Р Е Ш Е Н
И Е
№ 01.06.2017 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , І-ви въззивен граждански състав
на 16
май 2017 година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. ГАЛИНА
ВЪЛЧАНОВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
възз.гражд.дело № 112 по описа на 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Гаранционен фонд гр.София,
Булстат 121446665, подадена чрез пълномощника адв.Н.П. *** против Решение
№89/14.02.2017 г., постановено по гр.д.№2177/2016 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Гаранционен фонд - гр.София, ул."Граф Игнатиев" №2,
представляван от изпълнителния директор и председател на УС Б. И. М. и изпълнителния директор С. Г. С., срещу Г. ***, ЕГН ********** -
да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд - гр.София, сумата от 8367,49
лв., представляваща заплатеното обезщетение за причинени от ответника вреди от
ПТП на 28.01.2011 г., в Италия, град Роверето.
ОСЪЖДА
Гаранционен фонд - гр.София, ул."Граф Игнатиев" №2 да заплати на Г. ***,
ЕГН ********** направените разноски в размер на 748,37 лв..
С въззивната жалба решението на
ЯРС се обжалва изцяло, с твърдения
за неправилност на същото. Твърди се, че ЯРС при разпределение на
доказателствената тежест неправилно е приложил чл.154, ал.1 ГПК, като не се е
съобразил със законовата презумпция на чл.288а от КЗ (отм.). В жалбата са
изложени подробни съображения по същество на направеното оплакване. Иска се
отмяна на решението изцяло, като неправилно и уважаване на предявения в
производството иск. Заявена е и претенция за присъждане на разноските за двете
инстанции.
По делото, в срока по чл.263 ГПК,
от Г. ***,
чрез пълномощника адв.Г.Г. от ЯАК, е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба, в който е оспорена основателността на последната, като са
изложени съображения за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС.
Иска се потвърждаване на атакуваното решение. Заявена е претенция за присъждане
на разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника Гаранционен
фонд гр.София, се представлява от пълномощника адв.Н.П. ***, който поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения и моли за уважаването й.
Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за двете инстанции.
В о.с.з. въззиваемия Г.Д. не се
явява, но се представлява от пълномощника адв.Д. С. от АК-Ямбол, който оспорва
въззивната жалба по съображенията, изложени в писмения отговор. Моли за
потвърждаване на решението на ЯРС. Поддържа и претенцията за присъждане на
разноски за въззивната инстанция, като представя списък по чл.80 ГПК.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на
закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си
проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
При преценка по
същество решението се прецени за правилно,
а въззивната жалба - за неоснователна.
Изложените от ЯРС, в атакуваното решение мотиви са подробни, споделят се и на осн. чл.272 ГПК настоящия съд препраща към тях.
Съображенията са следните:
Производството пред ЯРС е
образувано по искова молба, подадена от Гаранционен фонд – гр.София /Фонда/
против Г.С.Д. с искане за присъждане на сума в размер на 8367,49 лв.,
представляваща възстановено от Фонда обезщетение, изплатено в полза на лице,
пострадало при пътно–транспортно произшествие, настъпило на 28.01.2011 г. в
гр.Роверето, Италия по вина на ответника, който управлявал увреждащия автомобил,
без към момента на настъпване на увреждането да е имал сключен действащ договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Изхождайки от изложените в
исковата молба фактически обстоятелства, първостепенния съд правилно е
определил правната квалификация на предявения иск като такъв по чл.288, ал.12,
вр. чл.288а, ал.3 от Кодекса за застраховането /отм./. При така определената
правна квалификация в тежест на ищеца е докаже, че е настъпило ПТП на
територията на държава – членка на ЕС; ПТП е причинено от МПС, което обичайно
се намира на територията на Република България, че виновния водач е управлявал
лекия автомобил без сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност"; щетите да са установени по размер и, че фонда е изплатил
обезщетението.
Правото на Фонда да встъпи в
правата на увреденото лице до размера на заплатеното обезщетение и разходите за
определяне и изплащане на същото, може да бъде надлежно упражнено само при
наличието на безспорни доказателства, установяващи възникването на деликтната
отговорност на ответника по отношение на увреденото лице, а именно – да е извършено
вредоносно деяние от ответника, в резултат на което са настъпили вреди;
вредоносното деяние да е противоправно, т.е нарушава предписани от нормативните
актове правила за поведение в страната, в която е осъществено. От
доказателствата, представени от ищеца посочената предпоставка от фактическия
състав на основанието, на което основава вземането си, не се установява. От
една страна представения от ищеца протокол за ПТП не установява вида и
характера на допуснато от страна на ответника нарушение на правилата за
движение, което да е в причинна връзка с причинените на другия участник в
движението имуществени вреди, като липсва отбелязване и на съответната правна
норма, неспазването на която да се вмени в отговорност на ответника.
От друга страна, както правилно е
приел първостепенния съд описаната в исковата
молба фактическа обстановка се различава от удостоверените в представените
писмени доказателства обстоятелства. Така безспорно е установено,
че за управлявания от ответника автомобил не е била налице действаща към ПТП
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" поради невнесена
премия към „Интерамерикан България" ЗЕАД. В исковата молба обаче се твърди,
че деянието на ответника е противоправно и виновно, тъй като не е спазил
забраната, въведена с пътен знак и е навлязъл срещу движението по еднопосочна
улица, съответно не е пропуснал движещото се с предимство МПС - лек автомобил
„Сузуки", собственост на чуждестранния гражданин, при което го е ударил в
предна лява част. Същевременно по делото е установено, че ответникът се е
движил по двупосочна улица, като изобщо липсват доказателства да е навлязъл в
еднопосочна улица, срещу движението и по този начин да не е пропуснал движещия
се с предимство автомобил в права посока. Както правилно е посочил в мотивите
си ЯРС в документа „Динамика", издаден от органите на италианската
полиция, надлежно подписан, е удостоверен факта, че на ул."Бертолини"
е било забранено движение на автомобили с височина над 3.80 м. На такова
нарушение на правилата обаче в исковата молба липсва позоваване, както и
липсват доказателства, а и твърдения, автомобилът, управляван от ответника да е
бил с по-голяма височина. Правилни са и съображенията на ЯРС, че не може да се
приеме за доказан и оспорения от ответника факт, че вредите са в пряка причинна
връзка с деянието на ответника. В ИМ ищецът е заявил претенция за заплащане на обезщетението за имуществени
вреди, нанесени в предна лява част на МПС на италианския гражданин. Същевременно
в документа „Динамика", издаден от органите на италианската полиция и
неоспорен по делото, се сочи, че автомобила „Сузуки" е ударен в задна лява
част. В оспорената спонтанна декларация, направена от италианския гражданин,
имаща характер на свидетелски показания се сочи, че ударът е в предна лява
част. При това положение неизяснен по делото е останал въпроса за механизма на
процесното ПТП, както и въпроса кои вреди е обезщетил ищецът и ако са
локализирани в предната част на автомобила, в причинна връзка ли са с деянието.
Ето защо и настоящия съд прие, така както е приел и ЯРС, че не е проведено
пълно доказване на деликтната отговорност на ответника, поради което искът
следва да бъде отхвърлен.
За неоснователни въззивния съд
намери изложените във въззивната жалба доводи за това, че ЯРС неправилно е
разпределил доказателствената тежест, като не се е съобразил с наличието на
законова презумпция, установена в чл.288а КЗ /отм./. Настоящия съд не споделя
твърдението на въззивника /ищец пред ЯРС/, че нормите на чл.288а, ал.1 и 2 от
КЗ /отм./ съставляват оборими презумпции относно вината и размера на вредата,
което от своя страна да доведе до разместване на доказателствената тежест.
Както вече се посочи - предявения иск е правилно квалифициран от ЯРС и в
съответствие с определената правна квалификация правилно е разпределена и
доказателствената тежест между страните по делото.
Пак в контекста на оплакванията
във въззивната жалба следва да бъде отбелязано и че макар в отношенията си с
органа по изплащане на обезщетенията Фондът да няма правомощията да прави
преценка по същество, това не го освобождава от задължението да докаже /с оглед
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК/ правнорелевантните за уважаване на регресния
му иск факти. В тази връзка не е лишен и от възможността да поиска от органа,
изплатил обезщетението представяне в оригинал или официално заверен препис на
документите, установяващи осъществяването на деликта, съобразно
законодателството на страната, в която се е осъществил. Въззивникът не може да
черпи права от това, че не се е възползвал от възможността да изиска по
предвидения в закона ред, включително и този по чл.192 ГПК документите от
третото лице, в което същите се намират.
С оглед на изложеното въззивния
съд приема, че като не е представил доказателства в полза на твърдените от него
и оспорени от ответника обстоятелства, въззивникът /ищец в първоинстанционното
производство/, не е доказал иска си, поради което същият следва да понесе
неблагоприятните последици от това си процесуално поведение, като искът му бъде
отхвърлен.
Тъй като други оплаквания във въззивната
жалба, освен обсъденото, не са заявени, настоящия съд счете, че атакуваното решение
на ЯРС е правилно, не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.
С оглед крайния
резултат от въззивното производство, на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените за тази инстанция разноски. Въззивния съд присъжда на
въззиваемата страна разноски в размер на 800 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение, предвид наличието на надлежно искане в тази насока,
доказателства за сторени разноски и представен списък по чл.80 ГПК.
Въз основа на изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №89/14.02.2017 г.,
постановено по гр.д.№2177/2016 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд - гр.София, ул."Граф
Игнатиев" №2 да заплати на Г.
***, ЕГН ********** направените
разноски за въззивната инстанция в размер на 800 лв.
Решението, по арг. на чл.280,
ал.2, т.1, предл.2, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.