О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 198 06.06.2017 г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

на 06 юни 2017 година

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2.ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №157 по описа на 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „БАНКА ДСК” ЕАД гр.София против Разпореждане №877/28.04.2017 г., постановено по ч.гр.д.№1380/2017 г. по описа на ЯРС, с което е отхвърлено заявлението на „БАНКА ДСК" ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Я.М.В. и В.Д.В., с които длъжниците бъдат солидарно осъдени да заплатят на кредитора сумата от общо 14 704,57 лв., от която главница в размер на 14 539,44 лв., договорна лихва в размер на 29,09 лв. за периода от 19.04.2017 г. до 25.04.2017 г., лихвена надбавка за забава в размер на 24,24 лв. за периода от 20.04.2016 г. до 25.04.2017 г., заемни такси в размер на 120 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 26.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и съдебно-деловодните разноски - заплатена държавна такса в размер на 294,26 лв. и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Частният жалбоподател намира разпореждането за неправилно. Поддържа, че от приложените от него към заявлението документи се установява настъпилата предсрочна изискуемост на паричните задължения, за които се иска издаване на заповед за изпълнение, противно на приетото от първостепенния съд. Сочи, че в заявлението в т.12, 13 и 14 подробно са посочени изявленията на кредитора, относно документите, от които произтича вземането, информацията за него и наличието на солидарна отговорност на длъжниците, поради което намира, че депозираното заявление е редовно от външна страна. Намира за неправилни доводите на ЯРС за липса на предсрочна изискуемост по см. на чл.60, ал.2 ЗКИ, тъй като за такава в процесния случай е налице постигната между страните предварителна договорка при настъпване на определено обстоятелство, което в случая е настъпило /ипотекирания в полза на банката имот е обявен и продаден на публична продан/, доказателства за което са представени със заявлението, т.е. налице е хипотезата на чл.418, ал.3 ГПК. За неправилни намира изводите на ЯРС за липса на право на банката да впише в своя полза законна ипотека, като счита, че цитираната от съда разпоредба на чл.168 ЗЗД е обща такава, а наред с нея съществува и разпоредбата на чл.60, ал.4 ЗКИ, която безспорно урежда право на банката да впише законна ипотека при наличие на предпоставките, визирани в нормата. При изложените в жалбата съображения, моли за отмяна на атакуваното разпореждане и издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист по подаденото заявление по чл.417 ГПК. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски за въззивното производство – платена ДТ в размер на 147,13 лв. и юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.417 ГПК, с което кредиторът „Банка ДСК" ЕАД е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Я.М.В. и В.Д.В., да бъдат солидарно осъдени да заплатят на кредитора сумата от общо 14 704,57 лв., от която главница в размер на 14 539,44 лв., договорна лихва в размер на 29,09 лв. за периода от 19.04.2017 г. до 25.04.2017 г., лихвена надбавка за забава в размер на 24,24 лв. за периода от 20.04.2016 г. до 25.04.2017 г., заемни такси в размер на 120 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 26.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и съдебно-деловодните разноски - заплатена държавна такса в размер на 294,26 лв. и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В т.12 и 14 от заявлението е посочено, че между банката и Я.В. е сключен договор за ипотечен кредит, подписан и от съпруга й В.В., солидарно задължен на осн чл.11 от договора, вр. чл.25 от СК, който кредит е обезпечен със законна ипотека, върху придобития с кредита имот, надлежно вписана. Имотът, ипотекиран в полза на банката, е обявен и продаден на публична продан за удовлетворяване вземането на друг кредитор, поради което и на осн. т.21.1.2 от Общите условия на банката за предоставяне на ипотечни кредити, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост е настъпила на 20.04.2017 г.

С Разпореждане №877/28.04.2017 г., постановено по ч.гр.д.№1380/2017 г. по описа на ЯРС заявлението е отхвърлено. В мотивите си решаващия съд е посочил, че кредитора не е представил доказателства, от които да се направи извод за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. На следващо място е обсъдил липсата на право на банката да впише в своя полза законна ипотека, а по делото не е представен нотариален акт за учредяване от страните на договорна ипотека. Посочил е още, че съпругът на длъжника по договора за кредит изобщо не е страна по заемното правоотношение, поради което няма качеството длъжник.

Така постановеното разпореждане е неправилно.

Съгласно чл.418, ал.2 ГПК, за да постанови незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, съдът е длъжен да извърши проверка дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Тази проверка за редовност не включва преценка за истинността на самия документ, нито за валидността на извършени от други органи и лица действия във връзка с документа, тъй като същата преценка се извършва в рамките на исковото производство по реда на чл.422 ГПК, в което на установяване подлежи съществуването и на самото вземане. Съответният документ, въз основа на който се иска заповед за незабавно изпълнение, трябва да е сред изрично изброените в чл.417 ГПК и съдържанието му да удостоверява конкретно по размер вземане в полза на заявителя срещу посочения в заявлението длъжник, а ако изискуемостта на вземането не произтича от факти, инкорпорирани в самия документ, тя трябва да бъде удостоверена от заявителя с други документи от кръга на посочените в чл.418, ал.3 ГПК.

В конкретния случай, в т.12 и 14 от заявлението заявителя изрично е посочил, че основанието, от което произтича вземането му е договор за ипотечен кредит и надлежно вписана въз основа на него законна ипотека, върху закупения с кредита имот. С оглед на тези данни от депозираното заявление, с което е бил сезиран ЯРС, искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да бъде квалифицирано по чл.417, т.6 ГПК, а не по чл.417, т.2 и 3 ГПК, както неправилно е възприел районния съд. В тази връзка неправилен е и не намира опора в закона извода на ЯРС за липса на право на банката да впише в своя полза законна ипотека, с направено позоваване на нормата на чл.168 ЗЗД. Такова право за банките е уредено в нормата на чл.60, ал.4 ЗКИ, където е посочено, че банката има право на законна ипотека върху недвижимите имоти и вещните права върху тях, които се придобиват изцяло или частично чрез ползване на банков кредит. Процесния случай е точно такъв - кредита е отпуснат за закупуване на недвижим имот и е вписана законна ипотека върху закупения такъв. Ипотеката е надлежно вписана, впоследствие и подновена, което се установява от приложените към заявлението два броя молби /л.16 и 17 от първоинстанционното дело/.

Следва да бъде отбелязано и че с разпоредбата на чл.173, ал.3 ЗЗД, законодателят е дал възможност на кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, при определените в разпоредбата условия – ако вземането е за парична сума или за него е уговорена парична неустойка, да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК въз основа на акта за вписване на ипотеката. Или кредиторът, ако е банка, може да иска изпълнение срещу длъжника както въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, така и на основание чл.417, т.6 ГПК, вр. с чл.173, ал.3 ЗЗД - въз основа на акта за вписване на ипотеката, тъй като вземането е за парична сума. Няма пречка кредиторът да поиска издаване на заповед по чл.417, т.6 ГПК и срещу ипотекарния длъжник, чийто имот да бъде предмет на индивидуално принудително изпълнение, без да се води такова срещу същинския длъжник. Правото на избор за това на какво основание и срещу кое лице да се снабди със заповед за изпълнение е дадено на кредитора. (в т.см. Определение №531/25.09.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 498/2012 г. ТК, I т.о.; Определение №855/31.10.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№600/2011 г. ТК, II т.о.)

Както вече се посочи, в случая искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е по чл.417, т.6 ГПК. Поради това, преценката на основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се извърши единствено с оглед изискванията на чл.417, т.6 ГПК, т. е. налице ли е редовен от външна страна ипотечен акт, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по заявлението. В случая посочените изисквания са осъществени. Ипотечният акт, на който се позовава банката – законна ипотека, надлежно вписана, установява съществуването на вземане в банката по процесния договор за ипотечен кредит в размер 25000 лв. Солидарността на задължението е по силата на закона - имота е закупен в режим на СИО. Данни относно настъпилата предсрочна изискуемост се съдържат в представените със заявлението документи, удостоверяващи, настъпване на предпоставките на т.21.1.2 от Общите условия на банката за предоставяне на ипотечни кредити, а именно - имотът, ипотекиран в полза на банката е обявен и продаден на публична продан за удовлетворяване вземането на друг кредитор, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост е настъпила на 20.04.2017 г. /аргумент от чл.418, ал.3 ГПК/.

При изложеното до тук следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл.417, т.6 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми.

С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, а делото да се върне на ЯРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за въззивното производство следва да бъде уважено, като се присъдят поисканите такива в размер на 147,13 лв. – платена ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане №877/28.04.2017 г., постановено по ч.гр.д.№1380/2017 г. по описа на ЯРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на „Банка ДСК" ЕАД гр.София, с ЕИК******** заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против Я.М.В. с ЕГН ********** и В.Д.В. с ЕГН **********, които солидарно да заплатят на кредитора сумата от общо 14704,57 лв., от която главница в размер на 14539,44 лв., договорна лихва в размер на 29,09 лв. за периода от 19.04.2017 г. до 25.04.2017 г., лихвена надбавка за забава в размер на 24,24 лв. за периода от 20.04.2016 г. до 25.04.2017 г., заемни такси в размер на 120 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 26.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и съдебно-деловодните разноски - заплатена държавна такса в размер на 294,26 лв. и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на ЯРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Я.М.В. с ЕГН ********** и В.Д.В. с ЕГН ********** да заплатят на „Банка ДСК" ЕАД гр.София, с ЕИК******** разноски за въззивното производство в размер общо на 197,13 лв., в т.ч. 147,13 лв. – платена ДТ и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.