства не дават основание да се приеме, че следва да бъде намален размерът на присъдената с обжалваното решение издръжка.

В случая исковете, по които се е произнесъл съдът с обжалваното решение, са по чл.150 СК за изменение на определена от съда издръжка, като към датата на предявяването им и двете деца са били малолетни- Д. на 11г. и 5м., а С. на 8г. Безспорно установено по делото е, че е налице трайно съществено изменение на нуждите на двете деца, тъй като от присъждането на издръжката по гр.д. №10438/2012г. по описа на РС-Варна, до предявяване на настоящите искове по чл.150 СК е изминал период от 4 години. Това е значителен период, през който с промяната във възрастта на децата, е настъпила и трайна промяна в техните потребности, за задоволяване на които следва да бъдат отделяни повече средства. Това обуславя и изменение на определената през януари 2013г. издръжка. Приетата от първоинстанционния съд като общо дължима месечна издръжка за всяко от децата, е определена при съблюдаване критериите, посочени в т.4 от ППВС№5/1997 г., като приетия размер с оглед възрастта на всяко от децата и обичайните нужди на дете на такава възраст, не дава основание да се приеме, че е завишен и би дал възможност за стимулиране към обществено неполезен начин на живот, лукс или възможност сумите да се използват извън целите на издръжката. Частта, която е определена като дължима от ответника – сумата от 150 лв. за детето Д. и сумата от 130 лв. за детето С., с оглед събраните по делото доказателства, няма основание да се приеме, че не е съобразена с възможностите на този родител да дава такава издръжка.

Отчитайки обстоятелството, че въззивникът има задължение и към друго малолетно дете - К. род. на ***г., съдът намира, че това обстоятелство, не дава основание да се приеме, че присъдената с обжалваното решение месечна издръжка за двете деца: Д. и С., не е във възможностите му да я осигурява. Следва да се посочи, че Б. е здрав, в работоспособна възраст, зает по ТПО, получаващ доход надхвърлящ двойния размер на МРЗ за страната, а освен това е установено, че притежава в гр.Варна, освен жилището в което живее, и втори недвижим имот. Що се отнася до представените по делото доказателства касаещи плащания по договори за кредит- това обстоятелство, съдът приема за ирелевантно, тъй като се касае за наличие на задължение към кредитна институция, поето изцяло по волята на въззивника, като същият при поемането на това задължение е бил наясно за задължението си към двете си по-големи деца.

Следва да се посочи, че въззивникът няма законово задължение за издръжка към роденото от Д. П. /с която понастоящем живеят заедно/ малолетно дете Е..

Ето защо решението в частта му, с която са уважени исковете по чл.150 СК по отношение на двете деца, следва да бъде потвърдено.

Разноските се определят по правилата на чл.78 ГПК с оглед изхода на спора. В случая уважаването на исковете обуславя възлагане на разноските в тежест на ответника на основание чл.78, ал.1 ГПК и в тази част няма основание решението да бъде отменено или изменено /следва да се посочи, че пред първата инстанция възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна не е било правено, а присъждането на разноските е в съответствие с разрешението дадено в т.1 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК и представените по делото доказателства за сторени такива/.

Единствено в частта, на присъдената ДТ, която е възложена за заплащане на Б., върху уважения размер на иска за издръжка, решението следва да се отмени за разликата над 144лв. до размера на 403,20лв. ЯРС не е съобразил обстоятелството, че в случая не се присъжда първоначална издръжка, а се касае за искове за изменение на такава, като ДТ следва да се дължи само за уважената разлика над първоначално определената издръжка до уважения от съда размер.

На въззиваемата страна не се присъждат разноски за въззивната инстанция, т.к. страната не е направила искане за присъждане на такива.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №235/19.04.2017г., постановено по гр.д.№385/2017г. по описа на ЯРС, в частта му в която А.М. ***, с ЕГН-********** е бил осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Ямбол държавна такса в разликата над 144лв. до размера на 403,20лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №235/19.04.2017г., постановено по гр.д.№385/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е изменил размера на месечната издръжка, дължима на детето Д.А.Б., с ЕГН **********, род. на ***г., определена с Решение №14/03.01.2013г., по гр.дело №10438/2012г. по описа на ВРС, и е осъдил А.М.Б. да заплаща в полза на дъщеря си Д.А.Б., с ЕГН **********, род. на ***г., чрез нейната майка и законен представител В.Б.Д., месечна издръжка в размер на 150лв., считано от 06.02.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното плащане, до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на дължимата издръжка, както и в частта му с която съдът е изменил размера на месечната издръжка, дължима на детето С.А.Б., с ЕГН **********, род. на ***г., определена с Решение №14/03.01.2013г., по гр.дело №10438/2012г. по описа на ВРС, и е осъдил А.М.Б. да заплаща в полза на сина си С.А.Б., с ЕГН **********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен представител В.Б.Д., месечна издръжка в размер на 130лв., считано от 06.02.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното плащане, до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на дължимата издръжка.

В останалата необжалвана част решението на ЯРС, е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.