МОТИВИ на Присъда №90/20.10.2016 г.,

постановена по НОХД №54/2016 г. по описа на ЯОС

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт, с който ЯОП е предявила обвинение, против подсъдимият С.Д.Д., за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК, както и за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението и счита, че фактическите обстоятелства по делото са напълно изяснени. Пледира, подсъдимият да бъде признат за виновен по предявените му обвинения и да му се определят наказания при условията на чл. 54 НК, а именно - лишаване от свобода за срок от една година – за деянието по чл. 282 НК и шест месеца лишаване от свобода за деянието по чл. 309 НК, които да се отложат от изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и да му се наложи наказание по чл. 37, т. 6 НК.

Подсъдимият който участва в съдебните заседания лично и с упълномощени защитници, не се признава за виновен и по двете обвинения. Дава подробни обяснения, като твърди, че не е съставял неистински договор, както и че е извършил вписването поради незнание. Подсъдимият и защитата пледират за оправдателна присъда.

Съдът намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият С.Д.Д., с трудов договор №***/07.11.2011 г., бил назначен на длъжност „К.н.” на с. П., общ. С., обл. Я., считано от 07.11.2011 година. През месец август 2014 г., той решил да закупи трактор. По обява публикувана в интернет сайта „К. бг.”, той се свързал по телефона със свид. К.Б. ***, който продавал колесен трактор марка *** и двамата се уговорили подс. Д. да огледа машината. Трактора *** заедно с ремарке, бил закупен от свид. К.Б. и свид. А.С.,*** /бивша „Т.”/, за сумата от 2200, за което била съставена Фактура №0000000671/28.04.2014 г. /л. 8 гръб от ДП/. Двамата свидетели продали ремаркето за около 2000 лв., поради което продавали само трактора, без прикачен инвентар.

На ****** г. подс. Д. и свид. Г.Г.Г., който имал дългогодишен опит като тракторист, отишли в гр. А. и се срещнали със свид. Б. ***. Там подс. Д. и свид. Г. осъществили оглед на трактора ***, като на място присъствали още свид. А.С. и свид. К.В.. При огледа подс. Д. и свид. Г. установили, че трактора, макар и функциониращ, бил с неработещ пусков двигател /магнет/ и с блокирал кардан за задвижване на прикачен инвентар. Тъй като подс. Д. имал забележки по отношение на техническото състояние на трактора, се договорил със свид. Б. да закупи трактора за сумата от 600 лв., в състоянието в което се намирал и свид. Б. да превози трактора до с. П. срещу 200 лв. за транспортните разходи – общо за 800 лева. Въз връзка с постигнатата договореност подс. Д. дал на свид. Б., като предплата, сумата 200 лв. и двамата със свид. Г. си тръгнали.

Същия ден свид. Б. взел от свид. Б. камион „***” тип „Пътна помощ” и с него, заедно със свидетелите С. и К.В., превозили трактора до с. П.. Там, пред дома на подс. Д., свид. К. В. свалил трактора от платформата. След това в кабината на камиона „***”, подс. Д. заплатил на свид. Б. още 600 лв. - остатък до сумата постигнатата като договореност за цената на трактора и транспортните разходи и двамата съставили писмен договор за покупко-продажба на трактора /л. 8 том ДП/, като свид. Б. ръкописно попълнил бланка. В този договор двамата посочили, че подс. Д. купува от свид. Б. трактор *** за сумата от 600 лева. Двамата подписали саморъчно договора, свид. Б. - като „Продавач” и подс Д. - като „Купувач” и вписали, че е сключен ****** г. в гр. А.. В договора се посочило, че продавачите /свид. Б./, продават на купувача /подс. Б./ трактора *** „…в такова състояние в каквото се намира в момента на продажбата…”, за посочената в договора сума, която купувачът е изплатил в брой на продавачите. След това тримата свидетели - Б., С. и В., заедно си отпътували с камиона „***”.

