РЕШЕНИЕ

гр .Ямбол 13.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В открито заседание на 13.06.2017 г. Ямболския окръжен съд, в състав:

Председател: Р. Стоева Членове: Добрин Кючуков Николай Иванов

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 146/2017 г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от Ж.Д.К. срещу решение № 178/24.03.2017 г. по гр.д. № 2616/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея иск срещу Г.Д.Д. за промяна на мерките относно режима на личните контакти между бащата и детето Т. , както и в частта, с която не е присъдено увеличение размера на месечната издръжка за детето над сумата от 120 лв. до сумата от 150 лв.. Като счита решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуални закони и необосновано, жалбоподателката иска неговата отмяна в обжалвана част и уважаване изцяло на исковата и претенция. Районният съд не е съобразил своето решение със свидетелските показания на посочените от ищцата свидетели, като е кредитирал показанията само на свидетелите, посочени от ответника. Определеният размер на месечната издръжка не е съобразен с нуждите на детето на тази му възраст и възможностите на бащата да я дава.

Постъпил е отговор по жалбата от Г.Д.Д. . Като счита решението за правилно и законосъобразно въззиваемият иска неговото потвърждаване.

Окръжният съд, при извършения въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира обжалваното решение за правилно, а жалбата за неоснователна.

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 59 ал.9 СК -за изменение на постановените мерки относно режима на свиждане на бащата с детето и размера на определната за детето издръжка. Съществото на спора, пренесено пред въззивна инстанция, е именно тези въпроси, по които въззивният съд следва да се произнесе, обсъждайки оплакванията, направени с въззивната жалба.

От доказателствата по делото съдът установи следното:

Бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 362/2015 г. по описа на ЯРС, с което упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им малолетно дете Т., е предоставено на майката, като е определен режим на лични контакти между бащата и детето всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 ч. до 18.00 ч, както и 15 дни през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск С решението е определена месечен размер на издръжка, която бащата следва да заплаща за детето от 100 лв..

За установяване твърденията по жалбата и отговора .свързани с промяна на обстоятелствата, водещи до промяна на режима на лични контакти между бащата и детето са разпитани, посочени от страните свидетели.

От разпитания по делото свидетел И. И. - личен лекар на детето, се установява, че последното има респираторна инфекция на горните дихателни пътища, което е нормално за възрастта. Няма алергично заболяване, което да налага някакво специално отношение.

От разпитания по делото свидетел Св. У.- приятелка на ищцата, се установява, че е имало случаи, когато детете се е връщало от свиждане с бащата в лошо хигиенно състояние - с изцапани дрешки, а веднъж и в стресово състояние. Детето боледува от синузит и бронхит. Виждала е кучета пред дома на бащата. Детето има страх от кучета. Бащата си пийва и става агресивен, затова майката се притеснява, когато детето отива при него. Детето има страх от бащата.

Свидетелят Д. К. - майка на ищцата, свидетелства за наличие на няколко случая, когато детето е връщано от бащата мръсно и прегладняло. А след едно свиждане детето дълго време плакало и се напишкало. Детето получава обриви заради кучетата при бащата. Детето има страх от кучета. Бащата не може сам да полага грижи за детето и разчита за това на майка си.

Свидетелят Хр. Ж. - баба на ответника, установява ,че ответникът е любящ баща. Грижи се за детето, когато е при него. Не е агресивен спрямо детето. Майката е тази, която ограничава контактите между бащата и детето. Бащата няма кучета Свидетелката помага на бащата в грижите по детето, когато е при него.

От разпитания по делото свидетел М. Л. - приятелка на ответника, се установява, че бащата не е пияница и не е агресивен. Пример е за любящ баща и е баща за пример. Условията в дома на бащата са добри, хигиенично е. Бащата няма куче.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на районния съд фактическа обстановка е пълна и кореспондираща със събрания по делото доказателствен материал, поради което изцяло я споделя и препраща към нея по реда на чл.272 ГПК. Въз основа на тази фактическа обстановка въззивният съд споделя и крайния извод на първоинстанционния съд , че мерките относно режима на личните контакти между бащата и малолетното дете на страните Т. към настоящия момент не следва да бъдат променяни. Този извод е правилен и законосъобразен.

Наведените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни по следните съображения :

Районният съд е провел задълбочено и подробно изследване на всички правнорелевантни факти, имащи значение за правилното решаване не въпроса налице ли е промяна на обстоятелствата, налагащи промяна в първоначално определените мерки режима на личните контакти между бащата и детето Т., при което е стигнал до обоснования извод, че на този етап мерките не следва да бъдат изменяни.

Във всички случаи при преценката кой е най подходящия режим за свиждане между детето и родителя, при когото то не живее , съдът следва да се съобрази всички обстоятелства, обозначени като „интерес на детето" - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Изброяването на тези обстоятелства в чл.59, ал.4 от СК е примерно, тъй като подходът към всеки случай е конкретен и комплексен.

В процесния случай след преценка на събраните по делото доказателства и при преценка интереса на децата, съдът намира, че не е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 59 ал.9 от СК, налагаща промяна на мерките по отношение личните контакти между бащата и детето.

Тежестта на доказване на претенцията по чл. 59 ал. 9 от СК пада върху ищеца. Същият следва посредством пълно и главно доказване несъмнено да установи релевантните за този иск обстоятелства, а именно, че в сравнение с предходното определяне режима на лични контакти са настъпили такива значими и съществени факти, които обуславят определяне на нов режим на мерки. В настоящия случай обаче ищцовата страна не представя категорични доказателства за такива съществени и значими промени. Няма данни за обстоятелства, които влошават положението на детето по време личните контакти с родителя, който не упражнява родителските права. При претенциията по чл.59 ал.9 СК ищцата следва да докаже, че поведението на бащата е във вреда на интереса на детето. Както вече бе отбелязано по горе в изложението, тежестта на доказване при претенцията по чл. 59 ал. 9 от СК е върху ищеца. Същият следва посредством пълно и главно доказване несъмнено да установи релевантните за този иск обстоятелства, вкл. че поведението на бащата представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на децата и невъзможността на последния да се грижи за детето. В случая ищцата не доказва твърдението си, че поведението на бащата представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на детето. По делото липсват доказателства, които да обосноват настъпило влошаване в условията при бащата или влошаване на здравословното състояние на детето, вследствие осъществяване на личните контакти помежду им в периода след постановяване на бракоразводното решение, с което са определени първоначалните мерки относно личните контакти. Не се установява и твърдяното отчуждаване между бащата и детето. Доказателствата по делото сочат за това, че съществува близост в отношенията между бащата и детето. Не се доказа и твърдението на ищцата, че бащата не е осигурил здравословни условия на живот от които детето се нуждае, респ., че влошаването на здравословното му състояние произтича от лошите битови условия при бащата, фактическа невъзможност на бащата да се грижи за детето, лошото отношение на бащата към детето .

Въззивният съд приема, че в интерес на децата е да подържат близки връзки и с двамата родители. За да бъде постановена промяна в мерките относно личните контакти между бащата и детето фактическото положение, установено с влязлото в сила бракоразводно

решение на ЯРС, следва съществено да се променени, за да се промени и правното положение, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка, като определящ отново ще е интересът на детето. Такава съществена промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 СК, налагаща съответната правна промяна, не се установи по делото.

От изложеното до тук въззивния съд намира, че решението на Ямболския районен съд, с което е отхвърлена ищцовата претенция по чл.59 ал.9 СК, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При определяне на размера на издръжката, която бащата дължи на непълнолетното си дете, районният съд се е съобразил разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК, като е присъдил издръжка около нейния минимален размер. Месечния размер на издръжката, която бащата следва да заплаща на детето, определен от районния съд на 120 лв., е съобразен с нуждите на детето с оглед възрастта и състоянието му, от една страна и с възможностите на всеки от родителите, от друга. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че от определяне на последния размер на издръжката не е изминало много време, през което време и доходите на ответника не са нарастнали чувствително.

Решението на районният съд и в тази му част е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъда потвърдено.

С оглед изхода на делото пред въззивния съд жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на насрещната страна направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

Потвърждава решение № 178/24.03.2017 г. по гр.д. № 2616/2016 г. по описа на Ямболския районен съд

Осъжда Ж.Д.К. *** ЕГН ********** да заплати на Г.Д.Д. *** ЕГН ********** направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 350 лв..

Решението не подлежи на касационно обжалване .

ПРИДСИДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.