Р Е Ш Е Н И Е №60

гр.Ямбол........6.06........2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На..............................шестнадесети...май………......................................

През две хиляди и седемнадесета година,..........в състав:

Председател: Росица Стоева

Членове: Калина Пейчева

Галина Вълчанова

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 91

по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на П.И.Ж. и Н.И.В. чрез пълномощника им адв.М.К., АК-Ямбол против решение № 69/17.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 37/2016 г. по описа на РС Т., с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения им иск с правно основание чл.45 от ЗЗД против Д.К.С. *** да им заплати сумата 2100 лв., представляваща обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, изразяващи се в изкореняване и унищожаване на 700 бр. лози сорт „Алжирка“, засадени в имот № 110022 по КВС в землището на с.Б.п., общ.Т., представляващ лозе с площ от 1,336 дка, Х кат., м.“Н.д.“, при граници имоти №№ 110023, 1100231 1100261 110025 и 110024. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят солидарно на ответника направените по делото разноски 500 лв.

Постановеното решение се счита за незаконосъобразно – постановено при съществено нарушение на процесуалния закон и неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е разпределил тежестта на доказване, има неяснота в мотивите, не е обсъдил в цялост показанията на свидетелите, игнорирал е част от доказателствения материал, а друга част е изтълкувал погрешно като по този начин е достигнал до неправилни правни изводи. Въззивниците подробно анализират свидетелските показания и останалите писмени доказателства, събрани пред първата инстанция заедно с твърденията на страните по делото и считат, че погрешното им възприемане и обсъждане от съда е довело до неправилност на постановеното решение. По тези и други подробни съображения, посочени в жалбата, желаят отмяна на атакуванато решение и вместо него постановяване на друго от въззивния съд, с което спорът да се реши по същество и ответникът бъде осъден да заплати на основание чл.45 от ЗЗД сумата 962,50 лв. /съобразно заключението на вещото лице/, законната лихва и разноските пред двете инстанции.

При първоначалното постъпване на въззивната жалба липсва изрично изявление от въззивниците дали обжалват цялото решение или само в частта до размера на сумата 962,50 лв. И впоследствие са извършили уточнения по въззивната си жалба като изрично заявяват, че обжалват първоинстанционното решение частично в частта, с която е отхвърлен искът за вреди до размера на сумата 962,50 лв., а за разликата от тази сума до претендираната с искавата молба от 2100 лв. решението е влязло в сила.

В законоустановения срок ответникът по делото е депозирал отговор, както на въззивната жалба, така и на последващото й уточнение и счита същата за неоснователна и необоснована, а постановеното от районния съд решение като правилно се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че всички твърдения на ищеца по исковата му молба са били оборени като неверни пред първата инстанция. Съдът правилно е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.

В съдебно заседание страните редовно призовани чрез своите пълномощници поддържат взетите становища в производството по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Въззивниците П.И.Ж. и Н.И.В. са наследници на И.Ж. Г., починал на *****г., видно от представеното удостоверение за наследници № 96/7.12.2015 г. Съгласно решение № БП/12.05.1999 г. ОСЗ Т. е възстановила на наследниците на И.Г. правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху седем земеделски имота в землището на с.Б.п., включително и процесното лозе от 1,336 дка в м.“Н.д.“.

По искане на двете страни по делото са събрани гласни доказателства. Разпитаните, посочени от ищците свидетели И.И. и П.П.заявяват, че познават лозето на П. и Н., то е наследствено и винаги са го имали. Лозето е малко, насадено с „алжирка“, само е рязано и брано, без да е орано. Двамата свидетели до преди 2-3 години са ходили да берат от гроздето на това лозе, около 2012-2013 г. Свидетелката И. твърди, че знае от хора от селото, че на лозето няма нищо, имало само няколко кютюка, повечето ги нямало. В селото се коментирало, че лозето го няма и е изкоренено. Никой не знае кой го е изкоренил, видели са трактор. Свидетеля П.също твърди, че лозето вече било развалено, а хората казвали, че го развалил Д.с трактора да прави пасище. Свидетелят не се сеща кой му е казал за Д..

Третият свидетел на ищците е синът на П.Ж. – Г.И., който също заявява, че това лозе го имат откакто се помни и са го брали до преди 4-5 години. Имало пропаднали кютюци, но не били много. Лозето било прекарано с шредер и сега имало 20-30 кютюка. Свидетелят И. твърди, че Д. е минал с трактора, но не знае кой го е карал. Самият Д. му е казал, че е развалил лозето за субсидии и ще се разберат, но после отказвал. Овчарят Д.Г.също е казвал на свидетеля, че Д.е минал с шредера, но умрял.

Свидетелите, посочени от ответника Д.С., М. Д.и С.Д.също познават лозето и обясняват къде се намира, както и че в него почти не са останали кютюци. Според свидетеля С.лозето не се работи от преди 10 години и не е виждал никой да го бере, но не е чувал Д. да е унищожавал лозето. Свидетеля Д.е правил снимки на лозето, правени по молба на ответника и тези снимки са представени по делото. Свидетелят Д.познава страните и знае, че се съдят за лозе в съседство с пасище на Д.. Преди две години свидетеля е ходил с Д.и с едни трактор на това пасище, но тогава трактора чистил къпини, а не е минавал през лозе.

По искане на ищците по делото е назначена съдебна експертиза, по която вещото лице дава заключение, след като е посетило процесното лозе, че не е извършвано изкореняване и не са изсичани лози, а мястото е обработено с шредер – раздробяване на цялата надземна част от лозата непосредствено до земната повърхност. Заравнена е площ от почти 1 дка, без части от лозово насаждение. Процесното лозе е засадено със сорт „Алжирка“ и е на възраст 50 години. Лозето е било засято в квадратна форма на разстояние 1 м между редовете и между лозите. В случая вещото лице установило засадени лози 1000 бр/дка или на процесната площ от 1,256 дка засадените бройки са 1256. Претендираните в исковата молба 700 бр., представляват 55,7 % от общите засети бройки или погубени/изсъхнали лози 44,3 %, което е нормално за тази възраст на лозовото насаждение. На основание възрастта на лозето и състоянието при огледа, вещото лице дава: очакван добив от 1 бр. лоза – 0,500 кг при цена за кг – 0,55 лв., пропуснатите ползи за бъдещи периоди са 1,375 лв./бр. Обща стойност на 700 бр. лози е 962,50 лв.

Във връзка с твърденията на ищците за целта на ответника Д.С. да извърши унищожаването на лозите – да кандидатства за субсидии за пасище, което той отрича, са били изискани справки от ОСЗ и ДФЗ. Съгласно удостоверение от ОСЗ Т. от 27.06.2016 г. процесния имот е заявен по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015 г. от К.Д.Д.от гр.Стара Загора; за стопанската 2015/2016 г. имотът е заявен по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ от Н.К.Д.от гр.Стара Загора, а за периода 2012 – 2014 г. този имот не е заявяван по чл.70 ал.1 и по чл.69 ал.1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно справка от 29.08.2016 г. от ДФЗ се сочи, че процесният имот след справка в базата данни на ИСАК за кампании 2012 – 2015 е установено, че е заявяван за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания само за кампания 2014 от Д.К.С..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Предявеният иск е с правна квалификация чл.45 от ЗЗД така, както го е квалифицирал и районния съд. Съгласно тази разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму като във всички случаи на непозволено увреждане , вината се предполага до доказване на противното. Основателността на иска за непозволено увреждане изисква кумулативното наличие на предвидените в нормата предпоставки, а именно: ответникът да е осъществил деяние – действие или бездействие; деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние и деянието да е извършено виновно. Съгласно нормата на чл.154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая в тежест на ищците, които са въззивници в производството е да докажат наличието на посочените предпоставки /без вината, която се предполага до доказване на противното според чл.45, ал.2 ЗЗД/, за да бъде уважен деликтния иск. Липсата на който и да е от елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане води до неоснователност на искането и репариране на причинените вследствие непозволеното увреждане вреди.

С настоящата претенция въззивниците твърдят, че ответникът въззиваем им е причинил непозволено увреждане, унищожавайки 700 бр. лози в собственото им лозе в землището на с.Б.п. и претендират обезщетение за това в размер 962,50 лв. От събраните по делото основно гласни доказателства, както и районният съд е преценил, не се установява, че именно ответникът е лицето унищожило съответния брой лози. Безспорно е, че до преди 2-3 години, както твърдят свидетелите на двете страни, лозето е съществувало в неговата цялост и собствениците му са добивали продукция от него без да се полагат някакви специални грижи. След този момент има унищожаване на кютюци от лозето, но има и пропадане на такива и самоизсъхнали, каквито са изводите и на вещото лице по съдебната експертиза. Никой от свидетелите обаче – нито ищцовите, нито тези на ответника е бил пряк очевидец на унищожаването на лозите. Свидетелката И. твърди, че никой не знае и не е виждал кой е изкоренил лозето, а свидетеля П.знае за развалянето на лозето, но единствено според това какво се говори сред хората в селото, твърди, че това трябва да е ответника Д.С.. Показанията на ищцовия свидетел И. също не са от непосредствени впечатления, а според това какво му е заявил самия С., което съответно се отрича по делото – че е развалил лозето, но ще се оправят и от това какво му е казал починалия вече пастир. Свидетелите на ответника също не отричат унищожаване на част от лозето, но пък не са чували и не знаят това да е сторено от ответника.

Събраните по делото доказателства във връзка със заявяването на лозето за подпомагане през 2014 г. от С. също не доказват осъществяването от него на твърдяното унищожаване на лозето и могат да бъдат само индиция в тази насока.

При така направения анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правилния извод, че не са налице кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и не са налице основания за ангажиране отговорността по този ред на ответника. Тези изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При този изход на спора, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски в пълен размер от 400 лв. адвокатско възнаграждение, като не следва да се уважава възражението за прекомерност, тъй като не е направено своевременно – с писмена молба след приключване на съдебното дирене.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 69/17.11.2016 г., постановено по гр.д. № 37/2016 г. на РС Т. в частта, в която е отхвърлен иска по чл.45 от ЗЗД за вреди до размера на сумата 962,50 лв.

ОСЪЖДА П.И.Ж. и Н.И.В. с посочени данни да заплатят на Д.К.С. *** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.