В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 13 юни 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №122 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от П.Д. *** против Решение №59/02.02.2017г. постановено по гр.д. №1023/2014г. по описа на ЯРС, с което съдът е прекратил производството по чл.346 от ГПК, в частта на предявените от П.Д.Д. против Е.Д.И. искания по сметки в размер 524,96 лв., представляващи разходи по воденето на изброени съдебни дела – въззивни и касационно производства; отхвърлил е предявените от П.Д.Д. против Е.Д.И. и И.Д.Д. на основание чл.12 ал.2 от ЗН сметки в размер 530 лв., представляващи сума вложена за възстановяване на наследствена земеделска земя; отхвърлил е предявените от П.Д.Д. против Е.Д.И. искания по сметки в размер 430,84 лв., представляващи получена рента за стопанската 2013/2014 г. и 2014/2015 г. и е осъдил въззивника П.Д.Д. на основание чл.355 изр.2 от ГПК да заплати на Е.Д.И. направените в производството по сметките разноски в размер 340 лв., както и да заплати ДТ 59,43 лв. за разгледаните му искания по сметките. В жалбата и доп. молба от 17.03.2017г., се сочи, че решението на ЯРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, първоинстанционният съд е игнорирал представени от въззивника писмени доказателства и документи, установяващи по безспорен начин извършени от него разходи и обосноваващи основателност на претенциите му по сметките срещу Е.Д.И. и И.Д.Д.. Оспорена е констатацията на съда, че част от вземанията, представляващи сума вложена за възстановяване на наследствена земеделска земя са били погасени по давност. Изложено е становище, че претендираните суми по сметките /предмет на прекратителната и отхвърлителната част на решението/ са дължими като подкрепени с писмени доказателства. Претендира се по подробни съображения в жалбата, отмяна на атакуваното решение, и уважаване на предявените искове по сметките, както и присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Производството по гр.д. №1023/2014г. по описа на ЯРС е било образувано по иск предявен от Е.Д.И., за делба на земеделски земи: 1 бр. лозе и 1 бр.нива, в землището на с.Чарган обл.Ямболска между наследниците на Д. Д. Е., като делбата е приключила при усл. на чл.352 ГПК в о.с.з. на 07.03.2016г.

Производството по делото е останало висящо по искането на съделителя П.Д.Д. по сметките, направено още с писмения отговор на исковата молба и доп. молба от 04.03.2016г. /В тази връзка с Определение №335/29.09.2016г. по ч.гр.д. №349/2016г. на ЯОС е прието, че жалбата на П.Д., в частта й с която е заявено оплакване, че ЯРС не се е произнесъл по искането му по сметките, направено още с писмения отговор на исковата молба, по същността си представлява искане за допълване на постановения по делото съдебен акт, намиращо правно основание в чл.250 ГПК. По това искане компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд. В този смисъл са били и указанията на ВКС, дадени в Определение №47/01.02.2016г., постановено по к.гр.д.№6326/2015г., І г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за обявяване за окончателен на съставения по делото проект за разделителен протокол. С определението на ЯОС, жалбата на П.Д. в обсъжданата част, е изпратена на ЯРС за произнасяне по компетентност/.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че в срока по чл.346 ГПК, до първото о.с.з., след допускане на делбата искания по сметките е направил единствено съделителя П.Д.Д., като е разгледал и се е произнесъл само по исканията на този съделител.

С разпореждане от 15.11.2016г., ЯРС е оставил дал указания на П.Д. да уточни исканията си по пера, размер и заяви, срещу кои от съделителите са насочени претенциите му. С молба вх.№16966/25.11.2016г., Д. е изпълнил указанията на съда. С оглед на заявените претенции, първоинстанционният съд е бил сезиран от съделителя П.Д. с искания, както следва: на основание чл.12 ал.2 от ЗН за сумата 530 лв., вложена за възстановяване на наследствена земеделски земя дължима на П.Д. от съделителите Е.И. и И.Д.; сума 430,84 лв., представляваща рента за стопанската 2013/2014г. и 2014/2015г. получена от Е.И., дължима на П.Д.; и сумата 524,96 лв. за направени от П.Д. разходи по воденето на дела: възз.гр.д. №381/2014г. на ЯОС, възз.гр.д. №303/2015г. на ЯОС, касационно гр.д. № 6326/2015г. на ВКС, възз.гр.д. №191/2016г. на ЯОС, възз.гр.д. №267/2016г. на ЯОС и за въззивна жалба вх. № 9571/01.07.2016 г. /образувана във възз.гр.д. №267/2016г. на ЯОС/, дължима от Е.И..

По отношение на претенцията срещу съделителя Е.И. за заплащане на сумата 524,96 лв., ЯОС напълно споделя становището на първоинстанционния съд, че е недопустимо по реда на чл.346 ГПК, да се претендиран направените от П.Д. съдебни разноски по воденето на посочените дела. Видно от тези дела /всички находящи се към гр.д. №1023/2014г. на ЯРС/, всички са въззивни производства и едно касационно производство, които са образувани по жалби на П.Д., с които същия е атакувал различни съдебни актове, постановени в делбеното производство. Подобни разноски не представляват искания по сметките. Съгл. разпоредбата на чл.81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноските, като е длъжен, с оглед изхода на спора, да се съобрази с разп. на чл.78 ГПК. /Следва да се посочи, че горепосочените производства не са приключили в полза на Д., изключая възз.ч.гр.д. №303/2015г. на ЯОС, а освен това липсват данни по същите да са били заявени от него претенции за разноски/. Предвид посоченото, искането правилно е било прието за недопустимо и производството прекратено в тази му част.

По отношение на претенцията за присъждане на сумата от 530 лв., представляващи 1/2 част от разноските по гр.д. №14/1992г. на ЯРС, водено според ищеца за възстановяване на наследствена земеделски земя, и дължима от съделителите Е.И. и И.Д. на П.Д., на основание чл. 12 ал.2 от ЗН. Твърденията са, че с воденето на делото за възстановяване собствеността на земеделската земя, П.Д. е спомогнал за увеличаване на наследството. Това искане, правилно е било прието от първоинстанционния съд за неоснователно и като такова отхвърлено с атакуваното решение. Касае за разходи направени през 1992г., а съгл. чл.1 от Закон за деноминация на лева, считано от 5 юли 1999г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев, т.е. към настоящия момент, размерът на тези разходи е равен на 0,53лв. По делото липсват каквито и да са доказателства във връзка с установяване на горепосочените разходи, във връзка с воденето на гр.д. №14/1992г. на ЯРС, още по-малко те да са били направени от П.Д.Д.. Видно от приложеното като доказателство по възз.гр.д. № 381/2014 г. на ЯОС, съдебно Решение №831/08.10.1993г. постановено по гр.д.№14/1992г. на ЯРС, ищец по посоченото дело пред ЯРС е бил не П.Д., а неговия наследодател Д. Д. Е., чийто иск е бил уважен от съда. Следва да се посочи, че процесните земеделски земи, предмет на делбата са били възстановени на наследодателя на страните Д.Е. по силата на самия закон – ЗСПЗЗ, а предявения по гр.д. №14/92г. по описа на ЯРС, не представлява действие спомогнало да се увеличи наследството. Освен това П.Д. не е страна по посоченото гр.д.№14/1992г. на ЯРС, респ. не е извършил действия за увеличаване на наследството и не е направил разноски по делото, които да претендира в настоящото производство /в ДПП от 15.12.1992г., на л.186 от делбеното дело, като страна е вписан именно Д. Д. Е./.

По отношение на претенцията за сумата 430,84 лв., представляващи недължимо получена от Е.Д.И. рента за стопанските 2013г./2014г. и 2014г../2015г., за сметка на въззивника П.Д.: Правилен е изводът на съда, за неоснователност на претенцията с пр. осн. чл.59 ЗЗД, предвид недоказаност на наличие на неоснователно обогатяване на един от съделителите Е. И. за сметка на съделителя П.Д..

От представената пред ЯРС, Служебна бележка №3/13.01.2017г., издадени от „АГРОТЕХ ИМПЕКС-98“АД гр.Ямбол, се установява, че П.Д. е арендодател на 5,190 дка земя в землището на с.Чарган и е получил през 2013г./2014г. аренда в размер 197,28 лв. и през 2014г./2015г. за същата площ в размер 181,65 лв. Видно от Служебна бележка №4/13.01.2017г. „АГРОТЕХ ИМПЕКС-98“АД гр.Ямбол, Е.И. е арендодател на 5,190 дка земя в землището на с.Чарган и е получила през 2013г./2014г. аренда в размер 197,28 лв. и през 2014г./2015г. за същата площ в размер 181,65 лв. Представените доказателства установяват, че и П.Д., и Е.И. са получили поотделно дължимата им се рента, за отдадените от тях площи, съразмерни и на квотите им в делбата. Сумите претендирани от П.Д. в молбата му по сметките за стопанската 2013г./2014г. съвпадат с посочените в сл. бележка №3, а за стопанската 2014/2015 г. същият претендира 233,55 лв., като арендаторът е отразил, че му е заплатил сума в размер на 181,65 лв. По делото обаче липсват доказателства, от които да се установи, как е формирана претенцията за разликата над 181,65 лв. до претендирания от П.Д. размер- 233,55 лв., както и че тази разлика е била получена от Е.И.. Предвид изложеното, тази претенция, правилно също е била отхвърлена от първоинстанционния съд.

Ето защо решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №59/02.02.2017г. постановено по гр.д. №1023/2014г. по описа на ЯРС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.