В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 11 октомври 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №277 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на М.В.Д.. и М.С.Д., чрез пълномощник адв. Ст.В. *** против Решение №314/07.06.2016г., постановено по гр. дело №315/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът е признал на основание чл.124. ал.1 от ГПК вр. чл.79. ал.1 от ЗС по отношение на М.В.Д.. и М.С.Д., че В.В.Д.. и М.Х.Д., са собственици на масивна жилищна сграда с площ от 93 кв.м., построена в УПИ ІІІ 106 в кв.13 по плана на с.Веселиново, обл.Ямболска, цялото с площ от 1445 кв.м.. с административен адрес на имота с.Веселиново. общ.Тунджа, обл.Ямбол, ул."Кокиче" №20. при граници и съседи на имота: улица. УПИ 1V-108. УПИ Х-108. УПИ-109. УПИ VI -103. УПИ VШ-107 и УПИ11-107, и е осъдил въззивниците да заплатят на насрещната страна разноски в размер на 1005лв. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Твърди се, че по делото не е било доказано по безспорен и категоричен начин осъществено от ищците владение на процесния имот в законоустановения срок, за да могат те да го придобият на основание давностно владение. Твърди се, че страните по делото са придобили имота, чрез продажба и владението им е било предадено при продажбата, като в последствие, въз основа на вътрешните им отношение имотът се е ползвал само от ищците. Твърди се, че съвладението е продължило, но ищците са били владелци на своята ид. част, и държатели на ид. част на ответниците. Сочи се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че ищците са извършили действия, с които са отблъснали владението на ответниците върху имота. Сочи се, че обстоятелството, че само В.Д. има ключ от имота и живее в същия от 2012г., след завръщането си от Гърция, не означава, че е манифестирал поведение на промяна в намерението му да владее частите на въззивниците против волята им. В жалбата се сочи също, че такова действие по отблъскване на владението не представлява и извършения от В.Д. ремонт на сградата, още повече, че в него са участвали и М.Д. и синът му С.. Твърди се също, че ищците не са упражнявали фактическа власт върху имотa повече от 10г., тъй като М.Д. от около 19г. живее в чужбина, а В.Д. от 2002 до 2012г. е бил в Гърция. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и отхвърляне на установителния иск за собственост. Претендират се и направените разноски.

В писмен отговор, въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. По съображения в отговора се претендира потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивниците, чрез своя пълномощник, претендират уважаване на жалбата и присъждане на разноски по делото.

Въззиваемите, чрез своя пълномощник, оспорват жалбата и претендират отхвърлянето й, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от Нот. акт №28. т.ІХ. н.д. № 2605/01.10.1993г. на Нотариуса при ЯРС, се установява, че на 01.10.1993г. В. Д. С. и съпругата му Р. М. С. са продали при равни права на синовете си М.В.Д. и В.В.Д., следния свой недвижим имот: Дворно място от 1445 кв.м.. урегулирано, съставляващо парцел ІІІ-106 в кв.13 по плана на с.Веселиново. обл.Ямболска, ведно с построените в това дворно място масивна жилищна сграда върху 93 кв.м., стопанска постройка -заведение за обществено хранене и с подобренията в дворното място, срещу задължение за издръжка и гледане, като прехвърлителите са си запазили пожизнено право на ползване върху имота. В нотариалния акт е било вписано още, че М.Д. ще ползва източната част на имота, а В.Д. ще ползва западната част на имота.

Не е спорно между страните също, че към дата на сключване на договора В.Д. е бил в граждански брак с М.Х.Д., а М.Д. е бил в граждански брак с М.С.Д..

Не е спорно също, че прехвърлителите на имота са починали, като в тази връзка са представени: Удостоверение за наследници изх.№66/28.03.2016г. на Кметство с.Веселиново. общ.Тунджа, обл.Ямбол от което се установява, че В. Д. С. е починал 11.08.2009г. и Удостоверение за наследници изх.№67/28.03.2016г. на Кметство с.Веселиново, общ.Тунджа, обл.Ямбол, от което се установява, че Р. М. С. е починала на 13.02.2012г.