След като тримата свидетели си тръгнали, на същия ден - ****** г., подс. Д.,*** съставил друг „Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство /МПС/” - л. 6 том ДП, като на бланка вписал ръкописно, че е сключен на ****** г. в с. П., че продавачите, продават на купувача трактор ***, в състояние отговарящи на изискванията на КТИ /Контролно - техническата инспекция/ за сумата от 3000 лв., както и че „В противен случай продавачът се задължава в тридневен срок от датата на сключване на настоящия договор, неизправностите да бъдат отстранени, като следва 1. Неизправен пусков двигател, 2. Неработещ кардан за прикачен инв., 3. Спукана греда /лява и дясна/ 4. Дефектирал радиатор. Ако неизправностите не бъдат отстранени в срок от /ТРИ/ дни договорът се счета за прекратен и страните следва да пристъпят към уреждане на отношенията. КУПУВАЧА си получава сумата на сделката, а ПРОДАВАЧА получава вещта на договора – ТРАКТАР ***. Транспортните разходи по връщането на трактора са за сметка на ПРОДАВАЧА.”. В договора подс. Д. попълнил ръкописния текст, подписал се като „Купувач” и положил, като го имитирал, подпис на К.Б. като „Продавач”.

След като съставил инкриминирания договор, на 22.08.2014 г. подс. Д., в качеството си на к.н. на с. П., общ. С., обл. Я., в кабинета си в с. П., извършил нотариално удостоверяване с щемпел за заверки на кметския наместник, като удостоверил, че подписа в договора за продажба на МПС, е положен в негово присъствие от К.Й.Б. ЕГН:**********. Подсъдимият вписал това под №45/22.08.2014 г. в Дневник единна държавна система на деловодство /ЕДСД/.

На 29.08.2014 г., подс. Д. подал жалба /л. 2 том ДП/ в РУП - А. която била заведена под вх. №М-230 от 29.08.2014 г. по описа на РПУ - гр. А., в която посочил, че е измамен от К.Б. за продажбата на трактора ***, който закупил за 3000 лв. без продавача да е отстранил неизправностите по него.

Още на същия ден 29.08.2014 г. подс. Д. изтеглил 3000 лв. от сметката си в ЦКБ и закупил друг трактор от фирма „Д.”.

На ****** г. подс. Д. дал обяснения по случая в РУП - А. и представил по преписката №М-230/29.08.2014 г. инкриминирания Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство /МПС/ - л. 6 том ДП и посочил писмено, че поддържа твърденията които е изложил в жалбата си, както и че не е виждал договора /л. 8 том ДП/ и че не го е подписвал.

Видно от заключението на ВЛ по проведената единична съдебно-почеркова експертиза - Протокол №56/08.04.2015 г., подписите в двата договора за покупко продажба на МПС - този в който е посочено, че е сключен в гр. А. и този в който е посочено, че е сключен в с. П., след „Продавачи”са изпълнени от К.Б., подписите след „Купувач” – от С.Д., който също така е положил и подпис след „К.н.” в щемпела за заверки на кметския наместник поставен на втория договор /л. 6 том ДП/.

Видно от заключенията на ВЛ на назначените по досъдебното производство две тройни съдебно-почеркови експертизи - Протокол №81/08.06.2015 г. и Протокол №15/ДОК-223 на ЦЕКИ към НИКК-МВР, ръкописния текст в договора за покупко продажба на МПС в който е посочено, че е сключен в гр. А. е изписан от Б. /л. 8 том ДП/, а подписите в графите на продавач и купувач са съответно на свид. Б. и подс. Д.. Ръкописния текст в договора за покупко-продажба на МПС от ****** г. в който е посочено, че е сключен в с. П. /л. 6 том ДП/, е изписан от подс. Д.. Негов е и подписа в графата купувач на посочения договор. Подписа за продавач в посочения договор не е положен от вписания като такъв в договора К.Б.. Подпис след „Км. Наместник” в щемпела за заверки на кметския наместник поставен на втория договор е изпълнен от подс. С.Д..

Видно от представеното по делото извлечение по сметка от ЦКБ АД клон Я., на името на С.Д.Д., на ****** г. в 13.48.57 ч. той е изтеглил от своята банкова сметка ***., а на 29.08.2014 г. в 15.54.45 ч. – 3000 лева.

Видно от справка от „Д..бг”, от 01.05.2014 г., редактирана на 30.06.2014 г. и изтекла на 04.09.2014 г., в сайта „К. бг.” е съществувала обява за продажба на трактор *** с цена 3500 лв. и име К..

