О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 199 06.06.2017 г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен граждански състав

На 06 юни 2017 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз.ч.гр.д. №177 по описа на ЯОС за 2017г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частна жалба на адв.А.А., пълномощник на З.И.Д..

С Определение №483/08.03.2017 г., постановено по гр.д. №2223/2016 по описа на ЯРС, съдът е оставил без уважение молбата на ответника З.И.Д. *** за изменение на постановеното по делото решение №42/26.01.2017г., в частта за разноските.

Жалбоподателят е останал недоволен от постановеното определение. Твърди, че неправилно съдът е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното решение в частта на разноските, като е съобразил само направените възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение от противната страна, но не и с фактическата и правна сложност на делото, която оправдавала претендирания от жалбоподателя пълен размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени определението на ЯРС и да постанови друго по същество, с което да уважи, подадената по реда на чл.248 от ГПК молба.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна В.Н. М., с който оспорва подадената частна жалба. Счита,че постановеното от първоинстанционният съд определение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че уговореното и заплатено от ответника възнаграждение на адвокат, както следва: разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство и в размер на 1200 лв. в исковото производство, така както е посочено и в списъка на разноските по чл.80 от ГПК, се явява несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото, който извод се споделя от настоящата инстанция.

Не се спори, че жалбоподателят- ответник в първоинстанционното производство, действително е направил сочените разноски за адвокатско възнаграждение, и че тези разноски са отразени в списъка по чл.80 от ГПК.

Правилно съдът е посочил, обаче че са били налице предпоставките за намаляването им, както следва: до размер на 220,96 лв.-на разноските в заповедното производство и до размера на 441,92 лв. - на разноските в исковото производство, след редуцирането им до минималния размер по чл. 7 ал.2 т.2 и ал.7 от Наредба №1 /09.07.2004г. за МРАВ, предвид надлежно направеното от другата страна възражение за тяхната прекомерност, както и липсата на фактическа и правна сложност на исковете, по които ответникът се е защитавал.

Казусът по гр.д. №2223/2016г. по описа за ЯРС не е специфичен, и самото дело не се характеризира с висока фактическа или правна сложност, предвид което, и на осн. чл.78 ал.5 ГПК са налице основания за определяне на адвокатски хонорар в минимален размер. Процесуалните действия извършени в заповедното производство по ч.гр.д. №1337/2016г. на ЯРС от пълномощника на жалбоподателя се състоят единствено в депозиране на възражение срещу Заповедта по чл.410 ГПК. В исковото производство са проведени само две о.с.з., съответно на 02.11.2016г. и на 16.01.2017г. Във връзка с изясняване на спора от фактическа страна са изслушани 4 свидетели и са събрани писмени доказателства, не са били назначавани и изслушване експертизи, което според настоящия състав не характеризира спора с висока фактическа сложност.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице основания за присъждане на възнаграждение в размер на 300 лв. в заповедното производство и в размер на 1200 лв. в исковото производство. Няма спор, че възнаграждението е договорено в такъв размер, както и, че осъществената защита и съдействие са били адекватни с оглед предявените искове, но за определяне размерът на възнаграждението, което другата страна следва да бъде осъдена да заплати тези обстоятелства не са водещи. В случая, насрещната страна своевременно е направила възражение за прекомерност, което се явява основателно. Предвид невисоката фактическата и правна сложност на делото и общата цена на предявените по делото искове 3027,56лв., претендираното възнаграждение следва да се намали в минимален размер. ЯРС при изчисляване на разноските се е съобразил с тези обстоятелства, както и с т.3 от ТР № 6/2013 г. по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК, и е намалил размера до минималния, съгласно чл.7 ал.2 т.2 и ал.7 от Наредба № 1/9.07.2004г.

По изложените съображения, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В писмения отговор е направено искане за присъждане на разноски във въззивното производство, които с оглед изхода на спора принципно се дължат на въззиваемата страна. В случая с писмения отговор са представени доказателства за сторени такива във въззивното производство в размер на 500лв., съгл. Договор за ПЗС от 21.05.2017г./л.10 от делото/. Ето защо в полза на В.Н. М., следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в посочения размер.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №483/08.03.2017г., постановено по гр.д. №2223/2016г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА З.И.Д. да заплати на В.Н. М. сумата 500лв.- разноски в настоящото производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.