Р Е Ш Е Н И Е

 

                            20.12.2016г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд                                 ­І-ви  граждански състав

На  21 ноември 2016 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                     

Секретар П.У.

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

търг.дело №38  по описа на 2016 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на  М.П.К., Г.К.К. и И.К.К., всички, чрез адв. В.Я.Ж. от БАК против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО”БУЛ ИНС”АД гр.София, с ЕИК-831830482, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати, както следва: на първата ищца сума­та 90000лв., на втория ищец сумата 80000лв. и на третия ищец сумата 120000лв., представляващи обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди- болки и страдания във връзка със смъртта на К. Г. К.- съпруг на първата ищца и баща на останалите двама ищци, ведно със законната лихва от датата на смъртта му- 09.06.2015г. до окончателното изплащане на сумите, как­то и направените разноски по делото.

Твърди се, че на 09.06.2015г. около 10,30 часа К. Г. К. *** управлявал собствения си л.а. "Мерцедес" с per. У 06-91 АС, по улицата водеща за зала "Диана", с посока на движение към Т-образното кръстовище с бул."Димитър Благоев". Достигайки кръстовището завил надясно и навлязъл в булеварда. В този момент кръстовището наближил със скорост 87 км/ч л.а. "Мицубиши" модел "Еклипсе" с per. У 79-40АМ, управляван от лицето В. П. Д.. За да избегне удара в л.а. "Мерцедес", Д. предприел аварийно спиране, но не успял да предотврати блъскането на автомобила в задния му ляв край. Ударът довел до завИ.е на л.а. "Мерцедес" надясно по посока на движението му, качването му на десния тротоар на булеварда и сблъсък в метален стълб, където преустановил движението си. В резултат на удара К. Г. К. изпаднал в остро шоко­во състояние, вследствие контузията на гръдния кош със сътресение на сърцето. Настъпило остро нарушение на сърдечния ритъм и той починал в автомобила.

Сочи се, че във връзка с описаното пътно транспортно произшествие във Вое­нен съд-Сливен е било образувано НОХД №210/2015г., като наказателното производство по същото приключило с присъда №3/10.02.2016г., с която В. П. Д. бил приз­нат за виновен, като на основание чл.343, ал.1, б. "в" вр. с чл.58а, ал.1 от НК са му наложени наказания 1 година и 4 месеца лишаване от свобода- условно, с из­питателен срок 3 години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 го­дина и 4 месеца. Твърди се, че присъдата е влязла в сила на 26.02.2016г.

Твърди се, че ищците са преживяли изключително тежко внезапната загуба на техния съпруг и баща. Сочи се, че ищцата К.  е имала щастлив брак в продължение на 47 години с един любящ съпруг и баща. Твърди се, че К. е бил много уважаван човек от спортната общественост в гр.Ямбол и страната като дългогодишен борец- майстор на спорта, 6-кратен републикански шампион по борба и треньор по борба- бивш директор на УСШ "Тунджа"- Ямбол. Сочи се, че той е осигуряваше в значителна степен издръжката на семейството-занимавайки  се с търговия на едро и дребно. Полагал големи грижи за малкия си син- третия от ищците, който страдал от травматична епилепсия след претърпяна трудова злополука през 2001г. Твърди се, че след смъртта на К., първата ищца изпаднала в затрудН.положение, тъй като сама се грижела за болния си син, който се предвижвал с инвалидна количка, и сама покривала разноските за лекарства и лечението му в болнични заведения.

Твърди се, че от направената справка в Информационния център на Гаранцио­нен фонд - София ищците установили, че за л.а. "Мицубиши" с per. № У 79-40 АМ е имало сключена застраховка "гражданска отговорност" в ЗД"Бул инс"АД- полица 02114002689622, със срок на валидност 09.11.2014г.- 09.11.2015г., прекратена след допуснатото ПТП на 24.08.2015г.

Предвид изложеното се претендира от ответника, като застраховател заплащане на претърпените от ищците неимуществени вреди, предмет на предявените по делото искове.

В писмен отговор по делото ответникът оспорва предявените искове. Направил е изявление, че оспорва на ищците да е била причинена вреда. Направено е при условията на евентуалност, възражение за съпричиняване на вредата, с твърдения, че пострадалият К. К., е бил без поставен предпазен колан и извършвал също противоправно маневра, като от път без предимство не е пропуснал движещия се по път с предимство водач, навлязъл е в кръстовището и неговият автомобил е бил ударен отзад. Ответникът твърди, че ПТП е настъпило изцяло поради виновно и противоправно поведение на К., но предвид наличието на влязлата в сила присъда не можел да оспорва вината на В. Д.. Исковете са оспорени и по размер като завишени, с  твърдения, че претенцията не съответства „на чл.52 ЗЗД, вредата и икономическата конюнктура в страната /най бедната страна в ЕС/”.

В с.з. исковата претенция се поддържа. Претендира се уважаване на исковете и присъждане на разноски по делото.

Ответникът, не изпраща представител в о.с.з. и не взема становище по исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства, се установи, че

По делото не е спорно, а това е видно и от представеното като доказателство Удостоверение за наследници изх. №ГС/02-004475/21.10.2015г., че ищците са законни наследници на К. Г. К.- съответно съпруга и синове на починалия, следователно същите са от кръга на лицата, посочени в ППВС №4/1961 година, които имат право да получат обезщетение за претърпените вреди.

Установява се от събраните по делото доказателства, че с Присъда №3/10.02.2016 г. постановена по НОХД № 210/2015 г. по описа на Военен съд-Сливен, подсъдимия В. П. Д. е бил признат за виновен в това, че  на 09.06.2015г. около 10.30 часа в гр.Ямбол, управлявайки собствения си автомобил марка и модел „Мицубиши Еклипсе” с ДК № У 7940 АМ по ул. "Димитър Благоев" в посока входа на гр.Ямбол от към гр.Сливен към центъра на града с 87 км/ч, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и чл.73, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата  и чл.20 ал.1 от ЗДвП, на Т-образно кръстовище, образувано от ул.„Димитър Благоев” и път изходящ от парка в гр.Ямбол, в посока от спортна зала „Дияна” към ул."Димитър Благоев", предизвикал по непредпазливост ПТП с лек автомобил „Мерцедес А170CDI” с ДК № У 0691 АС и  причинил смъртта на К. Г. К.,  поради което и на основание чл.343, ал. 1, буква „в” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК е бил осъден на 2 /две/ години „лишаване от свобода”. На основание чл. 373 ал. 2 от НК вр. чл. 58а ал. 1 от НК съдът е намалил така определеното наказание на подсъдимия, като му е определил наказание в размер на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода”. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимият от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, считано от датата на отнемане на свидетелство за управление на МПС. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” с изпитателен срок от 3 /три/ години, от влизане на присъдата в сила, като е осъдил Д. да заплати и направените в наказателното производство съдебно-деловодни разноски.

От приложената по делото Справка в гаранционен фонд за сключена застраховка Гражданска отговорност за лек автомобил „Мицубиши Еклипсе” с ДК № У 7940 АМ се установява, че към датата на процесното ПТП, за автомобила е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "Бул инс" АД- полица №02114002689622, със срок на валидност 09.11.2014 г.- 09.11.2015 г., прекратена след допуснатото ПТП на 24.08.2015 г.

Видно от заключението на изслушаната по делото САТЕ, произшествието е настъпило, както следва: В гр.Ямбол, на ул. „Д. Благоев", непосредствено след „Т" образно кръстовище с улицата водеща към спортна зала ,Диана". Преди и към момента на ПТП лек автомобил Мицубиши се е движел праволинейно в дясната лента за движение на ул. „Д. Благоев", а преди ПТП лек автомобил Мерцедес е извършил маневра завой надясно, като е подходил от улицата водеща към спортна зала „Диана". Непосредствено преди ПТП двата автомобила са се движели попътно към ЦГЧ, като предно разположен е бил лек автомобил Мерцедес. Сблъсъкът между двата автомобила е настъпил в на около 47,0 метра след мерната линия и на около 2,2 - 2,5 метра вляво от десния бордюр на ул."Д. Благоев" в дясната лента за движение, като към момента на сблъсък, лек автомобил Мицубиши е бил в процес на аварийно спиране. Ударът за лек автомобил Мицубиши е бил челен ексцентричен, в позицията на десните му предни състави, а ударът за лек автомобил Мерцедес е бил заден ексцентричен, обособен в позицията на задните му леви състави. След инициалния удар лек автомобил Мерцедес е бил изтласкан напред и надясно, където на 67,40 метра след мерната линия и 1,0 метър вдясно от десния бордюр се е блъснал челно в метален стълб от тролейбусната мрежа. Ударът е бил челен централен в позицията на надлъжната му ос. След сблъсъка автомобилите окончателно са преустановили движението си в позициите отразени върху мащабната скица. В заключението си ВЛ-це Б., е описало механизма на настъпилото ПТП както следва: На 09.06.2015 г, около 10:30 часа, в условията на дневна светлина и добра видимост, по ул. "Димитър Благоев", в посока центъра на гр. Ямбол, се е движил лек автомобил Мицубиши с per. № У7940АМ. Движението се е осъществявало по праволинеен пътен участък, по суха асфалтова настилка със скорост около 87 км/ч. В процеса си на движение лекият автомобил е следвало да се премине през "Т"-образно кръстовище, регулирано с пътен знак Б1 с улица, водеща към спортна зала „Диана". При същите атмосферни условия, по улицата водеща към зала „Диана", в посока към ул. „Д. Благоев" се е движил лек автомобил Мерцедес с per. № У0691АС с намерение на водача му да извърши маневра завой надясно и да навлезе в ул. „Д. Благоев". Приближавайки кръстовището, автомобилът навлиза по ул. "Д. Благоев" без да спре в зоната на действие на пътен знак Б1, като по този начин е създал аварийна ситуация, в предвид, че траекториите на движение на двата автомобила са се пресичали. Водачът на лек автомобил Мицубиши е реагирал на създалата се опасност чрез аварийно задействане на спирачната уредба, но поради наличните отстояния и скорости на движение на двете, попътно движещи се МПС, настъпва сблъсък между тях. В процеса на безконтролното аварийно движение на лек автомобил Мерцедес след инициалния сблъсък същият се качва на десния тротоар и се блъска в метален стълб от тролейбусната мрежа. Последица от произшествието са материалните щети на двете превозни средства и смъртта на водача на лек автомобил Мерцедес. Според заключението на САТЕ, от практическа гледна точка причина за на настъпване на произшествието е навлизането на лек автомобил Мерцедес на пътя с предимство, без водачът му да се съобрази с наличната знакова уредба и скоростта и отстоянието на приближаващия му отляво лек автомобил Мицубиши. ВЛ-це е посочило, че от практическа гледна точка мерки за безопасност е следвало да се предприемат, както следва: 1.Водачът на лек автомобил Мерцедес преди да предприеме маневра завой надясно и да навлезе по ул. "Димитър Благоев" да пропусне движещият се по пътя с предимство лек автомобил Мицубиши и едва след като се убеди, че пътя е свободен да извърши маневрата. и  2.Водачът на лек автомобил Мицубиши в условията на населено място да се движи със скорост до 50 км/ч. Заключението по САТЕ не беше оспорено от страните по делото и се приема от съда, като обективно и компетентно изготвено.

