Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав

На 17 май 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.П.

ЧЛЕНОВЕ: Д.Фарфарова

Ив.И.

Секретар М.К.

Прокурор: Е.Г.

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВНОХД №119 по описа за 2017 година

За да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда №41/09.03.2017 г. постановена по НОХД №1296/2015 г. ЯРС е признал подсъдимия Ж.П.Д. за невиновен в това на ******г. около 17.00 часа, в центъра на с.Х.Д.., обл.Ямбол, чрез нанасяне на удар с плоската част на лопата в главата, в областта на лявата половина на лицето на Н.И.Ч. от с.Х.Д..о, обл.Ямбол да му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.304 от НПК и чл.12 ал.1 от НК го е оправдал по така предявеното му обвинение по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК.

Със същата присъда съда е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Н.И.Ч. срещу Ж.П.Д. граждански искове - в размер на 20 000 лв. за причинени неимуществени и в размер на 1500 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва за всяка една от исковите претенции считано от ******г. до окончателното изплащане на сумите.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от ЯРП с искане за отмяната и като неправилна и необоснована, постановена в несъответствие със събраните по делото доказателства. Излагат се съображения, че не е налице неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, като се сочи, че подсъдимия сам се е намесил в конфликт между пострадалия и негови близки родственици от една страна и от друга свид.А.К., имал е възможност и е могъл да избегне евентуално нападение срещу него, но е предприел действия по нанасяне на удар върху главата на пострадалия, като тези му действия не са били защита от противоправно и непосредствено нападение срещу него, а представляват действия по саморазправа във връзка с възникналия конфликт. Излагат се алтернативно съображения, че при приемане, че пострадалия с поведението си е осъществил спрямо подсъдимия непосредствено и противоправно нападение, то не е налице другия съществен елемент на института на неизбежната отбрана - защита в рамките на необходимите предели, като се твърди, че защитата на подсъдимия явно не съответства на характера и опасността на нападението, поради което е налице и превишаване на пределите на неизбежната отбрана по смисъла на ал.2 на чл.12 от НК. Прави се искане за признаване на подсъдимия - въззиваем в производството за виновен по предявеното му обвинение по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа изцяло депозирания протест по съображенията изложени в същия. Прави се искане за отмяна на постановената присъда, постановяване на такава по същество от въззивния съд с която да бъде признат подсъдимия за виновен по внесеното обвинение по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК и му бъде наложено наказание съответстващо на осъщественото престъпление.

Въззаваемия Н.Ч. не излага становище по протеста.

Въззиваемия Ж.Д. участва в производството лично и чрез редовно упълномощен защитник.Чрез защитата си излага съображения за неоснователност на протеста на ЯРП, като иска оставянето му без уважение, а протестираната присъда в сила, като законосъобразна и обоснована.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Протеста като подаден в срок от страна имаща право, а и интерес от това е процесуално допустим. Разгледан по същество се явява неоснователен по следните съображения и доводи:

Въззивният съд счита,че ЯРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите доказателства, като е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност, изяснил е фактическата обстановка по делото, с която настоящия състав на въззивния съд се съгласява изцяло.

От направения анализ на доказателствата по делото от решаващия съд правилно е прието, че на ******г. около 17.00 часа въззиваемия Ж.Д. се намирал в Евангелска църква, намираща се в центъра на с.Х.Д.., обл.Ямбол, където се провеждала служба, както и, че при излизането му от същата, в момент в който се е намирал пред нея видял племенника си - свид.А.К.от гр.Б., който му бил на гости да бяга в посока на дома му намиращ се в същото село на ул."Х.А." №**, когото гонели група роми с лопати, мотики и криваци - свид.Н.Ч. и негови роднини - майка му свид.И.Ч., баба му свид.А.Ч., вуйчо му свид.Й.Ч. и сестра му свид.М.Ч.и чул виковете на свид.К.за помощ. При това въззиваемия Д. ги спрял и попитал защо гонят племенника му - свид.А.К.. Свид.И.Ч. казала на въззавеемия Д., че свид.А.К.е изнасилил дъщеря и - свид.М.Ч.. Въззиваемия Д. им казал да се успокоят и им предложил да извикат полиция за да се изясни какво е станало. При това свид.А.Ч. посегнала към въззиваемия Д. с носената от нея мотика, но въззиваемия се отдръпнал назад и не успяла да го удари. Към въззиваемия Д. посегнал с пръчка/кривак/ и свид.Й.Ч., но тъй като въззиваемия Д. отново се отдръпнал назад също не успял да го удари. Същевременно въззиваемия свид.Н.Ч. посегнал с държаната от него лопата към свид.А.К., но закачил само една от ръцете му, тъй като свид. К.се отдръпнал назад. Въззиваемия Н.Ч. с намиращата се в него лопата посегнал да удари и въззиваемия Д., но не успял тъй като въззиваемия избегнал удара. Виждайки, че е нападнат от фамилията Ч.въззиваемия Д. издърпал от ръцете на свид.И.Ч. лопатата, която същата държала и за да защити себе си и племенника си, с плоската и част нанесъл удар на въззиваемия Н.Ч. в главата, в областта на лявата половина на лицето. От нанесения му удар въззиваемия Н.Ч. паднал на земята, а въззиваемия Д. и племенника му - свид.К.избягали и се скрили в дома на въззиваемия Д. намиращ се на ул."Х.А." №**.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза в резултат на нанесения му удар с лопата на ******г. въззиваемия Н.Ч. е получил контузия в областта на главата с наличието на травматичен оток на меките черепни обвивки в лява слепоочно теменна област с диаметър около 2 см; две ивечести с мораво синкав цвят кръвонасядания с дължина 2,5 см. и широчина 0,5 см. по кожната повърхност на горната устна в нейната лява половина; косо, във външния и край отчупване от коронката на първи горен в ляво резец/21-ви зъб/ на площ от около 1/3 от зъба с мораво синкаво кръвонасядане на венечните ръбове; отчупване на коронката на втори горен в ляво зъб/22-ри зъб/ на нивото на венеца с мораво синкаво кръвонасядане на венечния ръб. Описаните травматични увреждания се дължат на действието/удар/ на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по време и начин, съобщени от пострадалия, а именно чрез удар с плоската част на лопата в лявата половина на лицето и главата, като уврежданията е възможно да са получени от един единствен удар с лопатата. Счупването на 22-ри зъб/втори горен в ляво зъб/ на нивото на венеца е довело до функционално значими затруднения в дъвченето и по-точно във фазата на отхапването, както и при изговарянето на т.нар. "шипящи" звуци и по този начин е осъществило смисъла на медико биологичния характеризиращ признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Отчупването на около 1/3 от коронката на първи горен в ляво зъб /21-ви зъб/ заедно с останалите увреждания е причинило на пострадалия Н.Ч. временно разстройство на здравето неопасно за живота му - такова извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК..

Видно от заключението на изготвената по делото комплексна съдебно - психиатрична и психологична експерктиза въззиваемия Д. не боледува от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет, с нормален интелект, без когнитивни дефицити във възприятията, вниманието, паметта и мисленето, знанията и уменията му са развити на база личен социален опит и образование, избухва в гняв само ако е силно раздразнен, може да се овладее при слаби дразнители, но не когато се чувства застрашен. Характерно за въззивника Д. е повишена емоционалност, чувствителност, тревожност и други реакции в областта на чувствата, отзивчив е и впечатлителен, рядко влиза в конфликти, има обострено чувство за дълг, изпълнителен е. Към момента на извършване на деянието е бил в състояние на повишено психично напрежение и тревожност, касаещо живота и здравето му, при снизен самоконтрол и при леко стеснено съзнание. Предприел е действия, противодействащи на застрашаването на живота и здравето му. Психологическите преживявания и механизми на поведение по време на деянието експертите са определили като състояние на повишено вътрешно напрежение, породено от посегателството над близък роднина, както и от застрашаването на собствения му живот и здраве.