Подсъдимият С.Д.Д. е роден на *** ***, б.г., с в.о., р., неосъждан, работи като охранител във „Ф..” ЕООД – гр. К..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът прие описаната фактическата обстановка, въз основа на кредитираните доказателства, събрани в хода на наказателното производство по делото. Настоящият състав кредитира изцяло: показанията на свидетелите К.Б., А.С., К.В., В.В. и С.Б.; Заключенията на ВЛ по двете тройни съдебно-почеркови експертизи - Протокол №81/08.06.2015 г. на НТЛ и Протокол №15/ДОК-223 на ЦЕКИ към НИКК-МВР; приобщените писмените доказателства: материали по Преписка вх. № М-****** г. по описа на РУП - А. - л. 7 - л. 24 том ДП; Договор за покупко-продажба на МПС от ****** г. в с. П. - л. 6 том ДП; Договор за покупко-продажба на МПС от ****** г. в гр. - А. л. 8 том ДП с Фактура №0000000671/28.04.2014 г. - л. 8 гръб от ДП; Протокол за доброволно предаване и копия на страници от дневник ЕДСД - л. 34 - л. 36 том ДП; Справка за съдимост на подсъдимия, Писмо от „Д.бг” ЕООД – л. 149, Извлечение по сметка 8-10 на С.Д. за периода 01.08.20214 – 31.08.2014 от ЦКБ клон Я. – л. 62.

Съдът изгради фактическата обстановка и върху показанията на свид. Г.Г., като ги игнорира само в частта, където сочи за цената по договора за продажбата на трактора, постигната в гр. А. - „Договориха се С. да купи трактора за 3000 лв.”. Показанията в тази им част за в противоречие с доказателствата на който съдът дава вяра. Съдът кредитира показанията на този свидетел в останалата им част.

Фактическата обстановка се основава и върху на онази част от обясненията на подс. Д., които съдът приема за достоверни. Съдът се довери частично на обясненията на обв. Д., като при преценката им отчете двойнствената им природа, доказателствено средство и същевременно – средство за защита, като подложи същите на стриктен анализ, съпоставяйки ги със съвкупността на другите кредитирани доказателства. ЯОС не кредитира обясненията на подс. Д., че със свид. Б. са договорили цена от 3000 лв. за покупката на трактора ***, че свид. Б. /т.нар. Б./ е управлявал камиона „***” с който трактора е бил транспортирането до с. П., че при предаването на трактора е дал на свид. Б. сумата от 2800 лв., че е възразил в договора в който е посочено, че е съставен в гр. А., да се пише продажна цена от 600 лв., че не е полагал подпис в този договор, че той и свид. Б. са отишли в кметството на с. П. и там подс. Д. и свид. Б. са сключили и подписали съответно за купувач и продавач инкриминирания договор, както и че свид. Б. е присъствал с него в кабинета му когато е направил заверката на подписа, че въпреки че не е бил съгласен с клаузите на договора в който е посочено че е сключен в гр. А. е пратил сумата от 2800 лв., защото се е притеснявал, че ако не плати може да има проблели като к.н. и че свидетелите са му въздействали психически да плати цялата сума и да приеме трактора. Обясненията на подсъдимият в некредитираната им част, освен че са в колизия с доказателствения материал на който съдът дава вяра, не почиват и на формалната житейска логика и отчетливо съставляват защитна теза. От кредитираните доказателства безспорно се установява, че свид. Б. не е полагал подпис в инкриминирания договор - л. 6 ДП, а той и подс. Д. са подписал другия договор - л. 8 ДП. За това съдът достигна до извод, че по отношение на тези факти обясненията на подс. Д. имат изцяло защитна форма и не са доказателствен източник. Голословна остана и защитната позиция на подс. Д., че е ходил заедно със свид. Б. в кметството на с. П. и там двамата са подписали нов договор – инкриминирания. От показанията на тримата разпитани по делото свидетели свид. Б., свид. С. и свид. К. В., безспорно се установява, че те след като трактора е бил разтоварен в с. П., заедно са тръгнали за гр. А. с камиона „***”, без да се разделят и без свид. Б., да ходи до кметството на с. П..

Съдът кредитира изцяло заключенията на изготвените и приети по делото две тройни съдебно-почеркови експертизи - Протокол №81/08.06.2015 г. на НТЛ и Протокол №15/ДОК-223 на ЦЕКИ към НИКК-МВР, като намира, че същите са обективни, пълни и изготвени от лица, притежаващи специалните знания за това. Съдът некредитира заключеното на ВЛ по съдебно-почеркова експертиза - Протокол №56/08.04.2015 г., като противоречещо на другите две тройни съдебно-почеркови експертизи, които са изготвени от екипи от вещи лица, вкл. и от експерти от ЦЕКИ към НИКК-МВР, притежаващи безспорни познания и значителен опит и в тази област.

