Р Е Ш Е Н И Е

№ 43 16.05.2017 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 18.04.2017 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 76 по описа за 2017 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от Д.С. ***, срещу решение № 118 от 29.12.2016г. на ЕРС по гр.д.№ 475/2015г. по описа на ЕРС. С обжалваното решение ЕРС, на основание чл.124 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.С. ***, с ЕГН - **********, че ищецът Г.Д.С. с ЕГН – **********,***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Д.-ЯАК, ПРИТЕЖАВА по наследство от общият за страните наследодател С.Д.Б., б.ж. на с.Г.П., обл. Ямболска, починал на ******година, право на собственост върху 1/4 идеална част /една четвърт/ от следния недвижим имот, находящ се в с. Г.П., общ. Б., обл. Ямболска, представляващ дворно място с площ 5610 кв.м., съставляващо поземлен имот №420 в кв. 50 по ДРП на селото, за който са отредени УПИ ІІ-420, УПИ ІІІ-420 и УПИ ХІV-420, при граници: улица от две страни, ПИ 437, ПИ 422 и ПИ 419, ведно с построените в него жилищна сгР. със застроена площ 56 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 80 кв.м.; ОТМЕНЯ Нотариален акт за право на собственост върху недв.имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № ** от 05.11.****г. по нотар. дело № ***от **** год. на нотариус Ж.Р., с район на действие – района на РС Елхово, с който ответника Д.Б. е признат за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с. Г.П., общ. Б., обл. Ямболска, представляващ дворно място с площ 5610 кв.м., съставляващо поземлен имот №420 в кв. 50 по ДРП на селото, за който са отредени УПИ ІІ-420, УПИ ІІІ-420 и УПИ ХІV-420, при граници: улица от две страни, ПИ 437, ПИ 422 и ПИ 419, ведно с построените в него жилищна сгР. със застроена площ 56 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 80 кв.м., В ЧАСТТА над 3/4 /три четвърти/ идеални части от този имот /или за ¼ ид.част, притежавана от ищеца по делото Г.Д.С./; ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника Д.С. ***, с ЕГН - **********, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Г.Д.С. с ЕГН – **********,***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Д., направените по делото разноски в общ размер на 399.50 лева.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и излага своите съображения. Смята, че неправилно ЕРС е приел, че липсват фактически действия, чрез които ответникът да е манифестирал спрямо другия сънаследник субективното си отношение за своене на процесния имот. Счита, че е неправилен извода на ЕРС, че не е налице явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, което да е довело до придобиване на собствеността по давност. Възразява, че от показанията на свидетелите се доказва, че след 2000г. ответникът е владял явно и необезпокоявано само за себе си, като ищецът е знаел за това и не се е противопоставял. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение като неправилно - незаконосъобразно и необосновано, и отхвърли иска и искането за отмяна на нотариален акт за право на собственост върху недв.имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № ** от 05.11.****г. по нот. дело № ***от **** год. на нотариус Ж.Р..

С въззивната жалба не е направено искане за събиране на доказателства.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил такъв от Г.Д.С. с ЕГН – **********,***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Д. - ЯАК, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и за правилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва възраженията във въззивната жалба като излага подробни доводи. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано и да му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивникът се явява в с.з. с упълномощен адв.Н.З. от САК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, иска да бъде отменено първоинстанционното решение, претендира разноски и представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

Въззиваемият се явява лично и с адв.Д.Д. от АК - Ямбол, оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено обжалваното решение и претендира разноски, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за наследници № 39 от 13.05.****год., издадено от кметство с.Г.П., община Б., се установява, че страните по делото са двама от наследниците по закон на б.ж. на с.Г.П., обл. Ямболска, С.Д.Б., починал на ****. Ищецът Г.Д.С. е негов внук, син на синът му Д.С.Д., поч. на ****. Въззивникът-ответник Д.С.Б. е внук на Д.С.Д. (поч. на ****.) и правнук на общия наследодател С.Д.Б. (поч. на ****.). Установява се, че общият наследодател С.Д.Б. (поч. на ****.) след смъртта си се наследява от преживяла съпруга – Р.С.Б., починала към момента на издаване на у-нието за наследници, и двама низходящи наследници – синовете му Д.С.Д. (поч. на ****.) и Г.С.Б., роден на ***г., живущ в Г..

След смъртта на Д.С.Д., негови наследници по закон са съпругата му С.Д.Б., починала на ******. и децата им С.Д.Б. (поч. на ******.) и ищеца Г.Д.С..

След смъртта на С.Д.Б., починал на ******., негови наследници по закон са съпругата му С.И.Б.(разпитана като свидетел по делото пред ЕРС) и техните две деца – въззивника-ответник Д.С.Б. и Р.С.Б..

От приложеното заверено копие от нотариален акт № **/05.11.****г., peг. № 3337, нотариално дело № ***/****г. по описа на нотариус Ж.Р., № 452 а НК, с район на действие - района на ЕРС, вписан с вх.рeг. № 4357, том ХІV, дело № ****/****г. на Служба по вписванията гр. Елхово, се установява, че след извършена обстоятелствена проверка с този констативен нотариален акт въззивникът-ответник Д.С.Б. е признат за собственик по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот, находящ се в с.Г.П., общ.Б., обл.Ямболска, представляващ дворно място с площ 5610 кв.м., съставляващо поземлен имот №420 в кв. 50 по ДРП на селото, за който са отредени УПИ ІІ-420, УПИ ІІІ-420 и УПИ ХІV-420, при граници: улица от две страни, ПИ 437, ПИ 422 и ПИ 419, ведно с построените в него жилищна сгР. със застроена площ 56 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 80 кв.м.

По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите С.Д. М., Я.С. К.и П.С. П.– посочени от ищеца и П.П.и С.Б.– посочени от ответника. В показанията си всички свидетели установяват, че процесният имот в с.Г.П. е оставен в наследство от общия за страните наследодател – С.Д.Б. и след смъртта му /през 1970г./ в този имот продължила да живее до смъртта си съпругата му Р.Б., която починала. След смъртта на дядо С., а след това и на баба Р., в имота никой не живеел, тъй като единият им син – Г. се установил в Г., а другият им син - Д. ***. Свидетелите сочат, че именно синът на дядо С.- Д.С.Б. продължил да обработва дворното място и да се грижи за него до смъртта си през 1996г., а след това постройките в имота - къща и плевня не се поддържали и към момента имало само останки от тях. От показанията на св.С.М. се установява, че бащата на ищеца е живял и работил дворното място, после и ищецът е работил мястото, идвал редовно до преди 3-4 години в с. Г.П. и през лятото търсел някой, който да изоре дворното място.

В показанията си свид.П.П.сочи, че познава имота 5-6 дка, накрая на селото, с къща и плевня, орал го е по искане на Д. - бащата на ищеца. Сочи, че ищецът е бил в имота с баща си.

От показанията на свид. Я.К., който живее в село Г.П. в близост до процесния имот, се установява, че след като починали дядо С.и баба Р., известно време (не по- малко от десетина години) синът им Д. (баща на ищеца-въззиваем и дядо на въззивника-ответник) работил градината, сеел пшеница, гледал пилета. Свидетелят сочи, че Д. му дал разрешение да ползва масивния плевник, който бил в имота им. Свидетелят сочи, че действително е ползвал плевника в имота и до преди 3-4 години е подържал двора, „затварял“ го, защото там отглеждал коня си, а ищецът Г. един - два пъти му помогнал за оградата на имота. Свидетелят сочи, че не е виждал в имота и изобщо в с. Г.П. ответника Д.Б..

От показанията на свид. П.П., който е бил 16 години кметски наместник на с. Г.П., се установява, че и ищецът Г.С., и ответникът Д.Б. са идвали при него в с. Г.П. във връзка с имота на дядо С.и баба Р.. След смъртта им единият им син Д. предоставил на съсед да гледа животни в част от двора. Свидетелят сочи, че синът на ищеца идвал да реже дърва в имота, сега там имало само останки от къща. Свидетелят сочи, че през последните 10 години ответникът по-често идва в село Г.П., като не знае целта на посещенията му, но го виждал в селото, а ищецът Г.С. идвал в селото през последните години по времето, когато се раздава рентата за земед. имоти и не е виждал Г. да се грижи за имота, където е била къщата на баба Р. и дядо С..

В показанията си свид. С.Б.- майка на ответника, сочи, че тя заедно със съпруга си С.Б. са ходили много често в с.Г.П., докато била жива баба Р.. След нейната смърт никой не живял там. Свидетелката твърди, че самата тя и семейството ù поне два пъти годишно са „минавали“ през с.Г.П., за да видят мястото и „докъде е къщата“. Сочи, че преди синът й да се снабди с нотариален акт за процесния имот, първо Г.С. ù се обадил и ù казал, че някой иска да купи имота за пет хиляди лева, но той нямал пари, за да се снабди с необходимите за продажбата документи. Свидетелката предложила на Г. да отидат при нотариус в гр.Средец, където той „да подпише документ и имотът да остане само на М.“ – на сина ù, но Г. не отишъл и тогава св. Б.му казала, че синът ù - Д. ще се снабди с нотариален акт за имота.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявеният иск е установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника-въззивник, че ищецът притежава право на собственост върху ¼ идеална част от описания в исковата молба недвижим имот, придобит по наследство от общия за страните наследодател - С.Д.Б., б.ж. на с. Г.П., общ. Б., починал на ******г.. Направено е и искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК за частична отмяна на издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт № ** от 05.11.****г. по нотар. дело № ***от **** год. на нотариус Ж.Р., с район на действие – района на РС Елхово, за собствената на ищеца 1/4 ид.част от процесния имот. ЕРС правилно е квалифицирал иска.

На основание чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

ЯОС намира предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК за допустим и основателен.

Искът е допустим, тъй като за ищецът съществува правен интерес да установи спрямо ответника правото си на собственост по наследство върху 1/4 ид.част от процесния имот от общия наследодател С.Д.Б. (поч. 1970г.), което право е оспорено от ответника с оглед снабдяването на ответника с нотариален акт за собственост върху целия имот по обстоятелствена проверка, както и с оглед направено възражение в отговора на исковата молба, че имотът не е наследствен и че в полза на ответника е текла 10-годишна придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, считано от 2000г., като само ответникът-въззивник е владял и ползвал непрекъснато и необезпокоявано процесния имот. Правилно ЕРС е приел предявения иск за допустим.

Въз основа писмените доказателства, на свидетелските показания, както и предвид изявлението на процесуалния представител на ответника пред ЕРС, че не оспорват, че имотът е общ, наследствен имот, настоящият състав приема, че процесният имот, находящ се в с.Г.П., общ. Б., имот, представляващ дворно място с площ 5610 кв.м., съставляващо поземлен имот №420 в кв. 50 по ДРП на селото, за който са отредени УПИ ІІ-420, УПИ ІІІ-420 и УПИ ХІV-420, при граници: улица от две страни, ПИ 437, ПИ 422 и ПИ 419, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 56 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 80 кв.м., е оставен в наследство от общия за страните наследодател С.Д.Б., починал на ****. След смъртта на общия наследодател съпругата му - Р.Б. продължила да живее в имота, докато починала, а след това никой не живеел там. Д. (син на С.Б., баща на ищеца и дядо на ответника) се грижил за имота, с негово разрешение свид. Я.К.ползвал известно време дворното място и стопанската постройка в него. Имотът бил посещаван периодично от страните по делото. С оглед наследствения характер на имота, всеки от наследниците владее своята идеална част и е държател, ако упражнява фактическа власт върху имота, на идеалните части на сънаследниците. По делото не се установи ответникът-въззивник да упражнява непрекъснато фактическа власт върху имота. От свидетелските показания се установява, че и ищецът, и ответникът-въззивник посещават имота.

Въведеното от въззивника възражение с отговора на исковата молба, че е придобил имота по давностно владение повече от 10 години, считано от 2000г., е недоказано по делото. С оглед наследствения характер на имота, въззивникът като наследник владее само собствената си част, а по отношение на наследствената част на ищеца е държател, каквато е константната практика на ВКС.

От заявлението на въззивника пред нотариуса за снабдяване с нотариален акт за собственост е видно, че той е заявил, че е придобил по наследство и давностно владение. Заявлението на въззивника пред нотариуса и снабдяването му с нотариален акт за придобиване на имота по наследство съставлява признание на факта, че към датата на изготвяне на документа се е считал за негов собственик по силата на наследяване, а не само на придобивна давност.

Правото на собственост на ищеца-въззиваем, след като веднъж е възникнало по наследство, не може да бъде изгубено, освен ако не бъде придобито по оригинерен или деривативен способ. Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, включва следните два елемента: владение и определен срок от време. Владението представлява упражняване на фактическа власт върху определена вещ (чл.68, ал.1 ЗС). За да може владението да произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи веща като своя собствена. Когато един имот е съсобствен поради придобиването му по наследство, за да бъде придобита по давност наследствената част на другите сънаследници, не е достатъчно само целият имот да се владее от единия сънаследник. Сам по себе си фактът на осъществяване на фактическата власт върху имота не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение, като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници. Приема се, че такъв наследник е владелец само на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие собственост върху целия имот по силата на давност, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта. Следователно от гледна точка на доказването на собствеността следва да се установи не само, че наследникът е ползвал имота в продължение на законоустановения срок от време, но също така и фактът, че намерението му да го държи за себе си е било изрично демонстрирано пред останалите сънаследници. Промяната в намерението следва да намери външна изява в предприемането на конкретни действия, които да станат достояние на наследниците и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическа власт отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си. В ТР № 1/2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС се приема, че в отношенията между съсобственици презумпцията на чл.69 ЗС, че владелецът владее веща като своя, намира приложение на общо основание, но се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт върху веща, показва съвладение. Тогава съсобственикът, който се позовава на придобивна давност, е длъжен да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да завладее и техните идеални част. Сънаследник може да придобие по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници, съгласно чл.79, ал.1 ЗС. При сънаследствени имоти, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници. За да се приеме, че владее целият имот изключително за себе си е необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение за това. Владението на невладеещия собственик се счита отблъснато, когато с действията си владеещият собственик го отблъсква и препятства да упражнява правото си на собственост. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху вещта. Неползването на имота от всички съсобственици, доколкото по делото е установено и не се спори, че имотът не се ползва постоянно, не е отричане от права, както приема ВКС в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. По делото не се установи също така въззивникът да е пречил на въззиваемия да ползва имота. Не се установи въззивникът да е извършил действия, с които да е обективирал спрямо ищеца намерението да владее неговата идеална част за себе си. Дори и да се приеме снабдяването с нот.акт за собственост за такова действие на обективиране на намерението за своене, то предвид обстоятелството, че нотариалният акт е издаден на 05.11.****г., към момента на предявяване на иска не е изтекъл изискуемия от чл.79 ЗС срок за придобиване по давностно владение, не е изтекла предвидената в чл.79 ЗС 10-годишна придобивна давност.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен, и следва да бъде уважен, като се признае по отношение на ответника че ищецът е собственик на по 1/4 ид.ч. от от следния недвижим имот, находящ се в с.Г.П., общ. Б., обл. Ямболска, представляващ дворно място с площ 5610 кв.м., съставляващо поземлен имот №420 в кв. 50 по ДРП на селото, за който са отредени УПИ ІІ-420, УПИ ІІІ-420 и УПИ ХІV-420, при граници: улица от две страни, ПИ 437, ПИ 422 и ПИ 419, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 56 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 80 кв.м.

Предвид уважаването на иска по чл.124, ал.1 от ГПК, основателно е искането по чл.537, ал.2 от ГПК по отношение констативния нотариален акт № **/****г. и същият правилно е отменен по отношение на собствената на ищеца 1/4 ид.част.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

С оглед изхода на делото, ЯОС следва да присъди на въззиваемия сторените във въззивното производство разноски в размер на 300лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.02.2017г..

На основание горното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 118 от 29.12.2016г. на ЕРС по гр.д.№ 475/2015г. по описа на ЕРС.

ОСЪЖДА въззивника Д.С. ***, с ЕГН - **********, ДА ЗАПЛАТИ на въззиваемия Г.Д.С. с ЕГН – **********,***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Д., направените по делото във въззивната инстанция разноски от 300лв. платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.