РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 21.07. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на

дзадесе'г и седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

Преседател: Добрин Кючуков

Членове: Николай Иванов

Калина Пейчева

при секретаря Л.Райкова , след като разгледа докладваното от съдия Д. Кючуков в.гр.д.№ 144 за 2017 година по описа на съда установи следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от П.П.С. срещу решение № 128/30.01.2017 г. по гр.д. № 6436/2016 г. по описа на Бургаския районен съд, с което е наложена мярка за незабавна защита на С.Г.У. срещу осъщественото спрямо нея домашно насилие на 25.09.2016 г. от П.П.С., като задължава последния да се въздържа от извършване на домашно насилие и му забранява да приближава С.Г.У. на разстояние по малко от 100 м , жилището и, находящо се в гр. Б., и местата и за социални контакти и отдих за срок от три месеца, считано от 30.01.2017 г.. Като счита решението за незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, фактически необосновано и противоречащо на целта на закона, жалбоподателят иска неговата отмяна. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като немотивирано е отказал събиране на доказателства, направени от жалбоподателя в проведеното съдебно заседание. Съдът е допуснал и нарушения на материалния закон, а решението е правно и фактическо необосновано, противоречащо на целта на закона. Твърди се, че молителката не е доказала с предвидените в закона процесуално допустими доказателствени средства наличието на действията, описани от нея в декларацията и молбата по ЗЗДН. Декларацията по чл. 9 ал.З ЗЗДН не е достатъчно доказателство за да бъде отговорено еднозначно на въпроса дали изнесените в нея факти и обстоятелства действително са се случили, поради което твърдяните факти трябва да бъдат доказани и чрез други доказателствени средства.

Постъпил е отговор по жалбата и насрещна въззивна жалба срещу решението от С.Г.У. . Оспорват се изцяло твърденията на жалбоподателя П.П.С., изложени в жалбата му за незаконосъобразност на съдебното решение в частта, с която е уважена молбата за защита и са наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН, като ненамиращи опора в доказателствата по делото. С насрещната жалба се атакува решението на районния съд в частта, с която съдът е отхвърлил искането на молител ката за налагане мярка за защита - отстраняване на нарушителя от съвместно обитаване на жилището в гр. Ц., както и в частта, с която е определен срок на мярката по чл.5 ал.1 т.З ЗЗДН и е наложена глоба на нарушителя в минимален размер. Решението в тези му части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Районният съд е проявил изключителна снизходителност спрямо интензитета на акта на домашно насилие, като наложил на нарушителя мярката по чл.5 ал.1 т.З ЗЗДН за срок близък до минималния. Иска се, след като въззивният съд приеме, че жилището в гр. Ц. е съвместно обитавано от молителката и нарушителя, да постанови друго решение, с което да наложи мярката по чл.5 ал.1 1.2 ЗЗДН - отстраняване на нарушителя от съвместно обитаваното жилище в гр. Царево за срок, съответстващ на интензитета на осъщественото домашно насилие. При условията на евентуалност се прави искане за увеличаване на срока за изтърпяване на мярката по чл.5 ал.1 т.З ЗЗДН или определяне на други мерки за защита по преценка на съда

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от П.П.С.. Иска отхвърляне на насрещната жалба, като неоснователна. Правилно съдът не е уважил искането за прилагане на мярката отстраняване от съвместно обитаваното жилище в гр. Ц..

За да се произнесе въззивният съд съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл. 8 ал.1 т.1 ЗЗДН във вр. счл.4ал.1 ЗЗДН.

Ямболският районен съд е сезиран с молбата на С.У. против П. С., с която се иска защита от домашно насилие посредством налагане на предвидените в разпоредбата на чл.5 ЗЗДН мерки срещу домашното насилие.

Молителката С.У. и П.С. живеят във фактическо съпружеско съжителство от 2006 г. През последните три години от съжителството им отношенията помежду им се влошили, най вече поради възникнали финансови проблеми. През 2015 г. молителката С.У. заедно с роденото от съжителството им дете се установили да живеят в гр. Б., където молителката си намерила работа. Ответникът по молбата П.С. останал да живее в съвместно ползваното до тогава жилище в гр. Ц.. У. посещавала жилището в гр. Ц. през почивните дни и летните месеци. На 29.09.2016 г. молителката, заедно с детето посетили жилището в гр. Ц.. В жилището между У. и С. възникнал спор за това как да се разпределят разходите по подръжката на жилищата в гр. Б. и гр. Ц., при който С. стиснал У. за гърлото, след което бързо я пуснал. Изплашената У. успяла да успокои С. и да напусне жилището. След тези действия на С.У. изглеждала видимо стресирана, треперела. Поведението на С. предизвикало страх у У. да не бъде убита.

