гр.Ямбол........15.06........2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На.........................тринадесети...юни...……….........................................
През две хиляди и
седемнадесета година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове:
Николай Иванов
Г. Вълчанова
Производството е по реда на чл.258
от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от Т.М.Б. чрез пълномощника му адв.Д.Б.,*** против решение от 9.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 514/2017 г. по описа на РС Ямбол, иска се отмяната на този акт и издадената заповед за защита и оставяне на молбата за защита от домашно насилие без уважение. С атакуваното решение съдът е уважил молбата на Г.И.М. и Е.Т.Б.по реда на ЗЗДН и е задължил жалбоподателя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо двете; забранява му да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти на Г.М. на разстояние не по-малко от 100 м за срок от 12 месеца и го е осъдил да заплати глоба в размер 200 лв., а е отхвърлил молбата на Г.И.М. лично и като законен представител на детето Е.Т.Б.да бъде постановена забрана на Т.М.Б. да приближава жилището и училището на детето.
Постановеното решение се счита за необосновано, тъй като съдът не е конкретизирал къде, по кое време и при какви условия е извършено домашното насилие. Депозирана искова молба е бланкетна и неконкретна като при същите пороци е постановен и съдебният акт. Счита се, че са налице противоречия в мотивите на съда предвид постановеното решение и възприетото като фактическа обстановка и направени правни изводи. Не са налице доказателства за извършено домашно насилие срещу детето, както е прието в мотивите на съда, а се налагат мерки по отношение на него. Представената от Г.М. декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН не следва да се цени като приоритетно доказателство, а заедно с всички останали събрани по делото такива. По тези и други подробни съображения, посочени в жалбата се желае отмяна на атакуванато решение и издадената заповед за защита и оставяне на молбата без уважение.
В законоустановения срок молителката по делото е
депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна и необоснована,
а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и
обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за
това, че всички твърдения на молителката са били надлежно доказани и потвърдени
от събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът правилно е
обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е
постановил и своя акт.
В съдебно заседание страните
редовно призовани, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, а
въззиваемата страна чрез своя пълномощник поддържа становището си в
производството по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Пред ЯРС подадена молба от Г.И.М.
за издаване на
заповед за незабавна защита срещу осъществено по отношение на молителката и
детето им домашно насилие от Т.М.Б.. Молителката твърди, че с
ответника са били във фактическо съпружеско съжителство от 2006 год. до 2009
год. и имат дете Е Т Б, род. на *** год. От 2009 год. са раздени и не живеят
заедно. На 16.02.2017 год. около 11.00 ч. Т.Б. се появил на стълбището пред
дома, в който живее молителката с детето им, а с него бил и братовчед му Н Н. Б.
бил бесен от факта, че молителката го осъдила да плаща издръжка за детето им като
се заканил, че ще отведе дъщеря им и ще я продаде за проститутка в Италия. От
тези негови твърдения молителката се уплашила и предупредила директорката на
училището, където учи детето да не остават дъщеря им сама в междучасията.
Когато отишла в училището Т.Б. с братовчед си Н.Н били вече там, вдигали
скандали и заплашвали. Тогава молителката се обадила на районния полицейски
инспектор, но докато той дойде Б. и Николов си били отишли. Молителката Г.М.
помолила полицейския служител да я придружи с детето до дома им, защото се
опасявала, че Б. и Николов може да ги причакат във входа и да ги нападнат с
оглед агресивното им поведение. По пътя молителката ги видяла да ги причакват в
лек автомобил, с който пристигнали, показала ги на органите на полицията и след проверка всички били отведени в сградата
на полицията за снемане на обяснения и изясняване на случая. Всичко
това-виковете, заплахите от страна на Б., разпитите в полицията се случило в
присъствието на детето Е. Бонева. Последната не познавала баща си, като била
дете с крехко здраве, с епилептични припадъци и забавено развитие. В резултат
на това получила нервна криза, изпуснала се по голяма нужда още в сградата на
полицията, а цяла нощ след това била на лекарства и под постоянното наблюдение
на молителката, за да не получи епилептичен припадък. Молителката изпитва
страх, че двете с детето им може отново да бъдат подложени на насилнически
действия от страна на ответника, изпитва ужас при мисълта, че същия може да
осъществи заканите си и да отвлече детето им, за да я продаде като проститутка
в Италия и претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН.
В подкрепа към молбата си за защита
от домашно насилие, молителката е представила декларация от 17.02.2017 г. по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН за това, че спрямо нея Г.И.М. и дъщеря й Е.Т.Б.е бил извършен
акт на домашно насилие от лицето Т.М.Б.. Действително декларацията по чл.9 ал.3
от ЗЗДН не съдържа конкретни данни за дата, място и описание на извършеното
домашно насилие, но разглеждайки я съвкупно с останалите доказателства по
делото и датата, на която е изготвена, съдът приема, че се касае за процесното
домашно насилие от 16.02.2017 г.
По искане на молителката М. по
делото са събрани гласни доказателства в лицето на младши полицейски инспектор М
отзовал се на сигнала й и полицая свидетел Д, който е бил свидетел на
подписването на протокола за предупреждение, изготвен в РУ Ямбол. Свидетелят М
на 16.02.2017 г. е получил обаждане за проблеми в училище „Н.Петрини“ от
директора му. На място свидетелят разбрал, че бащата на едно от децата е бил в
училището и искал да го види, а майката не желаела като обяснила, че се
страхува бащата не детето да не е дошъл с цел да го отвлече. Детето се казвало Е.
на 9 години. В този момент бащата го нямало, но охранителят обяснил, че бил там
с още един мъж и наистина искал да види детето. Скандал не е имало. Тъй като
майката била видимо притеснена и разстроена, свидетелят я придружил с детето до
дома им, а пред блока били в автомобила ответника и приятеля му. Отново не е
имало скандал между страните, но свидетелят ги помолил и отишли всички до
районното, където дали обяснения и бил съставен протокол за предупреждение на Т.Б..
Контакт между бащата и детето е имало доколкото той го попитал как е, а когато
пред полицейския инспектор детето казало, че не познава този човек. Двете
страни не са били оставяни насаме и скандал не е имало. Според възприятията на
свидетеля, а и после от разговор с майката станало ясно, че детето не е
социален тип и има по-труден контакт с хората.
Другият свидетел Д е присъствал
само на подписване на протокола и също твърди, че скандал не е имало.
От страна на ответника бе разпитан
като свидетел придружаващия го Н.Н, с който се познават отдавна и дошли до
Ямбол по молба на Б. да си види детето. Отишли на адреса и по стълбите срещнали
Галя, но тя ги отминала, отказала да разговарят и излязла. По време на тази
среща, Т. не е казвал, че ще отвлича детето. Двамата тръгнали да търсят
училището, за да се види Т. с детето. След среща с директорката на училището
станало ясно, че няма да позволят среща с детето и отишли да чакат в колата да
го видят като си тръгва от училище. Тогава дошла галя с детето и полицая и
всички отишли в районното да дават обяснения. В полицията не е имало момент, в
който Т. и Галя да останат насаме и не са си разменяли никакви реплики.
По делото е приложена преписката на
РУ Ямбол, в която се съдържат обясненията на страните, докладната записка и
протокола за предупреждение до Т.Б. от 16.02.2017 г. да не отправя закани към Г.М.
и дъщеря й Е. Бонева за извършване на престъпления против личността или имота.
Във връзка с установяване
здравословното състояние на детето Е. са представени множество епикризи за
престоите й в болници и експертни решения на ТЕЛК, че е освидетелствана и има
инвалидност поради смесени специфични разстройства в психологичното развитие.
От медицинските документи става ясно, че детето е проходило и проговорило
късно, спи неспокойно, самонаранява се, проявява агресия спрямо майка си,
учителите си и децата край нея. Има обучителни затруднения и работи със
специалисти.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена
е в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Настоящата инстанция също намира за
основателна молбата по реда на чл.8 от ЗЗДН на Г.М. за защита от домашно
насилие, както и че районният съд правило я е уважил, налагайки мерките за
защита по отношение на нея и на детето Е. частично. Съдът не споделя
оплакванията на жалбоподателя, че атакуваното решение е основано само на
доказателството декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, тъй като, както се посочи
по-горе от нея разгледана заедно с останалите доказателства може да се направи
извод за извършеното домашно насилие. Макар и да не са събрани преки
доказателства за отправените от Б. закани да отвлече детето Е., съдът приема,
че той все пак се е държал агресивно предвид установеното с показанията на
свидетеля М, че М. е била видимо притеснена и уплашена от действията му. По
дефиниция домашното насилие не се изразява само във физическо такова и може да
бъде осъществено психическо и емоционално насилие, каквото съдът приема, че се
е случило. Съдът счита, че М. е била притеснена не само лично за себе си, а и
като майка за детето Е. с оглед нейното здравословно състояние и по-различното
й възприемане на действителността. В този случай съдът приема, че първата
инстанция правилно е наложила мярката „въздържане от извършване на домашно
насилие“ по отношение на майката и детето, което безспорно е присъствало на
срещата между родителите си, както и при посещението в полицията. Тези
обстоятелства предвид състоянието му са достатъчни да разстроят детето, както
правилно е преценил районния съд. По тези съображения съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, че е налице противоречие в
мотивите на съда относно това, че по отношение на детето не е извършено домашно
насилие, а се налагат мерки за защита и по отношение на него. Именно преценяйки
степента на домашното насилие, районният съд не е наложил мярката по чл.5 ал.1
т.3 от ЗЗДН по отношение на детето Е., а само тази по чл.5 ал.1 т.1.
Изводите на районния съд се
споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено. Тъй като с депозиране на жалбата ДТ не се
събира, съгласно чл.17 ал.2 от ЗЗДН, то с настоящото решение жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер 12,50 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
269/9.05.2017 г., постановено по гр.д. № 514/2017 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Т.М.Б. с посочени
данни да заплати ДТ 12,50 лв. по сметката на ЯОС за жалбата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.