ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№..........

Гр.Ямбол,.......28.06.2017 год.

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Добрин Кючуков

Членове: Николай Иванов

Калина Пейчева

като разгледа докладваното от съдия Д.Кючуков в.ч.гр.д. № 171 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК.

Със заповед за изпълнение № 307 от 17.02.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 505/2017 год. Ямболският районен съд е оставил без уважение заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от заявителя " Ти Би Ай Банк" АД, ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление гр.София, против длъжника М.Т.Г. *** ЕГН ********** за заплащане на сума над размер на 30,00лв. до размер на 150.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от " Ти Би Ай Банк" АД. Счита се, че обжалваното разпореждане е неправилно и се иска то да бъде отменено. Иска се връщане на делото на ЯРС за издаване на допълнителна заповед за изпълнение, с която се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00 лв..

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по ч.гр.д. № 505/2017 год Ямболският районен съд е започнало по заявление на " Ти Би Ай Банк" АД, чрез пълномощника му юрисконсулт В.С.за издаване заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника М.Т.Г. *** за сумата от 323,30 лв. - главница, 23,26 лв. - договорна лихва и 23,29 лв. -мораторна лихва - изискуемо вземане по договор за потребителски кредит. В заявлението изрично е включено и искане за присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., като са приложени и доказателства упълномощаването на юрисконсулта, подал заявлението.

Искането за издаване на заповед за изпълнение е уважено от РС-Ямбол, като в самата заповед първоинстанционният съд е включил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 30 лв..

С обжалваното разпореждане районният съд е оставил без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за заплащане на сумата над размер 30,00 лв. до размер на 150,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В заповедта за изпълнение не се излагат мотиви за това редуциране на размера на определеното юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е частично основателна по следните съображения.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че заявителят " Ти Би Ай Банк" АД е бил представляван в заповедното производство от юрисконсулта В. С. , което изрично е посочено в т.4 от заявлението и е представено нотариално заверено пълномощно. Други доказателства във връзка с искането по чл.78, ал.8 от ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не са необходими. Определянето на разноските е самостоятелно производство, съпътстващо разглеждането на заявлението и се подчинява на общите правила. За разлика от адвокатския хонорар, който се заплаща при извършване на услугата и съответното доказателствата за това се представят при подаване на заявлението, юрисконсултското възнаграждение не се изплаща пряко на пълномощника, а се начислява на работодателя /в заповедното производство заявител/ по силата на самата законова норма - чл.78, ал.8 от ГПК, която е ясна. Изискване за доказване на действително направени разноски - заплатено от страната възнаграждение на адвокат, е поставено само в хипотезата на чл.78, ал.1 от ГПК, но не и ако защитата на юридическото лице е осъществена от юрисконсулт, както е в настоящия случай. В този смисъл определянето на разноските касае само проверка на заявения размер с нормативно установения, като в случая посоченият в заявлението размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение съответства на размера, определен съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.8 ГПК във редакцията и с промяната на ГПК с ЗИД на ГПК /Д.в. бр. 8 от 2017 г./. във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. Според Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението по заповедното производство е от 50 до 150 лв. В настоящия случай претендираното със заявлението по чл.417 ГПК юристконсултско възнаграждение от 150лв., макар и да не надхвърля максималния размер на възнаграждението за заповедното производство, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, се явява прекомерно, като несъответстващо на размера на претендираното със заявлението парично вземане - общо в размер на 369,86 лв., 3 413,27 лв., поради което жалбата следва да бъде уважена до минималния размер на предвиденото за заповедното производство юристконсултско възнаграждение - 50 лв..

Водим от горното и на осн. чл.413, ал.2 във вр. с чл.278, ал.2 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично вземане № 307 от 17.02.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 505/2017 год. Ямболският районен съд в частта, с която е оставено без уважение заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК на " Ти Би Ай Банк" АД, ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление гр.София против длъжника М.Т.Г. *** ЕГН ********** за заплащане на сума над размер на 30,00 лв. до размер на 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение , като вместо това разпорежда:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК в полза на " Ти Би Ай Банк" АД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София против длъжника М.Т.Г. *** ЕГН ********** за заплащане на сумата 20.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение,

ВРЪЩА делото на Ямболския районен съд за допълване на издадената заповед за изпълнение с определените разноски. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.