Съдът счита, че от представеното по делото извлечение по сметка от ЦКБ АД клон Я., на името на С.Д.Д. за периода от 01.08.2014 г. до 31.08.2014 г., безспорно може да се установи факта на извършените банкови операции.

Също така от справката от „Д.бг”, безспорна се установява, че към ****** г. в сайта „К. бг.” е имало обява за продажба на трактор *** с цена 3500 лв. и име К..

Съдът намира, че кредитираните доказателствените източници, не противоречат съществено помежду си относно основните факти по предмета на обвинението – на практика всички доказателства на които съдът се основава се допълват взаимно и са в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин обстоятелствата по делото - досежно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на двете престъпления. Ето защо настоящият състав преценявайки така събраната доказателствена съвкупност чрез метода на дедуктивен анализ и следвайки житейска логика, намира че единствено възможно е да бъде установена описаната напред в изложението фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият и от обективна и от субективна страна е осъществил и двете деяния за които му е повдигнато обвинение, като на ****** г. в с. П., община С., област Я., съставил неистински частен документ - Договор за покупко-продажба на МПС от ****** г., сключен в с. П., област Я., на който е предаден вид, че е подписан от К.Й. ***, с ЕГН **********, като продавач, без действително Б. да се е подписал в него, и го употребил на ****** г. в гр. А., като го представил в РУП - А. по преписка № М-****** г. по описа на РУ „Полиция” гр. А. с цел да докаже наличието и съдържанието на правоотношение между К.Б. и С.Д. – престъпление по чл. 309 ал. 1 от НК, а така също на 22.08.2014 г. в с. П., община С., област Я., в качеството си на длъжностно лице - к.н. на с. П., община С., област Я., с цел да набави за себе си облага в размер на 2400 лв. и по този начин да причини вреда в размер на 2400 лв. на К.Й. ***, с ЕГН **********, е превишил правата си по чл. 83 вр. чл. 81 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, като извършил нотариално удостоверяване №45/22.08.2014 г. на подписа на продавача К.Й.Б. в договор за покупко-продажба на МПС от ****** г., сключен в с. П., област Я., което не е имал правото да извърши и от това са могли да настъпят немаловажни имуществени вредни последици в размер на 2400 лв. за Б. и немаловажни неимуществени вредни последици, изразяващи се в увреждане нормалното функциониране на дейността на органите на местно самоуправление, както и в накърняване на техния авторитет и решително разколебаване доверието на гражданите в тези органи – престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК.

Фактът, че подс. Д. е автор на двете деяния, съдът намери за установен от всички безпротиворечиви кредитирани доказателства.

За престъплението по чл. 309 НК

Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК, неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Престъплението по чл. 309, ал. 1 НК, от обективна страна изисква да са налице два акта – деецът да е съставил неистински частен документ и да го е употребил, за да докаже съществуването на определено право  или правоотношение. От събраните доказателства се установи, че подс. С.Д., на инкриминираната дата и място, сам е съставил неистински частен документ - договор за покупко-продажба на МПС от ****** г., сключен в с. П., област Я., на който е придаден вид, че е подписан от К.Б. като продавач, без действително Б. да се е подписал в него, както и че го употребил на ****** г. в гр. А., като го представил в РУП - А. по преписка № М-****** г. по описа на РУ „Полиция” гр. А. с цел да докаже наличието и съдържанието на правоотношение между него и К.Б.. Съставянето на неистински документ представлява обективиране на изявление с определено правно значение по начин, по който му се придава вид да е написано/подписано от друго лице, а не онова, което фактически го е съставило. Принципно полагането на подпис на страна /в случая за „Продавач”/ по договор за продажба, представлява стандартизирано волеизявление, с което се удостоверява правно-значимия факт – сключването на сделката и нейното съдържание. Затова с полагането на подпис в инкриминирания договор, на място на което е следвало да бъде поставен подписа на продавача – К.Б., подсъдимият е съставил неистински частен документ, съдържащ и други волеизявления със самостоятелно значение – цена състояние на трактора и др. По делото е безспорно установено, че процесния договор е съставен от обв. С.Д. и този частен документ по своя характер се явява и неистински. От значение за това дали документът е неистински е обстоятелството дали авторът, посочен в документа, е действително съставил документа – в случая поставил подписа си ската „Продавач”. От заключенията на ВЛ на назначените по досъдебното производство две тройни съдебно-почеркови експертизи - Протокол №81/08.06.2015 г. и Протокол №15/ДОК-223 на ЦЕКИ към НИКК-МВР, е видно, че ръкописния текст в договора за покупко-продажба на МПС от ****** г. в който е посочено, че е сключен в с. П., е изписан от Д., негов е и подписа в графата „Купувач”, а подписа за „Продавач” не е положен от вписания като такъв в договора К.Б.. Подписа след „Км. Наместник” в щемпела за заверки на кметския наместник поставен на втория договор /л. 6 том ДП/ е изпълнен от подс. С.Д.. В този смисъл са и свидетелските показания на К.Б., от които също се установява, че той не е подписал този договор. Предвид гореизложеното ЯОС счита, че е безспорно обстоятелството, че обвиняемият Д. е съставил неистинския документ, като първично е обективирал волеизявление различно от посочения в документа автор. Ръкописния текст в бланката на инкриминирания договор – л. 8 ДП е изпълнен от подс. Д., което е подписал преди това другия договор – л. 8 ДП, като е знаел, че уговореното съдържанието между него и Б. е различно с вписаното в инкриминирания частен документ, независимо от това дали той интелектуално е приемал това или след подписването на първия договор е променил позицията си, скрепена от външна страна с подписа му като купувач и подписа на К.Б. като продавач. Инкриминирания договор не се явява допълнение или корекция на първия, тъй като при него липсва волеизявление на страна – свид. Б.. Въпреки това подсъдимият е решил и се е подписал вместо Б. с имитация на неговия подпис - съставил подправен документ, като му придал вид, че подписа за „Продавач” е положен от К.Б..

Относно авторството на неавтентичния подпис за „Продавач”, подсъдимият отрича да го е положил. Макар и при липса на преки доказателства, но при анализ на всички доказателства по делата, ЯОС стигна до единствения възможен извод, че подс. Д. се явява единствения съпричастен към изготвянето включително и към полагането на подписа за „Продавач” от името К.Б.. Безспорно по делото е, че подсъдимият е единствения заинтересован от това, към този момент /на ****** г./ той е разполагал с личните данни на Б., вкл. и ЕГН и детайлни данни от личната му карта /обяснима с наличието на предния договор/, попълнил е собственоръчно текста в инкриминирания договор, поставил е щемпела на к.н. и е изпълнил удостоверителния подпис върху договора. Също така подс. Д. лично е употребил инкриминирания договор пред съответния полицейски орган, осъществявайки и втория кумулативно предвиден елемент от изпълнителното деяние на.

За съставомерността на деянието по чл. 309 от НК от обективна страна е необходимо, освен съставянето на неистински частен документ още и неговата употреба, за да докаже, че съществува или не съществува, или е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение. Престъплението е двуактно престъпление, като само по себе си съставянето на неистински частен документ не е престъпно деяние, ако същото не бъде последвано от ползването му. В конкретният случай, ЯОП по несъмнен начин доказа, че подс. Д. е използвал, употребил документа на ****** г. в гр. А., като го представил в РУП - А. по преписка № М-****** г. по описа на РУ „Полиция” гр. А., с цел да докаже наличието на правоотношение между К.Б. и С.Д. със съдържание, че двамата са сключили на 21.08.2024 г. договор в с. П., по силата на който, подсъдимият е закупил трактора *** от Б. за сумата от 3000 лв., както и че ако Б. в тридневен срок не отстрани повредите по трактора - неизправен пусков двигател, неработещ кардан за прикачен инвентар, спукана греда /лява и дясна/, дефектирал радиатор, договорът ще се счита за прекратен и Б. като продавач следва да върне сумата по продажбата на Д., а той съответно - трактора. Налице е и целта - да набави за себе си облага в размер на 2400 лв. и по този начин да причини вреда в размер на 2 400 лв. на К.Й. ***. Тази сума се явява разликата между посочените продажни цени на трактор *** в Договор за покупко-продажба на МПС от ****** г., сключен в с. П., област Я. и заплатената от подс. Д. на свид. Б., по първия истинския договор между тях.

От субективна страна, престъплението е извършено от подс. Д. умишлено, при наличие на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. При осъществяването на деянието /и към настоящия момент/, той е бил пълнолетно и психически здраво лице, с достатъчен житейски опит, с в.о. и трудово ангажиран като к.н. - представител на местната власт, поради което логично е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици, искал е и целял именно това. В случая подсъдимият е осъществил деянието, като е бил наясно с всички обективни елементи от състава на престъплението, имал е ясна представа за естеството и значението на договора като частен документ, съзнавал е, че съставя документ като му придава вид, че изхожда от  друго лице, както и  че употребява същия документ пред РУП – С. по преписка № М-****** г. по описа на РУ „Полиция” гр. А. с цел да докаже наличието и съдържанието на правоотношението между него и К.Б..

При тези съображения съдът прие, че подс. Д. е осъществил и от обективна и субективна страна, състава на престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК и го призна за виновен по това обвинение.

За престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК

Очертаните в материалноправната норма на чл. 282 от НК основни и квалифицирани състави на общото длъжностно престъпление по служба, се характеризират с форми на изпълнително деяние, обективирани в нарушаване или неизпълнение на служебни задължения, в превишаване на власт или права, предпоставящи в съотношение на причинно-следствена връзка и при предвидените субективни измерения на укоримото поведение /пряк умисъл и специална цел/, възможните или настъпили вредоносни последици. В случая те се субсумират чрез реализирана от подс. Д. дейност, извън кръга и пределите на предоставената му компетентност, тъй като в качеството си на длъжностно лице - к.н., подсъдимият с цел да набави за себе си облага в размер на 2400 лв. и по този начин да причини вреда в размер на 2400 лв. на К.Б., е превишил правата си по чл. 83 вр. чл. 81 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, като извършил нотариално удостоверяване №45/22.08.2014 г. на подписа на продавача К.Б. в инкриминирания договор за покупко-продажба на МПС, което не е имал правото да извърши и от това са могли да настъпят немаловажни имуществени вредни последици в размер на 2400 лв. за Б. и немаловажни неимуществени вредни последици, изразяващи се в увреждане нормалното функциониране на дейността на органите на местно самоуправление, както и в накърняване на техния авторитет и решително разколебаване доверието на гражданите в тези органи.

От обективна страна, в унисон с материалноправната норма на чл. 93, т. 1 от НК, съдържаща легално определение на понятието „длъжностно лице”, подс. Д. е имал това качество, тъй като с трудов договор №415/07.11.2011 г., е бил назначен на длъжност „К.н.” на с. П., общ. С., обл. Я., считано от 07.11.2011 г. и е субект на престъплението по чл. 282 от НК. По делото се установи, че подсъдимият е извършил разследваното престъпление по служба, при форма на изпълнителното деяние - превишаване на служебните задължения. Той, след като е съставил коментирания напред в изложението инкриминиран договор, на 22.08.2014 г. в кабинета си в с. П., като длъжностно лице, без да има това право, е извършил нотариално удостоверяване с щемпел за заверки на кметския наместник, в което удостоверил, че подписа в договора, е положен в негово присъствие от К.Й.Б. ЕГН:********** и вписал това под №45/22.08.2014 г. в Дневник единна държавна система на деловодство /ЕДСД/. Подс. Д. е изпълнявал длъжността к.н. почти три години до датата на деянието и напълно логично е знаел, че съгласно чл. 83, вр. вр. чл. 81 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, кметския наместник удостоверява подписите само на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване. Безспорно Договора за покупко-продажба на МПС в който е посочено, че е сключен в с. П. /л. 6 том ДП/ е частен документ, но не е едностранен акт, а такъв с облигационно-вещно действие - двустранен, възмезден, консенсуален, комутативен и формален /в случая при продажба на МПС/. Инкриминираното заверяване, подсъдимият е извършил със специална цел - да набави за себе си облага в размер на 2400 лв. и по този начин да причини свързаната с това вреда, която би възникнала в патримониума на К.Й.Б. – също в размер на 2400 лева. ЯОС намира, че това действие на подсъдимия е директно свързано със съставения преди това от него инкриминиран договор за продажба на МПС – трактора *** /л. 6 том ДП/, като подсъдимият е искал да подсили неговата „автентичност”, като му придаде допълнителната тежест на нотариалната заверка и в бъдеще да гарантира съдържанието му. Безспорно от деянието на подсъдимия са могли да настъпят немаловажни имуществени вредни последици – вреда в размер на 2400 лв. за Б., в случай на разваляне на договора и задействане на тези негови клаузи, както и немаловажни неимуществени вредни последици, изразяващи се в увреждане на нормалното функциониране на дейността на органите на местно самоуправление, накърняване на техния авторитет и решително разколебаване доверието на гражданите в тези органи. Съгласно чл. 46а от ЗМСМА, кметските наместници са органи на изпълнителната власт в населеното място и пълномощията им се определят от общинския съвет, като кметът на общината може да възлага на кметските наместници изпълнението на негови функции, могат да се им възлагат и други функции със закон или друг нормативен акт, а те могат да участват в заседанията на общинския съвет с право на съвещателен глас и се изслушват задължително при обсъждане на въпроси, отнасящи се до съответното населено място. Кметският наместник в малките населени места, на практика е единствения орган на изпълнителната власт и нейно лице, олицетворение на държавността, поради което същият в работата си следва да отговаря на най-високите критерии за почтеност.

