Р Е Ш Е Н И Е

 

66                                                              01.06.2017 г.                                  гр.Ямбол

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Ямболският окръжен съд                                                                  І-ви        наказателен състав

На  17 май                                                                                                                     2017 година

В публично заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

                               ЧЛЕНОВЕ:        П.Жекова

                                                          Ив.Иванов

Секретар Ив.Златева

Прокурор Е.Гоцев

Като разгледа докладваното  от съд.Фарфарова

ВНОХД №136 по описа на  ЯОС за 2017 година

За да се произнесе взе предвид следното:

 

   С Присъда  №44/20.03.2017 г. постановена по НОХД №1152/2016 г. ЯРС е признал подсъдимите  Р.П.Й. и Н.Й.Й. за виновни в това, че  на ******г. в 10.20 часа в гр.Ямбол на ул."Ж.А." до кафе - аператив "Л.", действайки в съучастие, като съизвършители са намерили чужди движими вещи на обща стойност 1008,87 лв. и в продължение на една седмица не са съобщили за тях  на собственика им Г.В.Т. *** или на властта, поради което и на осн. чл.207 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 и чл.54 от НК им е наложил наказание глоба  в размер на 100 лв. за всеки един от тях.

Със същата присъда съда  е признал подсъдимите Р.Й. и Н.Й. за невиновни в това по същото време и на същото място да са намерили движими вещи на стойност 213 лв., които  в продължение на една седмица да не са върнали на собственика им Т.  или на властта.

Със същата присъда  съда е осъдил  подсъдимите Р.Й. и Н.Й. да заплатят на гражданския ищец Г.Т. солидарно сума в размер на  28,87 лв. обезщетение за причинени имуществени  вреди от престъплението, ведно със законната лихва считано от ******г. до окончателното им изплащане, като иска над посочения размер до размера на  240 лв. като неоснователен и недоказан е отхвърлил.

Недоволни от така постановената присъда са останали  подсъдимите Р.Й. и Н.Й. и са я обжалвали  като незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, постановена при нарушение на материалния и процесуален закон, както в наказателната, така и в гражданско осъдителните и части. Жалбата е бланкетна, кто в нея не са изложени  конкретни съображения.

В съдебно заседание  въззивниците Р.Й. и  Н.Й. редовно призовани не се явяват.

           Гражданския ищец  Г.Т. участва в производството лично изразява недоволство от  уважената част на гражданския иск.

 

Участващия по делото прокурор излага съображения за  неоснователност на жалбата, обоснованост и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като иска  потвърждаването му.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие  с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбите  са процесуално допустими като подаден в срок  и от страни имащи право а и интерес от това. Разгледани по същество се явяват  неоснователни  по следните съображения и доводи:

Въззивния съд счита,че ЯРС е постановил присъдата си  след попълване на делото с необходимите доказателства, като е обсъдил същите поотделно  и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието. На базата на анализ на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна от  въззивниците подсъдими Р.Й. и Н.Й.  на престъпния състав на  чл.207 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от  НК, като определените им  при условията на чл.54 от НК  наказания  се явяват  и  справедливи.

Както правилно е приел за установено  решаващия съд на ******г. въззиваемия Г.Т. се намирал  в близост до Кооперативен пазар Ямбол. Около 10.00 часа  при отключване на автомобила си, находящ се на ул."Ж.А." въззивника Т. оставил  мъжката си чантичка върху тавана на същия, след което се качил в автомобила си и потеглил, забравяйки чантичката върху покрива му. В резултат на това чантичката паднала на улицата в близост до  кафе - аперитив "Л.". Около двадесет минути по късно по ул."Ж.А." преминал с управлявания от него автомобил  "Ф.В." с ДК№ *****въззивника Й., като в аlтомобила на предна дясна седалка се намирала и въззиваемата Й.. Въззивниците забелязали падналата на улицата чантичка, собственост на въззиваемия Т., при което въззивника Й. спрял автомобила, а въззивника Й. отваряйки вратата взела  чантичката. Въззивниците разгледали съдържанието на чантичката при което установили, че в същата има два мобилни телефона - "Нuаwеi Аsсеnd Y 220" и "Sаmsung Galaxy JL" с намиращи се в тях  сим карти на "Теленор" и "Виваком", половин опаковка "Аналгин", половин опаковка "Диклак"и портфейл със сумата от 300 лв., при което извадили сим картите от мобилните телефони и ги изхвърлили, а  останалите вещи задържали. Констатирайки загубата на вещите си въззиваемия Т. позвънил на намиращите се в чантичката му мобилни телефони, но същите били изключени. Въззиваемия Т. се върнал до кафе - аперитив "Л." и при преглед на запис от камерите на заведението констатирал, че вещите му са взети от хора  намиращи се в тъмно червен фолксваген, за което сигнализирал органите на полицията. След установяването им от органите на полицията въззивниците  предали с протокол за доброволно предаване  сума в размер на 300 лв. и  двата мобилни апарата, които били върнати на въззиваемия Т.. Съобразно заключението на назначената  и изслушана по делото  стоковооценителна експертиза  общата стойност на предмета на престъплението е в размер на  1008.87 лв.

