Р Е Ш Е Н И Е

№ 05.07.2017 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 06.06.2017 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ И.

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 150 по описа за 2017 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от Р.П.Д. ***, срещу решение № 151 от 16.03.2017г. на ЯРС по гр.д.№3645/2016г. по описа на РС-Ямбол, с което съдът: УВАЖАВА предявеният от Д.С.Ц. с ЕГН ********** *** като майка и законен представител на малолетното дете А.Р.Д., ЕГН ********** против Р.П.Д. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.127а от СК, като ПОСТАНОВЯВА заместващо съгласие на бащата Р.П.Д. за издаване на паспорт на детето А.Р.Д. с ЕГН **********, както заместващо съгласие на бащата Р.П.Д. малолетното дете А.Р.Д. с ЕГН ********** да пътува заедно с майка си Д.С.Ц. без съгласието на баща си Р.П.Д. извън границите на Р България – в Кралство Испания и държави членки на ЕС за срок до навършване на пълнолетие на детето – 03.06.2023 г., считано от влизане в сила на решението, както следва: ежегодно пътуване през лятната ученическа ваканция за период от 60 дни, ежегодно пътуване през Коледната ваканция за период от 10 дни и ежегодно пътуване през пролетната ваканция за период от 10 дни; ОСЪЖДА Р.П.Д. на основани чл. 78 ал.1 от ГПК да заплати на Д.С.Ц. направените по делото разноски в размер 500лв.; ДОПУСКА на основание чл. 127а ал.4 от СК предварително изпълнение на настоящото решение. Решението се обжалва като неправилно и се излагат подробни съображения за отхвърляне на иска като се твърди, че ищцата не е правила опит да поиска съгласието му за пътуване на детето извън страната, каквото не е отказвал да дава и е давал. Възразява, че съдът е заместил съгласието му за продължителен период от време до навършване на пълнолетие на детето. По тези и другите изложени в жалбата съображения моли да бъде отменено обжалваното решение на ЯРС и бъде постановено друго, с което въззивният съд да отхвърли иска. Претендира разноските по делото.

С въззивната жалба няма направени доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от другата страна - Д.С.Ц. като майка и законна представителка на малолетното дете А., чрез адв.Х.П. ***, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, излагат се съображения и се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение като въззивният съд потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, редовно призован, се явява лично и с адв.Г. от АК-Сливен, редовно упълномощен, който поддържа въззивната жалба и иска отмяна на атакуваното решение.

Въззиваемата страна, също редовно призована, се представлява от упълномощения адв.П. от ЯАК, който излага становище за неоснователност на въззивната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено от въззивния съд.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за раждане № ******. е видно, че детето А.Р.Д. е роден на ***г. от майка Д.С. Д. и баща Р.П.Д.. С влязло в сила решение №1063/21.12.2007г., постановено по гр.д. № 522/2007г. по описа на ЯРС, ЯРС е прекратил брака между Д. и Р. Д., а родителските права по отношение на малолетното дете А. са предоставени за упражняване на майката Д.С. Д. с определен режим за лични контакти между бащата и детето.

По делото за установяване на обстоятелство, че майката и детето са трайно установени в Испания, ищцата е представила представени две удостоверения в превод от испански на български език, издадени от училище за предучилищно и основно образование „Хоан ХХІІІ“, Ел Грау Гандия, Автономна област Валенсия за това, че ученикът А.Р.Д. е записан съответно в пети клас от м. септември 2015 г. до м. юни 2016 г. и в шести клас от м. септември 2016 г. до м. декември 2016 г., както и са изредени какви са разходите за обучението му.

По делото са събрани и гласни доказателства като от страна на ищцата пред ЯРС е разпитана като свидетел нейната сестра Я.С.Ц.. Свидетелката Ц. посочва, че след развода между Д. и Р. той дал пълномощно майката да излезе с детето зад граница и оттогава те са в Испания. Д. има в Испания друг мъж и друго дете и работи на постоянна работа, с постоянен договор и има непрекъснати здрави и социални осигуровки. Двете деца имат много хубав социален живот. А. учи от самото начало в Испания, от 4-5 годишен ходи на училище и на спорт. За идването им преди няколко години се наложило Р. отново да даде съгласие и той дал такова, но сега, когато се наложило трети път да направи пълномощно за издаване на паспорт на детето в Испания, той дал такова, но там от консулството не го одобрили. Когато Д. се обърнала отново към Р. да даде съгласието си така, както го искат, той отказал. Според свидетелката Р. е наясно, че детето ходи в Испания на училище, както и че още при първото излизане на бившата му жена с детето извън граница е бил наясно, че те няма да се върнат тук и детето ще учи там. На свидетелката не е известно защо Р. не дава съгласието си за издаване на паспорт на детето. Сочи, че сестра ù не поддържа никакви отношения с Р. и той не контактува с детето, но свидетелката не знае защо.