Установено е от удостоверения изх.№ ГС/02-04691/01.04.2016г. и изх.№ ГС/02-04692/01.04.2016г., че регистрирания постоянен адрес на М.С.Д. ***, а от 12.04.2001г. регистрирания й настоящ адрес е в Република Гърция. Установено е от удостоверения изх.№ ГС/02-004785/12.05.2016г. и изх.№ ГС/02-004785/12.05.2016г., че регистрирания постоянен адрес на М.Х.Д. ***, а от 14.09.2010г. регистрирания й настоящ адрес е в Република Гърция.

От представените от ищците удостоверение за данъчна оценка на имот с №ДО002736/18.08.2014г. и такова от ответниците №ДО001614/04.05.2015г. е видно, че недвижимия имот дворно място, находящо се в с.Веселиново, общ.Тунджа, пл.№ 106 , УПИ ІІІ, кв.13, с площ от от 1445 кв.м. и застроена площ от 421.00 кв.м., е деклариран като съсобствен между М.В. Д.. М.С.Д., В.В.Д. и М.Х.Д., при квоти за всеки един от тях. Видно от представените от въззивниците пред първоинстанционния съд, 4бр. приходни квитанции от 13.08.2013г. на Община „Тунджа", на посочената дата са били заплатени задълженията за местни данъци и такси за целия недвижим имот съответно: за 2012 г и 2013 г.- за М.Д., за 2013 г. - за В.Д., за 2012 г. и 2013 г.- за М.Д. и за М. Д..

Пред ЯРС от страна на ищеца са били представени стокови разписки, складови разписки, експедиционни бележки и касови бонове, видно от които, през м.август и м.септември 2008г. са били закупувани, строителни материали и заплащани строителни услуги, като страните не спорят, че същите касаят извършване на ремонт на процесната жилищна сграда.

Пред ЯРС са били събрани и гласни доказателства:

Разпитаната свидетелка Д. Д. -снаха на нищите, е дала показания, че е женена за сина на В.Д. от 2005г., като от около 7 години тя и семейството й живеели в процесната къща. Посочила е, че повече от 10г. познава ищците и е считала, че тази къща е тяхна, и че през годините никой не е предявявал претенции за тази къща. Посочила е още, че М. и Маприя нямат ключ за сградата. Заявила е, че първоначално къщата е била стара, но през 2008-2009г. започнали подобрения в нея и сега тя станала „нова къща”, като средствата за ремонта нейното семейство, заедно със семейството на ищците придобили от работата си в Гърция. Посочила е, че В. от 2001-2002г. десет години е живял в Гърция, а свекърва й в момента е в Австрия, като живее извън България около 19г. Заявила е, че по време на ремонта на къщата М. и В. били в добри отношения, и М. също помагал при ремонта.

Свидетелката А.М., е посочила, че се е грижила за родителите на М. и В. в периода 2006-2009г., като първоначално старите хора живеели в къщата на В., а после се преместили в къщата на М., като къщите в които живеели двамата братя били в един и същ двор. Посочила е, че познава жената на В., но тогава тя била в Гърция, а жената на М. непознавала.

Свидетелката И. Ш. е дала показания, че къщата която страните са придобили от родителите на двамата братя е била на един етаж и се е състояла от три стай, но към настоящия момент външния й вид не е същия, тъй като през 2009-2010г. й е бил извършен ремонт. Посочила е, че съпругата на В. е в чужбина от 20 години, а В. е бил в Гърция, но сега се е върнал в България и живее в къщата на баба Р. и дядо В.. Свидетелката е заявила, че ремонта на къщата е правен от зет й и от племенника й С. Д., като тя била дала пари на заем на племенника си, за да доплатят материали за ремонта. Посочила е, че по време на ремонта двамата братя били в добри взаимоотношения. Според свидетелката бащината къща, В. я считал за своя, и не била чувала зет й да има претенции за нея.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1/ГПК от легитимирана страна, при наличието на правен интерес.

Съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК в правомощията на въззивния съд е включена служебна проверка на допустимостта на първоинстанционния акт в обжалваната му част. В конкретния случай решението е обжалвано изцяло, поради което настоящият съдебен състав извърши служебна проверка на допустимостта му, при която констатира следното:

Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба и заявеният петитум искът правилно е квалифициран по чл.124, ал.1 от ГПК

Предявения иск с пр. осн. чл.124 ал.1 ГПК, по отношение на ½ ид. част от процесната жилищна сграда, която ищците са придобили по силата на правна сделка, оформена с Нот. акт №28. т.ІХ. н.д. № 2605/01.10.1993г. на Нотариуса при ЯРС е недопустим, поради липса на правен интерес за ищците от предявяването му. За да е допустим един установителен иск, достатъчно е да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира оспорвано от ищеца право. Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. В настоящия случай, между страните не е налице спор, че ищците са собственици на ½ ид. част от масивна жилищна сграда с площ от 93 кв.м., построена в УПИ ІІІ 106 в кв.13 по плана на с.Веселиново, придобита от тях по силата на Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с Нот. акт №28. т.ІХ. н.д. № 2605/01.10.1993г. на Нотариуса при ЯРС. Нито в ИМ се съдържат твърдения на ищците, нито в отговора на ответниците, респ. в изявленията на страните по делото, се съдържат данни, че ответниците оспорват на ищците горепосочените права върху тази ½ ид. част. Напротив в ИМ дори се твърди, че ответниците са инициирали делбено производство, като са поискали делба и на процесната сграда. Липсата на спор между страните по отношение на правата върху тази 1/2 ид. част от имота, води и до липса на интерес от искова защита, т.е. липсва положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за съществуване на право на иск. Освен това, следва да се посочи, че за придобиване по давност правото на собственост върху дадена вещ може да се говори, когато това право не е придобито вече по друг начин. Недопустимо е собственикът на имота да може да придобие имота на друго основание след като го е придобил. Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. В случая ищците притежават право на собственост върху ½ ид. част от сградата по силата на правна сделка, като не твърдят, че това право им се оспорва от ответниците, ето защо заявената с ИМ претенция по отношение на тази идеална част от сградата е недопустима.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че решението на ЯРС, в частта му, в която съдът е уважил предявения от В.В.Д. и М.Х.Д. против М.В.Д. и М.С.Д. иск с пр. осн. чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79. ал.1 от ЗС, по отношение на: ½ ид. част от масивна жилищна сграда с площ от 93 кв.м., построена в УПИ ІІІ 106 в кв.13 по плана на с.Веселиново, обл.Ямболска, цялото с площ от 1445 кв.м.. с административен адрес на имота с.Веселиново. общ.Тунджа, обл.Ямбол, ул."Кокиче" №20. при граници и съседи на имота: улица. УПИ 1V-108. УПИ Х-108. УПИ-109. УПИ VI -103. УПИ VШ-107 и УПИ11-1, която ищците са придобили, съгл. Нот. акт №28. т.ІХ. н.д. № 2605/01.10.1993г. на Нотариуса при ЯРС, е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото в тази му част, следва да се прекрати.

Спорът между страните е по отношение на другата ½ ид. част от гореописаната сграда, която по силата на Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с Нот. акт №28. т.ІХ. н.д. № 2605/01.10.1993г. на Нотариуса при ЯРС е била прехвърлена на ответника М.Д., по време на брака му с ответницата М.Д.. В тази му част предявения установителен иск е допустим. Ищците твърдят, че са придобили право на собственост върху тази идеална част, на оригинерно правно основание давностно владение. Ответниците оспорват тези твърдения, считайки, че ищците макар и да са ползвали процесната сграда еднолично, те са били само държатели, а не владелци на чуждите идеални части, поради което не са придобили по давност права върху ид. части от сградата.

Съгласно приетото в ТР № 1/06.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, какъвто е настоящия случай, следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

Правното основание за възникване на съсобствеността в настоящия случай е частно правоприемство –на двамата братя: М.В.Д. /по време на брака му с М.С.Д./ и В.В.Д. /по време на брака му с М.Х.Д./ е било прехвърлено възмездно, срещу задължение за издръжка и гледане от техните родители, правото на собственост върху недвижими имоти: дворно място и сгради в с.Веселиново, в т.ч. и върху процесната масивна жилищна сграда с площ от 93 кв.м. Видно от нотариалния акт, още при изслушване на сделката приобритателите съсобственици са постигнали съгласие относно разпределението на ползването върху съсобствените имоти, а именно: М.Д. да ползва източната част на имота, а В.Д. да ползва западната част на имота /където страните не спорят, че се намира процесната сграда, видно и от представената по делото скица/ По този начин фактическата власт върху сградата, въз основа на вътрешните отношения между съсобствениците, разпределили правото на ползване на съсобствения имот, е предадена на ищците, но със изричното съгласие на другите съсобственици- ответниците. При това положение, следва да се приеме, че е налице съвладение като ищците са владелци на своята идеална част и същевременно държатели на идеалната част на другите приобретатели- ответниците, т.е. те са съсобственици и съвладелци. Установено е също, че имотът е деклариран в данъчните власти като съсобствен, както и, че през 2012г. и 2013г., данъци за имота са плащали и четиримата съсобственици.

При това положение, за да придобият по давност правото на собственост върху идеалните части на ответниците върху сградата, ищците които не са техни владелеци е следвало да превърнат с едностранни действия държането във владение /съгласно приетото в ТР №1/06.08.2012г./. Доказателства за такива действия, които да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, за да е налице преобръщане на владението, по делото не са представени. Ищците в случая твърдят, че са придобили по давност идеалните части на ответниците върху сградата, чрез придобивна давност, но не доказват, че са извършили действия, с които са престанали да държат идеалните части от вещта за другите съсобственици, и са започнали да ги държат за себе си с намерение да ги своят, както и че тези им действия са били доведени до знанието на ответниците.

Обстоятелството, че ключ за процесната къща е имал само В.Д. и то още от 1993г., и че вещта се е ползвала само от него и семейството му, не представлява действие в горепосочения смисъл, тъй като това ползване, както се посочи е започнало именно на постигнато споразумение между съсобствениците за начина на ползване на съсобствения имот.

Следва да се посочи, че от гласните доказателства е безспорно установено, че М.Д. от дълго време не живее в България- от около 19-20г. /св.Д.Д. и св. И.Шопова/. Установено е също, че ищецът В.Д. от 2001г. в продължение на 10г. също е живял в Гърция /св. Д.Д./. Не са представени доказателства по делото, до 2008г. ищците да са извършвали действия, с които да са демонстрирали по какъвто и да е начин, че са престанали да държат идеалните части от вещта за другите съсобственици, и са започнали да ги държат за себе си, с намерение да ги своят, и да са довели това до знанието на ответниците.

Дори и да се приеме, при липсата на други доказателства, че индиция за начален момент на установяване на владение върху процесния имот с намерение за своене от страна на ищците е 2008г., когато един съсобствениците упражняващи фактическа власт върху съсобствената вещ- В.Д. е извършил подобрения на последната, без останалите съсобственици да му се противопоставят /От свидетелските показания се установява, че В.Д. е извършил ремонт на процесната сграда, като при ремонта са участвали и М.Д. заедно със сина си, като св.Д.Д. твърди, че това е станало през 2008-2009г., а и св. И.Ш. през 2009-2010г. Представените писмени доказателства, за закупени строителни материали са с дати от 2008г./, то не е налице осъществено от тях владение по смисъла на чл.79 от ЗС в продължение на изискуемия 10-годишен срок. Т.е. претенцията им, че са придобили по давност, и са станали собственици на притежаваната от ответниците, съгл. Нот. акт №28. т.ІХ. н.д. № 2605/01.10.1993г. на Нотариуса при ЯРС, ½ ид. част от процесната жилищна сграда, е недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Ето защо решението на ЯРС, следва да бъде отменено в частта му, с която съдът е признал на основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на М.В.Д. и М.С.Д., че В.В.Д. и М.Х.Д., са собственици на основание давностно владение, на придобитата от ответниците съгл. Нот. акт №28. т.ІХ. н.д. № 2605/01.10.1993г. на Нотариуса при ЯРС, 1/2 ид. част от масивна жилищна сграда с площ от 93 кв.м., построена в УПИ ІІІ -106 в кв.13 по плана на с.Веселиново, обл.Ямболска, цялото с площ от 1445 кв.м.. с административен адрес на имота с.Веселиново. общ.Тунджа, обл.Ямбол, ул."Кокиче" №20. при граници и съседи на имота: улица. УПИ 1V-108. УПИ Х-108. УПИ-109. УПИ VI -103. УПИ VШ-107 и УПИ11-107, и искът в тази му част, следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото в полза на въззивниците следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1925лв., от които: 950лв. разноски пред първата инстанция и 975лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №314/07.06.2016г., постановено по гр. дело №315/2016г. по описа на ЯРС, в ЧАСТТА МУ, в която съдът е уважил предявения от В.В.Д. и М.Х.Д. против М.В.Д. и М.С.Д. иск с пр. осн. чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79. ал.1 от ЗС, по отношение на: ½ ид. част от масивна жилищна сграда с площ от 93 кв.м., построена в УПИ ІІІ 106 в кв.13 по плана на с.Веселиново, обл.Ямболска, цялото с площ от 1445 кв.м.. с административен адрес на имота с.Веселиново. общ.Тунджа, обл.Ямбол, ул."Кокиче" №20. при граници и съседи на имота: улица. УПИ 1V-108. УПИ Х-108. УПИ-109. УПИ VI -103. УПИ VШ-107 и УПИ11-1, която ищците са придобили, съгл. Нот. акт №28. т.ІХ. н.д. № 2605/01.10.1993г. на Нотариуса при ЯРС, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО, в тази му част.

ОТМЕНЯ Решение №314/07.06.2016г., постановено по гр. дело №315/2016г. по описа на ЯРС, в ЧАСТТА МУ, с която съдът е признал на основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79. ал.1 от ЗС по отношение на М.В.Д. и М.С.Д., че В.В.Д. и М.Х.Д., са собственици на ½ ид. част от масивна жилищна сграда с площ от 93 кв.м., построена в УПИ ІІІ 106 в кв.13 по плана на с.Веселиново, обл.Ямболска, цялото с площ от 1445 кв.м.. с административен адрес на имота с.Веселиново. общ.Тунджа, обл.Ямбол, ул."Кокиче" №20. при граници и съседи на имота: улица. УПИ 1V-108. УПИ Х-108. УПИ-109. УПИ VI -103. УПИ VШ-107 и УПИ11-107 /придобитата от ответниците съгл. Нот. акт №28. т.ІХ. н.д. № 2605/01.10.1993г. на Нотариуса при ЯРС/, както и в частта, в която е осъдил въззивниците да заплатят на насрещната страна разноски в размер на 1005лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.Д. и М.Х.Д. против М.В.Д. и М.С.Д. установителен иск за право на собственост, с пр. осн. чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79. ал.1 от ЗС, по отношение на: ½ ид. част от масивна жилищна сграда с площ от 93 кв.м., построена в УПИ ІІІ 106 в кв.13 по плана на с.Веселиново, обл.Ямболска, цялото с площ от 1445 кв.м.. с административен адрес на имота с.Веселиново. общ.Тунджа, обл.Ямбол, ул."Кокиче" №20. при граници и съседи на имота: улица. УПИ 1V-108. УПИ Х-108. УПИ-109. УПИ VI -103. УПИ VШ-107 и УПИ11-1, която ответниците са придобили, съгл. Нот. акт №28. т.ІХ. н.д. № 2605/01.10.1993г. на Нотариуса при ЯРС.

ОСЪЖДА В.В.Д.,***, с ЕГН-********** и М.Х.Д.,***, с ЕГН-********** да заплатят на М.В.Д.,***, с ЕГН-********** и М.С.Д.,***, с ЕГН-********** сумата 1925лв.- разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.