Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.03.2017г. гр.Ямбол
На 20 февруари 2017 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
П.У.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг.дело
№64 по описа на 2016 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба и доп. ИМ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София с ЕИК-831919536 против И.П.К., Я.А.К.,
З.М.К. и П.И.К., с която се претендира да бъде постановено решение, с което ответниците
да бъдат осъдени да заплатят солидарно на банката ищец, както следва: по изискуем кредит по чл.1, т.1 от Договор
№41/23.02.2006г. сумата 22875,40 евро, от която: 15163,91
евро -главница; 5510,87 евро - лихва върху просрочена главница за периода
24.09.2013г.-20.09.2016г. и 2200,62 евро
- наказателна лихва за периода 24.09.2013г.-20.09.2016г., ведно със законовата
лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на вземането; и по изискуем кредит по чл.1, т.2 от Договор №41/23.02.2006г. сумата 25514,72 евро, от която: 16906,09 евро -главница; 6149,50 евро - лихва върху просрочена главница за
периода 24.09.2013г.-20.09.2016г. и 2458,73 евро - наказателна лихва за
периода 24.09.2013г.-20.09.2016г. /съгласно направено от ищеца с ДИМ и прието
от съда с определение от 08.12.2016г.- уточнение/, ведно със законовата лихва
върху горепосочената
главница от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на вземането.
Твърди се, че в
между „Ейч Ви Би Банк Биохим"АД, чийто
универсален правоприемник е „УниКредит Булбанк"АД и ответниците - И.П.К., Я.А.К.,
З.М.К. и П.И.К., е бил сключен Договор за ипотечен кредит №41/23.02.2006г. за сума
в размер на 33760 евро, който е бил разделен на две с
оглед целите за които е предоставен, а именно: по чл.1, т.1 от
Договора за кредит - 15941 евро - за погасяване на банков кредит в ДСК ЕАД и по чл.1, т.2 от
Договора за кредит - 17819 евро - за текущи нужди. Сочи се, че ответниците се задължили да
изплащат предоставения им кредит с месечни погасителни вноски при фиксиран
лихвен процент за първата година от кредита и променлив лихвен процент за
останалия срок на кредита, съгласно чл.4, ал.1 и ал.2 от Договора, с падеж
всяко 23-то число на месеца от месец Март 2006г. до месец Февруари 2031г.
Сочи се, че с Анекс №1/29.03.2011г. към Договора за кредит страните
предоговорили условията по кредита.
В
ИМ се твърди, че солидарно задължените лица - И.П.К.
и Я.А.К. били страна и по други договори за кредит, по които
договори задължените лица не били погасявали изискуемите и ликвидни задължения
точно и в срок, поради което същите били обявени за предсрочно изискуеми и
кредиторът се бил снабдил със Заповеди за изпълнение и изпълнителни листи,
респ. имал образувани изпълнителни производства. Сочи се, че според
договореностите на кредитора - "УниКредит Булбанк"АД със солидарно
задължените лица по кредитите - неизпълнението на задължение по един от
договорите за кредит представлява основание за обявяване
предсрочна изискуемост и на останалите договори за кредит. Сочи се, че поради нарушаването от страна на
солидарно задължените лица на сключения между тях и „УниКредит Булбанк"
АД, Договор
за ипотечен кредит №41/23.02.2006г. /чл.14 т.5/ и Анекс №1/29.03.2011г. към
него, на основание чл.15.4 от Анекс №1 към Договора за
кредит и във връзка с чл.15.4. от Договор за банков инвестиционен кредит
№216/26.09.2007г., както и във връзка с чл.9.1. и чл.9.5. от Анекс
№12/01.06.2012г. към Договор за банков кредит №68/02.04.2007г. (по които
договори е налице неизпълнение/неплащане и са сключени между същите страни),
предоставеният кредит е бил обявен от Банката за изцяло и предсрочно изискуем,
считано от 24.09.2013г. Твърди се, че
кредитополучателите били уведомени за обявената от кредитора предсрочна
изискуемост на задължението и неговия размер с Нотариална покана рег.№2823/23.06.2016г.,
том I, акт №126, Нотариална покана рег.№2826/23.06.2016г., том I, акт №127,
Нотариална покана рег.№2817/23.06.2016г., том I, акт №125 и Нотариална покана
рег.№2811/23.06.2016г., том I, акт №124 на Нотариус рег.№370 в НК, връчени на 05.07.2016г.
Сочи се, че предвид изложеното и
неплащането и към настоящия момент на изискуемия и ликвиден дълг на И.П.К., Я.А.К.,
З.М.К. и П.И.К. към "УниКредит Булбанк"АД, за банката се поражда
правен интерес от предявяване на исковете.
В писмени отговори
ответниците оспорват предявените искове.
Посочено е, че действително И.К., като кредитополучател е сключил
договор за банков кредит с „Ейч Ви Би Банк Биохим"АД под №41/23.02.2006.г. и
учредил договорна ипотека за сума в размер на 33760 евро, но
незнайно защо сумата била разделена на две - за 15941.00 евро и 17819.00 евро.
Посочено е, че в продължение на около 5г. И.К. редовно изплащал задълженията си, като в началото на 2011г. бил уведомен, че банката,
с която сключил заем - „ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ" АД се е сляла с „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" и той трябвало заедно със солидарните длъжници да се яви в
банката за подписване на някакъв анекс към договора. И.К. твърди, че уведомил за това
солидарните длъжници и те се явили в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД Ямбол преди
него. От банката им дали някакви документи, като им казали да се подпишат,
и те ги подписали. След това И.К. посетил банката, запознал се
със документите, но отказал да ги подпише, тъй като се увеличавал лихвения
процентнт, а имало и други по - неблагоприятни условия, които му се предлагали.
От банката му казали, че другите екземпляри подписани от съдлъжниците били
унищожени.
Сочи се,
че И.К. продължил да плаща задълженията си към банката по всички договори, но
въпреки това през 2013г. бил уведомен от банката, че всичките му кредити са
станали изискуеми, понеже не бил обслужвал някои от тях. При разговори в
банката и му казали че служителят който е отговарял за неговите кредити бил
уволнен, и че всики месец недостигали по 5 - 10 евро . Твърди се от И.К.,
че той не е бил уведомен нито веднъж, за недостиг на средства. От банката го
накарали да напише молба за разсрочване, която се оказало в последствие, че не
е пусната. Накарали го да плати и наказателни лихви -17000 лв., но разбрал, че те били
внесени по някаква друга сметка и така той отново бил длъжник на банката, на
която по различни заеми бил внесъл над 250000 лв., но дългът му не намалял , а
се увеличил. След като внесените от него над 17000 лв. "потънали" И.К.
се отказал да внася повече пари. Сочи се, че сумите по ИМ не се дължат, тъй
като кредитоискателят И.К. не е сключвал договор с банката ищец, нито е
подписвал анекс, по силата на който да възникнат правоотношения с нея.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
Ответниците, чрез своя пълномощник, оспорват исковата
претенция и претендират отхвърлянето й, както и присъждане на направените по
делото разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
От представеното по делото съдебно решение
№33/27.04.2007г. по ф.д. №2010/19990г. на СГС, се установява, че със същото е
било вписано преобразуване на „Ейч
Ви Би Банк Биохим"АД и на "БАНКА ХЕБРОС"АД, чрез вливането им в
"БУЛБАНК"АД по ф.д. №2010/19990г. на СГС, както и
прекратяване без ликвидация на първите две банки поради преминаване на цялото
им имущество върху "БУЛБАНК"АД при
условията на общо правоприемство. С решението е била вписана и промяна на
наименованието на "БУЛБАНК"АД на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД.
Видно от представения по делото писмен
Договор за ипотечен кредит №41/23.02.2006г., същият е бил сключен между „Ейч Ви Би Банк
Биохим"АД от една страна, като кредитор и от друга: И.П.К.-
кредитополучател, Я.А.К.
–солидарен длъжник, З.М.К. –солидарен длъжник и П.И.К. –солидарен
длъжник, като размера на договорения кредит е бил, както следва: по чл.1, т.1 от Договора за кредит - 15941 евро - за погасяване на банков кредит в
ДСК ЕАД и по
чл.1, т.2 от Договора за
кредит - 17819 евро - за текущи нужди, а крайният срок за
погасяване на кредита е бил определен на 20.02.1931г.
Съгласно чл.4
от Договора крайният
срок за погасяване на кредита е 20.02.2031 г.. Дължимите вноски по лихвата се
заплащат ежемесечно на 15-то число, до окончателното погасяване на кредита. Погасяването
на кредита по чл.1, т.1 е следвало да се
извърши чрез 300 бр. месечни вноски, дължими на 23-то число всеки месец.
Първите 12 бр., считано от 23.03.2006г. до 23.02.2007г., в размер на 83 евро,
представляващи сбор от главница плюс лихва, определена на база фиксиран лихвен процент,
съгласно чл.9, ал.1 от договора. Останалите 287 бр. погасителни вноски, считано
от 23,03.2007г. до 23.01.2031.- в размер
на 120 евро, формирани от сбора на главница плюс лихва, определена на база
плаващ лихвен процент съгласно чл.9, ал.2 от Договора, а последната вноска с
падеж 20.02.2031г. е изравнителна. Погасяването на кредита по чл.1, т.2 е следвало да се
извърши чрез 300 бр. месечни вноски, дължими на 23-то число всеки месец.
Първите 12 бр., считано от 23.03.2006г. до 23.02.2007г. в размер на 93 евро,
представляващи сбор от главница плюс лихва, определена на база фиксиран лихвен
процент, съгласно чл.9, ал.1 от Договора. Останалите 287 бр. погасителни
вноски, считано от 23.03.2007г. до 23.01.2031г.в
размер на 135 евро, формирани от сбора на главница плюс лихва, определена на
база плаващ лихвен процент съгласно чл.9 ал.2 от Договора, а последната вноска
с падеж 20.02.2031 г. е изравнителна.
Страните са постигнали съгласие в чл.9 ал.1 от Договора, че през
първите 12 месеца, считано от усвояване на кредита до 23.02.2007г. включително
и гратисния период, се заплаща фиксирана лихва в размер на 3,9 % на годишна
база. Съгласно чл.9 ал.2 за останалия период се заплаща лихва,
определена на база променлив в хода на изпълнение на договора, годишен лихвен
процент, образуван от сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката плюс
надбавка в размер на 0.3 %. Към момента на подписване на договора БЛП за евро е
в размер на 7,573 %. В чл.9 ал.3 от Договора е посочено, че в случай на просрочие от
страна на кредитополучателя, на която и да е вноска по главницата на кредита, върху
не издължените суми по главницата за времето на забава се дължи наказателна
лихва в размер на сбора от определената в ал. 1, съответно ал.2 лихва и
наказателна надбавка в размер на 10 %. В чл.14 т.5 от Договора е посочено, че
кредитът става предсрочно изискуем, ако кредитополучателят или солидарен
длъжник не изпълнят на датата, на която се дължи изпълнение, което и да е от
своите задължения от договора за кредит, договора във връзка с обезпечението
или какъвто и да е друг договор с банката, включително, но не само във връзка с
ползван от банката овърдрафт/потребителски кредит или във връзка с ползван
кредит в друга банка.
С Анекс №1/29.03.2011г., подписан между
ищцовата банка и трима от ответниците/ без ответника И.К./, са предоговорени
условията по договора: Редовен дълг по главницата, считано от датата на Анекса:
по чл.1, т.1 от Договора, съгл. чл.2.8. т.1 от Анекс №1 става 15571,83 евро, формирани от размера на
непогасената към 29.03.2011г. главница - 14914,40 евро, увеличен с начислената,
неизискуема лихва от 27,16 евро и начислената, просрочена и изискуема лихва
630,27 евро, а по чл.1, т.2 от Договора,
съгл. чл.2.8., т.2 от Анекс №1 става 17360,88 евро, формирани от размера на
непогасената към 29.03.2011г. главница - 16666,93 евро, увеличен с начислената,
неизискуема лихва 30,35 евро и начислената, просрочена и изискуема лихва от
663,60 евро; Договорен е гратисен период по главницата - за периода
23.04.2011г. - 23.03.2012г. при фиксиран ЛП; Предоговорена лихвата за периода
23.03.2012г. - 23 02.2031г. Според чл.11.1.1. от Анекса,
лихвата за редовен дълг
е определена в
чл.4.1.а или чл.4.1.6 и се начислява и изплаща върху редовната главница по
кредита: от 29.03.2011г. до 23.03.2012г. -8,69
%, а от 23.03.2012г. до 23.02.2031г. - 11,351 %. Според чл.11.1.2. при
неиздължаване на погасителна вноска, съгласно падежа по погасителен план,
целият размер на кредита с настъпил падеж / неиздължената просрочена и
изискуема част от главницата / се олихвява с лихва за просрочие в размера по
чл.4.2. - 13,351 %. Според чл.11.1.3. при
просрочие на лихва и/или главница за срока на просрочието, целия размер на
кредита /редовен дълг по главницата и неиздължената просрочена и изискуема част
от нея /, освен с лихвата по чл. 4.1 а или чл.4.1.6 и лихвата по чл. 4.2., се
олихвява и с лихвата по чл.4.3. - 5%. Върху Анекс №1/29.03.2011г., макар и да фигурира името на
ответника И.К.- липсва подпис на последния.
Като доказателство по делото ищецът е представил 2бр.
извлечения от счетоводни книги на банката, касаещи за задълженията по Договор
за ипотечен кредит №41/23.02.2006г., лихвени листи, както и платежни документи
за извършени плащания от ответниците, които не били унищожени към датата на
завеждане на делото.
По искане
на ищеца по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
В заключение вх.№220/13.01.2017г. ВЛ-це,
въз основа на находящите се по делото писмени доказателства и справка в
ищцовата банка е посочило, че предоставеният
с Договор за ипотечен кредит №41/23.02.2006г. кредит, в размер на общо 33760
евро е бил усвоен на 27.02.2006г., на два транша, по следните сметки в „Ейч Ви
Би Банк Биохим" АД, с титуляр И.П.К.: Сметка в евро № 498688625 - усвоена
сума, в размер на 15941 евро и Сметка в евро № 498688610 - усвоена сума, в
размер на 17819 евро. Видно от заключението, с Анекс №1/29.03.2011г. са били
предоговорени условията по договора: Редовен дълг по главницата, считано от
датата на Анекса: по чл.1, т.1 от Договора
и чл.2.8., т.1 от Анекс №1 - 15571,83 евро, формиран от размерът на
непогасената към 29.03.2011г. главница - 14914,40 евро, увеличен с начислената,
неизискуема лихва от 27,16 евро и начислената, просрочена и изискуема лихва
630,27 евро, а по чл.1, т.2 от Договора
и чл.2.8., т.2 от Анекс №1 - 17360,88 евро формиран от размерът на непогасената
към 29.03.2011г. главница - 16666,93 евро, увеличен с начислената, неизискуема
лихва 30,35 евро и начислената, просрочена и изискуема лихва от 663,60 евро; гратисен период по главницата - за периода 23.04.2011г.
- 23.03.2012г. при фиксиран ЛП и предоговорена лихва за периода 23.03.2012г. -
23 02.2031г. Изготвена е и
сравнителна таблица /Таблица 5/ на лихвените проценти между Договора и Анекс №1,
неразделна част от заключението. Видно от същата, стойностите на ГЛП на лихва за редовна главница, на лихва за
просрочена главница и на наказателната лихва, според предвиденото в
първоначалния договор за кредит са по-високи от съответните ГЛП за същите
лихви, съгл. клаузите на Анекс №1 за процесния период. От изготвените от ВЛ-це таблици, касаещи
извършени плащания по дълга по чл.1 т.1 и т.2 от Договора, се установяват,
всички извършени от ответниците плащания към банката по процесния договор,
както и каква част и от кое задължение се погасяват с тях. От тях се установява,
че по кредита са били извършвани плащания до 30.10.2013г., като след тази дата
е установено само едно плащане на 17.04.2014г., по което суми от по 25,52 евро
са били отнесени за погасяване на наказателни лихви върху главниците по чл.1
т.1 и т.2 от договора. Видно от първоначалното заключение на ССЕ, по Договор за
кредит №41/23.02.2006г. е внесена сума в размер на общо 28553,27 евро, в т.ч.:
по чл.1, т.1 от Договора - 13 718,42 евро и по чл.1, т.2 от Договора - 14
834,85 евро. Според заключението, след приспадане на извършените плащания,
размерът на дълга по чл.1 т.1 от Договора, към 21.09.2016г. е общо 22875,40
евро, от които: Главница - 15163,91 евро; Лихва върху просрочена главница за
периода 24.09.2013г.-20.09.2016г - 5510,87 евро; Наказателна лихва за периода
24.09.2013г.-20.09.2016г - 2200,62 евро,
а размерът на дълга по чл.1 т.2 от Договора, към 21.09.2016г. е
общо 25514,72 евро, от които: Главница - 16906,09 евро; Лихва върху просрочена
главница за периода 24.09.2013г.-20.09.2016г.- 6149,90 евро; Наказателна лихва
за периода 24.09.2013г.-20.09.2016г- 2458,73 евро.
Както в
първоначалното заключение, така и в допълнителното заключение на ССЕ /изготвено
по искане на ответниците/ ВЛ-це е посочило, че не са били открити данни и
доказателства за извършено плащане на сума в размер на 17000лв. през периода
22.10.2013г.-31.01.2014г. Заключението и доп. такова не се оспориха от страните по делото и
се приемат от съда като обективно и компетентно изготвени.
Ищецът е
представил, като доказателства по делото: Договор за банков
инвестиционен кредит №216/26.09.2007г., Заповед за изпълнение №179/12.02.2015г.
и Изпълнителен лист от 16.02.2015г. по ч.гр.д.№309/2015г. на PC-Ямбол; Договор
за банков кредит №68/02.04.2007г. и Анекс № 12/01.06.2012г. към него, Заповед
за изпълнение №189/13.02.2015г. и Изпълнителен лист от 16.02.2015г. по
ч.гр.д.№308/2015г. на РС-Ямбол, Заповед за изпълнение №190/13.02.2015г. и
Изпълнителен лист от 16.02.2015г. по ч.гр.д.№307/2015г. на РС-Ямбол. От тези
доказателства се установява, че банката ищец се е снабдила с ИЛ-ти против двама
от ответниците - И.П.К. и Я.А.К., като същите, в качеството на солидарни длъжници, са били
солидарно осъдени да заплатят на банката, заедно с "КАЛЕОПА"ЕООД
гр.Ямбол, суми по посочените два договора за кредит. Видно от представените
Заповеди по чл.417 ГПК и ИЛ-ти, присъдените лихви в същите са считано от
21.08.2013г.
От Нотариална
покана рег.№2823/23.06.2016г., том I, акт №126, Нотариална покана
рег.№2826/23.06.2016г., том I, акт №127, Нотариална покана
рег.№2817/23.06.2016г., том I, акт №125 и Нотариална покана
рег.№2811/23.06.2016г., том I, акт №124 на Нотариус рег.№322 в НК, и 4бр.
разписки за връчването им, се установява, че 15.07.2016г., на всеки от
ответниците е било връчено уведомление с информация за размера на задължението
му към банката към 09.06.2016г., както и за причините, поради които банката е
обявила кредита по Договор
за ипотечен кредит №41/23.02.2006г. и Анекс №1 към същия за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 24.09.2013г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.430 от ТЗ, във вр. с
чл.287 и чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79 ЗЗД
във вр. с Договор
за ипотечен кредит №41/23.02.2006г.
Съгл.
чл.430 ал.1 ТЗ с договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В ал.2
на същия член е посочено, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката.
По безспорен начин се установи, че по
силата на Договор
за ипотечен кредит №41/23.02.2006г. сключен между „Ейч Ви Би Банк
Биохим"АД /чийто правоприемник е банката ищец/ от една
страна, като кредитор и от друга ответниците: И.П.К.- кредитополучател, Я.А.К. –солидарен
длъжник, З.М.К. –солидарен
длъжник и П.И.К. –солидарен длъжник, банката е предоставила, както следва: по чл.1, т.1 от Договора за кредит - 15941 евро - за погасяване на банков кредит в
ДСК ЕАД и по
чл.1, т.2 от Договора за
кредит - 17819 евро - за текущи нужди.
Видно от заключението на ССЕ кредитът, в размер на общо 33760 евро е
бил усвоен на 27.02.2006г., на два транша, по следните сметки в „Ейч Ви Би Банк
Биохим" АД, с титуляр И.П.К.: Сметка в евро № 498688625 - усвоена сума, в
размер на 15941 евро и Сметка в евро № 498688610 - усвоена сума, в размер на
17819 евро.
Въпреки дадената от съда възможност, нито
кредитополучателят, нито солидарно отговорните трети задължени лица /последните
подписали с банката ищец и Анекс №1/29.03.2011г./, не представиха доказателства
да са изправна страна по договора, респ. да са изпълнил точно задълженията си
по същия и да не дължат на ищеца сочените в исковата молба суми. От
заключението на ССЕ се установява, че по
кредита са били извършвани плащания до 30.10.2013г. /като след тази дата е
установено само едно плащане на 17.04.2014г., по което суми от по 25,52 евро са
били отнесени за погасяване на наказателни лихви върху главниците по чл.1 т.1 и
т.2 от договора/, и че дължимите по договора и доп. Анекс №1 суми,
съвпадат напълно с ищцовата претенция. Не се събраха доказателства, в подкрепа
на твърденията на ответната страна за извършено плащане в полза на банката в
размер на 17000лв. през периода
22.10.2013г.-31.01.2014г. /такива са констатациите и на ВЛ-це по ССЕ и в доп.
заключение на ССЕ/.
Съгласно договореното в чл.14 т.5 от Договора за ипотечен кредит
№41/23.02.2006г.,
кредитът става предсрочно изискуем, ако кредитополучателят или солидарен
длъжник не изпълнят на датата, на която се дължи изпълнение, което и да е от
своите задължения от договора за кредит, договора във връзка с обезпечението
или какъвто и да е друг договор с банката, включително, но не само във връзка с
ползван от банката овърдрафт/потребителски кредит или във връзка с ползван
кредит в друга банка. В случая е установено от представените по делото
доказателства, че кредитополучателят И.К. и солидарният длъжник Я.К., не са
изпълнили свои задължения към банката ищец, дължими към 21.08.2013г., по два
броя договори за кредит, по които са солидарни длъжници: Договор за банков инвестиционен кредит №216/26.09.2007г. и
Договор за банков кредит №68/02.04.2007г. и Анекс №12/01.06.2012г. към него /за
тези неизпълнени задължения, банката се е снабдила с ИЛ-ти по
ч.гр.д.№309/2015г. и по ч.гр.д.№307/2015г. на PC-Ямбол/. Следва де се посочи,
че в чл.9 т.1 и т.5 от Анекс №12/01.06.2012г. към Договор за банков кредит
№68/02.04.2007г. /по който И.К.
и Я.К. са солидарни длъжници, а всички ответници са и ипотекарни длъжници/ е посочено, че при
допускане на просрочие на главница и лихви по договора, стават предсрочно
изискуеми и всички други кредитни
ангажименти на физическите лица- солидарни длъжници в банката едновременно. С
оглед поведението на тези двама ответници и съгл. разп. на чл.14 т.5 от Договора, кредитът
по процесния договор е станал предсрочно изискуем, считано 24.09.2013г. Видно
от отговора на ИМ, ответната страна не оспорва, че през 2013г. е била уведомена
от банката, че всички кредити са станали изискуеми, понеже не са били
обслужвани някой от тях. Безспорно е по делото, че на 15.07.2016г., на всеки от ответниците е било връчено и уведомление
с информация за размера на задължението му към банката към 09.06.2016г., както
и за причините, поради които банката е обявила кредита по Договор
за ипотечен кредит №41/23.02.2006г. и Анекс №1 към същия за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 24.09.2013г., чрез връчване на
Нотариални покани, чрез нотариус Д. Л. с рег.№ 322, РД-ЯPC.
