Р Е Ш Е Н И Е

№ 62 13.06.2017г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд I-ви въззивен наказателен състав

На 17 май 2017 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

И. Иванов

Секретар Ив.Златева

Прокурор Е.Гоцев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 23 по описа за 2017г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на глава ХХI от НПК. Образувано по жалби от въззивниците подсъдими И.Й.Г., депозирана чрез защитника му адв.К., П.С.С., чрез защитника му адв. Д.П. и С.Д.С., чрез защитника му адв.Ст.С. против присъда № 133/ 29.11.2016г.постановена по нохд № 902/2016г.по описа на РС- Ямбол.

С обжалваната присъда подсъдимите С.С., П.С. и И.Г. са признати за виновни в това, че на 27.04.2015 г., около 01:30 ч., в с. Генерал Инзово, обл. Ямбол, от кабелни шахти на трасе, захранващо телефонната мрежа на селото, находящи се на ул.Св.Св. Кирил и Методий- на мост върху тротоара и пред дом № 17, действайки в съучастие, като съизвършители, и след предварителен сговор по между си, чрез използване на МПС - лек автомобил „Алфа Ромео 145“ с peг. № СН 6842 СС, собственост на Н.Н.Н от гр. Сливен, и чрез използване на техническо средство - ножовка, са направили опит да отнемат чужди движими вещи - телефонни кабели на обща стойност 1055,80 лв., от владението на собственика им „БТК“ ЕАД гр. София, без знанието и съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, останало е недовършено по независещи от волята на подсъдимите причини, и подсъдимите С. и С. са действали в условията на опасен рецидив, поради което и

на основание чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б” вр. чл.18, ал.1, вр.с чл.58а ал.4,вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК С. и С. са осъдени на по 1 година и 10 месеца лишаване от свобода и

на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1, вр. чл.58а ал.4,вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК Г. е осъден на 8 месеца лишаване от свобода.

По отношение на тримата подсъдими е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наложените им наказания, както и да мястото на изтърпяване- в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Подсъдимите са осъдени да заплатят и направените по делото разноски.

В жалбата на И.Г. се навеждат бланкетни доводи за "незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон". Единствено обаче довода за явна несправедливост на наложеното наказание е доразвит и са изложени съображения в тази насока. Сочи се, че съдът не е отчел в достатъчна степен наличните смегчаващи вината обстоятелства, тъй като в противен случай би стигнал до извода, че са налице материално правните предпоставки на чл.55 ал.1 т.1 от НК, за определяне на наказание под предвидения законов минимум. На това основание се прави искане за изменение на обжалвана присъда и за намаляване размера на наложеното наказание.

В жалбата на П. С. се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание , като също се прави искане за неговото определяне при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. В този смисъл е искането за изменение на присъдата, като се намали размера на наказанието.

В жалбата на С.С. също се прави искане за намаляване размера на наложеното му наказание.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на жалбите, поради което иска да се потвърди присъдата на районния съд.

Въззивниците- подсъдими С., С. и Г. участват лично и със защитниците си както следва: адв. С.С., адв.Д.П. и адв.И.К.. Чрез същите поддържат изцяло жалбите си за намаляване размера на наложените им наказания, тъй като същите са явно несправедливи.

Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбите, пледоариите на защитниците на въззивниците- подсъдими и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на присъдата и приема следното:

Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лица имащи право и интерес да обжалват. Разгледани по същество същите се явяват неоснователни по следните съображения:

По искане на подсъдимитe решаващият съд е разгледал делото по реда на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371 ал.4, вр.с чл.371 т.2 НПК като е приел, че самопризнанията на тримата подсъдими се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Този извод на съда е правилен и обоснован и се споделя от въззивната инстанция, като на това основание приетата фактическа обстановка се споделя от въззивната инстанция.

Подсъдимият С.С. е роден на ***г***, с основно образование, не работи и живее в с. Войника. Осъждан е два пъти за престъпления от общ характер както следва:

1. С присъда по нохд № 448/2009 г. на PC- Ямбол, в сила от 04.07.2009 г., е осъден на 3 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК, за деяние извършено на 15.09.2008 г. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на това наказание е било отложено за изпитателен срок от 3 години.

2. С присъда по нохд № 1802/2011 г. на ЯPC, в сила от 15.02.2012 г., е осъден на 4 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение и условното наказание по предходната присъда. От справка изх.№1983/2016г. от 26.08.2016г. е видно, че подсъдимият е изтърпял наказанието по първата присъда на 14.06.2012г., а по втората на 14.10.2012г.

Подсъдимият П.С. е роден на ***г***, с начално образование, не работи и живее в гр.Стралджа. Осъждан е пет пъти за умишлени престъпления от общ характер както следва:

1. С присъдата по нохд № 173/2011 г. на PC- Ямбол, в сила от 08.03.2011г., е осъден 4 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Деянието е извършено на 13.10.2011 г.

2. С определение по нохд № 785/2014 г. на ЯPC, в сила от 13.08.2012 г. е осъден на 9 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 и чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК. Деянието е извършено след влизане в сила на горната присъда - на 17/18.11.2012 г.

След извършване на инкриминираното деяние по отношение на С. са влезли в сила присъди по нохд № 729/2014г. на РС- Сливен и по нохд № 1329/2015г. на РС- Ямбол, но тези присъди нямат отношение към правната квалификация на престъплението.

Подсъдимият И.Г. е роден на ***г.в гр.Ямбол, с основно образование, не работи и живее в с. Войника. Осъждан е шест пъти за престъпления от общ характер против собствеността както следва - по нохд № 363/2008г., № 291/2005г., 335/2006г.,№ 690/2007г. , № 117/2006г. и № 904/2006г. Тъй като последното изтърпяно наказание е на 20.02.2008г. присъдите му правилно са отчетени като отегчаващо вината обстоятелство, поради тяхната несъставомерност по чл.28 или по чл.29 от НК.

Тримата подсъдими взели решение да извършат кражба на телефонен кабел от кабелно трасе в района на с. Генерал Инзово, обл. Ямбол, който впоследствие да продадат и по този начин да си набавят парични средства. За целта взели ножовка, и около 01:30 часа на 27.04.2015 г., с лек автомобил „Алфа Ромео“, с peг. № СН 6842 СС, собственост на Н.Н., управляван от подсъдимия С., отишли в селото. Паркирали автомобила в близост до парка, след което пеш отишли до кабелна шахта, разположена на тротоара върху мост на ул.Св.Св.Кирил и Методий. С ръце извадили металния капак, с който била затворена шахтата, и като се редували, тримата с помощта на ножовката срязали телефонен кабел ТПП 50x2x0,5 и телефонен кабел ТПЖП 100x2x0,5, собственост на БТК „ЕАД” – гр. София. След това отишли до друга кабелна шахта, намираща се пред дом № 17 на същата улица. С ръце извадили капака, с който била затворена шахтата, и отново като се редували, срязали с ножовката същите два телефонни кабела, които преди това срязали в шахтата на моста. След това се върнали до първата кабелна шахта, където подсъдимият Г. извадил от шахтата края на единия от отрязаните кабели и започнал да го издърпва извън шахтата. Така тримата подсъдими издърпали 60 м. телефонен кабел - ТПП 50x2x0,5, по 4,74 лв. за метър, който бил на обща стойност 284,40 лева, навили го на руло и го оставили в близост до шахтата до двора на училището. След това по същия начин извадили 70 м. телефонен кабел ТПЖП 100x2x0,5, по 11,02 лв. за метър, който бил на обща стойност 771,40 лв., и го оставили в близост до шахтата на улица до парка. В този момент подсъдимите видели, че към тях приближава автомобил, който с включени фарове се насочил към мястото, където се намирали, и се изплашили да не бъдат заловени или разпознати. Качили се автомобила, с който пристигнали, след което излезли и спрели извън селото. по- късно се върнали в близост до мястото на престъплението, но тъй като процесния автомобил все още е бил в близост те се отказали да натоварят откраднатото за да не бъдат видени.

През деня жители на селото намерили срязания от подсъдимите телефонен кабел и го предали на служители в кметството. За случилото се бил уведомен свидетелят В - представител на „БТК“ ЕАД гр. София, на когото предали отрязаните кабели.

От назначената по делото стоково- оценителна експертиза е видно, че стойността на предмета на престъплението е 1055,80лв.

Районният съд за да постанови присъдата си е приел за установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е кредитирал направеното от подсъдимите самопризнание, което напълно се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията им, от показанията на свидетелите Х и В, от обективните находки, отразени в протокола за оглед от 29.04.2015г. и приложения към него фотоалбум, от данните, съдържащи се в протоколите за проведени следствени експерименти от 30.04.2015г. и приложените тях фотоалбуми, от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимите С. и С. са осъществили състава на престъпление по по чл.196 ал.1 т.2 , вр.с чл.195 ал.1 т.4 и 5, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.29 ал. 1 буква „б” , вр.с чл.18 ал.1 от НК, а подсъдимия Г. е осъществил състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и 5, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 27.04.2015 г., около 01:30 ч., в с. Генерал Инзово, обл. Ямбол, от кабелни шахти на трасе, захранващо телефонната мрежа на селото, находящи се на ул.Св.Св. Кирил и Методий - на мост върху тротоара и пред дом № 17, действайки в съучастие, като съизвършители, и след предварителен сговор по между си, чрез използване на МПС - лек автомобил „Алфа Ромео 145“ с peг. № СН 6842 СС, собственост на Н.Н.Н от гр. Сливен, и чрез използване на техническо средство - ножовка, са направили опит да отнемат чужди движими вещи - телефонни кабели на обща стойност 1055,80 лв., от владението на собственика им „БТК“ ЕАД гр. София, без знанието и съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, останало е недовършено по независещи от волята на подсъдимите причини, и подсъдимите С.С. и П.С. са действали в условията на опасен рецидив.

Районният съд е направил пълен правен анализ на извършеното от подсъдимите деяние, който се споделя от въззивната инстанция.

Изложени са съображения относно обективната страна на престъплението, както и относно квалифициращите състави- предварителен сговор, използване на техническо средство и МПС, които се споделят от въззивната инстанция. Поради липса на оспорване в тази насока е ненужно да се преповтарят доводите на първоинстанционния съд.

Съдът споделя доводите на първата инстанция, че инкриминираното деяние следва да бъде квалифицирано като опит за извършване на кражба, тъй като е налице започнато деяние, с отрязването и изваждането на кабела от шахтите, като същото е останало недовършено по независещи от волята на подсъдимите причини – поради осветяването им от фаровете на приближаващ лек автомобил, същите се изплашили да не бъдат разкрити и не успели да установи своя фактическа власт. Правилно е прието, че в случая не би могло да се приложи разпоредбата на чл.18, ал.3, б. „а” от НК , тъй като подсъдимите са се отказали да довършат деянието не по собствена воля и подбуди, а поради страх от разкриване и наказателно преследване.

По отношение на подсъдимите С. и С. са налице безспорни доказателства, че са действали в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 буква „б” от НК, тъй като същите са извършили деянието, предмет на настоящото дело, след като са били осъждани по два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, в т.ч. ефективно. Горното е видно от посочените по- горе присъди, както и от подробните аргументи на районния съд, които се споделят напълно от въззивната инстанция.

Относно вида и размера на наложените наказания:

При определяне вида и размера на наказанията на въззивниците- подсъдими районният съд е анализирал разпоредбите на чл.58а ал.1 и ал.4 от НК като е стигнал до обоснован извод за наличие на предпоставки за определяне наказанията на подсъдимите при условията на чл.55 ал.1 т.1, вр.с чл.58а ал.4 от НК. Правилно е прието, че по отношение и на тримата подсъдими са налице многобройни смегчаващи вината- обстоятелства младата им възраст, дадените по време на ДП подробни обяснения, приносът им за разкриване на обективната истина по делото, обстоятелството, че признават и осъзнават вината си и проявяват критичност към извършеното, че са безработни и нямат източник на доходи, както и поради недовършеността на престъплението. Именно това е дало основание на районния съд да определи на подсъдимите С. и С. наказания по 1 година и 10месеца лишаване от свобода, а на подс.Г.- осем месеца лишаване от свобода.

Искането на подсъдимите за намаляване размера на наложените им наказания е неоснователно, тъй като това би довело до неоснователно и необосновано снизхождение и несъобразяване с наличните отегчаващи вината обстоятелства- завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, от сравнително високата стойност на отнетите вещи в размер на 1055.80 лева, от обстоятелството, че деянието е квалифицирано по три квалифициращи признака, както и от обстоятелствата, свързани с времето и начина на извършване на деянието – от три лица и в тъмната част на денонощието. При определяне размера на наказанието съдът следва да оценят наличните смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и да определи точното наказание, с което биха се постигнали в пълна степен целите на наказателната репресия, а именно следва да бъде определено такова наказание, което би оказало възпиращо и превъзпитателно въздействие както спрямо подсъдимите, така и спрямо останалите членове на обществото.

Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че предишните осъждания и по отношение на тримата подсъдими са пречка за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, като в тази насока проверяващата инстанция споделя всички подробни доводи изложени в мотивите на присъдата.

Относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанията и мястото на изтърпяване:

След постановяване на присъдата е последвало изменение на разпоредбата на чл. 57 от ЗИНЗС, с което следва да се съобрази въззивната инстанция. Съгласно чл.57 ал.1 т.2 б."б" от закона строг режим се определя по отношение лицата осъдени на лишаване от свобода за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.66 от НК, независимо от реабилитацията. Изхождайки от посочените условия по отношение на подсъдимите С. и С. първоначалния строг режим на изтърпяване на наказанията е определен правилно и съгласно изменението на нормата, тъй като С. е изтърпял последното си наказание лишаване от свобода на 14.10.2012г., а С. на 27.02.2015г.и тъй като инкриминираното деяние е извършено на 27.04.2015г.е безспорно, че не са изтекли 5 години. Подс.И.Г. обаче е изтърпял последното си наказание лишаване от свобода на 20.02.2008г., поради което по отношение на него не са налице условията за определяне на първоначален строг режим. Следва да се приложи разпоредба на т.3 на чл. 57 от закона и да се му се определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

При постановяването на присъдата районният съд съгласно действащата редакция на чл.57 ал.1 от ЗИНЗС е бил длъжен да определи типа на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално, но с изменението на текста ДВ бр.13/2017г., в сила от 7.02.2017г., съдът вече не следва да определя типа на затворническото заведение. На това основание въззивната инстанция съобразявайки се с изменението следва да отмени обжалваната присъда в частта, в която е определен затвор или затворническо общежитие от закрит тип за изтърпяване на наложените наказания по отношение на тримата подсъдими.

При този изход на делото правилно съдът е присъдил подсъдимите да заплатят всички направени по делото разноски.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена по отношение първоначалния режим на изтърпяване на наказанието на подс. И.Й.Г., като вместо строг на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС му се определя първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието 8 месеца лишаване от свобода, както и в частта, с която е определено подсъдимите С.С., П.С. и Г.И да изтърпят наказанията си в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като отменя присъдата в тази част. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена, като правилна, законосъобразна и обоснована.

Водим от горното и на осн.334 т.3 и чл. чл.338 НПК , Ямболския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 133/ 29.011.2016г.постановена по нохд № 902/2016г.по описа на РС- Ямбол, в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по отношение на подсъдимия И.Й.Г., като вместо строг на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС му се определя първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, както и в частта, с която е определено подсъдимите С.С., П.С. и Г.И да изтърпят наказанията си в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като отменя присъдата в тази част и

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.