О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивен граждански състав

На 20 юни 2017 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №194 по описа за 2017 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по частна жалба на Б.Я.М. *** против Определение №1517/08.03.2017г., постановено по гр.д.№27/2016г. на ЯРС, с което съдът е оставил без уважение молбата на Б.Я.М. – ищец по гр.д.№ 27/2016г. по описа на ЯРС, за предоставяне на правна помощ по делото.

В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Въззивника твърди, че изводите на първоинстанционния съд за липса на изискванията М. да ползва от правна помощ, са неправилни. Моли за отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата за предоставяне на безплатна правна помощ.

ЯОС, като с частната жалба и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Частната жалба е с пр.осн. чл.274 ал.1 т.2, във вр. с чл.95 ал.5 ГПК. Същата е подадена в срока по чл.275, ал.1, от ГПК, от лице имащо правен интерес да обжалва акта на ЯРС и е допустима. Разгледана по същество, ЧЖ се преценя като неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№27/2016г. по описа на ЯРС е във фаза след постановяване на съдебно решение и преди влизане в сила на същото. Ищеца по делото Б.Я.М. е подал до ЯРС молба за предоставяне на правна помощ за извършване на подробно изброени правни действия, в т.ч. процесуално представителство по гр.д.№27/2016г. по описа на ЯРС и бъдещо въззивно дело в пълен обем. В молбата се твърди липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Към молбата са приложени декларация за материално и гражданско състояние, според която молителят е неженен, притежава недвижимо имущество представляващо търговски обект в гр.София и няма доходи; заверено от него удостоверение от 05.06.2017г. на НАП-ТД Бургас, според което лицето Б.М. няма регистриран трудов договор към 05.06.2017г. и няма подавана декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 г.

С атакуваното определение ЯРС е отказал предоставяне на правна помощ, мотивирайки се, че не са ангажирани достатъчно доказателства, относно обстоятелствата, визирани в чл.23, ал.4 от ЗПП, за да прецени съда, че лицето действително не разполага с необходимите средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Въззивния съд намира обжалваното определение за правилно, а изложените от първостепенния съд мотиви се споделят.

Съгласно чл.94 от ГПК предоставянето на правна помощ означава осигуряване на безплатна адвокатска защита. В нормата на чл.23, ал.3 от ЗПП е посочено, че правна помощ по граждански дела се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. За да формира преценката си съдът взема предвид доходите на лицето; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

В процесния случай, при съобразяване закона и след преценка на ангажираните от Б.М. доказателства, въззивния съд намира, че молбата на последния за предоставяне на безплатна правна помощ е неоснователна. За да достигне до този правен извод решаващия съд на първо място съобрази, че от приложените удостоверение и декларация се установява единствено, че частния жалбоподател не работи по трудово правоотношение и не реализира доходи, не притежава движимо имущество. По делото обаче липсват доказателства, които да създадат у съда убеждение, че последния се намира в тежко семейно или здравословно състояние. Напротив – Б.М. е млад човек /на 43 год./, в работоспособна възраст, лекар по образование, липсват данни да е във влошено здравословно състояние /в декларацията е отразил "клинично здрав"/. Освен това същият е собственик на търговски обект в гр.София, от отдаването под наем на който също би могъл да реализира доходи. Ето защо следва обоснования извод, че М. би могъл да отдели средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което не следва да му бъде предоставена исканата правна помощ. /в т. см. Определение №550/04.11.2016г. по ч.гр.д. №447/2016г. на БАС/.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение, като законосъобразно - да бъде потвърдено.

Водим от горното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1517/08.03.2017г., постановено по гр.д.№27/2016г. на ЯРС, с което съдът е оставил без уважение молбата на Б.Я.М. – ищец по гр.д.№ 27/2016г. по описа на ЯРС, за предоставяне на правна помощ.

Определението, на осн. чл.95 ал.6 от ГПК, е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.