Неоснователно е оспорването на ответника И.К., че не дължи сумите,
тъй като не е сключвал договор с ищцовата банка, предвид факта, че кредиторът
по Договора за ипотечен кредит №41/23.02.2006г. е друг, а така също не
е полагал подпис върху Анекс №1. Безспорно е установено по делото, че „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София е правоприемник на „Ейч Ви Би Банк
Биохим"АД и неподписването на Анекс №1, не освобождава този
ответник от задължението му към банката. Следва да се посочи също, че с оглед
отговора на въпрос №3 и посоченото в таблица №5 от Заключението на ССЕ, където
е изготвено сравнение на ГЛП на възнаградителната и наказателната лихви, съгл.
договора и съгл. Анекс №1, размерът на дължимите лихви за процесния период, в
случай, че бъдат изчислени по начина определен в Договора за ипотечен
кредит №41/23.02.2006г. би бил по-висок, от претендирания по делото размер.
Ето защо, съдът счита, че предявените по
делото искове са основателни и доказани, и като такива следва да бъдат уважени,
като бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца, както следва: сумата 15163,91 евро -главница по чл.1, т.1 от Договор №41/23.02.2006г.; сумата 5510,87
евро - лихва върху просрочената главница за периода 24.09.2013г.-20.09.2016г. и
сумата 2200,62 евро - наказателна лихва за периода 24.09.2013г.-20.09.2016г.,
ведно със законовата лихва върху горепосочената главница, считано от 21.09.2016г. до окончателно й изплащане, а така също: сумата 16906,09 евро -главница по чл.1, т.2 от Договор №41/23.02.2006г.; сумата 6149,50 евро - лихва върху
просрочената главница за периода 24.09.2013г.-20.09.2016г. и сумата 2458,73
евро - наказателна лихва за
периода 24.09.2013г.-20.09.2016г., ведно със законовата лихва върху горепосочената главница,
считано от 21.09.2016г. до окончателно й
изплащане.
Ищецът е направил разноски по
делото в размер на 8864,86лв., от които, както следва: за ДТ-3785,72лв.; за
адв. възнаграждение- 4679,14лв. и 400лв.-за възнаграждение за ВЛ-це. При този
изход на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски
пред настоящата инстанция а именно 8864,86лв.
Водим
от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.П.К., с ЕГН**********,***, Я.А.К., с ЕГН**********,
с.а., З.М.К., с ЕГН**********, с.а. и П.И.К., с ЕГН**********,
с.а. да ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София
с ЕИК-831919536, на основание чл.430 ТЗ, във вр. с чл.287 и чл.288 ТЗ,
във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с Договор за ипотечен кредит
№41/23.02.2006г., както следва: сумата
15163,91 евро -главница по чл.1, т.1 от Договор
№41/23.02.2006г.; сумата 5510,87 евро - лихва върху
просрочената главница за периода 24.09.2013г.-20.09.2016г. и сумата 2200,62
евро - наказателна лихва за периода 24.09.2013г.-20.09.2016г., ведно със
законовата лихва върху горепосочената главница, считано от 21.09.2016г. до
окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА И.П.К., с ЕГН**********,***, Я.А.К., с ЕГН**********,
с.а., З.М.К., с ЕГН**********, с.а. и П.И.К., с ЕГН**********,
с.а. да ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София
с ЕИК-831919536, на основание чл.430 ТЗ, във вр. с чл.287 и чл.288 ТЗ,
във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с Договор за ипотечен кредит
№41/23.02.2006г., както следва: сумата
16906,09 евро -главница по чл.1, т.2 от Договор
№41/23.02.2006г.; сумата 6149,50 евро - лихва върху просрочената главница за периода
24.09.2013г.-20.09.2016г. и сумата 2458,73 евро - наказателна лихва за периода
24.09.2013г.-20.09.2016г., ведно със законовата лихва върху горепосочената главница,
считано от 21.09.2016г. до окончателно й
изплащане.
ОСЪЖДА И.П.К.,
Я.А.К., З.М.К. и П.И.К. да ЗАПЛАТЯТ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София с ЕИК-831919536
сумата 8864,86лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: