О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

232                                  15.06.2017 г.                                           гр. Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в закрито съдебно заседание на 15.06.2017 година:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

                                                                            КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВЧНД №193 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. З от НПК.

Образувано е по частен протест, против Разпореждане №132/05.05.2017 г. постановено по НОХД №***г. по описа на Районен съд - Елхово, с което на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2 т. З от НПК, съдебното производство е прекратено и делото върнато на РП – Елхово, за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на ДП. Прокурорът, като счита че обвинителния акт отговаря на изискванията предвидени в чл. 246, ал. 2 и 3 НПК, настоява атакуваното разпореждане да бъде отменено.

 

Съдът, установи следното:

Въззивният частен протест е подаден от прокурор, в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:

ЯОС споделя изводите на съдията-докладчик от първостепенния съд, че внесения от РП – Елхово обвинителен акт, с който е предявено обвинение срещу М.Г. за това, че на 24.07.2006 година, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у представляващия „****“ ООД гр. Елхово З.С., заблуждение, че като управител на ****М.Г.” гр. София ще достави посочените в офертата /изпратена по факс/ стоки, акоС. заплати авансово 50 процента от стойността им и с това причинил на „****“ ООД гр. Елхово имотна вреда в размер на 6062.50 лева, не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК.

От обективна страна, за да е осъществен състава на престъплението измама е необходимо извършителят да е предприел действия за въвеждане и поддържане на пострадалия в заблуждение, т.е. за формирането у него на погрешна представа за конкретни факти, които не съответстват на действителността още при започване на измамливите действия или най-късно при имущественото разпореждане от заблуденото лице. В резултат именно на тези действия, деецът следва да е мотивирал пострадалото лице да се разпореди със свое имущество, като по този начин той да е причинил имотна вреда на заблудения. Деянието следва да е извършено умишлено и със специална цел от субективна страна - деецът да получи имотна облага за себе си или за другиго.

В конкретиката по делото, правилно съдията-докладчик е преценил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се сочат действия по поддържане на заблуждението у свид.С., които да са извършени от подс. Г., а в диспозитива - е формулирано и такова обвинение. В случая в обвинителния акт прокурорът е описал действия на обвиняемото лице (разговор със свид.С. на 24.07.2006 г., съставяне на оферта от ****М.Г.” гр. София и изпращането й по факс на свид.С., съставяне и изпращане по факс на проформа фактура №**** от 24.07.2006 г. - погрешно посочено в обвинителния акт „2010 година”, нов разговор със свид.С.), след които свид.С. като не се усъмнил в намеренията на обв. Г., обсъдил предложението с другия управител на „****“ ООД гр. Елхово - свид. Н и двамата взели решение да внесат авансово сумата от 6062.50 по сметката посочена от обвиняемото лице. Щом прокурорът приема, че обвиняемият е осъществил и двете форми на изпълнително деяние и в диспозицията на обвинителния акт формулира така обвинението, то следва в обстоятелствената част да опише ясно и недвусмислено конкретните действия на дееца и по отношение твърдяното поддържане на заблуждение у пострадалия. Тук ЯОС ще отбележи, че не споделя мнението на съдията-докладчик, че „в случай, че се приеме, че такова заблуждение е било поддържано, то същото, съгласно изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, е било осъществено от свид. А.К., но не и от подсъдимият”, тъй като описани действия на този свидетел са осъществени след довършване на соченото от прокурора деяние.

При това положение, както правилно е установил съдията-докладчик, в обстоятелствената част на обвинителния акт е описано само „възбуждането в заблуждение” (и то недостатъчно прецизирано), а в диспозицията - се повдига обвинение и за двете алтернативни форми на изпълнително деяние, без да е ясно в крайна сметка, каква е точната правна квалификация на описано в обстоятелствената част на обвинителния акт деяние, което прокурора твърди, че е осъществено от обвиняемия. Също така вярна е преценката на съдията-докладчик, че в диспозитива на обвинителния акт липсва посочване на извършеното от свид.С. разпоредително действие със сума в размер на 6062.50 лева в полза на подсъдимия, в резултат на което е настъпила имотната вреда за „****“ ООД гр. Елхово.

Допълнително ЯОС ще посочи, че при престъплението измама деецът изначално няма намерение да изпълни задължението, като най-често и не разполага с обективна възможност да стори това. Именно това е отправна точка при разграничението на измамата от гражданско-правния договор и това следва ясно да е посочено от прокурорът в обвинителния акт. В случая това не е сторено, като държавният обвинител е описал: „Още повече, към момента на изпращане на офертата … обвиняемият не имал установени трайни отношения с доставчици на метали и съответно увереност, че ще успее да достави количествата изделия, които е предложил на свид.С.”. От така изписаното в обстоятелствена част не става ясно, дали прокурорът приема категорично, че изначално (още при оферирането на металните изделия), деецът не е имал намерение да изпълни задължението и е целял единственото да се облагодетелства.

Посочените от съдията-докладчик и от настоящия състав процесуални нарушения са съществени и са ограничили възможността на обвиняемото лице да организира и проведе пълноценна защита в наказателно производство, където е абсолютно недопустимо, да се презумира знание на обвиняемия, относно елементи от състава на престъплението. Те безспорно са отстраними и не подлежат на саниране, тъй както засягат правото на защита на обвиняемото лице в ДП, гарантирането на което е задължителна предпоставка за пристъпване към разглеждане на делото в съдебната фаза.

Предвид изложеното ЯОС намира, че протестираното разпореждане следва да бъде потвърдено и делото - да се върне на прокурора за отстраняване на нарушенията, посочени от съдията-докладчик от първостепенния съд и от настоящия състав.

 

Водим от горното и на основание чл. 345, вр. чл. 249, ал. З от НПК, Ямболският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №132/05.05.2017 г. постановено по НОХД №***г. по описа на Районен съд - Елхово.

ДА СЕ ИЗПЪЛНЯТ и указанията дадени с настоящото определение.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                  2.