Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 13.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 12.07.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове:1. Ж.Бозукова

2. Н.Иванов

при секретаря Л. Р. и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №215 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба от Н.А.И., Н.А.К.,С.А.К. и М.Т.А. –всички чрез пълном. адв.Ж.А.-ЯАК против Решение №225/20.04.16г,пост. по гр.д. №1097/15г по описа на ЯРС,с което предявените искове са уважени.

В жалбата се твърди, че атакуваното решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна,като Възз. съд реши спора по същество и предявените искове бъдат отхвърлени, а на въззивниците се присъдят направените по делото разноски пред двете инстанции.

В жалбата се излагат доводи, че РС е направил неправилен анализ на събраните по делото доказателства, което е довело до незаконосъобразния извод за основателност на предявените искове, а липсата на съвкупна преценка на доказателствата съставлява нарушение на проц. правила, като няма и изложени мотиви на съда,по отношение на наведените от ответниците възражения. Според въззивниците, неправилно РС е приел, че не е оборена истинността на оспорените от ответниците писмени доказателства-у-ние №73/04.11.15г на „Агротех Импекс-98”АД, договор за наем, договори за аренда и ведомости и в съд. акт липсват мотиви за това, като не е коментирано и писмо №3149/29.02.16г на ОСЗ”Тунджа”Ямбол сочещо, че нито исците, нито „Агротех Импекс-98”АД, в периода от 2005г-2010г, в качеството си на ползватели са декларирали процесните зем. земи, предвид чл 37 б ал 1 ЗСПЗЗ и чл 69 ППЗСПЗЗ. Въззивниците сочат за неправилен извода на РС, че А. К. е декларирал проц. имот през 2009/10г, след снабдяването си с КНА и че ответниците не установяват, прекият им наследодател А. К., да е довел до знанието на другите наследници, намерението си да владее техните идеални части от имота като свои. В жалбата се твърди, че А.К. е установил фактическа власт върху проц. наследствен имот, като го е работил лично за себе си и в продължание на повече от 10-15 год, явно и необезпокоявано и е демонстрирал намерение да свои цялата нива за себе си, изключвайки правата на всички останали съсобственици и тогава се е снабдил с НА №90/12.03.09г за собствеността на имота,докато исците не са установили с доказателства,че А. К. не е придобил проц. земя по давностно владение.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от Н.П.Н. и С.П.Н., чрез пълном. адв.В.К.-ЯАК, в който се твърди, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение - правилно, поради което се иска неговото оставяне в сила, като на въззиваемите се присъдят разноските за въззивната инстанция.

Според въззиваемите, доказателствата по делото са анализирани от съда поотделно и в тяхната съвкупност, а направените правни изводи са в съотвествие със събраните доказатнелства. С отговора се сочи за правилен извода на съда, че фактът на осъществяване на фактическата власт върху процесния имот не е достатъчен за да се направи извод, за наличие на владение като основание за придобиване на имота по давност от владелеца, върху останалите идеални части на другите наследници. В тази връзка се излагат аргументи, че наследникът, упражняващ фактическата власт върху имота, придобит на правно основание-наследяване, се явява държател на идеалните части на другите наследници и е необходимо същият да манифестира ясно пред тях, намерението си да владее целия наследствен имот за себе си и то в продължение на 10 години, а събраните доказателства по делото, не установяват предпоставките за придобиване на имота по давност. Според въззиваемите, предприетите действия през 2001г от другите съсобственици на имота за доброволното му поделяне, отричат осъществяване на 10 годишно владентие на А. К. до датата на снабдяването му с нот. акт за собственост от 12.03.09г, както и намерението му, за своене на имота по отношение дяловете на останалите наследници. В отговора се твърди, че обжалваното решение е правилно и обосновано и кореспондира с доказателствата по делото, т к и исците разполагат с документ за собственост по отношение на проц. имот, а когато и двете страни в правния спор легитимират с нот. актове правото си на собственост върху имота, то разпределението на доказателствената тежест при оспорване, се извършва съгл. разп. на чл 154 ал 1 ГПК и всяка страна следва да докаже своето право. В тази връзка се сочи, че исците като наследници на общия наследодател С., са доказали собствеността си върху проц.наследствен имот, но един от наследниците е извършил безвъзмездно разпореждане с имота.