Изложеното се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели - св. Р. К. и събраните по делото писмени доказателства - декларация по чл.9 ал.З ЗЗДН .

Какви правни изводи следват от така изложени факти. Молбата е подадена от легитимирано лице - пострадала от домашно насилие от лице, намиращо се в фактическо съпружеско съжителство - чл.З ал.1 т.2 ЗЗДН, поради което е допустима.

Разгледана по същество молбата за защита е основателна.

Действията на ответника С. спрямо молителката У., както правилно е приел в мотивите към решението си и Бургаския районен съд, следва да се квалифицират като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН - проява на физическо насилие извършено спрямо лица, които са били или се намират в семейна връзка или фактическо съпружеско насилие.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

Наложените от районния съд мерки по чл.5 ал.1 т.1 и 3 ЗЗДН, изразяващи се в задължение за ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, както и да приближава жилището и, нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих на същата за срок от 3 месеца, кореспондират със обема на търсената защита и съответстват на тежестта и степента на упражненото домашно насилие. Наложената на ответника, на осн. чл.5 ал.4 ЗЗДН, глоба от 200 лв. е в рамките на предвидената в тази разпоредба.

По жалбата на П.С.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя С. за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на районният съд, изразяващо се в немотивиран отказ за събиране на доказателства, поискани от жалбоподателя в проведеното съдебно заседание. Съдът е дал възможност на страните да представят доказателствата си в съдебното заседание по делото, проведено на 17.01.2017 г., но С. не се е възползвал от тази възможност. Правилно районният съд не е уважил искането му за събиране на гласни доказателства за установяване на обстоятелства, осъществили се след акта на домашно насилие, поради тяхната ирелевантност за правния спор

На базата на събраните по делото доказателства районният съд е направил обоснования извод за осъществен акт на домашно насилие от страна на С. по отношение на молителката У.. Липсват каквито и да е било други доказателства, които да опровергават този извод.

По жалбата на С.У.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че районният съд е проявил изключителна снизходителност спрямо интензитета на акта на домашно насилие, като наложил на нарушителя мярката по чл.5 ал.1 т.З ЗЗДН за срок близък до минималния. При определяне на срока за приложение на мярката по чл.5 ал.1 т.З ЗДНН съдът се е съобразил със както със заключението на вещото лице по назначената медицинска експертиза, така и с поведението на С. след акта на насилие. Според заключението на вещото лице в зависимост от приложената сила /стискане за врата отпред около гръкляна/ веднага след действието остава зачервяване на кожата в мястото на притискането с пръсти, без нарушаване целостта на съдовете в кожата, което изчезва за часове. В зависимост от интензитета на приложената сила могат да останат синини /при нарушаване целостта на съдовете в кожата и подкожието/, които в рамките на 3-7 дни изчезват. Въз основа на заключението на вещото лице районният съд правилно е приел, че

упражненият спрямо молителката акт на физическо насилие по описания от нея начин не е бил с голяма сила на натиска, поради което и не са останали видими следи. Самата молителка признава,че на следващия акта на домашно насилие ден не е уведомила полицията, тъй като по врата и вече не е имало видими следи от насилието/зачервявания/. Отчитайки тежестта и степента на упражненото домашно насилие, последващото поведение на упражнилия насилието, както и действащите до постановяване на решението мерки за незабавна защита, районният съд е наложил на П.С. мерките по чл.5 ал. 1 т.1 и 3 ЗДНН, съответстващи на тези критерии, като го задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие и му забранил да приближава на разстояние по малко от 100 м С.У.,*** и местата и за социални контакти и отдих, за нови три месеца, считано от датата на постановяване на решението, и го е осъдил да заплати глоба в размер на 200 лв..

Лишено от основание е и искането, направено с жалбата, за прилагане на мярката по чл.5 ал.1 т.2 ЗЗДН - отстраняване на нарушителя от съвместно обитаваното жилище и по отношение на жилището в гр. Ц.. Видно от данните по делото страните живеят разделени, като молителката У. се е установила да живее и работи в гр. Б., а молителят останал да живее в жилището в гр. Ц.. Поради това жилището в гр. Ц.не може да се приеме за съвместно обитавано от страните жилище по смисъла на закона, за да се наложи мярката за незабавна защита по чл. 5 ал.1 т.2 ЗЗДН.

Поради изложените съображения въззивният съд счита жалбите срещу решението на Бургаския районен съд за неоснователни, и като такива същите следва да бъдат оставени без уважение, като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено.

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 128/30.01.2017 г. по гр.д. № 6436/2016 г. по описа на Бургаския районен съд Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.