От страна на ответника като свидетел пред ЯРС е разпитан неговият баща П. Д. и Д. Й. – жената, с която той съжителства на семейни начала. Според свид.Д., проблемът на синът му Р. да не даде такова съгласие е това, че изпълнява решението на съда. Това, което го възпира са икономическите показатели, защото той плаща издръжка на детето. Свидетелят е наясно, че внукът му А. е с майка си Д. в Испания от 2007 г. след прекратяване на брака. Свидетелят сочи, че синът му не вижда детето и затова не иска да даде разрешение за издаване на паспорт. Другата свидетелка на ответника е Д.Й. – жената, с която той съжителства на семейни начала. Свидетелката Й. също знае, че бившата съпруга на Р.Д. е в Испания с детето, но Р. няма нито телефон, нито адрес за връзка. Последно Р. е виждал детето през 2008 г. и според свидетелката отказва да издаде разрешение за паспорт и пътуване, защото не може да си ползва правата на баща и да вижда детето. Свидетелката твърди, че от органите на властта Р. е търсил съдействие, но нищо не се случило. Р. е търсил близки и познати и чрез фейсбук да се свърже с детето, но така и не успявал. Свидетелката сочи, че Д. не се е обръщала към Р., за да го пита за съгласие детето да учи в испанско училище. Изпълнително дело за изземване на детето не са образували.

По делото е изготвен социален доклад, при който социалните работници след разговор с Р.Д. излагат, че той е споделил, че е съгласен родителските права по отношение на сина му А. да продължат да бъдат упражнявани от неговата майка, но държи личните контакти със сина му да бъдат спазвани. Социалните работници са установили, че Р.Д. не възнамерява да ограничава възможността детето му да придобие нов задграничен паспорт, но желае контактите с него да бъдат възобновени. Категоричен е, че в интерес на А. е да поддържа нормални отношения с баща си, а той желае да запази добър тон на общуване с бившата си жена.

Въз основа на установеното от фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

ЯОС намира решението за валидно и допустимо при извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК.

Предявеният иск е с правно основание чл.127а от СК.

Съгласно чл.127а от СК, въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това се решават по общо съгласие на родителите. Според ал.2 на разпоредбата, когато родителите не постигнат такова съгласие, спорът между тях се решава от районния съд. По делото е установено, че майката и детето, родителските права на което са предоставени с бракоразводното решение на майката, а и бащата е съгласен да продължат да бъдат упражнявани от нея, са се установили в Испания, имат добър социален живот и друго семейство. Детето живее с майка си в Испания и учи там. Бащата е давал преди съгласие за издаване на паспорт на детето А. и за пътуване. След изтичане валидността на паспорта на детето въззивникът не е дал нужното съгласие за издаване на нов паспорт на детето.

Въззивният съд намира, че липсва общо съгласие на родителите по въпросите, свързани с пътуването на детето А. в чужбина и издаването на необходимите лични документи, като бащата не дава съгласие детето да пътува и да му бъде издаден паспорт. Имайки предвид интересите на детето, ЯОС смята, че в интерес на детето А. е да бъде снабден с паспорт, тъй като детето е български гражданин, живеещ в чужбина и следва да притежава документ за самоличност. Въззивният съд намира, че правилно ЯРС е дал заместващо съгласие на бащата Р.П.Д. за издаване на паспорт на детето А.Р.Д., както и заместващо съгласие на бащата Р.П.Д. малолетното дете А. да пътува заедно с майка си Д.С.Ц. без съгласието на баща си Р.П.Д. извън границите на Р България – в Кралство Испания и държави членки на ЕС за срок до навършване на пълнолетие на детето, считано от влизане в сила на решението, както следва: ежегодно пътуване през лятната ученическа ваканция за период от 60 дни, ежегодно пътуване през Коледната ваканция за период от 10 дни и ежегодно пътуване през пролетната ваканция за период от 10 дни. Така дадено заместващото съгласие е в интерес на детето, то ще може да пътува извън границите на Р България до Кралство Испания и държави-членки на ЕС. С постановяване на решението за заместващо съгласие на бащата за издаване на паспорт и за пътуване на детето в чужбина ще бъде защитен по най-добър начин интереса на детето, който следва да се постави на първо място, включително и правото му на свободно движение извън пределите на Р България. Неоснователни са възраженията на бащата да не дава своето съгласие. Обстоятелството, че родителските права са предоставени на майката с влязло в сила решение и майката заедно с детето живеят в Испания - държава от ЕС, не може да попречи на бащата да има лични контакти с детето, при съответно желание за това. От друга страна, бащата с отказа си да даде съгласие за издаване на паспорт на детето препятства възможността то да дойде в България и да имат лично контакти.

С оглед обстоятелството, че детето живее в Испания с майка си и учи там, а предвид чл.36 от ЗБЛД, според който паспортите на българските граждани се издават със срок на валидност 5 години, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на въззивника, че заместващо съгласие, дадено до навършване на пълнолетие на детето - 03.06.2023г., е дадено за продължителен период от време.

На основание горното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и следва да се потвърди.

Предвид изхода от делото, на въззиваемата следва да се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

Потвърждава решение № 151 от 16.03.2017г. на ЯРС по гр.д.№3645/2016г. по описа на РС-Ямбол.

ОСЪЖДА Р.П.Д. да заплати на Д.С.Ц. 300лв. - направени разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2, т.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.