В с.з. жалбата се поддържа, чрез проц. представител на въззивниците, като се твърди, че атакуваното решение е неправилно. Претендират се и направените разноски по делото, пред двете инстанции.

Въззиваемите, също чрез проц. си представител искат оставяне в сила на обжалваното решение като правилно,както и присъждане на съдебните разноски пред въззивната инстанция.

ЯОС установи следната фактическа обстановка:

От удостоверение №007/28.01.15г на Общ.”Тунджа”- Ямбол е видно, че исците Н.П.Н. и С.П.Н., както и отв.А. К. А. са наследници на общия си наследодател С. Ж. С., б.ж на с.Завой, обл.Ямбол, поч. на 11.11.72г.Същият е оставил за свои законни наследници: четири дъщери-Т. С. К..-поч.на 07.03.81г, Е. С. Ч.-поч. на 12.10.93г, М. С. П.-поч. на 26.02.99г и С. С. П., поч. на 05.05.92г, както и трима сина: Ж.С. Ж. поч. на 15.01.91г, И.С. Ж. поч. на 19.12.91г и К. С. Ж. поч. на 17.07.96г.

След смъртта на дъщерята на общия наследодател-М. С. П., за нейни законни наследници остават: Н.П.Н. и С.П.Н.-исците по делото.

След смъртта на другата дъщеря на общия наследодател-Т.С. К.. за нейни наследници остават две дъщери: И. К. К., поч. на 26.03.05г и Е. К. И. поч. на 13.05.06г, както и един син-А. К. А.-първият от ответниците,починал в хода на процеса-на 04.06.15г,съгл. у-ние за наслед.,изх.№017/05.06.15г на Общ.”Тунджа”-Ямбол,който е оставил след своята смърт: съпруга-М.Т.А./отв.№4/-конституирана като ответник в хода на процеса, син-Н.А.К./отв. №3/ и две дъщери: Н.А.И./отв.№2/ и С.А.К. /отв. №1/

Останалите низходящи на наследодателя С. Ж. С.- Е. С. Ч.-поч. на 12.10.93г, С. С. П.- поч. на 05.05.92г, Ж. С. Ж.- поч. на 15.01.91г, И.С. Ж.- поч. на 19.12.91г и К.С. Ж.поч. на 17.07.96г, са оставили след своята смърт за наследници низходящи, като единствено К. Ж. е оставил преживяла съпруга-Д. В. Ж.,наред с двамата си сина С. и В. С.

С решение на ПК „Тунджа”-Ямбол от 09.03.98г на наследниците на С. Ж. С. б.ж. на с.Завой, е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, в землището на с.Завой ,а именно: лозе от 0.526 дка в м. „Вета мера”, нива от 10.045 дка в м.”Курбалъка”, нива от 7.629 дка в м. „Лозята” и нива от 23.202 дка в м. „Боаза”.

С протокол №1502/16.10.98г на ПК е извършен въвод във владение на посочените в цитираното решение зем. земи, възстановени на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, в лицето на пълном. на наследниците-Д. В. Ж., поч. през 2008г-бивша съпруга на поч. през 1996 г. син на наследодателя С. С.–К. С. Ж.

По делото е представен проект за делба от 22.10.01г по отношение на имот №029020 в землището на с.Завой- нива от 23.202 дка, според който е предвидено, имота да бъде разделен на 4 имота, с нови имотни номера и с площ от по 5.800 дка -всеки, като имот №029021 е предвиден за ищците- Н.П.Н. и С.П.Н., имот № 029022- за Ц. Д., Е. П. и С. Ч. – н-ци на Е. Ч. – една от дъщерите на общия наследодател, имот № 029023- за И.С. и С. С. – н-ци на И.С. Ж. – един от синовете на общия наследодател, а имот № 029024 е предвиден за А. А., Е.И. и И.К. – наследници на една от дъщерите на общия наследодател – Т. С. К.

Няма данни по делото проекта за делба да е осъществен по законен ред.

Според у-ние вх. №73/04.11.15г, изд. от „Агротекс Импекс – 98”АД, за стопанските 2005/06г, 2006/07г, 2007/08г, 2008/09г и 2009/10г, ищците са отдавали за ползване и са получавали наем от зем. земя от 5.800 дка от проц. имот, в землището на с. Завой.

