ОПРЕДЕЛЕНИЕ

_№

гр.Ямбол........... /29.06.2017 год.

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Добрин Кючуков

Членове: Николай Иванов

Калина Пейчева

като разгледа докладваното от съдия Д.Кючуков в.ч.гр.д. № 172 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК.

С разпореждане № 434 от 21.04.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 202/2017 год. Елховският районен съд е отхвърлил заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от заявителя И.М.Т. *** против длъжника П.Х.П. *** за парично вземане за сумата 3 300,00лв.- главница, представляваща дължими наемни вноски за периода от 01.08.2014 г. до 17.04.2017 г., мораторна лихва в размер на 505,16 лв. за периода от 01.08.2014 г. до 17.04.2017 г. и законна лихва, считано от 18.04.2017 г. до окончателно изплащане на сумата. За да отхвърли искането съдът се е мотивирал с наличие на нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частност с непълнотата на заявлението в т. 12 от същото, като е приел, че не е налице надлежно индивидуализирано парично вземане, както от главница, така и от лихви, свързно с основанието за възникване на вземането и неговата изискуемост.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от И.М.Т. ***. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на районния съд с указания за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника П.Х.П.. Твърди се, че заявлението по чл.410 ГПК е попълнено коректно. Дължимото задължение е индивидуализирано съгласно закона по период, основание, вид и размер на сумите.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, след като обсъди доводите изложени в частната жалба, касаещи основателността на разпореждането, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК, която е приложима в производството, както по издаване на заповед за изпълнение, така и на заповед за незабавно изпълнение, уважаването на заявлението е поставено в зависимост от това дали то отговаря на изискванията на чл.410 ал.1 и ал.2 ГПК, във вр с чл.127, ал.1 и ал.З и чл.128, т.1 и т.2 ГПК. С оглед съдържащото се в чл. 410 ал.2 ГПК изрично препращане към чл. 127 ал.1 ГПК , следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, т. е. разпоредбата на чл.127, ал.1 т.4 от ГПК е приложима към заповедното производство. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика на ВКС Наличието на положителните, респ. липсата на отрицателните предпоставки, е предмет на проверката, извършвана от съда. разглеждащ заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение независимо от основанията за това - дали по чл.410 ал.1 ГПК или по чл. 417 ГПК. Съгласно законодателната уредба, в производството по Глава Тридесет и седма от ГПК, съдът едновременно се произнася по редовността (чл.411, ал 2 във вр. с чл. 410 ГПК) и основателността на заявлението Законодателят е поставил издаването на заповед за изпълнение в пряка зависимост от съответствието на искането с изискванията на чл. 410 ГПК, като неизпълнението им обуславя нередовност на подаденото заявление относно вземането и има за единствена последица отхвърлянето му.

За да е налице редовно заявление следва да е посочен всеки правопораждащ факт и произтичащите от него вземания, които са със самостоятелен характер, основанието и размера им, като предпоставка за редовността му, което в конкретния случай не е сторено от заявителя. Заявителят е следвало да направи изложение на обстоятелствата на които се основават претендираните вземания по смисъла на чл.127, ал.1 т. 4 ГПК Описанието на тези обстоятелства в заявлението е от значение, за да може претендираното вземане да бъде индивидуализирано според обективните му страни.

За да направи извод, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено, районният съд правилно е приел, че подаденото заявление не отговаря на императивните изисквания на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като изложението на обстоятелствата, от които произтича вземането е непълно - в т. 12 от заявлението не са уточнени обстоятелствата относно страните по договора, срока на действието му, вида и размера на отделните наемни вноски , падежа на вноските, те. обстоятелства, свързани с произхода, основанието и настъпилата изискуемост на предявените вземания, вкл. и на другото претендирано вземане за мораторна лихва, което не е предмет на договора за наем.

Правилно районният съд е приел, че заявлението не е редовно поради това, че не отговаря на изискванията в него пълно и точно да се изложени фактическите обстоятелства въз основа на които се основава ппретенцията на заявителя и липсва индивидуализация на вземанията

В различни съдебни актове ВКС е изразявал становище, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Предвид изричното препращане в чл.410 ал.2 ГПК към чл. 127 ал.1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта, за изпълнение или да не оспорва вземането. Като не е сторил това заявителят е подал едно нередовно заявление за издаване на заповед за изпълнение, което поради тази причина правилно е било отхвърлено от районния съд. Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на И.М.Т. *** ЕГН ********** против разпореждане № 434 от 21.04.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 202/2017 год. Елховският районен, с което е отхвърлено заявлението на И.М.Т. *** ЕГН ********** против длъжника П.Х.П. *** ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване