Р Е Ш Е Н И Е № 64

Гр.Ямбол 5.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав

На 17 май 2017 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

Иван Иванов

Секретар Ив.Златева

Прокурор Е.Гоцев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

ВНОХД № 154 по описа за 2017г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия А.А.Я., депозирана чрез служебно назначения му защитник адв. Д.Й. против присъда № 48/ 28.03.2017г.постановена по нохд № 214/2017г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда въззивника подсъдим Я. е признат за виновен, в това че на 30.08.2016г. около 13 часа от касата на магазин "Дом на майстора", находящ се в ж.к. Г. Бенковски до бл.4 е отнел чужди движими вещи - сумата от 190лв. собственост на "СБУ" ЕООД гр.Бургас, с управител Д.П. от владението на продавач- консултанта М.Д, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е действал в условията на повторност, деянието не представлява маловажен случай, като макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието е могъл да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.7, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.28 ал.1, вр.с чл.63 ал.1 т.3 и чл.58а ал.1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затвор.

В жалбата на А.Я. се правят доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска да се приложи института на условното осъждане. Депозирано е и писмено допълнение към жалбата, в което се доразвиват доводите за явна несправедливост на наложеното наказание.

Въззивникът- подсъдим участва в съдебно заседание лично и със служебно назначения защитник адвокат Й., чрез който поддържа изцяло депозираната жалба и допълнението към нея. Иска се наложеното наказание 8 месеца лишаване от свобода да бъде отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години, както и да се наложат пробационни мерки.

Участващият по делото прокурор прави искане да се потвърди обжалваната присъда като законосъобразна, обоснована и справедлива.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на защитника на въззивника- подсъдим и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК извърши служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

По искане на подсъдимия решаващият съд е разгледал делото по реда на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371 ал.4, вр.с чл.371 т.2 НПК като е приел, че самопризнанията на подс. Я. се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Този извод на съда е правилен и обоснован и се споделя от въззивната инстанция, като на това основание приетата фактическа обстановка се споделя от въззивната инстанция и е ненужно да се преповтаря, още повече че въззивника не е изразил несъгласие със същата.

Правните изводи относно квалификацията на деянието е правилна и обоснована и се споделя от проверяващия съд. Безспорно е установено, че въззивникът- подсъдим Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.28 ал.1, вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК, тъй като на 30.08.2016г. около 13 часа от касата на магазин "Дом на майстора", находящ се в ж.к. Г. Бенковски до бл.4, действайки в условията на повторност е отнел чужди движими вещи - сумата от 190лв. собственост на "СБУ" ЕООД гр.Бургас, с управител Д.П. от владението на продавач- консултанта М.Д, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, деянието не представлява маловажен случай, като макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието подсъдимия е могъл да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,.

Подсъдимият е осъществил състава на престъплението кражба, тъй като вземайки процесната сума пари от касата на магазина е прекъснал владението им от продавач - консултанта Д и е осъществил своя фактическа власт върху тях.

Районният съд правилно е приел, че подсъдимия Я. е осъществил деянието в условията на повторност по чл.28 ал.1 от НК, което е видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост на същия. Относно правната квалификация съдът е взел предвид постановената присъда №19/11.08.2016г., по нохд № 84/16г.на РС-Дряново, в сила от 29.08.2016г. Със същата на основание чл. 195 ал.1 т.3 и 7, вр.с чл.28 ал.1 и чл.63 ал.1 т.3 от НК е осъден на пробация. От изложеното е видно, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл.28 и чл.30 НК, като в тази насока се споделят съображенията на районния съд.

Освен посочената присъда подсъдимият е осъден още два пъти за престъпления по чл.195 ал.1, вр.с чл.63 ал.1 от НК, съответно по нохд № 1107/14г. и нохд № 178/15г., но същите правилно са отчетени като отегчаващи вината обстоятелства.

От изложеното е видно, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл.28 и чл.30 НК, като в тази насока се споделят съображенията на районния съд.

Напълно се споделя изводът на първата инстанция, че извършеното от подсъдимия деяние не представлява маловажен случай, като в тази насока следва да се има предвид и постоянната практика на ВКС и в частност ППВС №6/71г. В т.7 се сочи, че е възможно при малка стойност на откраднатите вещи, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на извършване на кражбата или други обстоятелства, обществената опасност да е по- висока от обикновените случаи и поради това кражбата не се явява маловажен случай. По отношение на инкриминираното деяние действително общата стойност на отнетите вещи е невисока, тъй като е 190лв., но следва да се отчетат и наличните отегчаващи вината обстоятелства- динамиката на този вид престъпления, съдебното минало на подсъдимия. Същия въпреки ниската си възраст преди да извърши инкриминираното престъпление е осъждан три пъти за престъпления против собствеността на гражданите, а деянието е извършено на следващия ден след влизането в сила на предходната му присъда по нохд № 84/16г.на РС-Дряново. Едната от присъдите е елемент от състава на престъплението, но останалите две правилно са приети като отегчаващи ваната обстоятелства.

Споделят се изводите на съда, че деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като напълно е съзнавал, че отнема чужди вещи и е целял да ги присвои.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, районният съд е отчел всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че наказанието му следва да бъде определено при условията на чл.54 НК, с прилагане на разпоредбата на чл.58а ал.1 НК. Въззивният съд споделя всички изложени от решаващата инстанция смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са ценени обективно и правилно при определяне на наказанието на подсъдимия.

По тези съображения съдът намира, че наложеното му наказание, при условията на чл.58а ал.1 НК, осем месеца лишаване от свобода е справедливо и съответно на степента на обществената опасност на деянието и на личността на извършителя.

Искането на подс.Я. за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК е неоснователно, тъй като районният съд правилно е приел, че с налагането на условно наказание не би се постигнала нито специалната, нито генералната превенция на наказанието. Преди да извърши инкриминираното деяние подсъдимият е осъждан три пъти на наказания различни от лишаване от свобода- обществено порицание и пробация, които очевидно не са му въздействали нито превъзпитателно, нито възпиращо. За упоритостта на престъпната му воля правилно е изходено от обстоятелството, че същия е извършил инкриминираното деяние един ден след влизането в сила на предходната присъда по нохд № 84/16г.на РС-Дряново. Единствените смегчаващи вината обстоятелства са младата възраст на подсъдимия и ниската стойност на отнетото, но първото е взето предвид от законодателя и е предвидена разпоредбата на чл.63 от НК за редуциране размера на наказанието. Ниската стойност на отнетото също не следва да се абсолютизира, тъй като подсъдимият е отнел цялата сума пари намиращи се в касата на магазина, поради което наличието само на 190лв. е напълно случайно. Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието е определен правилно, съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

При извършената служебна проверка съдът установи, че подсъдимият след извършването на инкриминираното деяние има наложени наказания по още шест присъда, поради което районният съд следва да образува производство за определяне на общо наказание при условията на чл.25 ал.1 , вр.с чл.23 ал.1 от НК.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена , тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 338 НПК , Окръжен съд - Ямбол,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 48/28.03.2017г.постановена по нохд № 214/2017г.по описа на Районен съд- Ямбол.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.