РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 07.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Д. Кючуков

при секретаря П. У., като разгледа докладваното от Д.Кючуков

в. гр.д.№ 280 за 2016 година, установи следното:

В Ямболския окръжен съд е подадена искова молба от А.К. *** срещу С.Г.С. и И.Д.С. *** с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.51 ЗЗД за присъждане на сумата от 25 500 лв., като обещетение за причинените му от страна на ответниците имуществени вреди - направени разходи и пропуснати ползи от добив на домати „Рома" сорт „Рио Фуего" в имоти № 091019 и № 091018, с обща площ от 6 100 кв.м., находящи се в землището на с.Маломир, общ. Тунджа през стопанската 2014/15 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателно изплащане на сумата. В исковата си молба ищецът твърди, че в качеството си на земеделски производител сключил договор за наем за тези имоти с намерение да отглежда домати „Рома" сорт „Рио Фуего". Поради неправомерното поведение на ответниците, ползващи тези имоти без правно основание, ищецът бил лишен от възможността да осъществи намерението си, като причинените му вреди се изразяват в нереализирането на закупения разсад за сумата 3000 лв. и в пропуснати ползи от нереализиран добив от домати за сумата 22 500 лв.. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме иска по чл.45 ЗЗД за неоснователен, се иска осъждането на ответниците, на основание чл.59 ЗЗД, да заплатят претендираната сума от 25 500 лв., представляваща неоснователното им обогатяване за сметка на ищеца от неправомерното ползване на същите имоти през стопанската 2014/15

г. , ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на
делото до окончателно изплащане на сумата. С молба от 6.01.2015 г.
ищецът прави изменение на иска, като завишава исковата претенция по
предявените искове на 39 725,35 лв.

Ответниците С.Г.С. и И.Д.С. в отговора си на исковата молба оспорват основателността на иска по чл.45 ЗЗД, като считат същия за неоснователен и недоказан. Считат сключения от ищеца договор за наем за симулативен. Същият няма достоверна дата, поради което не може да се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.180 ГПК. Оспорва се истинността на този документ. Твърдят, че по силата на устна договорка с действителния наемател на тези земи „ СИД и КО" ЕООД гр. Ямбол обработват тези земи през стопанската 2014/ 15 г. Това се установява със издадената заповед № РД- 0158/09.02.2015 г. на Кмета на Община Тунджа, с която на ищеца е отказано издаването на заповед за изземването имотите от ответниците. Ищецът не е обжалвал заповедта, затова не може да се позовава на решението на Ямболския районен съд по гр.д. № 588/2015 г., с което въпросната заповед е отменена по жалба на собственика на имотите. Считат, че ищецът предявява от свое име чужди права пред съд, което е недопустимо по силата на разпоредбата на чл.26 ал.2 ГПК. За липсата на намерение от страна на ищеца да отглежда домати „Рома" сорт „Рио Фуего" през стопанската 2014/ 15 г. свидетелства и липсата на заверка на регистрационната карта на ищеца в ОДЗ Ямбол, съобразно изискването на чл. 11, чл.7 във вр. с чл.5 ал. 3 от Наредба № 3/1999 г. за създаване и подържане на регистър на земеделските производители, при която ищецът е следвало да заяви използваната земеделска площ с посочване на идентификатора на поземления имот, правното основание за неговото ползване, начина на ползване, отглежданите култури и размера на поливните площи. Ответниците оспорват и истинността на квитанцията от 19.06. 2015 г. за заплатени от ищеца 15 000 бр. разсад домати за сумата 3000 лв.. Считат твърденията на ищеца за пропуснати ползи в посочения в исковата молба размер за неоснователни и недоказани. Липсват доказателства, че очакваната печалба от производството на домати е осуетена в резултат на противоправно поведение на ответниците. Считат, че не е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД, поради което искът на това правно основание следва да бъде отхвърлен. Неоснователен и недоказан е и предявения при условията на алтернативност иск по чл.59 ЗЗД. Липсва част от фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД - обогатяването на ответниците от ползване на имота за сметка на ищеца. Освен това претендираното обедняване не е съобразено със състоянието на имота. Поради тези съображения се иска отхвърляне на претенцията на ищеца с правно основание чл.59 ЗЗД, като неоснователна и недоказана .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, установи следното:

Ищецът А.К.И. сключил със св. Н.А.К. - негов син, договор за наем от 25. 07. 2014 г., по силата на който придобил правото за временно и възмездно ползване на два съседни имота : нива, съставляваща имот № 091019, с обща площ от 3 100 кв.м.,и нива, съставляваща имот № 091018 в землището на с.Маломир, общ. Тунджа. Имотите са включени в масив с предназначение „ползване, като масив" и не са трасирани. Уговореният срок на действие на договора за наем е за една стопанска година - от 1.10.2014 г. до 30.09. 2015 г.. Договорът е без нотариална заверка на подписите на договорящите се и не е вписан. Св. Н.К. придобил собствеността върху имотите с договори за покупко - продажба, сключени с Т. Д. Г. от гр. Ямбол, предмет на нотариален акт № 001/30.06.2014 г. и нотариален акт № 028/17.01.2014 г. по описа на нотариус Т.Д., per. № 243 по регистъра на Нотариалната камара.

За същите имоти продавачът и вече бивш събственик Т. Д. Г.вече бил сключил договор за наем с трето лице „СИД и КО" ЕООД гр. Ямбол от 18.05. 2010 г, с нотариална заверка на подписите на договорящите , вписан в Службата по вписванията Ямбол, по силата на който „СИД и КО" ЕООД гр. Ямбол получава правото на временно и възмездно ползване на имотите. Договорът за наем е сключен за срок от 5 години и изтича с изтичането на последната стопанската година, без страните да могат да го прекратят едностранно преди изтичане на стопанската градина. На основание на този договор „СИД и КО" ЕООД гр. Ямбол е подало заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ до ОД „Земеделие" Ямбол вх. № 24-25/04.07.2014 г. за ползване на имотите и за стопанската 2014/15 г.. Заявената форма на ползване е „Участие в масиви на ползване"

За стопанската 2014/15 г. заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ до ОД „Земеделие" Ямбол - вх. № 24-25/04.07.2014 г., за ползване на имотите подал и ищецът А.И.. Заявената форма на ползване е „Обработка в реални граници". С договор от 19.05.2015 г. ищецът възложил, а св. З.Г. се задължила да произведе и достави на ищеца 15 000 бр. разсад за домати „Рома" срещу заплащане на сумата 3 000 лв.. Нотариалната заверка на подписите на договорящите е направена на 19.06.2015 г.. Плащането на сумата, е удостоверено с квитанция от същата дата 19.06.2015 г.

С молба вх. № 94-3999/05.12.2014 г. до Кмета на Община Тунджа ищецът А.К.И. е поискал по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ да бъдат извзети процесиите имоти от ответниците, ползващи ги към него момент със знанието и без противопоставянето на наемателя „СИД и Ко" ЕООД гр. Ямбол по договора за наем от 18.05. 2010 г.. Със заповед № РД-0158 /09.02.2015 г. на Кметът на Община „Тунджа", като се приема,че за стопанската 2014/15 г. „искането е направено от лице, което не е ползвател с правно основание". Или, поради това, че не са налице основанията, предвидени в приложимата правна норма на чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ , на ищецът е отказано изземването на имот № 091019 и имот № 091018, с обща площ от 3 100 кв.м., в землището на с.Маломир,общ. Тунджа. В мотивите към заповедта се приема, че по силата на договор за наем сключен между бившия собственик на имотите Т. Д. Г. и наемателя „СИД и КО" ЕООД гр.Ямбол от 18.05. 2010 г. с нотариална заверка на подписите на договарящите и вписан в Службата по вписванията Ямбол, наемателят „СИД и КО" ЕООД гр. Ямбол има правното основание да ползва имотите до изтичане на стопанската 2014/15 г., т.е. до 1.10. 2015 г.. След като наемателят не е направил искане за изземванетоим от ползвателите -ответниците С.Г.С. и И.Д.С. за стопанската 2014/2015 г. и не се е противопоставил на ползването от тяхна страна, няма основание за изземването им в полза на ищеца. Заповедта е влязла в законна сила.

С молба до Кмета на Община Тунджа вх. № 94-00/5.03.2015 г. новият собственик на имотите Н.А.К. е поискал да бъде въведен във владение на наетите по силата на договора за наем имоти, считано от 18.05. 2015 г. - дата на която според него изтича 5 годишния срок на действие на договора за наем, сключен между бившия собственик Т. Д. Г. и наемателя „СИД и КО" ЕООД гр.Ямбол. В отговор на молбата с писмо изх № 9400 -651/ 11.03.2015 г. на Кмета на Община Тунджа на Н.А.К. е отговорено,че е незаконосъобразно да се проведе процедура за изземване по чл.34 ЗСПЗЗ преди изтичане на стопанската година, тъй като правно основание за ползване на имотите за стопанската 2014/2015 г. има наемателя „СИД и КО" ЕООД гр. Ямбол по силата на договора за наем от 18.05. 2010 г.. Отказът да се изземат имотите е обжалван и с решение № 327/29.05.2015 г. по адм. д. № 588/2015 г. Ямболският районен съд отменя, като незаконосъобразен отказа на Кмета на Община Тунджа и връща преписката на Кмета на община „Тунджа" за продължаване на процедурата по чл.34 ЗСПЗЗ. Решението не обжалвано и е влязло в законна сила. На основание съдебното решение, със заповед № РД-0875/ 07.07.2015 г. на Кмета на „Община „Тунджа е постановено изземването на имотите от ответниците С.Г.С. и И.Д.С., като ползващи ги без правно основание, и постановено предаването им на собственика Н.А.К..*** не е изпълнена, поради неявяване на страните и непредставяне на протокол за трасиране от страна на собственика Н.А.К., за което е съставен протокол на комисията по изземването от 16.07.2015 г.

По делото е назначена и изслушана тройна агро - икономическа експертиза, заключението по което не е оспорено от страните. Според заключението на вещите лица прогнозируемата печалба за ищеца от добив на домати „Рома" от 6100 кв.м. земеделска земя в землището на с. Маломир, община Тунджа е 36 725,35 лв.. Според заключението на експертизата очакваните печалби от добив на слънчоглед върху тези площи от 6100 кв.м., което ответниците са могли да реализират са в размер на 258, 27 лв.. Според заключението ответницата Е. Д. е подала заявление за подпомагане по схемите за директни плащания от ДФ „Земеделие". Полагащата се субсидия е приведена по сметките през януари 2016 г. Размерът и не може да бъде установен.

Изложената фактическа обстановка се гради на събраните по делото писменни доказателства, посочени по горе в обстоятелствената част на решението, гласните доказателства - показанията на св. Н.И. и св. З.Г., заключението на вещите лица по назначената агро - икономическа експертиза и признанията на страните.

От страна на ответниците е направено оспорване по реда на чл.193 ГПК истинността на сключения между ищеца и св. Н.И. договор за наем с дата 25. 07. 2014 г. Оспорва се и истинността на квитанцията с дата 19.06. 2015 г. за заплатени от ищеца 15 000 бр. разсад домати за сумата 3000 лв.. За установяване на истинността на оспорените документи ищецът е поискал, а съдът е допуснал изслушване на свидетелски показания. Допустими ли са свидетелски показания за доказване съществуването на договор и достоверността на неговата дата? В случая се касае за частен документ- договор за наем, за който законът не изисква писмена форма, поради което свидетелските показания са допустими що се касае до съдържанието на договора. Що се касае до достоверността на датата на договора недопустимо е същата да се установява със свидетелски показания. Частният документ има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл.181 ал.1 ГПК, а именно: от деня в който е заверен, или от деня на смъртта, или от фактическата невъзможност за подписване от лицето, което е подписало документа, или от деня в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне". В случая, свидетелските показания на св. И. потвърждават съдържанието сключения между него и ищеца договор за наем. Достоверността на датата на съставянето му обаче не може да бъде установена със свидетелски показания. За достоверна дата, тъй като документът не е заверен, следва да бъде приета датата, която е възпроизведена в официален документ или от деня в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа". В случая този документ е заповед № РД-0158 / 09.02.2015 г. на Кметът на Община „Тунджа", където договорът за наем се споменава за първи път, датата на издаване на която настоящият състав на съда възприема като достоверна дата на съставянето на договора за наем, сключен между ищеца А.К.И. и св. Н.А.К. Същите съображения се относими и към оспорването на другия частен документ- квитанцията с дата 19.06. 2015 г. за заплатени от ищеца 15 000 бр. разсад домати за сумата 3000 лв.. За съдържанието на документа и датата на съставянето му свидетелства св. З.Г.. Документът няма достоверна дата, поради което не може да се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.180 ГПК относно отразената в него дата на съставянето му.

Какви правни изводи следват от така изложената фактическа обстановка:

Предявеният с исковата молба на А.К.И. срещу С.Г.С. и И.Д.С. основен иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл.51 ЗЗД. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме иска по чл.45 ЗЗД за неоснователен, е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

Предявените искове са допустими, но разгледани по същество-неоснователни.

По иска по чл.45 ЗЗД

Принципът залегнал разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е, че всеки трябва да поправи вредите, които виновно е причинил другиму /генерален деликт/. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва :

1/ наличие на деяние на деликвента /действие или бездействие/

21 деянието да е виновно. Вината се предполага до доказване на

противното във всички случаи на непозволено увреждане

З/деянието да е противоправннало. Противоправността може да се

определи, като причиняване на вреди при липса на основания, които

оправдават настъпилото увреждане. Това са основания, посочени в

закона или основания, изключващи противоправността.

4/ наличие на вреда. В случая вредата се изразява в претендираните от

ищеца пропуснати ползи и претърпени вреди

5/ наличие на причинна връзка между вредата и деянието.

За да е осъществен състава на непозволеното увреждане всички определящи го елементи следва да са кумулативно налични.

В настоящият случай безспорно установено е, че за имотите, наети от ищеца А.И., бившият им собственик Т. Д. Г.вече бил сключил договор за наем с трето лице „СИД и КО" ЕООД гр. Ямбол от 18.05.2010 г., с нотариална заверка на подписите на договорящите и вписан в Службата по вписванията Ямбол, по силата на който „СИД и Ко" ЕООД гр.Ямбол получава правото на временно и възмездно ползване на имотите. Договорът за наем е сключен за срок от 5 години и изтича с изтичането на последната стопанската година, без страните да могат да го прекратят едностранно преди изтичане на стопанската градина. Последната стопанска година по договора изтича на 1.10.2015 г.. На основание сключения договор за наем, за стопанската 2014/15 г. наемателят „СИД и КО" ЕООД гр. Ямбол е подало заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ до ОД „Земеделие" Ямбол за ползване на имотите - вх. № 24-25/04.07.2014 г. Заявената форма на ползване е „Участие в масиви на ползване".

През същата стопанска година имотите се ползват от ответниците С.Г.С. и И.Д.С. със знанието и без противопоставянето на наемателя „СИД и КО" ЕООД гр. Ямбол, ползващ ги на правно основание- договор за наем. Така ответниците .са встъпили в правата на имащите право да ги ползват „СИД и КО" ЕООД гр. Ямбол за стопанската 2014/15 г.. Затова, със заповед № РД-0158 / 09.02.2015 г. на Кмета на Община „Тунджа", на ищецът е отказано изземването на имотите: № 091019 и № 091018, с обща площ от 3 100 кв.м., в землището на с.Маломир,общ. Тунджа. От казаното следва извода, че липсва противоправност в поведението на ответниците при ползване на имотите за стопанската година 2014/15 г. Същите са ползвали имотите на основание правата на третото лице „СИД и КО" ЕООД гр. Ямбол върху тях, произтичащи от договора му за наем от 18.05.2010 г., сключен с предишния им собственик Т. Д. Г. .

Настоящият собственик на имотите св. Н.К. след придобиването им, сключва друг договор за наем с ответника А.И..***-00/5.03.2015 г. новият собственик е поискал да бъде въведен във владение, считано от 18.05. 2015 г. - дата на която според него изтича 5 годишния срок на действие на договора за наем, сключен между бившия собственик Т.Д. Г.и „СИД и КО" ЕООД гр. Ямбол . С писмо изх № 9400 -651/ 11.03.2015 г. на Кмета на Община Тунджа₍ на Н.А.К. е отговорено, че не законосъобразно да се проведе процедура за изземване по чл.34 ЗСПЗЗ преди изтичане на стопанската година, тъй като правно основание за ползване на имотите за стопанската 2014/15 г., изтичаща на 1.10.2015 г. принадлежи на „СИД и КО" ЕООД гр. Ямбол по силата на договора за наем от 18.05. 2010 г.. Отказът да се изземат имотите е обжалван, и с решение № 327/29.05.2015 г. по адм. д. № 588/2015 г. Ямболският районен съд отменя, като незаконосъобразен отказа на Кмета на Община Тунджа и връща преписката на Кмета на община „Тунджа" за продължаване на процедурата по чл.34 ЗСПЗЗ. На основание съдебното решение, със заповед № РД-0875/ 07.07.2015 г. на

Кмета на „Община „Тунджа е постановено изземването на имотите от ответниците С.Г.С. и И.Д.С., и постановено предаването им на собственика Н.А.К..*** не е изпълнена, поради неявяване на страните и непредставяне на протокол за трасиране на имотие от страна на собственика Н.А.К., за което е съставен протокол на комисията по изземването от 16.07.2015 г.. Към момента на съставяне на протокола имотът вече е бил освободен от ответниците, а реколтата от слънчоглед останала неприбрана.

По силата на клаузата на 2.Т.2.1 от договора за наем новият собственик на имота Н.А.К. се е задължил да предостави на наемателя А.И. ползването на имота в добро състояние и да не му създава пречки и неудобства на при това ползване. Като не изпълнил това свое задължение, предоставяйки за ползване на наемателя А.И. един обременен имот, собственикът на имота го е лишил от ползите от имота и му е причинил претърпените от това вреди.

Изводът, изведен от изложените факти и съображения, относими към спора между страните, е че действията на ответниците по ползване на имота не са лишени от основание, не са противоправни и нямат причинна връзка с пропуснати ползи и претърпени вреди от неползва>не на имота от страна на ищеца, претендирани с исковата му молба. Не от действията на ответниците, които както отбелязахме по горе не биха могли да бъдат квалифицирани като неправомерни или без основание, а от действията и бездействията на новия собственик и административните органи, ищецът е бил лишен от възможността да ползва имота и да реализира претендираните с исковата молба пропуснати ползи и претърпени вреди от това.

По изложените съображения искът с правно основание чл.45 ЗЗД според настоящия съдебен състав, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен

По иск по чл.59 ЗЗД, предявен при условията на алтернативност.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме иска по чл.45 ЗЗД за неоснователен, се иска осъждането на ответниците, на основание чл.59 ЗЗД, да заплатят на ищеца претендираната сума от 39 725,35 лв., представляваща неоснователното им обогатяване за сметка на ищеца от неправомерното ползване на същите имоти през стопанската 2014/15 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на завеждане на делото до окончателно изплащане на сумата.

Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗЗД всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване, визиран в разпоредбата на чл.59 ЗЗД , изиска кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ имуществено разместване между ищеца и ответника в резултат на което ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца 21 връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника 3/ липса на основание за имущественото разместване

Искът по чл.59 ЗЗД има субсидиарен характер. Според ППл.ВС № 1/79 г. искът по чл.59 от ЗЗД е поставен на разположение'на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл.55 ал.1 ЗЗД, нито въобще с друг иск. Възможността да бъде предявен друг иск обаче не води до недопустимостта на претенцията по чл.59 ЗЗД, По тези съображения съдът приема предявеният иск по чл.59 ЗЗД за допустим, но разгледан по същество - за неоснователен. Не са налице нито един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Не е налице разместване в имуществото на ищеца и това на ответниците от ползване на имота. Претендираните от ищеца пропуснати ползи и претърпени вреди от неоснователното ползване на имота от страна на ответниците не са преминали в тяхната имуществена сфера. Ищецът не проведе успешно доказване на факта на обогатяването на ответниците с тези ползи и претърпени вреди, връзката между обедняването на ищеца и предполагаемото обогатяването на ответниците и липсата на основание за имуществено разместване. Както вече бе отбелязано по горе в мотивите, ответниците са ползвали имота,но не без основание Същите са ползвали имотите за стопанската година 2014/15 г. на основание правата на третото лице „СИД и КО" ЕООД гр.Ямбол върху тях, произтичащи от договора за наем с предишния собственик от 18.05.2010 г.. По делото не се събраха доказателства ответниците да са реализирали каквото и да е било ползи от имота за стопанската 2014/15 г..-било от прибрана реколта , от подпомагане по програми, от неплащане на рента на собствениците и други ползи, макар и същите да не са предмет на исковата претенция.

От казаното до тук съдът прави извода за липса на предпоставките по чл.59 ЗЗД в тяхната кумулативна даденост за уважаване на претенцията за неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищеца с размера на претендираните с исковата молба пропуснати ползи и претърпени вреди от последния. Като неоснователен искът следва да се отхвърли изцяло. Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.К. ***, ЕГН ********** срещу С.Г.С. и И.Д.С. ***, иск с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.51 ЗЗД, за присъждане на сумата от 39 725,35 лв., като обещетение за причинените му имуществени вреди - направени разходи и пропуснати ползи от нереализиран добив на домати „Рома" сорт „Рио Фуего" в имоти № 091019 и № 091018, с обща площ от 6 100 кв.м., в землището на с.Маломир, общ. Тунджа през стопанската 2014/15 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на завеждане на делото до окончателно изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.К. ***, ЕГН ********** срещу С.Г.С. и И.Д.С.,***, иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за присъждане на сумата от 39 725,35 лв., с която неоснователно ответниците са'се обогатили за сметка на ищеца от неправомерното ползване на имоти № 091019 и № 091018, с обща площ от 6 100 кв.м., в землището на с.Маломир,общ. Тунджа през стопанската 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на завеждане на делото до окончателно изплащане на сумата.

Осъжда А.К. ***, ЕГН ********** да заплати на С.Г.С. и И.Д.С.,*** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в в двуседмичен срок от връчването му на страните.

\