С протоколно определение от 19.01.16г, съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК,във връзка с оспорване съдържението на цитирания частен документ и по делото са представили оригинали и заверени копия от Договор за аренда на зем. земи от 2005г, между „Агротех Импекс-98”АД и С.П.Н.,вкл. и за нива от 5800дка в м”Боаза”/част от нива от 20.801дка/, Договор за наем №102/01.10.06г и Договор за аренда на зем. земя от 01.10.07г,между същите страни и за същия имот. Представени са и извлечения от ведомости за аренда за периода 2006-2010г и в същите фигурира името на ищеца С.Н., като получил определени количества зърно и парични суми.

Във връзка с твърдението на ответниците, че техният насрледодател е обработвал проц. земя, по делото са представен Договор от 01.09.07г, сключен между А. К. А. и И.С. И., с който е постигнато споразумение, Т. да извършва всички обработки на земята с гориво за сметка на А., като договора е оспорен от ищците.

В тази връзка,писмо вх №3149/2902.16г на ОСЗ Тунджа Ямбол сочи, досежно ползването на имот 029020 по КВС на с.Завой, за стопанските 2005-2010 години, че „Агротекс Импекс 98” АД няма представен договор за наем или аренда за имота, като за същия период, ищците С. и Н. Н. не са декларирали този имот за ползване за тези стопански години, а А. К. А. е декларирал за ползване имота, с площ от 23.202 дка едва за стопанската 2009-2010г, като собственик. В писмото изрично е посочено, че в програмата за ползване на зем. земи на ОСЗ за периода 2005-2010г, не са въвеждани ползвателите на идеални части от имоти, когато има различни такива.

С констативен НА № 89/12.03.2009г. на Нотариус, с рег. №170 и район на действие -ЯРС,А. К. А. /син на наследодателя/ е бил признат за собственик въз основа на давностно владение на нива от 23.202 дка, находяща се в землището на с. Завой, общ. Тунджа, съставляваща имот № 029020, с подробно описани в акта граници.

Въз основа на цитирания КНА, с НА № 86/08.04.13 г. на Нотариус, с рег. № 454 и р-н на действие ЯРС, А. К. А. е дарил на сина си Н.А.К. земеделски имот в землището на с. Завой, общ.”Тунджа”, а именно-нива от 7.202 дка, в м. „Боаза”, образувана от имот 029020 и нива от 6.339 дка, представляваща имот 012201, в м.”Вета мера”, с НА № 87/08.04.13г. на Нотариус, с рег. № 454, А.К. А. е дарил на дъщеря си С.А.К., нива от 8 дка в м. „Боаза” образувана от имот № 029020 и нива от 9.666 дка, представляваща имот № 013271, в м. „Каба юг” и с НА № 88/ 8.4.2013 г. на Нотариус, с рег. № 454, А. К. А. е дарил на дъщеря си Н.А.И., нива от 8 дка, представляваща имот 029022 в м.”Боаза”, образувана от имот 029020, при описани в актовете граници на имотите.

От историята на имот № 029020 към 03.06.15г,извлечена от Регистъра на зем. земи, гори и земи в ГФ в землището на с.Завой, изд. от ОСЗ-общ.”Тунджа” се установява, че към датата на закриване на партидата на имота, станало поради разделянето на нива от 23.202дка на 3 новообразувани имота, за собственик е вписан А. К. А., въз основа на НА № 89 от 12.03.09г, а като бивши собственици се сочат наследниците на С. Ж.С., по силата на Решение по чл.17 ал.1 ЗСПЗЗ/чл.27 ППЗСПЗЗ/, за възстановяване правото на собственост. По делото е приложено и копие от карта за идентификация на земеделски производител според която, А.А. е бил регистриран като такъв.

С оглед изясняване на фактическата обстановка, по делото са допуснати гласни доказателства: Св. Т. твърди,че от 1996г е обработвала зем. земи в м. „Боаза”, като нивата на А.А. била над 23 дка и са я работили с мъжа си до 2010г, а след 2009г я обработвал П. П. К. и през него период не е имало комасация в с.Завой, нито кооперация /от 2000г тя фалирала/, като за въпросната нива в м.„Боаза”,А. К. извикал геодезисти и тя била замерена и очертана. Св. И. И. твърди, че баща му е наследник на С. Ж. С. и на името на дядо му са възстановени земи в с.Завой и една нива в м.”Боаза”, за която наследниците са се събирали в кметството- да правят доброволна делба, като са разпределили тази нива на 4 имота- по 5.8 дка за всеки, но т.к някои от наследниците не се явили, не са могли да извършат делбата. Според свидетеля, въпреки това, баща му-А., заедно с леля му имали 5.8 дка и са си обработвали тази нива до 2009г, а са ходили и в ПК за да очертават нивата и там им казали, че могат да я работят, но т.к. собствеността не е установена не могат да получават субсидии. Свидетелят сочи, че баща му обработвал нивата със собствен трактор и нивата в м.”Боаза” е била засята със слънчоглед и баща му обработвал земята, а на леля му С. И. давали зърно. Свид. заявява, че познава св. Т., защото е обработвала земите им до 2009г, а те получавали рента. Св. Д.твърди, че майка му е наследник на общия наследодател С. Ж. С.и са имали наследствени земи в землището на с.Завой и до 2013г-до смъртта на майка му, тя е получавала рента за дела си от земите”. Свидетелят сочи, че са били предприети действия да си разделят нивите и вуйчо му А. К. е оправял документите, но в последствие делба не е била извършена, но никой от наследниците, не се е отказвал от получаване на имота останал в наследство от дядо му С. С.. Според свидетеля, в началото наследствените ниви били дадени на земеделски производител в с.Завой, от който са вземали зърно, а после на „Агротех Импекс 98”АД и фирма работила земята до 2010г, а от 2010г нивата е дадена за обработка на П.П., който до момента работел земята. Свидетелят твърди, че майка му получила земята след делба на наследствените земи на дядо му и ищците са получавали за нивата зърно и пари, както и наем от 2006г. до 2010г. Св. Х., който работи в „Агротех Импекс 98”АД и е пълном. на д-вото при сключване на договори заявява в о.с.з., при предявяване от съда на У-ние изх. № 73/04.11.15г,че подписа под удостоверението е положен от Гл. счетоводител на „Агротех Импекс 98”АД и тогава договорите са били едногодишни- писмени, но в този период, за заявените в ОСЗ зем. земи, не са получавали субсидии. Св. Ж. твърди, че познава страните, а нивата от 23 дка, в м. „Боаза” я работил А.от 1997г.-1998г, но след това започнал да я дава под наем и вземал субсидии за тази земя, като друг не е имал претенции да иска да обработва земята. Свидетелят заявява, че не знае от къде А. има земя в с.”Боаза” и от коя година я е давал под наем. Св. К. твърди, че А. А. е обработвал над 10 години нивата в м.”Боаза” и преди 2-3 години я е отдал под наем на свидетеля, който я обработва сега и твърди, че не е чувал А. да има спорове, като сега нивата е разделена на два имота.

От всичко гореизложено,ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от правно легитимирани лица.Същата, разгледана по същество се приема за неоснователна, поради следните съображения:

Предявени са три обективно съединени иска с пр.осн. чл. 124 ал 1 ГПК, чл.537 ал.2 ГПК и чл.76 ЗН.

По отношение на иска с пр.осн.чл 124 ал 1 ГПК, с който исците претендират, да бъде установено по отношение на ответниците, правото на собственост на исците върху процесните зем. имоти, представляващи ниви в землището на с.Завой,обл.Ямбол, до размера на притежаваните от тях- 1/7 ид.ч-общо или по 1/14 ид. ч за всеки ищец, съдът приема следното:

Доказателствата сочат, а и страните не спорят, че исците и ответниците по делото, като низходящи наследници на починалия общ наследодател С. Ж. С. б.ж на с.Завой обл.Ямбол, поч. на 10.11.72г, са придобили възстановената собственост върху земеделските земи, вкл. и проц. имот-нива от 23.202 дка в м.”Боаза”- бивша собственост на С., въз основа на Решение №1501/09.03.98г на ПК Общ.”Тунджа”и Протокол №1502/16.10.98г за въвод във владение. Няма спор и относно факта, че цитираният имот е идентичен с новообразуваните три зем. имота, предмет на НА86/13г,№87/13г и №88/13г.

В тази връзка съдът приема, че на осн чл. 5 ал 1 ЗН, всяко от 7-те деца на общия наследодател С. С., след неговата смърт получава по 1/7 ид.част от наследствените зем. имоти на праводателя си и исците-С.П.Н. и Н.П.Н., като единствени наследници на една от дъщерите на С.-М.С. П.-поч.на 26.02.1999г, са получили по ½ ид ч от нейната наследствена 1/7 ид. част, респ. по 1/14 ид ч за всеки ищец, от възстановените земеделски земи на общия наследодател.

Наследодателят на ответниците-А. К. А.,поч. на 04.06.15г, като син на една от дъщерите на общия наследодател С.-Т. С. К.. е получил 1/3 ид.ч от наследствената 1/7 ид ч на своята майка, или 1/21 ид ч от възстановените процесни зем. имоти на своя дядо С. Ж. С. на осн. чл 5 ал. 1 ЗН,а след смъртта на А. / поч. на 04.06.15г/, неговите низходящи –другите трима отв. С.А.К., Н.А.И. и Н.А.К., заедно с преживялата съпруга на починалия-отв.М.Т.А., на осн чл 5 ал 1 ЗН и чл.9 ал 1 ЗН са получили общо наследствената 1/21 ид.ч на своя наследододател-при равни квоти.

Останалите 5 деца на наследодателя С. Ж. С. са получили също по 1/7 ид.ч от възстановените зем. имоти, като след смъртта им, техните наследници са получили наследствените им ид. части.

Спорът между страните се свежда, до наличието на предпоставки за придобиване собствеността върху процесния имот от наследодателя на ответниците-А. Ж.А., на основание давностно владение по см. на чл 79 ал 1 ЗС, през периода от възстановяване на зем. земи през 1998г до издаването на констативен НА №89/09г, с който А. е признат за едноличен собственик на процесния имот.

За да настъпи придобивния ефект на оригинерен способ, посочен в констативния НА, следва да са налице предпоставките на давностното владение, т к съгл. разп. на чл.79 ЗС, правото на собственост върху недв. имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години/5 год. придобросъвестно владение/, а фактическият състав на придобиването по давност, включва два елемента: владение и определен период от време, като владението следва да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС и да е непрекъснато.Обективният елемент на владението-упражняване на фактическа власт, съвпада с този на държането, но субективният елемент, определя съдържанието на фактическа власт върху имота като владение, като разп. на чл 69 ЗС предполага, наличие на намерение да се свои вещта за да настъпят последиците на придобивната давност и до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено- чрез волево изявление, не може да се придобие правото на собственост.

В конкретният случай, доказателствата по делото с категоричност сочат, че след възстановяване на собствеността върху процесния зем. имот с Решение от 09.03.98г на ПК”Тунджа”-Ямбол, в лицето на наследниците на общия наследодател С. Ж.С.,б.ж. на с.Завой, поч. на 11.11.72г, с Протокол №1502/16.10.98г на ПК Общ.”Тунжа” е извършен въвод във владение по отношение на възстановените зем. земи, като въвода е извършен чрез пълномощник на наследниците- съпругата на сънаследника Ж. Ж.. С Проект за делба от 22.10.01г, наследниците на общия наследодател С., не само не са били дезинтерисовани от реституираната зем.земя, но проц. нива от 23.202 дка, съставляваща имот №029020/бивш/, в землището на с.Завой е доброволно разделена на 4 имота, с нови имотни номера и площ от по 5.800 дка- всеки, като имот №029021 е предвиден за ищците: Н.П.Н. и С.П.Н., а имот № 029024 е предвиден за А.А., Е. И. и И. К. – наследници на една от дъщерите на общия наследодател – Т. С. К..

В тази връзка са и гласните доказателства според които, нивата от 23.202 дка е била разделена на 4 имота, всеки по 5.8 дка, но поради неявяване на някои от съсобствениците, делбата не е била осъществена и въпреки това, сънаследниците са получавали рента за отдадените под аренда или наем техни ид. части от проц. нива. В тази насока св.Д. твърди, че майка му е получавала рента за своята част „след проекта за делба, до смъртта си през 2013г”, което навежда на извода, че съсобствениците на имота, въпреки неосъществената доброволна делба, са спазвали уговорката, всеки да получава рента срещу ползването на неговата част от реституираната зем. земя. Свидетелските показания сочат, че А. А. е обработвал от 1997г до 1998г и после въпросния имот е даван под аренда или наем за ползване/св.Ж./,което кореспондира с писмените доказателства-у-ние вх. №73/04.11.15г, изд. от „Агротекс Импекс – 98”АД сочи, че за стопанските 2005/06г, 2006/07г, 2007/08г, 2008/09г и 2009/10г, ищците са отдавали за ползване и са получавали наем за 5.800 дка от проц. имот. И т.к. в програмата за ползване на зем. земи на ОСЗ, за периода 2005-2010г, не са въвеждани идеални части от имоти, когато има различни ползватели / писмо вх №3149/2902.16г на ОСЗ Тунджа Ямбол/, то имената на исците не фигурират.

Съдът не кредитира показанията на св. К.,според които проц. зем. земя е обработвана от А. А. около 15 години, т к тези твърдения не кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства по делото.

Предвид изложеното съдът приема, че въпреки наследодателят на ответниците- А.К. А., да се е снабдил с констативен НА №89 на 12.03.09г, с който е призната собствеността му, въз основа на давностно владение върху процесната нива от 23.202 дка, в землището на с.Завой, съставляваща имот№029012/бивш/, А. не е станал изключителен собственик по давностно владение на процесния реституиран зем. имот, т.к същият е възстановен в лицето на наследниците на общия за страните наследодател С. Ж. С., като за периода от възстановяване собствеността на нивата от ПК през 1998г до снабдяването на А. с КНА-12.03.09г лисват данни, същият да е своил имота за себе си и да е афиширал това пред другите наследници-съсобственици и те да не са направили оспорване.

Предвид гороното, се налага извода, че иска по чл 124 ал 1 ГПК като основателен, следва да бъде уважен.

Относно иска по см. на чл 537 ал 2 ГПК - отмяна на констативен нот. акт №89/09г. до размер на 1/7 ид ч /по 1/14 за всеки от исците/ от процесната нива от 23.202 дка, в м.Боаза”, в землището на с.Завой,обл.Ямбол, съставляваща имот № 029020/бивш/, сега разделена на три имота№№ 029021, 029022 и 029023 ,ЯОС приема следното:

Констативният НА по чл 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорен от всяко едно лице, което има правен интерес да твърди, че титуляра посочен в акта, не е собственик.В тази връзка е и приетото с ТР №1/13г, пост по ТД №1/12г ОСГК на ВКС, че нот. акт, с който се признава право на собственост върху недв. имот по реда на чл 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл 179 ал 1 ГПК, относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, т.к такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, а при оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение реда на чл 193 ГПК.

Съдът намира, че исците са доказали своите права, противопоставими на тези, на титуляра на констативния НА№89/09г, опровергали са фактите, обуС.ящи посоченото в акта оригинерно придобивно основание, а за да се приеме, че отв.А. е придобил проц. нива по давност, следва да бъде установено, че същият е завладял идеалните части на останалите съсобственици и е манифестирал това пред тях-че държи вещта като своя, както и че е отблъснал тяхното владение./ТР №1/06.08.13г по ТД№1 ОСГК ВКС/.

В случая, доколкото няма доказателства, установяващи А. да е довел до знанието на останалите съсобственици, намерението си да свои проц. имот, същият е останал държател на наследствените идеалните части на другите съсобственици, респ. констатациите на Нотариуса, обективирани в нот. акт 89/09г, издаден по обстоятелствена проверка са оборени и този нот. акт, следва да бъде отменен на осн чл 537 ал 2 ГПК, до размер на 1/7 ид ч - по 1/14 ид ч за всеки от исците,като собственици на тези ид.части.

Предвид всичко изложено се налага извода, че иска по чл.537 ал 2 ГПК, като основателен и доказан ,следва да бъде уважен.

С иска по чл 76 ЗН се претендира, да бъдат обявени за относително недействителни, по отношение на исците- НА №№86, 87 и 88 от 08.04.13г за дарение на недвижими имоти между роднини по права линия, между А. К. А. от една страна и от друга-неговите син и две дъщери-Н.А.К., Н.А.И. и С.А.К..

Съгл. разп. на този текст , актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни , ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата и при уважаване на иска,издаденият акт се отменя или изменя, а в случая няма данни да е извършена делба по законоустановения ред по отношение на проц. зем. имоти между сънаследниците-съсобственици на проц. имоти.

Доказателствата сочат, че с НА № 86,87 и 88 от дата 08.04.13г, А.К. А. е дарил на дъщеря си С.К.- нива от 8 дка, имот № 029021 в м”Боаза”, на дъщеря си Н.И.- нива от 8 дка, имот № 029022 в м.”Боаза” и на сина си Н.К.- нива от 7.202 дка, имот № 029023, като и трите имота са образувани от процесната нива, съставляваща имот № 029020, възстановена по ЗСПЗЗ на наследниците на общия наследодател на страните С. С.

Според приетото в ТР №1/19.05.04г по гр. д №1/04г ОСГК на ВКС и Р №187/20.04.12г по гр д №696/11г ВКС Іг о, относително недействителни спрямо наследниците, на осн. чл 76 ЗН, са всички актове на разпореждане със сънаследствен имот или сънаследствен дял от имот с изкл. на разпореждания, с които наследството се изчерпва и поради това представляват продажба на наследство по см. на чл 212 ЗЗД, разпореждания на всички наследници със сънаследствените им дялове или разпореждания между самите сънаследници.

В тази връзка, за недействителността по чл.76 ЗН е без значение, дали разпоредителната сделка е възмездна-продажба, замяна,цесия идр. или безвъзмездна-дарение./ ТР №72/09.04.86г по гр д №36/85г на ОСГК на ВС-т.1/

В случая, с КНА №89/09г, А. А. е бил признат за собственик по давностно владение на нива от 23 202 дка,съставляваща имот 029012, в м”Боаза”,в землището на с.Завой обл.Ямбол, като данните на ОСЗ „Тунджа” сочат, че към датата на закриване на партидата на имота, предвид разделянето на същия на три новообразувани имота, за собственик е вписан А.К. А., именно въз основа на НА 89/09г, а като бивши собственици са вписани наследниците на С.С., по силата на Решение по чл 17 ал 1 ЗСПЗЗ на ПК за възстановяване на имота.

По делото липсват доказателства за извършена делба с наследствените имоти на общия наследодател С. С. и процесната нива да е отредена в дял на А. А., нито са налице данни, за придобиване на този имот по давностно владение от този сънаследник, а и наследството на общия наследодател С., не се изчерпва само с процесните недв. имоти и не може да счете, че е налице продажба на наследство, а няма и данни за прехвърляне на ид. части от имота между съсобствениците.

Въпреки това и именно въз основа на КНА №89/12.03.09г и след разделянето на нива от 23.202 дка в м.Боаза” в землището на с.Завой на три имота, А. К. А. се е разпоредил със същите, като е дарил на сина си Н.А.К. земеделски имот в землището на с. Завой, общ.”Тунджа”, а именно-нива от 7.202 дка, в м. „Боаза”, образувана от имот 029020, а с НА № 87/08.04.13г е дарил на дъщеря си С.А.К.- нива от 8 дка в м. „Боаза”, образувана от имот № 029020 и с трети НА № 88/ 08.04.13г А.К. А. е дарил на дъщеря си Н.А.И.- нива от 8 дка, представляваща имот 029022 в м.”Боаза”, образувана от имот 029020.

Предвид изложеното съдът приема, че разпоредителните сделки извършени от А., не са породили правно действие по отношение на исците и безвъзмездното разпореждане с процената зем. земя е относително недействиетелно и следва тази недействителност да бъде обявена, т. к А. се е разпоредил в полза на трите си деца с имот, който не е негова изключителна собственост, а е в съсобственост с другите сънаследници на общия наследодател Славов.

Ето защо, искът като основателен, следва да бъде уважен.

С оглед изложеното, ЯОС намира атакуваното решение за правилно и счита, че същото следва да бъде потвърдено.

На осн чл 78 ГПК,въззивниците дължат на въззиваемите, направените пред наст. инстанция съд. разноски в размер на 500лв, съгл. договор за правна защита и съдействие от 27.05.16г.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №225/20.04.16г, пост. по гр.д. №1097/15г по описа на ЯРС.

Осъжда Н.А.И. с ЕГН **********, Н.А.К. с ЕГН **********,С. А. К. с ЕГН ********** и М. Т. А. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес:г*** кантора 306-адв.Ж.А., да заплатят на Н. П. Н. с ЕГН ********** и С. П. Н. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, кантора 307,адв.-В.К.-ЯАК, направените по делото разноски пред Въззивната инстанция, в размер на 500 /петстотин/ лв.

Решението подлежи на облжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.