По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно медицинска и авто-техническа експертиза, като в заключение от 11.11.2016г., ВЛ-ца Б. и д-р Ч. са посочили, че: От така представените доказателства по досъдебното производство се вижда, че при възникналото пътнотранспортно произшествие на 09.06.2015г., около 10.00ч., К. Г. К. - 68г., е получил автомобилна травма - травма вътре в автомобила при неговото блъскане отзад от друг движещ се лек автомобил с последващо блъскане отпред в здрав масивен стоманен стълб, при което пострадалият е получил сравнително повърхностни травми от вида на повърхностни кръвонасядания и охлузвания на кожата в областта на гърба на носа, ръба на долната устна, брадичката, в областта на шията отпред в преднолявата повърхност на шията на мястото на преминаването на обезопасителния колан на автомобила, в областта на гърдите отпред и по предната повърхност на корема и наличие на такива в областта на предната повърхност на лявото коляно и предните повърхности на долните краища на двете предмишници. Не са били установени масивни кръвонасядания, наранявания на меките тъкани в областта на тялото или на вътрешните органи, както и счупвания на черепни кости, костите изграждащи гръбначния стълб, гръдния кош и крайниците. При аутопсията на трупа са били установени дифузни точковидни кръвоизливи под плевралните листове, данни за контузия на сърцето с наличие на кръвонасядане под вътрешния лист на външната обвивка на сърцето по предната повърхност на сърцето, наличие на множество точковидни кръвоизливи под вътрешния лист на външната обвивка на сърцето и под ендокарда. Установени са били данни за контузия на корема с кръвонасядания в областта на коремните стени под и над пъпа, наличие на контузионни кръвоизливи в областта на мезентериума и наличие на около 200 мл кръв в коремната кухина. Установените увреждания са получени по време на възникналото пътнотранспортно произшествие и смъртта на пострадалия е настъпила бързо непосредствено след произшествието в управлявания от него лек автомобил. При блъскането на автомобила управляван от пострадалия от другия лек автомобил отзад, пострадалият не е бил в състояние да реагира и вследствие блъскането му отзад се засилил по инерция и се блъснал в бетоновия електрически стълб отпред в дясно по посоката на движението му, като стълба се намирал на тротоара.

Приживе пострадалият е страдал от хипертонична болест: хипертонично сърце с хипертрофия и дилатация на стената на лявата камера, папиларните мускули и трабекулите, стенозираща коронаросклероза, дифузна кардиосклероза с обхващане и на местата, откъдето преминава проводната система на сърцето, дегенеративни изменения на миокарда, наличие на атеросклеротични плаки и по интимата на мозъчните артерии, хроничен обострен мукопурулентен бронхит с наличие на слузести секрети в просвета на дихателните пътища с т. н. „емфизематозни бразди" по горната повърхност на черния дроб, обструктивен емфизем на белите дробове, обострен хроничен венозен застой на черния дроб и останалите вътрешни органи с хепатоспленомегалия (уголемяване на черния дроб и слезката), застойна индурация на слезката, черния дроб и бъбреците, тежкостепенна стеатоза на черния дроб, оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор и трупна картина на бързо настъпила смърт. Пострадалият е бил и със значително затлъстяване.

Според заключението, причината за настъпването на смъртта на пострадалия е изпадането на пострадалия в остро шоково състояние вследствие контузията на гръдния кош с контузионните кръвоизливи под епикарда, точковидните кръвоизливи под плевралните листове и обвивките на сърцето и настъпилото остро ритъмно-проводно нарушение на сърцето на базата на коронаросклерозата и дифузната кардиосклероза със засягане и на проводната система на сърцето. В такива случаи смъртта настъпва внезапно, бързо, неочаквано и ненадейно. В медицинската литература в такива случаи се говори за „Contusio thoracis cum commotio cordis" (контузия на гръдния кош със сътресение на сърцето). В такива случаи настъпва остро нарушения на сърдечния ритъм и бързо настъпване на смъртта на пострадалите. Благоприятно влияние върху настъпването на смъртта по този механизъм имало и напредналата възраст на пострадалия, застойните изменения на всички вътрешни органи, усиленото разрастване на мастната тъкан в областта на вътрешните органи в т. ч. и в областта на сърцето. Установените увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени при удрянето на предната повърхност на тялото в областта на лицето, шията, гръдния кош, корема и крайниците по такива предмети. Установените увреждания при външния оглед и аутопсията натрупа не са тежки, но е било достатъчно същите да доведат до настъпването на смъртта на пострадалия по гореописания механизъм. Пострадалият е бил с едро телосложение, с дебели гръдни и коремни стени, с масивно тяло и масивна глава и е бил с предпазен обезопасителен колан, като тези обстоятелства са обусловили получаването на сравнително леки травматични увреждания, но достатъчно тежки, за да доведат до настъпването на остро нарушение на сърдечния ритъм. Контузията на гръдния кош и сътресението на сърцето е настъпила вследствие силното блъскане на управлявания от пострадалия лек автомобил от автомобила, който се движел след него, при което автомобилът ускорил бързо движението си напред, а тялото се оттласнало назад в първия момент и се ударило в облегалката на седалката на автомобила, като в следващия момент, вследствие блъскане на автомобила в стоманения стълб, вследствие рязкото привеждане на автомобила от състояние в движение със значителна скорост в състояние на покой, поради възникналите инерционни сили тялото на пострадалия е било оттласнато напред и е било задържано рязко от колана, като това също е довело до рязко постъпателно движение на тялото на пострадалия в ограничено пространство. Въпреки това, тези инерционни сили са били достатъчни вследствие блъскане на тялото на пострадалия напред и назад той да получи контузия и сътресение на сърцето със засягане на проводната система на сърцето, изпадане на пострадалия в състояние на шок и настъпване на смъртта му. Понеже пострадалият е бил със значително едро телосложение, при тези тласъчни и камшични несинхронизирани движения на тялото пострадалият е получил и контузия на корема и мезентериума с наличие на около 200 мл кръв в коремната кухина. В случай пострадалият е бил с монтиран обезопасителен колан, но въпреки това, поради възникналите обстоятелство е получил травматични увреждания, които са били достатъчни да доведат до настъпването на смъртта му. Ако беше без монтиран обезопасителен колан, са били налице условия за да получи по-тежки травматични увреждания.

Видно от заключението, смъртта на пострадалия е в причинно-следствена с получените травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно произшествие. Трупната картина отговаря на смърт в първото денонощие и добре отговаря да е настъпила около посоченото в предварителните сведения време.

От заключението се установява също, че обезопасителните колани в МПС са задължителни при производството на автомобили, като тези изисквания са въведени с Директива 77/541/ЕИО на съвета от 28 юни 1977 година за сближаване на законодателството на държавите-членки по отношение на обезопасителните колани и на системите за задържане на моторните превозни средства. Автомобилите Мерцедес от модел А са произведени за първи път през месец октомври 1997 г. с обем на двигателя 1400 см и 1600 см и мощност съответно 90 к.с. и 102 к.с. Модел А 170 ЦДИ е произведен за първи път през месец юни 1998 г. Лек автомобил Мерцедес от модел А се произвеждат до месец септември 2004 г. От началото на производство на модела (1997 г.) до спиране на производството му през 2004 г. автомобилите са оборудвани фабрично с инерционни обезопасителни колани за всички места в автомобила.

Това заключение също не е оспорено от страните и се приема от съда като обективно и съответстващо на събраните по делото доказателства.

С оглед установяване на здравословното състояние на ищеца И.К. по делото са представени  Епикриза към ИЗ № 3284/2001 г. на УБ към ВМИ-Стара Заго­ра, Експертно решение № 586/30.06.2010 г. на НЕЛК и Експертно решение № 888/12.03.2015 г. на ТЕЛК-Ямбол, от които се установява, че И.К. страда от общо заболяване: ТЕЖКИ КООРДИНАЦИОННИ НАРУШЕНИЯНА БАЗАТА НА ЧМТ, СЪСТОЯНИЕ СЛЕД ОПЕРАЦИЯ НА СУБДУРАЛЕН ХЕМАТОМ В ЛЯВО- м04.2001Г., КОМБИНИРАН ОТОНЕВРОЛОГИЧЕН СИНДРОМ В СУБКОМПЕНСАЦИЯ, ЛЕКО ИЗРАЗЕНА ОРГАНИЧНО- МОЗЪЧНА ПРОМЯНА НА ЛИЧНОСТТА.ТРАВМАТИЧНА ЕПИЛЕПСИЯ С ГЕНЕРАЛИЗИРАНИ ТОНИЧНО-КЛОНИЧНИ ПРИСТЪПИ- РЕДИ, НА СИСТЕМНО АНТИКОНВУЛСИВНО ЛЕЧЕНИЕ. КВАДРИПИРАМИДЕН СИНДРОМ. ЛЕКО ОГРАНИЧЕНА КОМУНИКАЦИЯ - СКАНДИРАН ГОВОР.ТРАВМАТИЧНО ПЛОСКОСТЪПИЕ В ДЯСНО, в следствие на което му е определена степен на увреждане- 100% т.н.р. с чужда помощ.

По искане на ищците по делото са събрани гласни доказателства:

Свид. Н, Н. е посочил, че познава наследодателя на ищците К. К. от 1968г., тъй като заедно са тренирали борба. Заявил е, че семейството на К. било много задружно и създадено с голяма обич, като след катастрофата, описана от него като нелепа и внезапна случка, цялото семейство изживяло смъртта на бай К. много трудно и много мъчително. Според свидетеля, малкият син на К. е инвалид и имал нужда от непрестанни и непосредствени грижи, а ищцата му споделила, че мъката й от загубата на К. е толкова голяма, че ако не били грижите около малкия болен син И., тя щяла да сложи край на живота си. Видно от показанията на свидетеля, докато беше жив, К. осигурявал доходите за издръжката на семейството. Малкият син И. от 2001 г. бил инвалид и всички средства за неговото лечение и обгрижване се осигурявали от К.. Смъртта на К. се отразила изключително тежко на И., като се наложило последния няколко пъти да лежи в психиатрия именно във връзка със състоянието, в което изпаднал след смъртта на баща си. Свидетелят е посочил, че и преди е посещавал дома на ищците, но така, както виждал И. след смъртта на К. – отчаян от живота, притеснен и потиснат, не го бил виждал преди.

Свидетелят е посочил също, че другият син на семейството – Г. живеел и работел в Англия, но след смъртта на баща си, се принуди да се прибере в България, т.к. трябвало да помага на майка си за обгрижването на малкия му брат И. и финансово и с лични грижи, т.к. след смъртта на К., М. не успявала да прави това сама.  Свидетелят е заявил, че К. приживе бил много уважаван от спортната общественост в Ямбол и в цялата страна, бил майстор на спорта и треньор по борба, станал шест кратен републикански шампион по борба.

Свид. М, М. е заявил, че познава наследодателя на ищците още от ученическите си години, тъй като заедно тренирали борба, и от тогава и до смъртта му поддържали приятелски отношения. Лично познавал семейството му – съпругата М. и децата му И. и Г., като много сплотено семейство. Внезапната смърт на К. се отразила много зле на цялото му семейство. Посочил е, че при срещи с М., последната редовно плачела, не била на себе си, като я държала само грижата за малкия им син, който бил инвалид и в инвалидна количка. Свидетелят е посочил, че след смъртта на баща си, малкият син И. претърпял психическа травма, зачестили неговите припадъци, като дори се наложило да го хоспитализират в гр. Раднево в психиатричната клиниката.

Според свидетеля, докато бил жив К. семейството имало частен бизнес и всички работели в него, като К. бил моторът и движил всички неща около бизнеса. След смъртта на К., семейството изпаднало "както в психическа, така ...и във финансова депресия", и дори се налагало той да им помага с парични средства, когато не им достигали парите, защото за лечението и обгрижването на малкият син отивали много пари. Другият син – Г., работел в Англия, но след смъртта на баща си, се принудил да се върне в България, т.к. всички грижи около брат му паднали на майка му, а тя не можела да се справя сама. Според свидетеля, Г.също изпаднал в депресия след смъртта на баща си, отдръпнал се от приятели, познати, избягвал да се събира с хора, трудно контактувал. Цялата мъжка отговорност за грижата на семейството, в т.ч. и за брат му, паднал върху него. Женската работа я поемала майка му, но той като здрав мъж помагал на майка си и я подкрепял психически. Твърди, че след смъртта на К. много пъти е чувал М. да казва, че ако не бил синът й И., за който да се грижи, щяла да си сложи край на живота.

Според свидетеля, К. бил много известен в Ямбол, той бил един от най-добрите борци в България, бил и републикански шампион, след това завеждал школата за млади борци в Ямбол.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./.

Претенциите на ищците са за репариране на вреди при условията, визирани в чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, съгласно която увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В посочената разпоредба е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо към момента на увреждането да е съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, обаче, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена щета, тази щета да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената щета.

Безспорно установен е първият и основен елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – наличието на причинени неимуществени вреди за ищците, изразяващи се в загубата на съпруг на първата ищца, и баща на втория и третия ищец-  К. Г. К., починал на 09.06.2015г.

Не се спори и се установи от доказателствата по делото, че на 09.06.2015 г, около 10:30 часа, в условията на дневна светлина и добра видимост, по ул. "Димитър Благоев", в посока центъра на гр. Ямбол, се е движил лек автомобил Мицубиши с per. № У7940АМ управляван от В. П. Д.. Движението се е осъществявало по праволинеен пътен участък, по суха асфалтова настилка със скорост около 87 км/ч. В процеса си на движение лекият автомобил е следвало да се премине през "Т"-образно кръстовище, регулирано с пътен знак Б1 с улица, водеща към спортна зала „Диана". При същите атмосферни условия, по улицата водеща към зала „Диана", в посока към ул. „Д. Благоев" се е движил лек автомобил Мерцедес с per. № У0691АС, управляван от К. Г. К., с намерение на водача му да извърши маневра завой надясно и да навлезе в ул. „Д. Благоев". Приближавайки кръстовището, автомобилът навлиза по ул. "Д. Благоев" без да спре в зоната на действие на пътен знак Б1, като по този начин е създал аварийна ситуация, в предвид, че траекториите на движение на двата автомобила са се пресичали. Водачът на лек автомобил Мицубиши е реагирал на създалата се опасност, чрез аварийно задействане на спирачната уредба, но поради наличните отстояния и скорости на движение на двете, попътно движещи се МПС, настъпва сблъсък между тях. В процеса на безконтролното аварийно движение на лек автомобил Мерцедес след инициалния сблъсък същият се качва на десния тротоар и се блъска в метален стълб от тролейбусната мрежа. Последица от произшествието са материалните щети на двете превозни средства и смъртта на водача на лек автомобил Мерцедес- К. Г.ев К.. Тези факти се установяват от САТЕ и от приложената като доказателство Присъда №3/10.02.2016г. постановена по НОХД №210/2015г. по описа на Военен съд-Сливен, с която подсъдимия В. П. Д. е бил признат за виновен в това, че  на 09.06.2015г. около 10.30 часа в гр.Ямбол, управлявайки собствения си автомобил марка и модел „Мицубиши Еклипсе” с ДК № У 7940 АМ по ул. "Димитър Благоев" в посока входа на гр.Ямбол от към гр.Сливен към центъра на града с 87 км/ч, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и чл.73, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата  и чл.20 ал.1 от ЗДвП, на Т-образно кръстовище, образувано от ул.„Димитър Благоев” и път изходящ от парка в гр.Ямбол, в посока от спортна зала „Дияна” към ул."Димитър Благоев", предизвикал по непредпазливост ПТП с лек автомобил „Мерцедес А170CDI” с ДК № У 0691 АС и  причинил смъртта на К. Г. К.. Съгласно заключението от допуснатата по делото комплексна съдебно медицинска и авто-техническа експертиза, причината за настъпването на смъртта на К. е изпадането на пострадалия в остро шоково състояние вследствие контузията на гръдния кош с контузионните кръвоизливи под епикарда, точковидните кръвоизливи под плевралните листове и обвивките на сърцето и настъпилото остро ритъмно-проводно нарушение на сърцето на базата на коронаросклерозата и дифузната кардиосклероза със засягане и на проводната система на сърцето. Благоприятно влияние върху настъпването на смъртта по този механизъм имало и напредналата възраст на пострадалия, застойните изменения на всички вътрешни органи, усиленото разрастване на мастната тъкан в областта на вътрешните органи в т. ч. и в областта на сърцето. Установените увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени при удрянето на предната повърхност на тялото в областта на лицето, шията, гръдния кош, корема и крайниците по такива предмети. Установените увреждания при външния оглед и аутопсията натрупа не са тежки, но е било достатъчно същите да доведат до настъпването на смъртта на пострадалия по гореописания механизъм. Пострадалият е бил с едро телосложение, с дебели гръдни и коремни стени, с масивно тяло и масивна глава и е бил с предпазен обезопасителен колан, като тези обстоятелства са обусловили получаването на сравнително леки травматични увреждания, но достатъчно тежки, за да доведат до настъпването на остро нарушение на сърдечния ритъм. Контузията на гръдния кош и сътресението на сърцето е настъпила вследствие силното блъскане на управлявания от пострадалия лек автомобил от автомобила, който се движел след него, при което автомобилът ускорил бързо движението си напред, а тялото се оттласнало назад в първия момент и се ударило в облегалката на седалката на автомобила, като в следващия момент, вследствие блъскане на автомобила в стоманения стълб, вследствие рязкото привеждане на автомобила от състояние в движение със значителна скорост в състояние на покой, поради възникналите инерционни сили тялото на пострадалия е било оттласнато напред и е било задържано рязко от колана, като това също е довело до рязко постъпателно движение на тялото на пострадалия в ограничено пространство. Въпреки това, тези инерционни сили са били достатъчни вследствие блъскане на тялото на пострадалия напред и назад той да получи контузия и сътресение на сърцето със засягане на проводната система на сърцето, изпадане на пострадалия в състояние на шок и настъпване на смъртта му. Понеже пострадалият е бил със значително едро телосложение, при тези тласъчни и камшични несинхронизирани движения на тялото пострадалият е получил и контузия на корема и мезентериума с наличие на около 200 мл кръв в коремната кухина. В случая пострадалият е бил с монтиран обезопасителен колан, но въпреки това, поради възникналите обстоятелство е получил травматични увреждания, които са били достатъчни да доведат до настъпването на смъртта му. Според заключението, смъртта на пострадалия е в причинно-следствена с получените травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно произшествие.

С оглед горецитирания съдебен акт, постановен в наказателно производство, приложение намира разпоредбата на чл.300 от ГПК. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Или установено е по безспорен начин наличието на причинена щета, представляваща предпоставка за настъпването на гражданските последици от деянието. Такива граждански последици са претърпените от пострадалия, респ. в случая от наследниците му неимуществени вреди, за които в наказателното производство не е бил предявен граждански иск.

За установяване на специфичния елемент на визираната в чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като доказателство по делото е представена  Справка в гаранционен фонд за сключена застраховка Гражданска отговорност за лек автомобил „Мицубиши Еклипсе” с ДК № У 7940 АМ, видно от която към датата на процесното ПТП, за автомобила е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "Бул инс" АД- полица №02114002689622, със срок на валидност 09.11.2014г.- 09.11.2015г., прекратена след допуснатото ПТП на 24.08.2015г. Следователно са налице предпоставките за ангажиране на функционално обусловената отговорност на застрахователя, тъй като с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, както и правото на увреденото лице - ищеца, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.  В този смисъл предявеният от тримата ищци пряк иск за репариране на неимуществени вреди се явява доказан по основание. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер, т.е. застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо претендиращото лице за репарирането им.

За определяне размера на обезщетението, доколкото неимуществените вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху физическата и психо-емоционалната сфера на индивида, следва да се съобразят депозираните по делото гласни доказателства.

От показанията на свидетелите Н. и М. – приятели на починалия К. К. и семейството му, по безспорен начин се установява, че ищците и пострадалият са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка, и че вследствие смъртта на техния съпруг и баща ищците са претърпели значителни душевни болки и страдания. Свидетелите установяват, че връзката между починалия и семейството му е била изключително близка и поради факта, че семейството е трябвало да полага грижи за по-малкия от синовете на К. - ищеца И.К., който както се посочи по-горе в мотивите е със заболяване, довело до е определена степен на увреждане- 100% т.н.р. с чужда помощ. Неочакваната смърт на К. К. се отразила изключително неблагоприятно на физическото и психическо състояние на ищците, като физическата и психическата нестабилност са непреодолими и понастоящем. М.К. споделяла със свидетелите, че ако не били грижите за болния й син, желаела да сложи край на живота си, по-малкият син И.К. след узнаването за смъртта на баща си изпаднал в тежко състояние, което наложило хоспитализирането му в психиатрия, по-големият син Г.бил принуден да се върне от Англия където работел, в България, за да помага на майка си, за да се грижат за брат му. Г.също изпаднал в депресия, отдръпнал се от приятелите си, избягвал да се събира с хора, трудно контактувал. В подкрепа на този извод са показанията и на двамата свидетели Показанията на свидетелите са непосредствени, убедителни и непротиворечиви, и съдът ги кредитира изцяло.

Размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост – при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна  страна. С оглед спецификата на отговорността при хипотезата на непозволено увреждане такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения /в случая 68г./, общественото му положение, а в случай на смърт – връзката между пострадалия и претендиращите обезщетение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.

Имайки предвид горното, ЯОС приема, че обезщетение, както следва: в размер на 120000 лв. за ищцата М.К., в размер на 100000лв. за ищеца Г.К. и 160000лв. за ищеца И.К., е съобразено с установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, и би допринесло за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие настъпили в патримониума на ищците. При определяне еквивалентното парично изражение на претърпените неимуществени вреди се съобразява, както се посочи по-горе с възрастта на пострадалия, както и обстоятелството, че се касае за най-близката родствена връзка между пострадал и претендиращ обезщетение – тази между съпрузи, и тази между деца и родител, вследствие на която връзка претърпените вреди, имащи силно изразен морален и емоционален аспект, са от непреодолим характер. Съобразно критерия справедливост и предвид конкретните факти по делото съдът приема посочените по-горе суми като подходящи за обезщетяване на причинените на ищците неимуществени вреди.

След определяне на базисния размер на обезщетенията, следва да се пристъпи към разглеждане възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, направени в писмения отговор.

С нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. По отношение на съпричиняването на ПТП, от цитираната присъда по НОХД, и с оглед констатациите на авто-техническата експертиза,  се установява, че причина за настъпване на произшествието е навлизането на лек автомобил Мерцедес управляван от К. К., на пътя с предимство, без водачът му да се съобрази с наличната знакова уредба и скоростта и отстоянието на приближаващия му отляво лек автомобил Мицубиши. Т.е. до сблъсъка е довело и нарушението на пострадалия К., който е отнел предимство на другия водач на автомобил, и превишената скорост на другия автомобил. ВЛ-це е посочило, че от практическа гледна точка мерки за безопасност е следвало да се предприемат, както следва: 1.Водачът на лек автомобил Мерцедес преди да предприеме маневра завой надясно и да навлезе по ул. "Димитър Благоев", да пропусне движещият се по пътя с предимство лек автомобил Мицубиши и едва след като се убеди, че пътя е свободен да извърши маневрата. и  2.Водачът на лек автомобил Мицубиши в условията на населено място да се движи със скорост до 50 км/ч. Ето защо съдът счита, че е налице съпричиняване от страна на наследодателя на ищците, в какъвто смисъл са направените от ответното дружество възражения, като съдът намира, че съпричиняването е в размер на 50%. Горното  следва да се вземе предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за причинените вреди на ищците по делото. 

Предвид изложеното, определения по-горе размер на обезщетенията на тримата ищци, следва да се намали с 50 % на осн. чл. 51, ал.2 ЗЗД, като следва да им се присъдят обезщетения, както следва:  в размер на 60000 лв. за ищцата М.К., в размер на 50000лв. за ищеца Г.К. и 80000лв. за ищеца И.К., ведно със законната лихва от причиняване на ПТП.  Съответно иска предявен от М.К. в разликата над 60000лв. да размера 90000лв, иска предявен от Г.К. в разликата над 50000лв. до размера 80000лв. и иска предявен от И.К. в разликата над 80000лв. до размера 120000лв., следва да бъдат отхвърлени.

Недоказани по делото са твърденията в отговора на ответника, че наследодателят на ищците е управлявал лекия автомобил, след употреба на алкохол.

От заключенията на ВЛ-ца е установено по безспорен начин, и че по време на процесното ПТП, пострадалият К. К. е бил с монтиран обезопасителен колан, но въпреки това, поради възникналите обстоятелство е получил травматични увреждания, които са били достатъчни да доведат до настъпването на смъртта му. Ето защо и твърденията на ответника, че пострадалия е бил без предпазен колан, се преценят от съда, като неоснователни.

При този изход на делото в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно 3931,03лв.  

Ищците следва да заплатят на ответната страна разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно 9849,83лв.

На осн. чл. 78 ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯОС, както следва: сумата 227лв.- разноски за възнаграждение на ВЛ-це; ДТ в размер на 7600лв.- дължима върху уважената част от предявените искове, както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложеното, Я О С

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО”БУЛ ИНС”АД гр.София, с ЕИК-831830482  да ЗАПЛАТИ на М.П.К. ***, ЕГН-**********, със съд. адрес: *** адв.В.Ж., сумата 60000лв.,  представляваща  застрахователно обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, вследствие настъпила смърт на 09.06.2015г. на съпруга й К. Г. К., причинена от ПТП на 09.06.2015г., по сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил  "Мицубиши", с per. № У 7940 АМ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2015г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 60000 лв. до пълния предявен размер от 90000 лв.

 ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО”БУЛ ИНС”АД гр.София, с ЕИК-831830482  да ЗАПЛАТИ на Г. К.К., с ЕГН-**********, със съд. адрес: *** адв.В.Ж., сумата 50000лв.,  представляваща  застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпила смърт на 09.06.2015г. на баща му К. Г. К., причинена от ПТП на 09.06.2015г., по сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил  "Мицубиши", с per. № У 7940 АМ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2015г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 50000лв. до пълния предявен размер от 80000 лв.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО”БУЛ ИНС”АД гр.София, с ЕИК-831830482  да ЗАПЛАТИ на  И.К.К., с ЕГН-**********, със съд. адрес: *** адв.В.Ж., сумата 80000лв., представляваща  застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпила смърт на 09.06.2015г. на баща му К. Г. К., причинена от ПТП на 09.06.2015г., по сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил  "Мицубиши", с per. № У 7940 АМ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2015г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 80000лв. до пълния предявен размер от 120000 лв.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО”БУЛ ИНС”АД гр.София, с ЕИК-831830482  да ЗАПЛАТИ на М.П.К., Г.К.К. и И.К.К. общо сума в размер на 3931,03лв.- разноски по делото.

ОСЪЖДА М.П.К., Г.К.К. и И.К.К. да ЗАПЛАТЯТ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО”БУЛ ИНС”АД гр.София, с ЕИК-831830482 сумата 9849,83лв.- разноски по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО”БУЛ ИНС”АД гр.София, с ЕИК-831830482  да ЗАПЛАТИ по сметка на Ямболски окръжен съд, както следва: сумата 227лв.- разноски за възнаграждение на ВЛ-це; ДТ в размер на 7600лв.- дължима върху уважената част от предявените искове, както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

 

                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: