Р Е Ш Е Н И Е

№ 07.11.2016 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 04.10.2016 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 294 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от ЗПК”Надежда”, ЕИК 838142549, със седалище и адрес: с.Маломирово, община Елхово, представлявана от Д.И.Д. – председател на управителния съвет, чрез адв.С.В. ***, срещу решение № 42 от 13.06.2016г. на ЕРС по гр.д.№ 611/2015г. по описа на ЕРС. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ЗПК”Надежда” против община Елхово, представлявана от кмета П.А.К., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, представляващ селскостопанска сграда - ТЕЛЧАРНИК /КРАВАРНИК/ с площ 384 кв.м., построена в поземлен имот с начин на трайно ползване „Стопански двор", съставляващ имот № 100012 по КВС на с.Маломирово с ЕКАТТЕ 46797, общ.Елхово, образуван от имот № 041922, целият с площ 29.322 дка, в местността „ДОТЛУКА", при граници на имота: имоти №100006, №000922, №019005, №019006, №019009, №019010, №019011, №019058, №019083, №100013, №000922 и №100008; ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.З от ГПК, направените по делото разноски в размер на 500лв.

Въззивникът счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно и излага съображения. Смята, че ЕРС е постановил съдебния си акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възразява, че ЕРС неправилно е изключил представения приемно-предавателен протокол от доказателствения материал по делото. Смята, че с показанията на свид.Ж. оспорването на този документ е преодоляно. Възразява, че няма съмнение относно сградата, предадена на ЗПК”Надежда”, с оглед свидетелските показания и СТЕ. Възразява, че за да се състави представеният от община Елхово акт за частна общинска собственост, издаден на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, чл.30, ал.1 от ЗСПЗЗ, който е съставен на 01.10.2013г., е трябвало през 1998г. документите на заличената организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ да са предадени по опис на кмета в кметството, където е седалището на организацията, което не се е случило и не било доказано. Процесният имот е бил предаден от ТКЗС “Господин Велев” на ЗПК”Надежда” с приемно-предавателен протокол от 20.12.1998г. Смята, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл.22, ал.1, т.2 от ГПК), тъй като съдията-докладчик е съпруга на Т. А., който е в трудови правоотношения с ответника – община Елхово, като заема длъжността специалист в отдел “Обществени поръчки”, което според въззивника поражда основателни съмнения относно безпристрастността на съда. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение като неправилно и постанови ново, с което да признае за установено по отношение на ответната община, че ЗПК”Надежда” е собственик на процесния недвижим имот. Претендира направените по делото разноски пред двете инстанции.

С въззивната жалба не е направено искане за събиране на доказателства.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от насрещната страна – община Елхово, чрез адв.И.Ч., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат подробни съображения. Смята и излага доводи, че ЕРС е обсъдил в пълнота събраните доказателства и правилно и законосъобразно е отхвърлил иска. Моли ЯОС да му присъди направените по делото разноски.

В с.з. въззивникът ЗПК„Надежда” с. Маломирово, редовно призован, не изпраща законен представител, явява се адв. В., редовно упълномощена, и поддържа въззивната жалба, иска ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да признае за установено по отношение на ответната община, че ЗПК”Надежда” е собственик на процесния недвижим имот.

Въззиваемата страна Община Елхово, редовно призована, не изпраща представител, явява се адв. Ч., редовно упълномощен, който оспорва въззивната жалба и иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен приемно-предавателен протокол от 20.12.1998г., в който е записано, че Комисия, избрана с Протокол № 1 от 14.09.1998г. на Общото събрание на правоимащите по чл.27 от ЗСПЗЗ с. Маломирово, с.Чернозем и с.Славейково, както следва: К. Н. С., К.Д. М. и П. Н. А. предава на ЗПК „Надежда” с.Маломирово „спрямо дяловете определени за имущество, собственост на ТКЗС „Г.Велев в ликвидация" с.Маломирово", сграда - телчарник с остатъчна стойност 128921 лв. и незавършено строителство - пункт за техническо обслужване (рем. Работилница) с остатъчна стойност 2876400 лв. В този протокол е записано: “Полученото имущество от ЗПК „Надежда" с.Маломирово да стане срещу представяне на дялове (ко(у)пюри) на тричленката при ТКЗС „Г.Велев" с. Маломирово в ликвидация.”. Върху протокола има подписи на тримата членове на Комисията и на свидетелката С. Ж. като предала и като получила имуществото. Този протокол е оспорен от ответника. Възражението на въззивника, че ЕРС неправилно е изключил протокола от доказателствения материал, тъй като в откритото производство по установяване на истинността на този частен писмен документ, ищецът не е предприел процесуални действия по доказаване истинността на документа, както му е било указано, е неправилно. С разпита на свид. Ж. се установява, че тя е подписала протокола, но не се установи автентичността на подписите на членовете на комисията. След като не е установена автентичността на подписите на членовете на ЛК, този оспорен протокол следва да бъде изключен от доказателствата.

От представената от ищеца-въззивник амортизационна книга е видно, че в сметка 203 – сгради 1998г. накрая е записано като заприходено имущество на ЗПК„Надежда” телчарник № 13/2 м.ХП 98год. с остатъчна стойност 128921лв. В амортизационната книга по сметка 203 “Сгради масивни 2013 год.” като основно средство е записан „телчарник преустр. в склад отровни в-ва” като в следващите графи е изписано както следва: дата на въвеждане в действие - 01.72; дата на изтичане на амортизационния срок - 1бр., балансова стойност - 1807.40, сума за амортизация - 976.57 и остатъчна стойност - 830.83.

От показанията на свид. Д. В., се установява, че тя работи в ЗПК „Надежда” като гл. счетоводител от образуването на кооперацията през 1993г. досега и че именно тя води приложените по делото амортизационни книги за основните средства. Свидетелка сочи, че тя е завела най-отдолу, тъй като идва през м.декември 1998г., придобитият с приемо-предавател протокол през м.декември 1998г. нов дълготраен актив - телчарник.

От показанията на свид.С.Ж., се установява, че в момента на разпита работи в ЗПК”Надежда” като домакин, че през 1998г. била домакин и на ЗПК”Надежда” и на ТКЗС”Г.Велев” в ликв.. Сочи, че тя е подписала протокола от 20.12.1998г. като материалноотговорно лице, но тя не е била член на комисията на правоимащите. Свидетелката сочи, че се събирали купюри от член-кооператорите, за да може да се вземе сградата. ТКЗС”Г.Велев имало само един телчарник, който се намирал в стопанския двор в с.Маломирово. През 1994г. свидетелката започнала работа в ЗПК”Надежда”, а в ТКЗС-то в ликвидация била домакин от 1987г.. След като телчарникът бил предаден от ЗПК„Надежда” през 1998г., една част от него – навеса, бил направен на склад за отровни вещества, защото другия такъв склад бил много отдалечен и съборен, а другата част от телчарника изгорял при пожар през 2000г.. Свидетелката посочва, че стопанският двор в с. Маломирово е много голям, в него имало пет сгради краварници, четири от които били взети от собствениците с купюри като сега три сгради съществуват, а едната е разрушена.

От представените от община Елхово 16 броя декларации по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, подадени от ЗПК„Надежда” с.Маломирово през 2010г. е видно, че сред декларираните с тези декларации имоти липсва телчарник с площ от 384 кв.м. Има декларация за склад за отровни вещества с площ 202 кв.м. - декларация с вх.№312 на л.85 и следващите от първоинстанционното дело. От у-ние № ДТ-02-020 от 20.01.2016г. на началник отдел МДТ при Община Елхово е видно, че ЗПК„Надежда” с.Маломирово не е декларирала процесния имот и не е заплащала данъци за него.

През 201Зг. представляващият ищцовата кооперация - Д.Д. предприел действия по снабдяване с документ за собственост за процесния имот - ТЕЛЧАРНИК /КРАВАРНИК/ с площ 384 кв.м., построен в поземлен имот с начин на трайно ползване „Стопански двор”, съставляващ имот № 100012 по КВС на с.Маломирово с ЕКАТТЕ 46797, общ.Елхово, образуван от имот № 041922, целият с площ 29.322 дка, в местността „ДОТЛУКА", при граници на имота: имоти №100006, №000922, №019005, №019006, №019009, №019010, №019011, №019058, №019083, №100013, №000922 и №100008, но било установено, че същият на 01.10.2013г. е актуван като общински като е издаден от Община Елхово Акт за частна общинска собственост № 3341 на основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОбС и чл. 30, ал.1 от ЗСПЗЗ. След съставянето на този АЧОС, на 14.10.2013г. Община Елхово подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ за селскостопанска сграда- телчарник, като посочила, че същият е построен 1958 година и е с РЗП 384 кв.м.

По искане на ищцовата страна пред ЕРС е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.Н.М., заключението по която е обективно, компетентно и неоспорено от страните. В отговор на възложената задача, вещото лице, след като се запознала с писмените доказателства, приложени по делото, извършила оглед на имота на 28.03.2016г. и след необходимите проучвания и справки в Областна дирекция „Земеделие” гр.Ямбол и ТД на НАП Ямбол, дава заключение, че процесният имот, съгласно описанието в исковата молба, е идентичен с посоченият в АЧОС № 3341/2013година имот. При огледа на място установява, че имотът представлявал останки от нефункционираща стопанска сграда - краварник, построена в края на 60-те години на миналия век с пристроен в северната част на източната й фасада паянтов навес като състоянието на сградата е незадоволително, с липсваща покривна конструкция изцяло, частично съборени вътрешни и външни стени, обрушени, с изпадал на места свързващ ръчно изработените тухли разтвор, стени с пукнатини, без следи от инсталации, обрушена и липсваща мазилка, без прозорци и врати, засипан с отпадъци под с прораснала вътре зеленина и храсти. По измерване на място краварникът е с размери 37м/9м, а навесът - с размери 16 м/3.2 м, също е силно овехтял и в незадоволително състояние. В хода на проучването, на вещото лице е предоставена в ОДЗ Ямбол разработка от „ИНФРАСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ”ООД за обект „Технически дейности по уреждане на собственост върху застроени земеделски земи” относно бивши Стопански дворове в землището на с.Маломирово, изготвени след възлагане от ЗПК„Надежда”. Разработката е утвърдена с протокола от 30.07.2001г. на комисия от представители на ОД „ЗГ”, на ПК гр.Ямбол и ЗПК„Надежда”, която комисия е приела нормативно определения размер на прилежащите площи към сградите и съоръженията на ЗПК„Надежда” с.Маломирово. При изследването на протокола от 30.07.2001г. и приемо-предавателни протоколи на комисия в ТКЗС„Г.Велев” в ликвидация с.Маломирово от 25.10.1994г., от 17.07.1995г., от 26.10.1995г. и от 20.12.1998г., вещото лице М. дава заключение, че съгласно разработката от 2001г., парцел XII (идентичен с ПИ 100012 от 2012г.) е свободен, незастроен терен като е взето в предвид състоянието на съществуващото в него строителство, което е било в етап на развала или рушене. В издадената през 2012г. скица № Ф14256/14.09.2012г., представена от ищеца, на л. 11 от делото, ПИ 100012 (идентичен с парцел XII от 2001г.) е записан като стопански двор по начин на трайно ползване и в скицата е отбелязано, че в имота има една сграда – краварник с площ 384кв.м. Вещото лице сочи, че с оглед настоящото състояние на съществуващото в ПИ строителство, същото продължава да е в етап на развала или рушене и не би следвало да се означава с плътен контур и с надпис „телчарник”, тъй като в случая функциониращо застрояване липсва, налични са рушащи се остатъци от негодна сграда. От извършеното проучване в ТД на НАП Ямбол, както и въз основа на писмените доказателства по делото, в.л. дава заключение, че няма данни процесният имот да е деклариран от ЗПК„Надежда” с.Маломирово, както и да са заплащани за него данъци през годините.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск е по чл.124, ал.1 от ГПК - положителен установителен иск за собственост. Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В случая ищецът –въззивник иска да бъде признато от съда по отношение на община Елхово, че ищецът е собственик на селскостопанска сграда - ТЕЛЧАРНИК /КРАВАРНИК/ с площ 384 кв.м., построена в поземлен имот с начин на трайно ползване „Стопански двор", съставляващ имот № 100012 по КВС на с.Маломирово с ЕКАТТЕ 46797, общ.Елхово, образуван от имот № 041922, целият с площ 29.322 дка, в местността „ДОТЛУКА", при граници на имота: имоти №100006, №000922, №019005, №019006, №019009, №019010, №019011, №019058, №019083, №100013, №000922 и №100008. Като правопораждащи факти ищецът твърди придобиване на имота по реда, предвиден в чл.27 от ЗСПЗЗ с приемо-предавателен протокол от 20.12.1998г. и владение с начален момент 20.12.1998г., което продължава и към момента. Ответникът оспорва основателността на иска, възразява, че процесният имот не е бил разпределен при ликвидацията на ТКЗС”Г.Велев” – с.Маломирово, а освен това е и актуван с АЧОС на основание чл.30 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.2, ал.1, т.2 от ЗОбС, както и оспорва твърдението на ищеца, че същият владее имота от 1998г. до настоящия момент.

В чл.124, ал.1 от ГПК изрично е предвидено наличието на правен интерес от установяването като процесуална предпоставка за допустимист на установителния иск. В случая такъв е налице у ищеца-въззивник, тъй като твърдяното от него право на собственост се оспорва от ответната община, която е актувала процесната сграда с АЧОС. Искът е допустим. Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Въззивникът-ищец се позовава на придобивно основание по чл.27 и сл. от ЗСПЗЗ, че е придобил собствеността върху сградата от имуществото на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че я владее от 1998г. досега. Съгласно чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

ЯОС намира, че по делото се установи, че процесната сграда е била разположена в стопанския двор на с.Маломирово и е част от имуществото на бившето ТКЗС„Г.Велев” и като такава е подлежала на разпределение между лицата с право на дял от прекратените организации - §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.28 от 1992г.). Ликвидацията на тези организации по §12 се извършва съгласно §13 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от ликвидационни съвети, чиято дейност е прекратена с влизането в сила на §28, ал.1 от ЗИДЗСПЗЗ и е постановено служебното заличаване на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След прекратяване дейността на ликвидационните съвети, имуществото на заличеното ТКЗС става съсобствено на лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, съобразно правата им (§28, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Съгласно §29, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.98/1997г.), общото събрание на лицата по чл.27, ал.1 определя срок на определениете лица за разпределение на имуществото на заличените организации по §12 от ПЗР, но не по-късно от 31 декември 1997г.

Въззивният съд смята, че по делото не се доказва, че въззивникът-ищец е придобил процесната сграда по твърдения от него способ – по чл.27 и сл.от ЗСПЗЗ, тъй като ответникът е провел успешно оспорване на автентичността на приемо-предавателния протокол от 20.12.1998г., а и предвид нормата на §29, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.98/1997г.), срокът за разпределение на имуществото на заличените организации по §12 от ПЗР е не по-късно от 31 декември 1997г., а в протокола се сочи дата - 20.12.1998г.

По отношение на твърдяното като придобивно основание давностно владение от 20.12.1998г. до сега, ЯОС намира, че същото не е доказано по делото от ищеца-въззивник. Съгласно чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещта, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. С представените амортизационни книги се установява записването на телчарника като основно средство на въззивника през декември, 1998г. От заключението на в.л. се установи, че процесната вещ, представляваща останки от нефункционираща стопанска сграда - краварник, построена в края на 60-те години на миналия век, е в етап на развала или рушене още от 2001 година и реално са налични само рушащи се остатъци от негодна сграда. От показанията на свидетелката Ж. се установява, че през 2000г. покривът и част от сградата са изгорели при пожар, а от протокола от 30.07.2001г. на комисия от представители на ОД „ЗГ”, на ПК гр.Ямбол и въззивника ЗПК„Надежда” за обсъждане и приемане на нормативно определения размер на прилежащите площи към сградите и съоръженията на ЗПК„Надежда”, за парцел XII, идентичен с ПИ 100012 от 2012г., в който се твърди, че се намира процесната сграда, се установява, че същият е свободен, незастроен терен, след като е взето предвид състоянието на съществуващото в него строителство, което е било в етап на развала или рушене. Погиването на вещта води до прекратяване на владението поради невъзможност за неговото осъществяване и продължаване. Дори и да се приеме, че въззивникът е упражнявал владение от декември 1998г. до погиването на сградата, констатирано от протокол от 30.07.2001г., продължителността на това владение не е достатъчна за придобиване на собствеността. ЯОС смята, че по делото няма доказателства за упражнявано давностно владение от страна на въззивника-ищец върху процесната вещ в продължение на десет години в периода от 20.12.1998г. до сега, поради което въззивникът не е станал собственик на основание давностно владение. Тъй като въззивникът-ищец не е доказал, че е собственик на телчарник/краварник с площ 384 кв.м., построен в поземлен имот с начин на трайно ползване „Стопански двор”, съставляващ имот № 100012 по КВС на с.Маломирово, на твърдените основания, искът за признаване на установено по отношение на Община Елхово, че притежава право на собственост върху процесната сграда, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли, както правилно е преценил и ЕРС.

ЯОС намира за неоснователно възражението на въззивника, че първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл.22, ал.1, т.2 от ГПК), тъй като съдията-докладчик е съпруга на Ташо Апостолов, който е в трудови правоотношения с ответника – община Елхово и заема длъжността специалист в отдел “Обществени поръчки”, което според въззивника поражда основателни съмнения относно безпристрастността на съда. Съпругът на съдията-докладчик не е страна по делото и не представлява ответната община, която се представлява от кмета. Само обстоятелството, че съпругът на съдията работи като специалист в общината, в случая не води до съмнения в обективността и безпристрастността на съда, още повече, че представеният АЧОС не е основанието за отхвърляне на иска. Искът е отхвърлен от ЕРС, тъй като ищецът не е доказал, че е собственик на твърдените от него основания – по реда на чл.27 от ЗСПЗЗ и на основание давностно владение.

Въз основа на горното, ЯОС намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото на въззивната кооперация не следва да се присъждат разноски. На въззиваемата страна се следват разноски за тази инстанция, но тъй като няма доказателства за сторени такива, въззивният съд не ù присъжда разноски.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 42 от 13.06.2016г. на ЕРС по гр.д.№ 611/2015г. по описа на ЕРС.

Отхвърля исканията на страните за присъждане на разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.