Като механизъм на получаване на уврежданията в заключението си експертизата сочи действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, по механизъм възможност на нанасяне на един удар с лопата в лявата половина на лицето и главата.

Приетите за установени от решаващия, а и от въззивния съд фактически обстоятелства се установяват от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства-гласни и писмени, а и от заключенията на назначените по делото съдебно медицинска експертиза и комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертизи.

За да приеме за установени визираните фактически обстоятелства, възприети в пълнота и от въззивния съд, решаващия съд е извършил пълен и подробен анализ на всички гласни доказателства по делото при изпълнение на задълженията си по чл.305 ал.3 от НПК, съответствието им с писмените такива по делото, а и заключенията на назначените СМЕ и СППЕ, които са обективни, компетентни и безпристрастни. Анализирайки подробно показанията на свид.Н.Ч. - въззиваем в настоящето производство и тези на свид.Й.Ч., И.Ч., А.Ч., М.Ч., Н.Ч. и Г.С.дадени в хода на съдебното следствие и приобщени такива по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 и 2 от НПК, предвид наличието на противоречия в част от тях, а и предвид заявеното от свидетели, че не си спомнят всичко, в частта им в която се сочи, че въззиваемия Н.Ч. е бил нападнат и ударен с лопата без причина от въззиваемия Д. на автобусната спирка на селото, съобразно показанията на свид.Н.Ч., М.Ч., Ив.Ч., Ат.Ч., Й.Ч., тези на свид.Н.Ч. и М.Ч. в частта им в която сочат, че въззиваемия Д. е карал племенника си да изнасили св.М.Ч., както и, че свид.А.К.е удрял св.М.Ч. с колан и тя е паднала на земята, тези на свид.Н.Ив.Ч., че въззиваемия Ч. е паднал в безсъзнателно състояние след удара, че всички горепосочени свидетели/без св.Н.Ил.Ч. и св.Г.С./ при срещата си с другите роми и въззиваемия Д. след станалота на спирката на селото не носили нищо в ръцете си и така гонили въззиваемия Д. и племенника му свид.К.до евангелската църква в селото, като при срещата си с сях не ги нападнали, че свид.С.е видял на спирката въззиваемия Ч. паднал, още едно момче до него и въззиваемия Д. да държи лопатата правилно, законосъобразно и обосновано не са кредитирани от решаващия съд. За да не кредитира показанията на тези свидетели във визираните им части съда е извършил анализ на същите съобразно задължението си по чл.305 ал.3 от НПК вътрешно и съотносимо с останалите гласни доказателства по делото - показанията на свид.Н.С., С.Г., Н. К.и К.К., като правилно, законосъобразно и обосновано решаващия съд е кредитирал показанията на тези посочени свидетели. В показанията си дадени в хода на съдебното следствие свид.С.- приятелка на свид.М.Ч., снаха във фамилия Ч.и племенница на въззиваемия подсъдим Д., в добри отношения и с двамата въззиваеми е посочила по категоричен начин, че на автобусната спирка в селото свид.К.се е държал грубо със свид.М.Ч., която си тръгнала разстроена но не е имало нанасяне на удари с колан от страна на свид.К.на свид.М.Ч., както и, че на мястото не е присъствал въззиваемия Д., респективно и конфликт между свидетелите от фамилия Ч.и него.. В показанията си свид. Г.и Н.К.сочат, че са видели свидетелите от фамилията Ч.с лопати, пръчки и мотики, като същите са нападнали първоначално свид.К., а след това и въззиваемия Д., който не носел нищо в ръцете си, както и да се опитва да се предпази от нападението на членове на фамилията Ч.. В съответствие с показанията на тези двама свидетели са и показанията на свид.К.К., който също възприел обстоятелството, че въззиваемия Д. не е носел в ръцете си нищо, а в другата група е имало човек с лопата. Касае се за показания на свидетели относно съставомерните факти, които свидетели са такива незаинтересовани от изхода на делото, при липса на установени влошени отношения както с въззиваемия подсъдим Д., така и с въззимаемия пострадал Н.Ч.. Правилно, обосновано и законосъобразно отчитайки близките родствени връзки на въззиваемия пострадал Н.Ч. със свид. Н.Ч., Й.Ч., И.Ч., А.Ч. и М.Ч.и близките приятелски такива на свид.Г.С.със свид.Н.Ч. - дядо на пострадалия, във визираните им части, при несъответствие с тези на незаинтересовани свидетели по делото не са кредитирани от съда. Настоящия състав на въззивния съд намира за правилен и обоснован и извода на решаващия съд за некредитиране на обясненията на въззиваемия Д. в частта им относно обстоятелството на нанасяне на удар, респективно насоченост на такъв на пострадалия Н.Ч. и тези на въззиваемия Н.Ч. в частта им относно мястото и начина на причиняване на телесните му увреждания, изпадането му в безсъзнание, а и липсата на нападение по отношение на въззиваемия Д.. В тези им части обясненията на въззиваемия Д. и показанията на въззиваемия Н.Ч. се опровергават от показанията на визираните по-горе свидетели, които са кредитирани от съда по посочените съображения, а и предвид несъответствието им с установеното от назначената по делото СМЕ даваща заключение относно характера на причинените телесни увреждания на въззиваемия Н.Ч. и механизма на причиняването им.

Възражението в протеста на ЯРП касателно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт предвид по същество несъответствие на приетите за установени фактически обстоятелства с доказателствата по делото е неоснователно. Липсва основание да се счете, че е налице превратно тълкуване на доказателствата по делото по изложените съображения.

Извода на решаващия съд, че от установените фактически обстоятелства при задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, проверени в хода на съдебното следствие въззиваемия Д. не е осъществил престъпния състав на чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК и на осн. чл.304 НПК и чл.12 ал.1 НК го е оправдал по това му предявено обвинение се споделя в пълнота и от настоящия състав на въззивния съд.

Безспорно установено от доказателствата по делото е обстотелството, че травматичните увреждания на въззиваемия Н.Ч. изразяващи се в контузия в областта на главата с наличието на травматичен оток на меките черепни обвивки в лява слепоочно теменна област с диаметър около 2 см; две ивечести с мораво синкав цвят кръвонасядания с дължина 2,5 см. и широчина 0,5 см. по кожната повърхност на горната устна в нейната лява половина; косо, във външния и край отчупване от коронката на първи горен в ляво резец/21-ви зъб/ на площ от около 1/3 от зъба с мораво синкаво кръвонасядане на венечните ръбове; отчупване на коронката на втори горен в ляво зъб/22-ри зъб/ на нивото на венеца с мораво синкаво кръвонасядане на венечния ръб са причинени от въззиваемия Д., чрез нанасяне на еднократен удар с плоската част на лопата в лявата половина на лицето и главата. Безспорно установено е и обстоятелството, че счупването на 22-ри зъб /втори горен в ляво зъб/ на нивото на венеца е довело до функционално значими затруднения в дъвченето и по-точно във фазата на отхапването, както и при изговарянето на така наречените "шипящи" звуци и по този начин е осъществило смисъла на медико биологичния характеризиращ признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, представляващо средна по смисъла на чл.129 от НК телесна повреда.

Безспорно установено от доказателствата по делото е и обстоятелството, че удара с лопата, който е нанесъл на въззиваемия Н.Ч. и в резултат на който са причинени визираните травматични увреждания на същия, въззиваемия Д. е нанесъл при непосредствено и противоправно нападение осъществявано спрямо него от различни лица, включително и въззиваемия Н.Ч.. Установените фактически обстоятелства сочат на опит на въззиваемия Д. да изясни обстоятелствата поради които въззиваемия Н.Ч. и негови роднини гонят св.К.- племенник на въззиваемия Д.. При това по отношение на въззиваемия Д. и свид.К.са осъществени действия от въззиваемия Н.Ч. и негови роднини / свид. А.Ч., Й.Ч., въззив. Н.Ч. / изразяващи се в опит за нанасяне на удари с носените и държани от същите предмети - лопати, мотики и пръчки /криваци/, при което е била наранена и ръката на свид.К.в резултат на удар с лопата от въззиваемия Н.Ч.. Същевременно въззиваемия Н.Ч. направил опит да нанесе удар с лопатата и на въззиваемия Д., но не успял да направи това предвид обстоятелството, че въззиваемия Д. успял да се отдръпне и избегне удара. Към този момент именно и въззиваемия Д. е издърпал от ръцете на свид.И.Ч. държаната от същата лопата и е нанесъл процесния удар на въззиваемия Н.Ч.. При нанасяне на удара безспорно въззиваемия Д. е съзнавал извършваните от него действия, но същите е осъществил при възприемане на обстоятелствата на извършвано нападение по отношение на свид.К.и него от група от лица, с предмети годни да причинят телесни увреждания на двамата, непосредствено след избягване на удар от страна на въззиваемия Н.Ч. с лопата и при възприемане на обстоятелството на нараняване на свид.К.. Именно към този момент и въззиваемия с цел да предпази свид.К.и себе си от непосредственото и противоправно нападение, с взет от един от нападателите им предмет - от ръцете на свид.И.Ч. е нанесъл удар на въззиваемия Н.Ч. причинил увреждането на свид.К.и опит да ннесе удар на въззиваемия Д.. Касае се безспорно за осъществени действия в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, при пряко и непосредствено противоправно нападение и от въззиваемия Н.Ч., което не е било прекратено.

Съда намира за неоснователни доводите на обвинението в протеста, че в случая не се касае за неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, тъй като въззиваемия Д. се е намесил сам в конфликта между членовете на фамилия Ч.и свид.А.К.и е можел да избегне насянето на удар по отношение на въззиваемия Н.Ч., както и алтернативно, че е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана по смисъла на ал.2 на чл.12 НК. От доказателствата по делото безспорно се установява обстоятелството, че към момента в който въззиваемия Д. е спрял въззиваемия Н.Ч. и свидетелите - негови роднини същите са гонели свид.К.като са носели в себе си и предмети - лопати, мотики, пръчки/криваци/. Тези действия на въззиваемия Д. са се изразявали в опит за преустановяване на конфликт и изясняване на обстоятелствата по същия, включително и с посочване от него на необходимост от информиране на органите на полицията, ако това е необходимо. Липсва основание да се счете и от доказателствата по делото не се установява агресивно поведение от въззиваемия Д. по отношение на въззиваемия Н.Ч. и неговите близки - свидетели по делото. Същия не е носел в ръцете си и каквито и да било предмети, които биха могли да послужат за нападение над когото и да било. Действията на въззиваемия Д. по нанасяне на удар на въззиваемия Н.Ч. са осъществени в ситуация на предприети и непрекратени такива от въззиваемия Н.Ч. и свидетелите А.Ч. и Й.Ч. по отношение както на свид.К., включително чрез увреждане на ръката му, а и към въззиваемия Д.. Т.е. действията по осъществяване на противоправно нападение от въззиваемия Н.Ч. са били такива непредизвикани от въззиваемия Д. по какъвто и да било начин и към момента на нанасяне на удара от въззиваемия Д.на въззиваемия Ч. не са били прекратени. При така установените фактически обстоятелства въззиваемия Д.не е бил длъжен да бяга, да се укрива, а и да се защитата само с ръце. Интензивността му на защита в ситуация в която е бил сам, невъоръжен и атакуван последователно от въззиваемия Н.Ч. и членове на семейството му определя и правото му на активна защита, каквато същия е осъществил. С нанасяне на един единствен удар на въззиваемия Н.Ч., с лопата която е взел от един от нападателите си въззиваемия Д.по никакъв начин не е превишил и пределите на неизбежната отбрана, тъй като осъществената от него защита съответства на характера и опасността на нападението.

От цялостната проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение или отмяната му поради което и на осн. чл.338 от НПК ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №41/09.03.2017 г. постановена по НОХД №1296/2015 г. по описа на ЯРС.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.