гр.Ямбол........14.06........2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На.........................четиринадесети...юни………....................................
През две хиляди и
седемнадесета година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове:
Калина Пейчева
Галина Вълчанова
Производството е по реда на чл.435
от ГПК.
Депозирана е жалба от А.Я.М.,
взискател по и.д.№ 180/2017 г. по описа на ЧСИ И.Х. против постановление за частично прекратяване на
изпълнителното производство по отношение на длъжниците И.Р.Ч. и ЕТ „Дешунев-И.Г.“
с мотива, че по образуваните от тях дела – и.д.№ 628 и № 629/2016 г., същите са
били заявили прихващане с насрещно вземане по гр.д.№ 2433/2014 г. на ЯРС, което
било извършено с връчването на ПДИ чрез разлепване на А.М.. Така извършеното
прекратяване се счита незаконосъобразно, тъй като М. не е уведомен по законния
ред за заведените срещу него от И.Р.Ч. и ЕТ „Дешунев-И.Г.“ изпълнителни дела.
ЧСИ не е изпълнил процедурата по надлежно призоваване по чл.47 ал.1 от ГПК, тъй
като не е ясно къде и на какъв адрес са лепени уведомленията, при какви
обстоятелства, колко пъти връчителя е посетил адреса, ЧСИ не е задължавал
взискателите да представят адресна справка и т.н. неизвършени действия,
опорочаващи призоваването. След като не е бил уведомен по надлежния ред, М.
счита, че не би могло да се извърши прихващане, още повече, че такова не би
могло да стане и преди 17.02.2017 г., когато той е депозирал молбата си за
образуване на изпълнително производство. В своята молба М. също е направил
искане за прихващане и такова следва да бъде направено освен за сумите по
неговия изпълнителен лист, а и за направените разноски в изпълнението. За
прихващане на разноските ЧСИ е отказал, тъй като към момента на образуване на
и.д.№ 180/2017 г., задълженията на двамата ищци са били вече погасени поради
прихващане. Предвид всички тези възражения се желае отмяна на
незаконосъобразното постановление за частично прекратяване на изпълнението по
отношение на двама от длъжниците.
От длъжниците И.Р.Ч. и ЕТ „Дешунев-И.Г.“
е депозирано в срок възражение, с което се желае жалбата да се остави без
разглеждане – тъй като пълномощното за адв.В.К. не е подписано от жалбоподателя
М. или евентуално да бъде отхвърлена като неоснователна. Изпълнителното
производство правилно е прекратено, тъй като е налице прихващане по предходно
образуваните дела, по които тези длъжници са били взискатели. Неоснователни са
оплакванията за неуведомяване на М. за прихващането, тъй като изявлението за
това има декларативно, а не конститутивно действие и посредством него не се
извършва прихващането, а се обявява извършването му. Предвид това към момента
на завеждане на изпълнителното дело от М. вземането му вече не е съществувало,
тъй като е било погасено преди това чрез прихващане и постановлението за
прекратяване е правилно и законосъобразно.
От ЧСИ са изложени обяснения за
това, че е прекратил частично и.д.№ 180/2017 г., тъй като преди това по другите
две дела е извършил прихващане с претендираното за събиране вземане. М. е бил
надлежно уведомен с ПДИ за прихващането чрез залепване на уведомление по
надлежния ред на съвпадащите постоянен и настоящ адрес и му е указан дължимия
след прихващането остатък. Неправилна се счита интерпретацията на жалбоподателя
за прекратяване поради прихващане, тъй като прекратяването е поради погасяване
на вземането преди образуване на изпълнителното дело, което погасяване е
извършено поради прихващане.
Съдът след преценка на становищата
на страните и ЧСИ, както и предвид представените доказателства приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в преклузивния срок по чл.436 от ГПК от легитимирана страна при
наличието на правен интерес от обжалването. Съдът намира за неоснователно
възражението на длъжниците за недопустимост на молбата за образуване на
изпълнителното производство поради неподписване на адвокатското пълномощно от
взискателя. Действително това пълномощно не е подписано от А.М., но съдът
счита, че с действията си по обжалването, за което пълномощното за адв.К. е
подписано, същият потвърждава нейните действия изобщо за образуване на
изпълнително дело и съдът приема, че тези действия са извършени с
представителна власт въпреки липсата на подпис.
И.д.№ 180/2017 г. е образувано по
молба на жалбоподателя А.Я.М. против И.Р.Ч., ЕТ „Дешунев-И.Г.“ и „Каприз-2004“
ООД по представен изпълнителен лист от 13.02.2017 г., издаден по гр.д.№
2433/2014 г. на ЯРС, по който И.Р.Ч. му
дължи сумата 51 лв., ЕТ „Дешунев-И.Г.“ – 463,78 лв. и „Каприз-2004“ ООД –
233,97 лв., а тримата заедно дължат на М. разноски по делото – 157,78 лв.
Непосредствено с образуване на делото, ЧСИ е издал атакуваното постановление от
1.03.2017 г., с което прекратява и.д.№ 180/2017 г. по отношение на длъжниците И.Р.Ч.
и ЕТ „Дешунев-И.Г.“ поради липса на изискуемо вземане. В мотивите на
постановлението ЧСИ приема, че преди образуване на делото вземанията от тези
двама длъжници са били погасени в резултат на заявено прихващане с насрещни
вземания, предмет на и.д.№ 628/2016 г. и и.д. № 629/2016 г.
Към писмените обяснения дадени от
ЧСИ по повод настоящата жалба, същият е приложил молбите на И.Р.Ч. и ЕТ
„Дешунев-И.Г.“ за образуване на изпълнителни дела и изпратените до М. ПДИ по
тях. И.д.№ 628/2016 г. е образувано по молба на И.Ч. против А.М. с изпълнителен
лист издаден на 22.03.2016 г. въз основа на постановените решения по гр.д.№
2433/2014 г. на ЯРС и в.гр.д. № 438/2015 г. на ЯОС за заплащане на сумата от
общо 689,74 лв. В молбата си Ч. е направил изявление за извършване на
прихващане с дължимата от него на М. сума по същото гражданско дело в общ
размер 103,59 лв. и претендира събиране на сумата 586,15 лв. И.д. № 629/2017 г.
е образувано по молба на ЕТ „Дешунев-И.Г.“ против А.М. с изпълнителен лист
издаден на 22.03.2016 г. въз основа на постановените решения по гр.д.№
2433/2014 г. на ЯРС и в.гр.д. № 438/2015 г. на ЯОС за заплащане на сумата от
общо 939,56 лв. В молбата си ЕТ е направил изявление за извършване на
прихващане с дължимата от него на М. сума по същото гражданско дело в общ
размер 516,37 лв. и претендира събиране на сумата 423,19 лв.
По двете дела ЧСИ е изпратил до А.М.
ПДИ, в които е отразено задължението му към И.Р.Ч. и ЕТ „Дешунев-И.Г.“ след
прихващане, както и че взискателят е заявил прихващане по и.д.№ 628 в размер на
103,59 лв. и по и.д.№ 629 в размер на 516,37 лв. Двете ПДИ са адресирани до А.Я.М.
на адрес: *** и върху тях е отразено от връчителя, че адреса е посещаван на:
4.05.2016 г. в 10 ч.; 10.05.2016 г. в 11 ч.; 18.05.2016 г. в 12 ч.; 1.06.2016
г. в 11 ч. и 6.06.2016 г. в 13 ч. Представени са и уведомления по двете дела,
залепени на 6.06.2016 г. на входната врата за това, че М. следва в двуседмичен
срок от тази дата да се яви в канцеларията на ЧСИ И.Христова за получаване на
поканите за доброволно изпълнение. ЧСИ се е снабдил със справка от НБД
Население за това, че постоянният и настоящ адрес на А.Я.М. ***.
С оглед така представените копия на
ПДИ и уведомления към тях, както и справката от НБД Население, съдът приема, че
длъжникът А.М. е надлежно уведомен за задълженията си по и.д.№ 628 и № 629/2016
г., както и за направените по тези задължения прихващания. Връчителят съобразно
съдебната практика е удостоверил, че М. *** пет пъти на различни дати, в
различно време, в рамките на един месец и при наличие на справка за това, че
този е постоянния и настоящ адрес от 29.07.2010 г. на 6.06.2016 г. е залепено
уведомление. Несъстоятелно е твърдението за това, че връчителят не е посочил
дали е намерил друго лице за връчване след като е налице залепване на
уведомление, както и възражението, че не е посочено на входната врата на кой
адрес е залепено уведомлението след като на самото уведомление е записан адреса
на жалбоподателя М.. Извършвайки тези действия, съдът счита, че връчителя и ЧСИ
са спазили процедурата по чл.47 от ГПК и М. е надлежно уведомен, както за
задълженията си по и.д.№ 628 и № 629/2016 г., така и за направените от
взискателите по тези дела прихващания.
Безспорно са налице насрещни,
изискуеми и ликвидни вземания между И.Р.Ч. и ЕТ „Дешунев-И.Г.“ от една страна и
А.Я.М. от друга, възникнали на едно и също основание – постановените решения по
гр.д.№ 2433/2014 г. на ЯРС и в.гр.д. № 438/2015 г. на ЯОС, които са били
известни и на тримата. Снабдяването с изпълнителен лист и образуването на
изпълнително производство не е обуславящо за възникване на правото на
прихващане и да са налице, както жалбоподателя твърди образувани три
изпълнителни дела, включително и от него и едва тогава да се извърши
прихващане. В случая И.Р.Ч. и ЕТ „Дешунев-И.Г.“ са се снабдили с изпълнителни
листи и са образували изпълнителни дело по-рано от М. и са заявили прихващане
на задълженията към него, за което жалбоподателят не възразява. При положение,
че се установи надлежното уведомяване на М. чрез ПДИ за прихващанията, съдът
приема, че същите са извършени законосъобразно, след като са били ликвидни и
изискуеми вземанията на взискателите към този момент, както и изпълняемо
вземането на длъжника. Съгласно чл.104 от ЗЗД прихващането се извършва чрез
изявление на едната страна, отправено до другата, каквото се установи, че е
направено с молбите за образуване на изпълнителните дела и връчените ПДИ,
поради което съдът приема, че прихващането е надлежно упражнено и е налице.
Констатирайки наличието на това прихващане, ЧСИ правилно е прекратил по-късно
образуваното по молба на М. и.д.№ 180/2017 г. по отношение на длъжниците И.Р.Ч.
и ЕТ „Дешунев-И.Г.“, тъй като към този момент същите вече не са имали активно
задължение, което е било погасено преди това чрез прихващане. Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за това, че няма хипотеза в ГПК за
прекратяване на изпълнение поради прихващане, тъй като ЧСИ не е позовал на
такава, а е прекратил делото поради липса на изискуемо вземане. Съгласно
определение № 606/20.07.2015 г. по т.д.№ 1725/2014 г., I т.о. на ВКС, съдебната практика е непротиворечива
за това, че съдебният изпълнител няма функция да издаде акт с конститутивно
действие, а може само да констатира компенсационни изявления, а ако счита, че е
налице конекситет и пораждат погасителен ефект, в този случай би следвало да
прекрати производството на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.
По тези съображения съдът преценя
жалбата като неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на А.Я.М., взискател по и.д.№ 180/2017 г. по описа на ЧСИ И.Х., рег.№878 против
постановление за частично прекратяване на изпълнителното производство по
отношение на длъжниците И.Р.Ч. и ЕТ „Дешунев-И.Г.“.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.