Р Е Ш Е Н И Е

№ 03.07.2017 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 06.06.2017 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 116 по описа за 2017 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от И.Й.И. *** с ЕГН **********, лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Г.П.З., родена на ***г., съдебен адрес: *** , к.**, чрез адв.Ж.К. ***, срещу решение № 78 от 09.02.2017г. на ЯРС по гр.д.№54/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът ОТХВЪРЛЯ молбата на И.Й.И. с ЕГН **********, лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Г.П.З. с ЕГН ********** и адрес ***, к-с „*******“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката и дъщеря й Г.П.З. домашно насилие от страна на П.Т.З. с ЕГН ********** ***, чрез налагане на следните мерки за защита: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И.Й.И. и Г.П.З., както и забрана на извършителя да доближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката И.Й.И., както и забрана на извършителя да доближава жилището и местата за социални контакти и отдих на детето Г.П.З.; ОСЪЖДА И.Й.И. с ЕГН ********** да заплати на П.Т.З. с ЕГН ********** *** направените от същия съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв.; ОСЪЖДА И.Й.И. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС дължимата държавна такса в размер на 25 лв.

Решението се обжалва като незаконосъобразно и неправилно, тъй като съдът допуснал процесуални нарушения и неправилно приложил материалния закон. Възразява се, че по делото пред ЯРС не е извършен доклад. Възразява се, че първоинстанционното решение е постановено при неточно възприета фактическа обстановка, възразява се, че мотивите на първоинстанционното решение са противоречиви като във въззивната жалба се излагат подробни съображения. Считат се за неправилни изводите на ЯРС по отношение молбата за защита на детето Г. и се излагат доводи и съображения. Моли да бъде отменено изцяло постановеното решение и въззивният съд да постанови решение, с което да постанови мерки за защита по ЗЗДН.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от П.Т.З., чрез упълномощените адв.Н.А. и адв.Н.Ч., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и подробни доводи за правилност на обжалваното съдебно решение. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и претендира сторените разноски.

След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Производството е образувано по молба на И.Й.И. лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Г.П.З. за издаване на заповед за незабавна защита от домашно насилие от страна на бившия й съпруг П.Т.З..

По делото няма спор и е установено, че молителката-въззивница И. и въззиваемият З. са бивши съпрузи като бракът им е прекратен с решение №130 от 10.02.2011г. по гр.д. № 8604/2010г. по описа на БРС, с което съдът е определил режим на лични контакти на бащата П.З. с детето Г., родено от брака. Няма спор, че след фактическата раздяла на страните молителката И.И., заедно с детето Г.З., са заживели на адрес ***, а бащата е продължил да живее в гр.Б.. Представено е удостоверение за раждане на Г.П.З., родена на ***г., от майка И.Й. и баща П.Т.З..

Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е възпроизведена молбата за защита като е посочено, че „в последните 20 дни“ ответникът е посетил местоработата и дома на молителката три пъти, като системно й е изпращал съобщения, включително и през нощта. Съобщенията не са конкретизирани по време и съдържание. Посочено е, че последните съобщения, които тя е получила, са от 08.01.2017 г., с които той отново я е заплашвал и обиждал по брутален и циничен начин, но самите съобщения не са цитирани.

В молбата и декларацията е описано, че през лятото на 2016г. напрежението между бившите съпрузи е ескалирало, когато детето Г. е било при баща си в гр.Б., през което време майката не е имала контакти с детето, а бащата демонстрирал сила и агресия спрямо детето, не му разрешавал да разговаря по телефона, казал му, че ще убие всички негови любими хора, включително и майка му, и му е показвал пистолет. Тогава при опит майката да прибере детето си от град Б. се е стигнало до физическа саморазправа между ответника, молителката и настоящия й съпруг – свидетелят Р. И..

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на ангажирани и от двете страни свидетели. Свидетелката Г. Г. - приятелка и колежка на молителката И.И., сочи, че двете заедно работят във фризьорски салон и тя отблизо познава отношенията между страните. Посочва, че П. е посетил молителката веднъж преди празниците през месец декември 2016г., когато е дошъл без предупреждение и я попитал дали може да вземе детето. И. му отговорила, че не може да вземе детето, тъй като то се страхува да бъде с него, при което ответникът отговорил: „Добре. Ще видим.“ и излязъл. Според свидетелката, ответникът е агресивен и непрекъснато изпраща съобщения на бившата си съпруга, като някои от тях съдържат и конкретни заплахи. Свидетелката в показанията си сочи, че И.И. изпитвала страх от ответника, провокиран от техните проблемни отношения в миналото. Свидетелката е научила от молителката, че след посещението на работното място бившият ù съпруг е посетил и адреса ù в ж.к. „*******“, за да търси там детето. Свидетелката споделя цитирания в молбата за защита инцидент през лятото на 2016г., когато детето е било при баща си в град Б., за който знае от молителката. Сочи, че молителката И.И. само при появата на ответника става неадекватна и не може да работи, че детето Г. категорично отказва да е с баща си, тъй като се страхува от него и дори посещава психолог от месец януари от 2017г. Свидетелката Г. сочи, че самото присъствие на ответника предизвиква страх, както и че детето не е било с майка си на работното й място, когато ответникът я е посетил. Свидетелката не е присъствала на срещи между бащата и детето.

Свидетелят И. – съпруг на молителката И.И., потвърждава инцидента през лятото на 2016г. във връзка с личните контакти между П.З. с детето Г.. Свидетелят сочи, че въпросното посещение на ответника на работно място на съпругата му е било на 22.12.2016г. Тогава бившият ù съпруг отишъл без предупреждение при И., в местоработата ù, за да вземе детето. И. му била отказала среща и му казала, че детето не иска да го вижда, при което ответникът поклатил глава и си тръгнал. Свидетелят сочи, че винаги ответникът взима детето от салона - местоработата на майката. Сочи, че на 31.12.2016г. З. *** заедно с полиция отново за да търси детето. Свидетелят сочи, че съпругата му непрекъснато получава съобщения от ответника и че последно такива са ù изпращани от него през месец декември 2016г. Не сочи съпругата му да е получавала съобщения през месец януари 2017г. Свидетелят твърди, че детето в момента не иска да види баща си и че се страхува от него, заради случката от лятото на 2016г.

Разпитан е и свидетелят Ж. – приятел и клиент на молителката, който от нея знае, че ответникът постоянно изпраща съобщения и че без предупреждение ходи в салона й. Свидетелят не знае кога последно молителката е получавала съобщения от ответника. Твърди, че тя много се притеснява от него. За случая след 20.12.2016г., когато З. последно ходил на работното й място и тогава ù се е заканил с думите „Вие ще видите.“, „Ти ще видиш.“, свидетелят няма непосредствени впечатления, знае за това от молителката и нейната колежка - свидетелката Г. Г..

Свидетелят И. – приятел на ответника, твърди, че между страните има проблеми във връзка с режима на лични контакти на бащата с детето, тъй като молителката му го дава да го види веднъж в годината. Тези отношения депресирали ответника и той действително е изпращал в тази връзка съобщения на молителката, но същите не били с цинично или заканително съдържание. Сочи, че в началото на месец януари 2017 г., след пореден неуспешен опит да се свърже с молителката, за да поговорят за детето, З. е изпратил едно или две съобщения, в които е нямало цинично или заканително съдържание.

Свидетелката З. – майка на ответника, сочи, че синът ù около 30.12.2016г. е идвал в град Ямбол, за да вземе детето, но не са му го дали, като същият не успял да се види с него и за Коледните празници. Сочи, че последно бащата и детето са се видели през лятото на 2016г., както и че синът ù рядко вижда детето, защото не му го дават.

По делото е представена служебна бележка от Център за обществена подкрепа – град Ямбол, от която е видно, че от края на месец януари 2017г. детето Г.З. е започнало да посещава консултации с психолог веднъж седмично.

Видно от справката за съдимост на ответника, същият е неосъждан.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

ЯОС намира въззивната жалба допустима като подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.

Молбата е подадена от легитимирано лице по чл.8, т.1 от ЗЗДН, лично и като майка и законен представител на детето Г., а ответникът като бивш съпруг на И.И. и баща на Г.З. е лице по чл.3, т.1, предлож. 2-ро от ЗЗДН, съответно чл.3, т.4 от ЗЗДН, срещу което може да се търси защита по реда на ЗЗДН. Съгласно чл.3, т.1, предл.2-ро от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от бивш съпруг, а според чл.3, т.4 от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от възходящ.

ЯОС намира молбата за защита, депозирана на 10.01.2017г. за допустима като подадена в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от акта на домашното насилие относно две получени от молителката И.И. съобщения, изпратени от ответника на 08.01.2017г., както и по отношение посочените в молбата три посещения в дома и на работното ù място през последните 20 дни преди подаване на молбата. С оглед нормата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН, определяща преклузивен срок за сезиране на съда с молба за защита, който е до един месец от акта на домашно насилие, то предмет на делото е актът на домашно насилие, описан в молбата, който попада в едномесечния срок по чл.10 от ЗЗДН - посочените три посещения в дома и местоработата на И. и последните изпратени съобщения, които е получила на 08.01.2017г. Спрямо другите твърдени актове на домашно насилие като извършени преди 10.12.2016г. не може да се търси защита по ЗЗДН с подадената молба.

Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, емоционално, психическо, икономическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.

По делото се установява, че между бившите съпрузи има разногласия по повод режима на лични контакти на бащата с детето. Бащата е имал контакти с детето си лятото на 2016г., когато бащата не му е разрешавал да разговаря по телефона с майка си, казал му е, че ще убие всички негови любими хора, включително и майка му, и му е показвал пистолет. След това бащата не е имал контакт с детето. По делото не се установи бащата да е контактувал с детето през процесния период. От показанията на свид. Г. се установява, че при посещението на бащата в местоработата на майката детето не е присъствало. Съдът намира, че по делото няма доказателства за упражнено домашно насилие от бащата спрямо неговата дъщеря в периода от един месец преди подаване на молбата за защита (10.12.2016г. - 10.01.2017г.), визиран в чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Обстоятелствата, които се твърдят като случили се през лятото на 2016г., когато детето е било при бащата в Б., макар и да представляват домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, не могат да бъдат предмет на настоящото дело, тъй като са настъпили преди 10.12.2016г. Обстоятелството, че детето посещава психолог от края на месец януари 2017г., заради преживяната от него травма през лятото на 2016г. в резултат от поведението на баща му тогава, не е основание за налагане на мерки за защита по ЗЗДН по настоящото дело, с оглед периметъра на защита, който дава този закон само по отношение на актове на насилие, извършени в срок от един месец преди подаване на молбата (чл.10, ал.1 от ЗЗДН). Ето защо, молбата за налагане на мерки за защита по отношение на детето като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

По отношение на твърдяните актове на домашно насилие спрямо молителката И.И., съдът намира, че същите са опровергани от събраните по делото доказателства. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Но в случая по делото са разпитани свидетели и от двете страни, включително доведени от молителката, които не установяват на 08.01.2017г. тя да е получила съобщения от ответника с цинично и заканително съдържание. По делото се установява, че във връзка с неосъществения контакт на бащата с детето за новогодишните празници, когато според регламентирания с бракоразводното решение режим на лични контакти, бащата е трябвало да бъде с детето, в началото на месец януари 2017 г., след пореден неуспешен опит да се свърже с молителката, за да поговорят за детето, З. е изпратил две съобщения, но в тях е нямало цинично или заканително съдържание (показанията на свид.И.). В молбата на И. се излага, че получава съобщения от З. включително и на работното си място, но не се цитира съдържанието им и същите не са конкретизирани по време, за да може съдът да ги прецени представляват ли домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.

ЯОС намира, че посещението на работното място на молителката през декември 2016г. от бившият ù съпруг е било по повод личните му контакти с детето и не представлява акт на домашно насилие, с оглед факта, че след като е получил отговор от нея, че не може да вземе детето, тъй като то се страхува да бъде с него, З. отговорил: „Добре. Ще видим.“ и излязъл (показанията на свид.Г.). Обстоятелството, че молителката изпитва страх от ответника дори само от появата му, не може да бъде основание за налагане на мерки за защита, щом с конкретното си поведение бившият ù съпруг не извършва действия на домашно насилие, съгласно чл.2 от ЗЗДН.

По отношение на посещението в дома на молителката, по делото се установи, че З. е отишъл в дома на молителката в ж.к. „********“ като е опитал с помощта на органи на полицията да осъществи режима на лични контакти. Тъй като И. и детето не са били тогава на адреса, това посещение не е било възприето от тях и не може да бъде прието, че същото представлява домашно насилие.

Предвид изложеното, ЯОС намира, че молбата за защита по ЗЗДН е неоснователна и правилно е била отхвърлена от първоинстанцонния съд. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че ЯРС е постановил неправилно решение въз основа на неточно възприета фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност събраните гласни и писмени доказателства и е установил такава фактическа обстановка, каквато е доказана по делото.

На основание горното, ЯОС следва да потвърди обжалваното решение като с оглед изхода на делото на въззиваемия следва да се присъдят сторените в настоящата инстанция разноски в размер на 300лв. платено възнаграждение за адвокат.

Предвид изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 78 от 09.02.2017г. на ЯРС по гр.д.№54/2017г. по описа на ЯРС.

Осъжда И.Й.И. с ЕГН ********** да заплати на П.Т.З. с ЕГН ********** ***, направени разноски в размер на 300лв. пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно, съгласно чл.17, ал.6 от ЗЗДН.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.