О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232 15.06.2017 г.
гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен
състав, в закрито съдебно заседание на 15.06.2017 година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИН КЮЧУКОВ
КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Петков
ВЧНД №193 по описа на съда за
2017 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 341,
ал. 2, вр. чл. 249, ал. З от НПК.
Образувано е по частен протест,
против Разпореждане №132/05.05.2017
г. постановено по НОХД №***г. по описа
на Районен съд - Елхово, с което на основание чл. 249, ал. 1, вр.
чл. 248, ал. 2 т. З от НПК, съдебното производство е прекратено и делото
върнато на РП – Елхово, за отстраняване на съществени процесуални нарушения,
допуснати в хода на ДП. Прокурорът, като счита че обвинителния акт отговаря на
изискванията предвидени в чл. 246, ал. 2 и 3 НПК, настоява атакуваното
разпореждане да бъде отменено.
Съдът, установи следното:
Въззивният частен протест е
подаден от прокурор, в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, поради което е
процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен, по
следните съображения:
ЯОС споделя изводите
на съдията-докладчик
от първостепенния съд, че внесения от РП –
Елхово обвинителен акт, с който е предявено обвинение срещу М.Г. за това, че на
24.07.2006 година, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и
поддържал у представляващия „****“ ООД гр. Елхово З.С., заблуждение, че като
управител на ****М.Г.” гр. София ще достави посочените в офертата /изпратена по
факс/ стоки, акоС. заплати авансово 50 процента от стойността им и с това
причинил на „****“ ООД гр. Елхово имотна вреда в размер на 6062.50 лева, не
отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК.
От обективна страна, за да е
осъществен състава на престъплението измама е необходимо извършителят да е
предприел действия за въвеждане и поддържане на пострадалия в заблуждение, т.е.
за формирането у него на погрешна представа за конкретни факти, които не
съответстват на действителността още при започване на измамливите действия или
най-късно при имущественото разпореждане от заблуденото лице. В резултат именно
на тези действия, деецът следва да е мотивирал пострадалото лице да се
разпореди със свое имущество, като по този начин той да е причинил имотна вреда
на заблудения. Деянието следва да е извършено умишлено и със специална цел от
субективна страна - деецът да получи имотна облага за себе си или за другиго.
В конкретиката по делото, правилно
съдията-докладчик е преценил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт
не се сочат действия по поддържане на заблуждението у свид.С., които да са
извършени от подс. Г., а в диспозитива - е формулирано и такова обвинение. В
случая в обвинителния акт прокурорът е описал действия на обвиняемото лице (разговор
със свид.С. на 24.07.2006 г., съставяне на оферта от ****М.Г.” гр. София и
изпращането й по факс на свид.С., съставяне и изпращане по факс на проформа
фактура №**** от 24.07.2006 г. - погрешно посочено в обвинителния акт „2010
година”, нов разговор със свид.С.), след които свид.С. като не се усъмнил в
намеренията на обв. Г., обсъдил предложението с другия управител на „****“ ООД
гр. Елхово - свид. Н и двамата взели решение да внесат авансово сумата от
6062.50 по сметката посочена от обвиняемото лице. Щом прокурорът приема, че обвиняемият е
осъществил и двете форми на изпълнително деяние и в диспозицията на обвинителния акт формулира така обвинението,
то следва в обстоятелствената част да опише ясно и недвусмислено конкретните действия
на дееца и по отношение твърдяното поддържане на заблуждение у пострадалия.
Тук ЯОС ще отбележи, че не споделя мнението на съдията-докладчик, че „в случай,
че се приеме, че такова заблуждение е било поддържано, то същото, съгласно
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, е било осъществено от
свид. А.К., но не и от подсъдимият”, тъй като описани действия на този свидетел
са осъществени след довършване на соченото от прокурора деяние.
При това положение, както правилно
е установил съдията-докладчик, в обстоятелствената част на обвинителния акт е
описано само „възбуждането в заблуждение” (и то недостатъчно прецизирано), а в
диспозицията - се повдига обвинение и за двете алтернативни форми на
изпълнително деяние, без да е ясно в крайна сметка, каква е точната правна
квалификация на описано в обстоятелствената част на обвинителния акт деяние,
което прокурора твърди, че е осъществено от обвиняемия. Също така вярна е
преценката на съдията-докладчик, че в диспозитива на обвинителния акт липсва
посочване на извършеното от свид.С. разпоредително действие със сума в размер
на 6062.50 лева в полза на подсъдимия, в резултат на което е настъпила имотната
вреда за „****“ ООД гр. Елхово.
Допълнително ЯОС ще посочи, че при
престъплението измама деецът изначално няма намерение да изпълни задължението,
като най-често и не разполага с обективна възможност да стори това. Именно това
е отправна точка при разграничението на измамата от гражданско-правния договор
и това следва ясно да е посочено от прокурорът в обвинителния акт. В случая това
не е сторено, като държавният обвинител е описал: „Още повече, към момента на
изпращане на офертата … обвиняемият не имал установени трайни отношения с
доставчици на метали и съответно увереност, че ще успее да достави количествата
изделия, които е предложил на свид.С.”. От така изписаното в обстоятелствена
част не става ясно, дали прокурорът приема категорично, че изначално (още при
оферирането на металните изделия), деецът не е имал намерение да изпълни
задължението и е целял единственото да се облагодетелства.
Посочените от съдията-докладчик и
от настоящия състав процесуални нарушения са съществени и са ограничили възможността
на обвиняемото лице да организира и проведе пълноценна
защита в наказателно
производство, където е абсолютно недопустимо, да се
презумира знание на обвиняемия, относно елементи от състава на престъплението. Те безспорно са отстраними и не
подлежат на саниране, тъй както засягат правото на защита на обвиняемото лице в
ДП, гарантирането на което е задължителна предпоставка за пристъпване към
разглеждане на делото в съдебната фаза.
Предвид изложеното ЯОС намира, че
протестираното разпореждане следва да бъде потвърдено и делото - да се върне на
прокурора за отстраняване на нарушенията, посочени от съдията-докладчик от
първостепенния съд и от настоящия състав.
Водим от горното и на основание
чл. 345, вр. чл. 249, ал. З от НПК, Ямболският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №132/05.05.2017 г.
постановено по НОХД №***г. по описа
на Районен съд - Елхово.
ДА СЕ ИЗПЪЛНЯТ и указанията дадени с настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.