От субективна страна престъплението е извършено от подс. Д., при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Той, по същите причини посочени за престъплението по чл. 309 НК, логично е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици, искал е и целял именно това той. Подсъдимият многократно е извършвал нотариални удостоверявания и освен че за да изпълнява служебните си правомощия като к.н. следва служебно да различава едностранен акт от двустранен, той напълно логично и в лично качество е сключвал множество сделки за продажба и съвсем резонно е бил напълно наясно, че процесния договор е двустранен и възмезден - пораждащ права и задължения и за продавача и купувача, с насрещни престации, сключен от момента на постигане на съгласие между страните, при яснота каква облага ще извлече всеки от него. Е., подс. Д. е бил напълно наясно, че няма правото да извършва такова нотариално удостоверяване. В случая подсъдимият е осъществил незаконосъобразните нотариални действия, при наличие и на другия субективен елемент – специалната цел за набавяне на облага за себе си и съответно - причиняване на вреда на К.Б.. Този извод на съда не се оборва от твърдението на подсъдимия, че той не е искал разваляне на договора, а да му се оправи трактора, тъй като още на 29.08.2014 г. в деня на подаването на жалбата му в РУП – А., той е изтеглил от своята банкова сметка *** от фирма „Д.”, без въобще да изчака неговия трактор да бъде отремонтиран от продавача К.Б. и без да предяви претенциите си по съдебен ред. Тегленето от сметката е извършена в 15.54.45 ч. и след това той е закупил друг трактор от фирма „Д.”, без въобще да изчака ремонт - индиция, че още преди подаване на жалбата в РУП подс. Д. предварително е взел решение за закупуване на друг трактор. Както съм твърди, той не е имал технически познания за трактори, а логично покупката е била свързана с извършване на предварителен оглед на машината - всичко това подкрепящо извода, че неговата цел не е била да иска поправяне на трактора си.

В този смисъл, съдът намира за неоснователно възражението на защитниците, че деянието на подсъдимия не е съставомерно по чл. 282 от НК, тъй като липсвал субективния елемент от неговия състав, и той се е объркал при осъществяване на заверката. Както се коментира по-горе, подсъдимият видно от неговите обяснения, много пъти е изпълнявал нотариални функции по отношение на едностранни актове без материален интерес, без да заверява други сделки като нотариус, а само процесната.

Съдът, по искане на подсъдимия събра доказателства – Извлечението по сметка от ЦКБ АД, както и обявата във „К. бг.”, които намира за абсолютно ирелевантни по отношение на и на двата главни факта в процеса, подлежащи на доказване – дали подсъдимият е съставил инкриминирания неистински частен документ и го употребил с цел да докаже наличието и съдържанието на правоотношение между К.Б. и С.Д. и това дали той като к.н. на с. П., с цел да набави за себе си облага и по този начин да причини вреда на К.Й. ***, е извършил нотариално удостоверяване на подписа на К.Й.Б. в договор за покупко-продажба на МПС от ****** година. Тези и само тези факти подлежат на доказване в това наказателно производство, което не се води нито с оглед дали е осъществена някаква измама от страна на К.Б., нито с оглед какви точно клаузи в конкретните им параметри са уговорили помежду си С.Д. и К.Б., при техните гражданско-правни отношения свързани с покупката на трактора ***. От представените по делото справка от „К. бг.” и извлечение по сметка от ЦКБ АД клон Я., безспорно може да се установи, че е имало такава обява с отправна цена 3500 лв., факта на извършените банкови операции, както и да се приеме индиция за целта на тегленето на парите, но не и да се установи съдържанията на преговорите на подс. Д. със свид. Б., каква точно цена е уговорена и заплатена на продавача К.Б. - факти, които in fine се установяват с кредитираните доказателства и в частност със свидетелските показания.

Като причина за извършване на престъпленията следва да се посочи стремежа на подс. Д. към неправомерно лично облагодетелстване и грубо незачитане на нравствените ценности в обществото и установения в страната правов ред.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При определяне на наказанията за двете престъпления, съдът взе предвид наличните смекчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства: добри данните за личността му, трудовата му ангажираност, това че е образован /с в.о./ и неосъждан, че съдейства на разследването - всичко налагащо извод за невисока степен на обществена опасност на дееца, но и това, че е проявил престъпна настоятелност, като е осъществил две деяния в реална съвкупност, едното от които престъпление по служба - със завишена степен на обществената опасност, засяга едни от най-значимите обществени отношения, свързани с нормалното функциониране на органите на местно самоуправление и към което се проявява остра обществена нетърпимост. При това положение ЯОС намери комплексно, че в случая не се констатира наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а сред тях няма такова, изключително по своята същност, така че и най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Съдът счете за справедливо и съответно на извършеното, да наложи наказания и за двете престъпления при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер под средния предвиден от закона, а именно: на основание чл. 282, ал. 1 вр. чл. 54 НК - шест месеца лишаване от свобода и на основание чл. 309 ал. 1, вр. чл. 54 НК - три месеца лишаване от свобода. Наложените на подс. Д. наказания в конкретните им параметри, като комплекс за възмездие и въздействие, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на всяко конкретно деянието, както и на личността на дееца. Същите са подходящи и да повлияят на подсъдимия поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да му въздействат предупредително и да го възпрат да върши други престъпления, без да се ненужно тежки, но и да не се създава у него погрешно усещане за безнаказаност. Наказанията са необходими и достатъчни и за постигане на целите на генералната превенция спрямо другите членове на обществото, а специално наказанието за престъплението по служба – и по отношение на другите длъжностни лица от органите на местната власт.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът определи на подс. Д., едно общо наказание, а именно по-тежкото от двете - лишаване от свобода за срок от шест месеца, тъй като двете деяния се намират в реално съвкупност и са извършени преди за което и да е от тях да му е наложено наказание. Съдът счита, че не са налице основания за завишаване на общото наказанието, тъй като в конкретния случай се определя общо наказание за две деяния, спрямо неосъждан до този момент подсъдим. Съдът намира, че конкретното определено общо наказание в оптимална степен ще осъществи възпитателната и превантивната функция, без то да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК.

Съдът отложи изтърпяването на определеното общо наказание за изпитателен срок от три години, като счете, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК не се налага ефективното му изтърпяване. Налице са всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия – той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му общо наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и ЯОС намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му, предвид факта че е неосъждан, човек в трудоспособна възраст, образован и с добри характеристични данни. Поради това съдът, прие че налагането на ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, би било ненужно тежка пенитенциарна репресия срещу личността му. За това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода и като съобрази ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, счете че следва това да е за минимално допустимия срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. 

За престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК, съдът не постанови подсъдимият да бъде лишен правото по чл. 37, ал. 1 т. 6 от НК, да заема определен държавна и обществена длъжност. В тази насока съдът съобрази, че към момента подсъдимият не работи в органи на местната власт, факта че на длъжност „к.н.” се назначават лица по трудов договор, при което работодателят винаги изисква данни за осъждания на лицето /чрез свидетелство за съдимост/. Също, макар и в чл. 397, ал. 2 от ЗМСМА да е въведена забрана посочените там лица единствено да не изтърпяват наказание лишаване от свобода, ноторно известно, че при местни избори, по-малките общности /като тази в с. П./ остро отчитат наличието на данни за осъждания на кандидати за изборни длъжности. Ето защо настоящият състав прие, че е безцелно на подсъдимия да се налага и наказание по чл. 37, ал. 1 т. 6 от НК, като самото му осъждане би изиграло такава роля.

Тук съдът ще отбележи, не са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на подсъдимия, за деянието по чл. 309, ал. 1 НК. Подс. Д. е обвинен и признат за виновен в извършване на две отделни престъпления, които представляват „множество” по смисъла на чл. 78а, ал. 7, пр. 3 от НК и самата реална съвкупност в случая е пречка за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При горния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс. Д., да заплати направените по делото разноски както следва: 748.80 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – Я., за извършените по делото експертизи, както и 96,08 лв. в приход на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Я., за осъществени разходи в съдебното производство, платени от бюджета на съда.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: