РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

№ 14.10.2015г. гр.Ямоол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, 1-ви състав,

в открито съдебно заседание на 06.10.2015 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧОКОВА

КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

Секретар Д.С.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева Въззивно гражданско дело № 292 по описа за 2015г. За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Държавно горско стопанство „Тунджа" гр.Ямбол-териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие", представлявано от адв.Ч., срещу Решение №344/04.06.2015г. на ЯРС по гр.дело №3114/2014г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивното горско стопанство против ЛРС „Калето" - 2001 - ММПГМ" с. Малък Манастир иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 23.08.2010г., както и в частта, с която на въззивника е възложено заплащането на разноски в размер на 1 000лв.

В жалбата се сочи, че решението на първата инстанция е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивното държавно горско стопанство излага, че в оспореното решение ЯРС е обсъдил представения по делото протокол от 27.11.2009г., съставен на събранието на ловната дружина на с.Голям Манастир и взетото решение за членство на дружината в сдружение ЛРС„Калето 2001", съдът взел предвид и удостоверението за актуално-правно състояние на сдружението, при което приел, че с тези доказателства е удостоверено изпълнението на изискванията на чл.29, ал.10, т.1 и т.2 от ППЗЛОД и че е прекратен първия договор по чл.29,ал.8 от ППЗЛОД в частта относно ловно-стопанския район на ловната дружина, преминала по-късно в друго сдружение. Според въззивника тези решаващи изводи на съда за отхвърляне на иска по чл.26 ЗЗД са неправилни, тъй като ЯРС не обърнал внимание на съдържанието на писмените доказателства, а именно на протокола от събранието на ловната дружина на с.Голям Манастир, видно от който провелата събранието и съставилата протокола ловна дружина е коренно различна по личностен състав от ловната дружина на с. Голям Манастир, която е в състава на ЛРД „Диана" и че всъщност се касае за създадена нова ловна дружина в състава на ЛРС „Калето 2001". Това според горското стопанство е в нарушение на чл.29,ал.2 от ЗЛОД, според който в един ловно-стопански район може да има само една ловна дружина, като в случая не се касае за преминаване на ловна дружина от едно дружество в друго. Въззивникът счита, че ако бе взел предвид факта, че в спорния ловен район продължават да действат две ловни дружини с различен личностен състав, районният съд би стигнал до други правни изводи, а именно, че в случая се злоупотребява с правата по чл.29, ал.10 от ППЗЛОД и е сключен договор, който е в противоречие с разпоредбите на ЗЛОД и ППЗЛОД и същият договор следва да бъде прогласен за нищожен.

Предвид изложените съображения, които могат да се приемат като оплакване за неправилност на решението на ЯРС в оспорената му част поради нарушение на процесуалния закон, довело до нарушение и на материалния закон, въззивникът моли ЯОС да отмени решението на ЯРС в частта на отхвърления иск по чл.26,ал.1 ЗЗД и да постанови ново решение, с което да уважи този иск и прогласи нищожността на договора от 23.08.2010г., както и да отмени решението в частта за разноските, присъждайки на горското стопанство всички направени от него разноски пред двете съдебни инстанции по същество.

В о.с.з. пълномощникът на въззивника адв.Ч. поддържа жалбата и пледира за уважаването й.

Въззиваемата страна Ловно-рибарско сдружение „Калето 2001-ММПГМ" не е депозирала отговор на жалбата, а в с.з. чрез адв.И. оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, с присъждане на направените разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

Преценявайки основателността на жалбата, ЯОС намира следното:

Производството по гр.д.№3114/2014г. по описа на ЯРС е образувано по исковата молба на ДГСТунджа" гр.Ямбол, с която против Ловно-рибарско сдружение „Калето-2001-ММПГМ" с.Малък Манастир е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 23.08.20Юг., с който на ответното сдружение е предоставено стопанисването и ползването на дивеча в ловностопански район с.Голям Манастир, поради противоречието на договора с разпоредбите на чл.29, ал.2 от ЗЛОД и чл.ЗО, ал.6 от ЗЛОД.

В исковата молба ищецът е поддържал, че на 07.08.2009г. е сключил договор с ЛРД „Диана" за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в ловностопански район с.Голям Манастир. По-късно с ответника бил сключен процесният договор от 23.08.201 Ог. със същия предмет. Твърдението на ищеца е, че в действителност в ловностопански район с.Голям Манастир съществуват две ловни дружини, което противоречи на чл.29, ал.2 от ЗЛОД, при което сключеният с ответника втори договор за ловностопански район с.Голям Манастир е недействителен, тъй като вече е налице договор за този район, действащ в пълен обем, който не е прекратен.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като неоснователен, възразявайки, че не е налице основанието противоречие със закона за недействителност на сключения с него договор от 23.08.2010г., тъй като е налице и друг договор от 28.09.2001 г., действащ в пълен обем за ловностопанския район с.Голам Манастир. От своя страна отнетникът е предявил насрещен иск за прогласяване нищожността поради липса на основание на сключения между ищеца и ЛРД „Диана" договор от 07.08.2009г. относно ловностопански район с.Голям Манастир.

С постановеното по спора решение районният съд е отхвърлил първоначално предявения иск по чл.26, ал.1 ЗЗД и е прекратил производството по делото в частта на насрещния иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, като в прекратителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За да отхвърли иска по чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД относно сключения с ответника договор от 23.08.20Юг., ЯРС е приел, че действително ловностопанският район Голям Манастир е предоставен" едновременно на две сдружения - СЛРД ,Диана" и СЛРД „Калето-2001". Независимо от това, формираният от съда извод е, че вторият договор с ответника е надлежно сключен за спорния ловностопански район, тъй като ловната дружина на този ловностопански район е променила членството си от ЛРД"Диана" в ЛРС"Калето-2001", при което са били изпълнени изискванията на закона за сключване на процесния договор, а договорът с ЛРД „Диана" относно ловностопански район с.Голям Манастир е следвало да бъде прекратен по реда на чл.31, ал.4 от ППЗЛОД.

Въззивният съд, въз основа на собствената си преценка на събраните по делото доказателства и в рамките на въззивните оплаквания, приема следното от фактическа страна:

На 07.08.2009г. между ДЛС „Тунджа" гр.Ямбол (сега ДГС „Тунджа") и Сдружение ловно-рибарско дружество „Диана" гр.Ямбол е сключен договор по чл.29, ал.8 от ППЗЛОД за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.ЗО от ЗЛОД. В качеството на възложител по този договор, ищецът е възложил на СЛРД "Диана" за срок от 15 години стопанисването и ползването на дивеча в 44 ловностопански райони на територията на ДГСТунджа", единият от които е районът на Голям Манастир. Сключването на договора е предшествано от изпълнението на процедурата по чл.29 от ППЗЛОД, като видно от представената преписка СЛРД ,Диана" е подало заявление от 28.07.2009г. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча за 44 ловностопански района, включително за Голям

Манастир. Към заявлението си това сдружение е представило заповед от 19.06.2009г. на Председателя на УС на НЛСС „СЛРБ" (имаща вътрешноведомствен характер), с която на СЛРД „Диана" са му определени въпросните 44 ловностопански райони в района на дейност на ДГСТунджа"; представило е актуално състояние на съдебната си регистрация, протокол от 25.06.2009г. на УС на сдружението за сформирането на 44 ловно-рибарски дружини за съответните райони, както и списъците на ловно-рибарските дружини. Конкретно за ловна дружина с.Голям Манастир е представен протокол №1 от 01.07.2009г., установяващ, че на посочената дата е било проведено учредително събрание за сформиране на дружината, на което са присъствали 21 ловци. Същите са взели решения с пълно мнозинство за учредяването на дружината и за членството й в СРЛД "Диана". Към протокола е приложен списък на учредителите на дружината - 21 ловци ( на л.48 от делото), с посочване на трите им имена и единен граждански номер.

По така подаденото заявление от СРЛД „Диана", директорът на ДГС „Тунджа" е издал заповеди, с които е открил процедурата за пряко договаряне по чл.29, ал.З от ППЗЛОД, назначил е комисия, която да разгледа документите на сдружението и да проведе прякото договаряне, а след като комисията е установила, че подадените документи отговарят на изискванията на чл.27 и чл.29, ал.2 от ППЗЛОД, е сключен договорът от 07.08.2009г.

Видно от представената втора преписка, същата е била образувана при ищеца по заявление от 30.04.20Юг., подадено от председателя на ЛРС „Калето-2001-ММПГМ" с.Малък Манастир. Поискано е „преподписване" на договора между ищеца и това сдружение относно ловностопански район Голям Манастир, поради заявеното желание на членовете на ловна дружина с.Голям манастир да членуват в ЛРС „Калето-2001". Към заявлението са представени протокол от 27.11.2009г. и присъствен лист - приложение към протокола (на лист 82 от делото), от които се установява, че на посочената дата -27.11.2009г. е проведено събрание, на което са присъствали 24 български граждани от общо 26, придобили право на лов, които са взели решения да се обединят в ловна дружина с.Голям Манастир и да потвърдят членството на дружината в ЛРС"Калето-2001". Видно от присъствения лист, взелите участие на събранието 24 ловци са други лица (съобразно посочените три имена и ЕГН), които са различни от тези 21 ловци, учредили ловната дружина в с.Голям Манастир на 01.07.2009г. и които са взели решението за членството й в ЛРД „Диана".

По заявлението на ЛРС „Калето-2001" директорът на ДГС „Тунджа" е издал заповеди, с които е открил процедура за пряко договаряне и е назначил комисия, която да разгледа документите. Комисията е съставила протокол, предлагайки да се сключи анекс към договора със СРЛС „Диана", с който да се преустанови стопанисването и ползването на дивеча в ловностопански район Голям Манастир и да се предостави стопанисването на дивеча в този район на ЛРСКалето- 2001 - ММПГМ". На 23.08.2010г. е сключен процесния договор между ДЛСТунджа" - гр.Ямбол и ЛРС „Калето-2001-ММПГМ", с който на основание чл.29, ал.8 от ППЗЛОД на ответното сдружение е предоставено стопанисването и ползването на дивеча в ловностопански район с.Голям Манастир за срок от 15 години.

Пред първата инстанция ответникът е представил договор от 26.09.2001г., с който в уговорения срок „до 20 Юг." по възлагане от Държавно лесничейство гр.Ямбол именно на ЛРС"Калето-2001-ММПМГ е било предоставено стопанисването на дивеча в ловностопански район Голям Манастир. Видно от решението на ЯОС по ф.д.№326/2001г., с което е извършена първоначалната регистрация на ЛРС"Калето-2001-ММПМГ", в това сдружение при учредяването му са били обединени ловните дружини от ловностопанските райони М.Манастир, Пчела и Голям Манастир. Липсват обаче представени по делото доказателства за това кои са били ловците, учредили ловната дружина Голям Манастир през 2001г. и членували в нея до 2009г., за да бъдат те съпоставени с ловците, взели решенията от 01.07.2009г. и от 27.11.2009г. съответно за членство на дружините с.Голям Манастир в ЛРД"Диана" и в ЛРС"Калето-2001", а и ответникът не твърди сега членуващата при него ловна дружина от 27.11.2009г. да е същата, участвала и при учредяване на сдружението през 2001 г.

Пред въззивната инстанция ответникът е представил писмо от 14.05.2015 г. на изп.директор на Изпълнителна агенция по горите, в което е посочено, че в интернет-базираната

система на агенцията, която не е официална база данни, към датата 07.05.2015г. ловностопански район Голям Манастир се води в състава на ответното сдружение -ЛРСКалето- 2001".

При тези фактически данни, настоящият състав на въззивния съд намира следното от правна страна:

Основанието за нищожност на сделките по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД - противоречие на закона, представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни разпоредби. При сключването на сделките следва да се съблюдават всички императивни правни норми, които са свързани с тях, като за нищожността поради противоречие със закона, е достатъчно обективното им несъответствие с повелителна правна норма или с правен принцип.

В случая за сключената между страните сделка - договора от 23.08.20Юг., относими са разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за неговото прилагане. Съгласно чл.29, ал.1 от ЗЛОД, български граждани, придобили право на лов, се обединяват в ловна дружина, с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район. Член 7, ал.5, т.1 от ЗЛОД установява правилото, че ловностопанските райони, съставляващи ловната площ на страната, са ловностопански райони на ловните дружини по чл.29 от ЗЛОД, а според чл.29, ал.2 от ЗЛОД в един ловностопански район се сформира само една ловна дружина. Съгласно чл.ЗО, ал.1 от ЗЛОД, лицата по чл.29 от закона, обединени в ловни дружини, учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство, като една ловна дружина може да учредява, съответно членува само в едно ловно сдружение (ал.6 на чл.ЗО от ЗЛОД). В чл.29 от ППЗЛОД е уредбата за сключването на договор за предоставяне стопанисването на дивеча. Алинея 1 на разпоредбата сочи, че ловните сдружения по чл.ЗО от ЗЛОД подават в съответното ДГС/ДЛС заявление за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча за съответния ловностопански район, към което заявление прилагат посочените в нормата документи. Въз основа на заявлението, приложените към него документи и проведена процедура за пряко договаряне, на основание чл.29, ал.8 от ППЗЛОД директорът на ДГС, съответно на ДЛС, сключва със сдружението договор за предоставяне стопанисването на дивеча. За случаите, когато ловна дружина премине в друго сдружение, разпоредбите на чл.29, ал.10 и чл.31, ал.4 от ППЗЛОД предвиждат страните или да подписват допълнително споразумение относно ловностопанския район на дружината, която е преминала в друго сдружение, или договорът по чл.29, ал.8 да се прекратява едностранно от директора на ДГС/ ДЛС, т.е. установен е ред за прекратяване на договора в частта за ловностопанския район на напусналата дружина. С така въведените императивни изисквания на чл.29, ал.2 от ЗЛОД и чл.29, ал.10 и чл.31, ал.4 от ППЗЛОД - в един ловностопански район да се сформира само една ловна дружина, чийто ловностопански район да се ползва на договорно основание само от ловното сдружение, чийто член е ловната дружина, се цели предотвратяване на заобикалянето на закона, при което би се стигнало до сформиране на повече от една ловна дружина в един ловностопански район и до сключване на повече от един договор за ползване на един и същи ловностопански район. Поради това, сключването на втори договор за ползване на ловностопански район, в който има сформирани повече от една ловни дружини, е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Такъв е именно разглежданият случай. От представените от ищеца преписки, образувани през 2009г. и при непроявена процесуална активност от страна на ответника, по делото е установено, че на 01.07.2009г. е била учредена от 21 ловци ловна дружина с.Голям Манастир, която е взела решение за членство в ЛРД „Диана", поради което същото сдружение е сключило договор за стопанисване и ползване на ловностопанския район на тази ловна дружина. На 27.11.2009г. е била сформирана втора ловна дружина с.Голям манастир, като нейни учредители са други 24 ловци - лица, различни от тези, които са учредили на 01.07.2009г. ловната дружина с.Голям Манастир, членуваща в ЛРД„Диана". Тази втора дружина е заявила членство в ответното сдружение, което също е сключило договор за стопанисване на ловностопанския район с.Голям Манастир. Този договор от 23.08.2010г. е сключен в нарушение на забраната, предвидена в императивната норма на чл.29, ал.2 от ЗЛОД и уредбата по чл.29 и

чл.31 от ППЗЛОД - в един ловностопански район да се сформира само една ловна дружина, като за нейния ловностопански район се сключи един договор. Поради това, договорът от 23.08.20Юг. е нищожен и съдът следва да прогласи нищожността му. Предявеният иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен, доказан и следва да се уважи.

Основателни са релевираните оплаквания във въззивната жалба за допуснати от районния съд нарушения на съществени съдопроизводствени правила - чл. 235 ГПК, изразили се в неправилна преценка на приетите писмени доказателства и необсъждане доводите на ищеца. Районният съд се е позовал на протокола от 27.11.2009г. с взетите по него решения от ловна дружина Голям Манастир, без да анализира съдържанието на това писмено доказателство и да извърши преценка на същото във връзка с другите писмени доказателства и за относимостта му към иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. със ЗЛОД. В резултат на това първата инстанция необосновано е приела, че се касае за взето решение за преминаване на ловната дружина с.Голям Манастир от едно сдружение в друго, което би било основание за сключването на процесния договор с ответното сдружение, в което се сочи да е преминала дружината. Ако бе извършил преценка на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, отговаряйки на доводите на ищеца по исковата молба, районният съд би следвало да достигне до извода, че в ловностопанския район Голям Манастир през 2009г. са учредени две ловни дружини, тъй като са с различен личностен състав, които дружини членуват в две различни сдружения по чл.30 от ЗЛОД, но императивно изискване на закона е в един ловностопански район да се сформира само една ловна дружина и за нейния ловностопански район да се сключва само един договор за стопанисване и ползване на дивеча.

Предвид изложеното, ЯОС намира, че решението на районния съд в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния закон, довело до нарушение и на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и постановено ново решение в гореизложения смисъл, с което предявеният от ДГСТунджа" иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде уважен.

При този изход на делото, решението на ЯРС следва да бъде отменено и в частта на присъдените на ответника разноски, като на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищеца, сега въззивник* на който следва да се присъдят разноските за първата и въззивната инстанция в размер на сумата общо 375 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 344/04.06.2015г. на Ямболски районен съд по гр.д.№ 3114/ 2014г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ДГСТунджа" гр.Ямбол против ЛРС „Калето-2001-ММПГМ" с.Малък Манастир иск по чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 23.08.2010г., както и в частта, с която на ЛРС „Калето-2001-ММПГМ" са присъдени разноски в размер на сумата 1000 лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД договор от 23.08.2015г. за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД, с който ДЛС "Тунджа" гр.Ямбол е възложило на ЛРС „Калето-2001-ММПГМ" с.Малък Манастир да извършва стопанисването и ползването на дивеча "в ловностопански район Голям Манастир.

В останалата му част решението на ЯРС, като не обжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА Ловно-рибарско сдружение „Калето-2001-ММПГМ" с.Малък Манастир общ.Елхово, обл.Ямбол, ул."Г. Димитров"№20, с ЕИК 128528200, представлявано от Г. П, С., на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Държавно горско стопанство „Тунджа" гр.Ямбол - Териториално поделение на Югоизточно държавно предприятие, с ЕИК 2016176540294, представлявано от директора Н.А.М., направените пред първата и въззивната инстанция разноски в размер на сумата общо 375 лв.