Настоящия състав на въззивния съд намира, както и решаващия такъв, че така изложените фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от  събраните доказателства гласни и писмени    показанията на разпитаните  свидетели  М.и Б., частично от показанията на разпитания свид.Т., обясненията на въззивниците  Й. и Й. , заключенията на изслушаните по делото  видеотехническа и стоково оценъчна експертизи, а и събраните по делото писмени доказателства - разписки, препис извлечение от акт за смърт №4/28.04.2016 г., удостоверение за раждане, справка изх.№*******г. на банка ДСК, справки на Теленор и  Виваком, справка на  Мобилтел. На лице е пълно съответствие в показанията на свидетелите и обясненията на въззивниците по отношение на факта на оставяне, респективно намиране от въззивниците на  чантичка, собственост на въззиваемия Т. от въззивниците Й. и Й., както и по отношение на  вещите намиращи се в същата с изключение на размера на  намерената сума пари в същата. Показанията на свидетелите и въззивниците в тази насока са съответни и на установеното от  заключението на видеотехническата експертиза. Що се касае до размера на паричната сума намираща се в чантичката, собственост на въззиваемия Т., респективно намерената по размер парична сума  в същата от въззивниците Т. и Т., то правилно и обосновано съда е  кредитирал обясненията на въззивниците, които в пълнота съответстват на установеното от  справката направена в банка ДСК по отношение на сумите  теглени от въззиваемия от същата по посоченото от него време, респективно  намираща се и в  личната му чантичка, намерена от въззивниците. Безспорно установено от протокол за доброволно предаване от *****г. е и времето на предаване на вещите  от въззивника Й. на органите на МВР, след установяване на деянието, респективно извън срока  визиран в чл.207 ал.1 от НК. Общата стойност на предмета на престъплението е безспорно установена от заключението на назначената и изслушана в хода на съдебното производство стоково оценъчна експертиза.

Правилно, законосъобразно и обосновано  анализирайки  така установените  фактически обстоятелства  решаващият съд е приел за установено авторството на деянието и е  квалифицирал  осъщественото от въззивниците Й. и Й. деяние като такова съставомерно по чл.207 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК. Безспорно въззивниците Й. и Й. на визираната дата - ******г. са намерили вещи лична собственост на  въззиваемия Т., на установеното  място и време, като не са съобщили за това на  собственика или властта. Това е така тъй като видно от приложения по делото протокол за доброволно предаване въззивника Й. е предал на органите на МВР  намерените  вещи на *****г., като това е станало след установяване на осъществяването на деянието. Липсват данни по делото, а и въззивниците не сочат на съобщаване за намирането на вещите на собственика или властта. Правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд е приел за неоснователно твърдението на въззивниците, че несъобщаването, респективно непредаването на вещите на собственика им или  властта се дължи на обективни причини - настъпилата смърт на майката на въззивника Й.. В тази насока правилно  решаващия съд е установил обстоятелството на настъпила смърт на  майката на въззивника Й. две седмици след  намирането на процесните вещи и една седмица след изтичане на срока за съобщаването на този факт, а намерението им  за непредаване на вещите на собственика с обстоятелството на изхвърляне на сим картите от намерените  мобилни телефони, даващи възможност за свързването им със собственика на вещите, респективно съобщаване за намирането им и връщането на същите. Правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд е установил и вида и стойността на вещите намерени от въззивниците, за които същите не са съобщили на собственика или властта в установения законов срок. Безспорно  деянието въззивниците Й. и Й. са осъществили при пряк умисъл и при общност на умисъла, при съизвършителство, предвид  осъществяването на действия от всеки един от тях по осъществяване на изпълнителното деяние.

При определяне на вида и размера  на наказанията  на въззивниците Й. и Й. съда е взел предвид  степента на обществена опасност на осъщественото  и тази на личността  на всеки един от тях, при което правилно  е преценил, че същото следва да се определи при условията на чл.54 от НК, на минимума предвиден в текста. За да наложи на въззивниците Й. и Й.  наказание глоба в размер на по 100 лв. за всеки един от тях решаващия съд правилно е взел предвид тежестта на осъщественото от същите деяние предвид стойността на предмета на престъплението, а и личността на  всеки един от тях която е невисока такава предвид  обстоятелството, че не са осъждани, като не са налице данни по делото за тяхно неправомерно поведение до настоящия момент, а и са оказали съдействие на органите на ДП и в хода на съдебното следствие. Определените по  вид и размер  наказания ще осъществят в пълнота  целите визирани в чл.36 от НК, а именно възпираща и възпитателна по отношение на въззивниците Й. и Й., а  и обществото.

 

Правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд е  уважил като основателен и доказан иска на гражданския ищец  Т.  до размера на 28,87 лв. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че от намерените вещи на въззиваемия не са били върнати  мъжка чантичка, портфейл, сим карти - 2 броя и опаковки диклак и аналгин, чиято обща стойност е установена като такава от 28,87 лв. Същите както правилно е приел и първоинстанционния съд се явяват имуществена вреда  за въззиваемия и подлежат на  овъзмездяване солидарно от въззивниците, ведно със законната лихва  от  датата на увреждането - ******г.

В наказателно и гражданско оправдателната си част присъдата не е обжалвана и не е предмет на въззивната проверка.

 При цялостната служебна  проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира   пропуски и грешки водещи до изменение или отмяна  на съдебния акт.

По изложените съображения и в съответствие с  чл.338 от НПК ЯОС

 

                                                       Р      Е      Ш      И      :

 

 ПОТВЪРЖДАВА  ПРИСЪДА №44/20.03.2017 г. постановена по НОХД №1152/2016 г. по описа на ЯРС.

 Решението не  подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.