^{РЕШЕНИЕ}

гр.Ямбол 15.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на

дванадесети юли две хиляди и шустнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Ж.Бозукова

Н. Иванов

при секретаря. Л. Р., като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д.№ 226 за 2016 година, установи следното:

Обжалвано е решение № 99/ 17.02.2016 г. по гр.д. № 568/2015 г. по описа на ЯРС в частта му, с която е допусната делба по отношение на някои от процесиите имоти и отхвърлена по отношение на други, както и в частта, с която е отхвърлен иска за обявяване недействителността на нотариален акт за покупко продажба № 134 от 27.12.2012 г. на нотариус Е.Щ.. Жалбоподателят А.К. счита,че решението в обжалваната част е неправилно, поради неговата незаконосъобразност. Според него неправилен е извода на районния съд за това, че спогодбата за доброволна делба на наследствените имоти от която черпи правото си на по голяма квота в съсобствеността им, не може да породи правни последици . Според жалбоподателя, с разпоредителната сделка, предмет на нотариален акт за покупко продажба № 134 от 27.12.2012 г. на нотариус Е.Щ. някои от наследниците са се разпоредили с повече от притежаваното по наследство, което прави сделката относително недействителна.

Иска се отмяна на решението на съда в тези му части, като нотариален акт за покупко продажба № 134 от 27.12.2012 г. на нотариус Е.Щ. бъде признат за относително , недействителен , а предявения иск за делба по отношение на съсобствените имоти бъде уважен при квоти посочени в исковата молба.

Въззиваемият ЕТ „Красимир Карчев- Дакар" Ямбол счита решението за правилно, постановено при спазване на материалния и процесуален закони. Иска потвърждаването му. Останалите въззиваеми не вземат становище по жалбата За да се произнесе въззивният съд установи следното: Безспорно е, че страните са наследници на общия наследодетел И.К. *** , починал на 11.01.1975 г. , и като такива са придобили оставените им от него в наследство земеделски земи в землището на с. Коневец, предмет на иска да делба. От материалите по преписка № 13374/27.02. 1992 г. на ОЗС Тунджа е видно, че на наследниците на И. А. В. е признато правото на възстановяване на собствеността върху 43,500 дка земеделски зе'ми с план за земеразделяне и 0,680 дка земеделски земи в реални граници. Със спогодба от 31.08.1993 г. наследниците А.К., Д. К. и К. К. са се спогодили доброволно да поделят тези земи, като А.К. получи 37,500 дка, а Д. К. и К. К. по 3 дка. С нот. акт за покупко продажба № 134 от 27.12.2012 г. на нотариус Е.Щ. наследниците К.К., Д.П.И.К., И.З. и М.Т. са продали на ЕТ „Красимир Карчев- Дакар" Ямбол своите 5/9 ид. части от наследствените земи. С нот. акт за дарение № 133 от 27.12.2012 г. на нотариус Е.Щ.същите наследници са подарили на ЕТ „Красимир Карчев- Дакар" Ямбол 1/9 ид. част от същите земи. По иска по чл.76 ЗН

От страна на наследника А.К. се оспорва действителността на тези разпоредителни сделки, като се твърди, че по силата на спогодбата от 31.08.1993 г. същият притежава 37,500 дка от общо 43,500 дка наследствени земи, поради което разпореждайки се с общо 6/9 ид.части от тези земи ответниците по иска са превишили правата си, като са отчуждили повече отколкото притежават в наследство. Счита сделките, с които са прехвърлени тези земи за недействителни .по отношение на него, на основание чл.76 ЗН.

Както правилно е преценил и районният съд, чл. 76 ЗН не се прилага в случаите, когато с акта на разпореждане сънаследникът се е разпоредил с цялата си идеална част от наследствения имот, изчерпващ наследството от наследодателя. Този принцип намира приложение, както когато наследството се изчерпва с един имот,така и когато имотите са повече В настоящият случай, след като имотите , предмет на делбата, съставляват цялото наследство от общия наследодетел И. В. и с договорите за покупко продажба и дарение е било извършено разпореждане от наследниците в пълен обем на притежаваните от тях идеални части върху всички наследствени имоти, налице е разпореждане по чл. 212 ЗЗД, при което разпоредбата на чл.76 ЗН не може да намери приложение.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

По изложените по горе съображения въззивният съд счита, че искът по чл.76 от ЗН по отношение на нотариален акт за покупко продажба № 134 от 27.12.2012 г. на нотариус Е.Щ., като неоснователен, правилно е бил отхвърлен от районния съд. По иска за делба

С оглед изхода на правния спор относно недействителността на нотариален акт за покупко продажба № 134 от 27.12.2012 г. на нотариус Е.Щ. районният съд правилно е приел,че делбата следва да се допусне между наследниците А. К., Д. С. и приобретателя. по нот.акт № 134/2012 г. ЕТ „Красимир Карчев- Дакар" Ямбол по отношение на всички възстановени наследствени имоти, при квоти, определени съгласно чл.5 от ЗН.

Спори се само относно размера на квотите, с която ищецът участва в делбата. Съделителят А.К. основава своята претеция за по голям дял от имота, по силата на спогодбата от 31.08.1993 г., според

която същият притежава 37,500 дка от общо 43,500 дка наследствени земи.

Районният съд напълно обосновано е приел,че към момента на сключване на спогодбата , същата няма предмет, доколкото все още не са били постановени конститутивните решения на Поземлената комисия за възстановяване правото на собственост върху процесиите, вече конкретизирани наследствени земеделски земи. Собствеността върху последните възниква по силата на тези решения на Поземлената комисия, в което се състои и конститутивния им ефект, а не по силата на нейните решения, с които се признава правото на възстановяване на собствеността, които нямат конститутивно действие. Или наследодателят А.К. не може да основава своята претеция за по голям дял от имота по силата на спогодбата от 31.08.1993 г., тъй като към този момент все още не е било постановено конститутивното решение на Поземлената комисия за възстановяване правото на собственост върху процесиите имоти.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението първоинстанционния съд, обосноваващи този извод и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви. Изхождайки от тези мотиви съдът е постановил решението си по иска за на делба на процесиите имоти. Решението и в тази му чадт е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/ 17.02.2016 г. по гр.д. № 568/2015 г. по описа на ЯРС в обжалваната му част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: