Р Е Ш Е Н И
Е
№ 18.10.2016г.
гр.Ямбол
На 26 септември
2016 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
П.У.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг.дело
№32 по описа на 2015 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „БОНЕВИ БИЛД”ЕООД гр.Стара
Загора, с която се претендира да бъде осъден ответникът „ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол да му заплати, както следва: 1/ Сумата 108578,84лв., представляваща
неизплатена главница по фактура №0000000043/13.10.2014г., ведно със законната
лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и 2/ Сумата 27736,46лв., представляваща
дължима неустойка по чл.38 от Договор от 11.08.2014г. за 237 дни забавено плащане на парично
задължение по фактура №0000000043/13.10.2014г. за периода от 14.10.2014г. до 23.06.2015г. по
Договор от 11.08.2014г. / по отношение на иска за сумата 10937,40лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатена главница
по фактура №0000000055/25.05.2015г., ведно със законната лихва считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, производството по делото е прекратено, поради оттегляне на този иск от
ищеца/.
Ищецът твърди, че ответникът, считано от 10.12.2014г. е универсален правоприемник на „Трейс
Кърджали" ЕАД, като това обстоятелство е вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с вх. №20141210134456, с което е вписано заличаването на
„Трейс Кърджали" ЕАД с ЕИК 108693778, чрез вливане в "ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ"АД.
Сочи се, че на 11.08.2014г. между „Трейс
Кърджали”АД, като „възложител” и „БОНЕВИ БИЛД"ЕООД, като „изпълнител” е
бил сключен Договор с предмет „Строително монтажни работи на обект „Рехабилитация и реконструкция на
ул."Съборна" и ул."Васил Левски" от ул."Иван
Вазов" до ул."Люлебургас"в гр. Харманли". С цена на договора в размер на
475111,69лв. с вкл. ДДС, която се уговорили да бъде заплатена, както следва: Авансово плащане в размер на 144000лв. с вкл.
ДДС, от която: -сумата 60000лв. с вкл. ДДС -в срок от седем дни от подписване
на договора -сумата 84000лв. с вкл. ДДС - в срок до 30 дни след издаване на
фактура от „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД. Страните се споразумели междинните плащания
да се извършват за реално изпълнени и актувани СМР, като общата стойност не
може да бъде повече от 80% от стойността на договора, а съгласно чл.6, ал.1 от
Договора, Възложителят се е задължил да заплати остатъка от 20% от стойността
на договора в срок до 30 работни дни след подписване на Акт обр.15, Акт обр.19
и подписан двустранен приемо - предавателен протокол. Не се
спори, че ищецът е получил авансовото плащане в размер на 144000лв.
Твърди се, че към 12.10.2014г. ищецът е
извършил СМР на обща стойност 184578,84 лв, за които на 12.10.2014г. между
Възложителя и Изпълнителя е съставен и подписан Протокол Акт образец 19 за
установяване извършените СМР на обект -Рехабилитация и реконструкция на
ул."Съборна" и ул."Васил Левски" от ул."Иван Вазов"
до ул."Люлебургас"., с който протокол Акт обр. 19, Възложителят приел
без възражения, че към 12.10.2014г. са извършени и подлежат на заплащане
описаните в документа СМР. Въз основа на подписания Протокол Акт Образец 19, Изпълнителят
„БОНЕВИ БИЛД"ЕООД издал на Възложителя данъчна фактура
№0000000043/13.10.2014г. за сумата в размер на 184578,84 лв. с вкл.
ДДС. Сочи се, че Фактурата е била надлежно подписана от представител на „ТРЕЙС
КЪРДЖАЛИ"АД и включена в счетоводството на „Трейс Кърджали" АД, и
дружество е ползвало право на данъчен кредит по нея. Твърди се, че от страна на
„Трейс Кърджали" АД са били извършени и частични плащания по фактура
№0000000043/13.10.2014г., както следва: на 21.10.2014г. - сумата в размер на
15000лв.; на 24.10.2014г. - сумата в размер на 20000лв.; на 11.11.2014г. -
сумата в размер на 5000лв.; на 14.11.2014г. - сумата в размер на 16000лв. и на
24.11.2014г. - сумата в размер на 20000лв. Като след извършените частични
плащания дължимата главница по фактурата е била намалена от 184578,84лв. на 108578,84лв. , за които се твърди, че все още са дължими и
са предмет на първия от предявените по делото искове.
Твърди
се също, че извън горепосочените СМР, към 30.12.2014г. Изпълнителят „БОНЕВИ
БИЛД" ЕООД е извършил и други СМР на обща стойност 129114,50лв. предмет на
фактура №0000000055/25.05.2015г. Сочи се, че е уведомил ответника за
извършените СМР и тяхната стойност, както и за необходимостта да се състави
Протокол за приемане на извършените СМР. Сочи се, че тъй като "ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ" АД е отказал да изпрати представител при съставянето на
Протокол за извършените СМР, на 30.01.2015г. Изпълнителя е съставил Протокол за
приемане на извършени СМР №2 по Договор от 11.08.2014г., с който установил, че
към 30.12.2014г. са извършени и подлежат на заплащане описаните в документа
СМР. Твърди се, че протоколът е бил оспорен от ответника, който направил
възражения, че действително извършените СМР от „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД не са в
размер на 129 114.50лв., а са в размер на 89 143.72лв. /претенцията за
заплащане на посочените СМР е била предмет на оттегления по делото иск/
С ИМ е заявена и претенция за заплащане
на неустойка по чл.38 от Договора от 11.08.2014г., в размер на 27736,46лв.,
представляваща дължима неустойка за 237 дни забава, по фактура
№0000000043/13.10.2014г. за периода от 14.10.2014г. до 23.06.2015г. По подробни съображения изложени в ИМ, се претендира
уважаване на исковете и присъждане на разноски по делото.
В писмен отговор на ИМ, ответникът оспорва
предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени, и да му се присъдят направените
разноски.
Относно претенцията по фактура №0000000043/13.10.2014г. за сумата в размер на 184578,84 лв. с вкл. ДДС, сочи че
са извършени частични плащания в общ размерна 76000лв., като остатъкът от
108578лв. възложителят е приспаднал от платения аванс в размер на 144000лв. В
тази връзка ответникът е направил възражение за прихващане на остатъка от
дължимата по фактурата сума със заплатения аванс.
Оспорена е и
претенцията за неустойка. Твърди се, че възложителят няма неразплатени
задължения по фактура №0000000043/13.10.2014г. Възразява се също, че не е
настъпила изискуемост за плащане на сумата по фактурата, тъй като не са били
представени документите необходими за извършване на междинното плащане.
В ДИМ ищецът твърди, че
по отношение на задължението по фактура №0000000043/13.10.2014г, че тя и
издадена въз основа на подписан Протокол акт обр.19, в който извършените СМР и
техните стойности са подробно описани, а фактура е била осчетоводена
своевременно от ответника. По възражението за прихващане на сумата в размер на
108 578 лв. със заплатения аванс в размер на 144 000 лв. направено от
ответника, се сочи, че съгласно чл.4, ал.2 от сключения договор, авансовото
плащане се погасява чрез приспадане от последната сума от актувани СМР, а случая след първоначално актуваните СМР са
налице и други извършени СМР на обекта, и този факт не се оспорва от ответника,
като се оспорва само вида и обема на извършените СМР, но не и самото
извършване. С оглед на това направеното възражение за прихващане се счита за неоснователно
и се претендира отхвърлянето му.
В срока за отговор на ИМ, ответното
дружество е депозирало за разглеждане по делото НИМ, с която е предявило срещу
ищеца, осъдителни искове, както следва: 1/ иск за неустойка за прекратяване на договора по вина на изпълнителя в размер на 23755,58лв. 2/ иск за
мораторна лихва върху посочената неустойка за периода от 09.12.2014г.до
15.07.2015г.в размер на 1446,91лв.; 3/иск за неустойка за забавено изпълнение в
размер на 17579,13 лв. и 4/ иск за мораторна
лихва върху нея за периода от
09.12.2014г.до 15.07.2015г. в размер на 1070,70лв.; 5/ иск за обезщетение за
претърпени вреди, поради повреди на собственост на БТК в размер на 1572.81лв. и 6/ иск за мораторна лихва върху
тази главница за периода от 09.12.2014г.до 15.07.2015г. в размер на 95,80лв.;
7/ иск за връщане на аванс в размер на 35 421,16лв., представляваща
горницата над сумата от 108 578,84лв. и 8/ иск за мораторна лихва върху
тази главница за периода от 09.12.2014г.до 15.07.2015г. в размер на 2157,39лв.
претендира се и законна лихва върху главниците, считано от предявяване на НИМ в
съда. „ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол е посочило, че претенцията му също се основава също
на сключения с „Боневи Билд" ЕООД Договор от
11.08.2014г.
Сочи се, че след извършена проверка на
02.12.2014г. на обекта от представители на „Трейс Кърджали" АД е било
установено, че „Боневи Билд"ЕООД самоволно и без предварително уведомяване
са преустановили изпълнението на СМР, като са изтеглили механизацията и
работната ръка. В резултат на проверката с писмо с изх. № 312/02.12.2014
г., „Трейс Кърджали" АД уведомило
„Боневи Билд" ЕООД, че прекратява Договора от 11.08.2014 г. с едноседмично
предизвестие на основание чл.41, т.3, б)- поради грубо неизпълнение на задълженията на изпълнителя.
Твърди се, че при това положение, съгласно чл.43, изречение второ от Договора
от 11.08.2014г. Изпълнителя дължи на Възложителя неустойка в размер на 5% от
стойността, установена в чл. 3 от Договора, т.е. 23755,58лв., и тъй като неустойката е
парично задължение, което било изискуемо
от 09.12.2014г.- датата на прекратяване на процесния договор, „Боневи
Билд" ЕООД дължи на основание чл. 86 от ЗЗД и мораторна лихва за периода
от 09.12.2014 г. до 15.07.2015 г. в размер на 1446,91лв.
По втората претенция за неустойка, се
твърди, че съгласно чл.2, ал.
от Договора от 11.08.2014г., срокът за изпълнение и завършване на СМР на
обекта е бил до 85 календарни дни, считано от датата на подписване на договора.
Твърди се, че този срок е изтекъл на 04.11.2014г. и към датата на прекратяване
на Договора- 09.12.2014г. изпълнителят „Боневи Билд" ЕООД е бил с 37 дни забава за
изпълнение и на основание чл.37,
ал.1 от Договора дължи неустойка в размер на 0,1 % на ден от Цената за
изпълнение на Договора, за всеки ден от забавеното изпълнение, но не повече от 10 % от Цената
за изпълнение на Договора, когато не е завършил СМР до степен на завършване до
датата на приключване на договора, т.е дължи неустойка е в размер на 17579,13лв. върху
същата се претендира мораторна лихва за периода
от 09.12.2014 г. до 15.07.2015 г. в размер на 1070,70лв.
В НИМ се твърди, че видно от Писмо с регистрационен индекс 65-Т-6 от 09.01.2015г. изпратено
от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, в периода от 25.09.2014г.
до 15.12.2014г. е констатирано, че при извършени изкопни и строителни работи на
ул..”Васил Левски" и „Гоце Делчев" в гр.Харманли са били нанесени
щети върху кабелната електронна съобщителна мрежа", т.е.в района и
периода, в който „Боневи Билд" ЕООД е извършвал СМР на обекта
"Рехабилитация и реконструкция на ул. „Съборна" и ул. „Васил
Левски" от ул. „Иван Вазов" до ул.„Люлебургас" на основание
процесния Договора от 11.08.2014г. и са установени описаните в НИМ повреди на
техническата инфраструктура, разходите за остраняването на които са на обща
стойност от 1572,81лв.
Сочи се, че тези разходите са били заплатени от „Пи Ес Ай"АД на
БТК ЕАД по фактура с №0050742363/21.01.2014г., която е на по-висока стойност,
тъй като покрива и повреди, извършени по вина на други изпълнители, а след това
тези разходи са били заплатени от „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ"АД на ,Пи Ес
Ай"АД по фактура с №0020005170/16.01.2015г. Твърди се, че тъй като съгласно чл.17
ал.2 от Договора от 11.08.2014 г.:
„В случай, че по своя вина ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ причини щети по предходната
алинея, то възстановяването им е за негова сметка.", платените суми от „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ"АД следва да му
бъдат възстановени от изпълнителя, и тъй като обезщетението за претърпени
имуществени вреди е парично задължение, което е изискуемо от 09.12.2014г.-
датата на прекратяване на процесния договор, „Боневи Билд"ЕООД дължи на
„ПСФ Мостинженеринг"АД и мораторна лихва за периода от 09.12.2014 г. до
15.07.2015 г. в размер на 95,80лв.
„ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ"АД сочи, че от платения от „Трейс Кърджали"АД аванс от
144000лв., след прекратяване на договора и след прихващане по Фактура
43/13.10.2014г. до размер на 108 578,84
лева, остава дължим остатък от 35421,16лв. явяващ се горницата над сумата от 108578,84лв. до сумата от 144000 лв.,
като сумата е предмет на седмия предявен с НИМ иск. Върху тази сума се
претендира мораторна лихва за периода от 09.12.2014г. до
15.07.2015г. в размер на 2157,39лв.
В писмен отговор на НИМ, „БОНЕВИ БИЛД”ЕООД гр.Стара Загора оспорва исковете
предявени против него.
Оспорва се
твърдяното в НИМ, че дружеството изпълнител самоволно и без предварително
уведомяване е напуснало обекта, и по тази причина договърът е прекратен с Писмо
изх. №312/02.12.2014г. Сочи се, че Дружеството не е напускало обекта, а е
преустановило работа за два дни, а причината за това било неизпълнение на
задълженията от страна на ищеца по насрещния иск: забавени значително
авансовите плащания по договора, и платен аванса с повече от 2 месеца
закъснение, така също възлагане на трети
лица за изпълнение СМР, които първоначално са били възложени на „БОНЕВИ
БИЛД" ЕООД. Посочва се, че това е била причината на 01.12.2015г. да се
преустанови работа на обекта, но само за 2 дни, тъй като изпълнителя е бил поставен в невъзможност да изпълняваме договора
си - поради липса на фронт за работа и на средства.
Оспорени са твърденията и за забава от
страна на изпълнителя. Сочи се, че
дори и да е било налице забавяне, същото е било по обективни причини -
множество спирания и прекъсвания на работа поради липса на фронт за работа, и
поради възникнали повреди, причинени от трети лица.
Твърди се,
че вредите причинени на БТК не са причинени от „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД, поради
което и този иск е неоснователен.
Сочи се, също, че "ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ"АД няма никакви основания да претендира за сумата 37578,55
лв.
В с.з. исковата претенция се поддържа,
като се оспорват като неоснователни предявените насрещни искове и направеното
от ответника възражение за прихващане. Претендират се разноски по делото.
Ответникът, чрез своя пълномощник, оспорва
исковата претенция и претендира отхвърлянето й. Претендира се уважаване на
предявените насрещни искове, както и присъждане на направените по делото
разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
На 30.07.2014 г. между ,Пи Ес Ай” АД,
ЕИК 833175762, в качеството на Възложител, и „Трейс Кърджали" АД, в
качеството на Изпълнител, е сключен договор с предмет извършване на
строително-монтажни работи на обект: "Рехабилитация и реконструкция на ул.
..Съборна” и ул. „Васил Левски” от ул. ..Иван Вазов" до ул.
„Люлебургас" във връзка с Решение на Съвета на директорите на ,Пи Ес Ай”
АД от 29.07.2014 г.
Страните по делото не спорят, а и
от представения по делото Договор от 11.08.2014г., се установява, че на 11.08.2014г. между „Трейс
Кърджали”АД /чийто правоприемник е ответника/, като „възложител” и „БОНЕВИ
БИЛД"ЕООД, като „изпълнител” е бил сключен Договор с предмет „Строително монтажни работи на
обект „Рехабилитация и реконструкция на ул."Съборна" и ул."Васил
Левски" от ул."Иван Вазов" до ул."Люлебургас"в гр.
Харманли". Цената по договора е в размер на 475111,69лв. с
вкл. ДДС, която страните са се уговорили да бъде заплатена, както следва: Авансово плащане в размер на 144000лв. с вкл.
ДДС, от която: -сумата 60000лв. с вкл. ДДС -в срок от седем дни от подписване
на договора -сумата 84000лв. с вкл. ДДС - в срок до 30 дни след издаване на
фактура от „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД. Страните се споразумели междинните плащания
да се извършват за реално изпълнени и актувани СМР, като общата стойност не
може да бъде повече от 80% от стойността на договора, а съгласно чл.6, ал.1 от
Договора, Възложителят се е задължил да заплати остатъка от 20% от стойността
на договора в срок до 30 работни дни след подписване на Акт обр.15, Акт обр.19
и подписан двустранен приемо - предавателен протокол. Страните са уговорили
срок за извършване на СМР до 85 календарни дни, считано от датата на подписване
на договора. В чл.37 и 38 от Договора са уговорили неустойки за забава,
съответно при извършване на СМР и при плащане на договореното възнаграждение, а
в чл.43- неустойка в случай на прекратяване на договора по вина на изпълнителя.
Не се спори, че ищецът е получил авансовото плащане
в размер на 144000лв., част от което извън договорените срокове, като авансът е
бил заплатен: по фактура
№0000000036/15.08.2014г. - сумата 60 000лв. с вкл. ДДС.; по фактура
№0000000038/02.09.2014г. - сумата 30 000лв. с вкл. ДДС ; по фактура
№0000000039/17.09.2014г. - сумата 20 000лв. с вкл. ДДС.; по фактура
№0000000041/03.10.2014г. - сумата 15 000лв. с вкл. ДДС; по фактура
№0000000044/13.10.2014г. - сумата 15 000лв. с вкл. ДДС и по фактура
№0000000047/14.11.2014г. - сумата 4 000лв. с вкл. ДДС.
От представения по делото
двустранно подписани от страните протокол Акт обр.19 от 12.10.2014г., за установяване на извършени
СМР към посочената дата е видно, че
страните са постигнали съгласие, като възложителят по договора, е приел за
извършени описаните в протокола дейности във връзка
Договор от 11.08.2014г., като общо приетата работа към дата
12.10.2014г. е била на стойност 153815,70лв. без ДДС или 184578,84лв. с ДДС. Въз основа на подписания Протокол Акт Образец 19 изпълнителят „БОНЕВИ
БИЛД"ЕООД е издал на възложителя данъчна фактура №0000000043/13.10.2014г.
за сумата в размер на 184578,84 лв. с вкл. ДДС/ касаеща междинно плащане по см. на чл.5 от
Договора/. Видно от фактурата същата е подписана от
представители на двете дружества и е била осчетоводена от „Трейс Кърджали”АД и отразена в
дневника за покупките за данъчен период м. октомври 2014г. /съгл. заключението
на ССЕ, изслушана по делото/. Част от сумата, в размер на 76000лв
е била заплатена от ответника, както следва:
на 21.10.2014г. - сумата в размер на 15000лв.; на
24.10.2014г. - сумата в размер на 20000лв.; на 11.11.2014г. - сумата в размер
на 5000лв.; на 14.11.2014г. - сумата в размер на 16000лв. и на 24.11.2014г. -
сумата в размер на 20000лв.
В подкрепа на твърденията си, че
извън посочените по-горе СМР, към 30.12.2014г. изпълнителят е извършил и други
СМР на обща стойност 129114,50лв., „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД е представило
съставен от него Протокол за приемане на извършени СМР №2 по Договор от
11.08.2014г. и е издал фактура №0000000055/25.05.2015г. Протоколът не е
подписан от представител на възложителя. Протоколът е бил изпратен от „БОНЕВИ
БИЛД" ЕООД на правоприемника на възложителя- "ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ" АД за одобрение и приемане. Ответникът не приел
извършените СМР, като с писмо изх.№33/17.12.2014г. е оспорил част от вписаните
по протокола дейности. Като видно от показанията на Св.Ю. /посочен от
ответника/, работил като технически ръководител на обекта, че по този протокол
действително са извършени СМР на стойност 89143,72лв.
Представено писмо с изх. №
312/02.12.2014г., с което се твърди от ответника, че „ТРЕЙС КЪРДЖАЛИ"
АД е прекратило Договора от 11.08.2014
г. с едноседмично предизвестие на основание чл.41 т.3, б.Б- поради
грубо неизпълнение на задълженията на изпълнителя, тъй като след извършена
проверка на 02.12.2014 г. на обекта е било установено, че „БОНЕВИ
БИЛД"ЕООД самоволно и без предварително уведомяване са преустановили
изпълнението на СМР, като са изтеглили механизацията и работната ръка.
С писмо изх.№58/04.12.2014г. „БОНЕВИ
БИЛД"ЕООД в отговор на горепосоченото писмо, е заявило, че не е
изтеглило механизацията си от обекта, а същата се намира на ул.”Иван Вазов” №16
в гр.Харманли, а за преустановяването на работата на 01 и 02.12.2014г. е
посочило, че се дължи на неспазване на договора от страна на възложителя
изразяващо се във въвеждане на други фирми подизпълнители в обекта без
уведомяване на изпълнителя, неразплащане по регламент и умишлено забавяне на
плащанията по фактура №43/13.10.2014г.
От представените с НИМ писмени
доказателства се установи, че от представители на „БТК" ЕАД, са били
установени следните повреди, както следва: Повреда с №4435306- „ударен и
зарит кабел в Харманли, на ул.„Гоце Делчев" при пресичането с ул.„Васил
Левски" -по Констативен
протокол 595/16.10.2014 г.
", като съгласно приложена справка разходите за отстраняване на повредата
са били в размер на 686,27лв.; Повреда с №4484838- „в гр. Харманли, на ул. „Васил
Левски", западно от кръстовището с ул. „Сакар Планина" е скъсан
кабел"- по Констативен протокол 618/18.11.2014 г., като съгласно приложена справка разходите за отстраняване
на повредата са били в размер на 175,98лв.; Повреда
с №4490067- „в гр. Харманли, на ул. „Васил Левски" кръстовището с ул.
„Арда" е скъсан при пресичането под ул. „Васил Левски" телефонен
кабел, счупена е и PVC
тръбата" – по Констативен
протокол 623/20.11.2014 г. , като
съгласно приложена справка разходите за отстраняване на повредата са били в
размер на 360,87лв. и Повреда с №4503614- „в гр. Харманли, на ул. „Васил
Левски" пред №88 и №94 е скъсан телефонен кабел"- по Констативен
протокол 634/28.11.2014 г., като съгласно приложена справка разходите за отстраняване
на повредата са в размер на 349,69лв. В тази връзка е било
изпратено писмо №65-Т-6/09.01.2015г. от „БТК" ЕАД до „ТРЕЙС ГРУП
ХОЛДИНГ”АД за нанесени щети върху
кабелната електронна съобщителна мрежа „в периода от 25.09.2014 г. до
15.12.2014 г. при извършени изкопни и строителни работи на ул. „Васил
Левски" и „Гоце Делчев" в гр. Харманли на обща стойност 3276,13лв.
Същите за били заплатени от „Пи Ес Ай"АД на БТК ЕАД по фактура с
№0050742363/21.01.2014г.. Тези разходи са заплатени в последствие от „ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ" АД на ,Пи Ес Ай" АД по фактура №0020005170/16.01.2015
г.
От заключението на назначената и
изслушана по делото ССЕ се установява, че фактура №0000000043/13.10.2014г.
за сумата в размер на 184578,84 лв. с вкл. ДДС е била осчетоводена от „Трейс Кърджали”АД и отразена в
дневника за покупките за данъчен период м. октомври 2014г. ВЛ е посочило, че по
фактурата са извършени плащания, както следва: на 21.10.2014г. - сумата в размер на 15000лв.; на
24.10.2014г. - сумата в размер на 20000лв.; на 11.11.2014г. - сумата в размер
на 5000лв.; на 14.11.2014г. - сумата в размер на 16000лв. и на 24.11.2014г. -
сумата в размер на 20000лв., т.е. извършените по фактурата плащания са в общ
размер на 76000лв. Видно от заключението, размерът на неустойката, договорена при забава на плащането
от възложителя, за периода от 14.10.2014г./денят следващ датата на издаване на
фактурата/ до 11.06.2015г., като се
вземат предвид извършените частични плащания по фактурата, е 28004,50лв. Съдът
не обсъжда констатациите на ВЛ-це по фактура №0000000055/25.05.2015г., поради направетото оттегляне на
иска, касаещо плащане по тази фактура.
По делото е изслушана и СТЕ, като
ВЛ-це по същата в заключение от 13.09.2016г. е посочило, че: има СМР, които са били възложени първоначално на ищеца, а след това са
възложени на трети лица- „ЕНЕРДЖИСТРОЙ- 88"ЕООД, гр. Харманли, „ БОМАР 05" ООД, гр. Ардино и „ ПРО ПЛАНТС"
ООД, гр. София. ВЛ-це е посочило, че това възлагане е станало, и договорите с тези фирми са били сключени, както следва: с
„ЕНЕРДЖИСТРОЙ -88" ЕООД на 19.08.2014г.; с „БОМАР 05"ООД на 15.10.2014г., а с „ПРО ПЛАНТС" ООД на
04.07.2014г. и Анекс от 28.11.2014г.
Според
заключението, обема на извършените СМР първоначално възложени на ищеца от други
подизпълнители описани в т. 1.2 от заключението в Приложение №4 от
експертизата, както следва: от „ЕНЕРДЖИСТРОЙ- 88" ЕООД, гр. Харманли -
общо 18 011 лв. без ДДС , в т.ч: земни работи 18 011 лв. и пътни работи 0 лв.;
от „ БОМАР 05" ООД, гр. Ардино - общо 28 074,89 лв. без ДДС , в т.ч: земни
работи 28074,89 лв. и пътни работи 0 лв. и от „ ПРО ПЛАНТС" ООД, гр. София
- общо 9583,75 лв. без ДДС , в т.ч: земни работи 0 лв. и пътни работи 9583,75
лв. ВЛ-це е посочило, че по данни от ответника и Общ. Харманли, останалите СМР
са били извършени от ответника и главният изпълнител, но за това не са били
представени подробни данни и документи на ВЛ-це. Съдът не е приел и не обсъжда обсъжда констатациите на
ВЛ-це, касаещи извършени СМР, подлежащи на заплащане по фактура №0000000055/25.05.2015г., поради направетото оттегляне на
иска, касаещо плащане по тази фактура.
По делото са събрани и гласни
доказателства:
Разпитания свидетел А.Р., работил като шофьор в ищцовото дружество
дава показания,че работата на обекта в гр. Харманли започнала от 10-12.08.2014
г., и че той е работил до последно на обекта до
22-23.12.2014 г. Твърде, че до Коледа 2014 г. техниката и работниците на
„Боневи Билд”ЕООД са били на обекта и според него е нямало нито един ден, в
който техниката на „Боневи Билд” ЕООД да не е била на обекта. Сочи, че е имало
дни, в които за да не пречи техниката стои на обекта, защото не може да работи
и тогава са поставяли шахти, бордюри, отводнителни капаци. Свидетелят е
посочил, че в определен период на време, когато трябвало да се завърши улицата,
там имало струпване на техника, като освен техника на „Боневи Билд” ЕООД имало
и камиони, багери и други строителни машини на други фирми, които били докарани
от „Трейс Кърджали”АД. Според свидетеля е имало забавяне при изпълнение на
договора от страна на „Боневи Билд”
ЕООД, което е било заради забавянето от „В и К” по смяна на тръби; поради
природни бедствия – валял голям дъжд, и поради много ремонти заради скъсани
кабели в т.ч. и на БТК, и прекъснати тръби, тъй като никой не им бил казал къде
има такива.
Свидетелят Б. Б. /съпруг на управителя на дружеството ищец/–
работил в „Боневи Билд” ЕООД до края на 2014г., е посочил, че той е бил
технически ръководител на обекта в гр.Харманли от страна на изпълнителя. Според
свидетеля дружеството започнало да работи на обекта на 11-12. 08.2014г. и това
продължило до 15-16.12.2014г., като имало единствено два дъждовни дни 27-28
авгтуст, в които не могли да работят, а в края на декември 2014 г. започнали да
извозват техниката към Стара Загора. Сочи, че работата е била забавяна, тъй
като не им била предоставена повдигната скица с подземните съоръжения,т.е.
дълбочини и отстояния на тези съоръжения. Оказало се, че стария водопровод е на
нивото на земното легло, който изграждали и от вибрации и от различни други механични
увреждения често се пукали тръби и това много забавяло работата. Сочи също, че
кабели са късали на две места - телефонен кабел, който не им били посочили,
къде се намират, но за отстраняването на всички повреди, активно са участвали
за хора и техника. Твърдя, че на обекта
е имало техника и работници на ищеца през целия срок на договора, в т.ч. и на
1-2.12.2014 г., като вечер машините, които били на гуми са нощували в базата, която
била на 1.5 км, а верижните паркирали пред стадиона на около 50 метра от
мястото където работели.
Според свидетеля, около м. ноември 2014 г. в началото на месеца,
когато първия и третия участък били почти завършени, започнали отново да се
сблъскваме с вкарана в обекта чужда механизация /такава имало вкарана още
първоначално при започване на работата в другия край на улицата, като според
свидетеля нищо не е налагало по това време друга фирма да бъде допускана на
обекта да извършва възложената на ищеца работа /. Имало в този участък грейдер н аищеца, който работил
там и един ден пристигнал друг грейдер на фирма „Ес Би Ес” фирма от гр.Стара
Загора и двата грейдера се дублирали без да има толкова много дейности и това
наложило свидетеля да освободя наетия от ищеца грейдер. В последните около 300
метра, с които на края е следвало да завършат целия обект, след 20.11.2014 г. всеки
ден докарвали по една нова фирма на ищцовия обект, като според свидетеля, за да
изместят изпълнителя от там, тъй като не били договорили всички дейности, които
били принудени да извършват извън договора. Св. твърди, че около 27-28.11.2014
г. се получавало така, че когато през деня машина на ищеца е работила на
определено място, след прибирането й за нощувка на следващата сутрин на нейното
място заварвали машина на друга фирма, която извършвала дейността от мястото
докъдето ищеца бил стигнал и за това което ищеца по договор следвало да
изпълнява и по този начин се пречело на ищцовата техника да влезе в обекта.
Стигало се е до там, че работници на ищеца минавали и слагали капаците на
шахтите за вода, а след тях минавала другата фирма, изхвърляла капаците и
слагала техни, които били поръчани около 20 дни след ищцовите и били еднакви с
тях.
Според свидетеля при изпълнението на договора, от страна на ищеца
е имало забава, която свидетеля обяснява с дъждовни дни, компрометирания втори
участък, където до последно се работило по промяна на тръби, многобройните
аварии поради това, че не им били осигурили повдигната скица на обекта и
некачествен материал, който им докарали за заравняване на втория участък.
Св. Н.Ю. е посочил, че от 2012 г. работил в „Трейс Кърджали” АД,
като технически ръководител, а от демекмври 2014 г., след сливането с „ПСФ
Мостинженеринг” АД на същата длъжност при ответника.
Видно от показанията му, се
е наложило на обекта в гр. Харманли, въпреки сключения с „Боневи Билд”ЕООД
договор, да пуснат да работят и други фирми там, тъй като с оглед техниката с
която дошъл изпълнителя да работи поначало
станало ясно, че той няма да може да довърши обекта в срок. Твърди, че
последно „Боневи Билд”ЕООД са работили на обекта до 30.11.2014г., след това
тяхната техниката била на обекта, но отстрани, а не на улицата, а работниците
които трябвало да работят с тази техника ги нямало, както и другите работници,
които следвало да поставят шахти. Това
според свидетеля наложило след 30.11.2014 г. да вкарат други фирми, които да
завършат обекта с тяхна техника. Машините на „Боневи Билд”ЕООД стояли в едно
оградено място, което се намирало на 50 метра от обекта, като след 30.11.2014
г. те си стояли там, а не са били докарвани до самия обект. Според свидетеля,
забавата на „Боневи Билд”ЕООД дошла от това, че работната им ръка била малко и
техниката не била достатъчна. Част от материалите, които били поръчвали
пристигали със забава, което налагало определени работни дни да се изостава в
работата.
В показанията си в последствие, св. Ю. е заявил, че за да се
преодолее забавата на „Боневи Билд”ЕООД. „ПСФ Мостиженеринг” АД вкарал тяхна
техника в обекта началото на м. Октомври 2014 г.
Според свидетеля, понеже участъците, където работели различни
фирми на подизпълнители не съвпадали, при причинена щета от техниката, която
работела там ставало ясно коя фирма е причинила щетата. Свидетелят сочи за
причинена щета от „Боневи Билд”ЕООД- прекъсване на кабели на БТК и пояснява, че
в този участък по това време дейност копаене е извършвала само тази фирма.
Според свидетеля, е имало действително извършена работа от „Боневи
Билд”ЕООД по Протокол №2, но според него не в обема и в количествата така както
е посочено в протокола, и затова възложителят е отказал да я приеме. Заявил е,
че с подписа си върху коригиран протокол / представен му в о.с.з./ е потвърдил,
като технически ръководител на обекта, че действително извършените работи по
този протокол на обекта са в размер на 89143,72 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С ИМ са предявени от „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора
против "ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ"АД гр.Ямбол, както следва: 1/Иск с пр.
осн. чл.266 ЗЗД вр. с Договор от 11.08.2014г. за сумата 108578,84лв., представляваща
неизплатена главница по фактура №0000000043/13.10.2014г. и 2/ Иск с пр. осн. чл.92 ЗЗД вр. с чл.38 от
Договор от 11.08.2014г. за сумата
27736,46лв., представляваща дължима неустойка за 237 дни забавено плащане на парично задължение
по фактура №0000000043/13.10.2014г. за периода от 14.10.2014г. до 23.06.2015г.
Направеното е в отговора на ИМ, възражение за
прихващане от „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол, с ЕИК-128005374 против „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора, с ЕИК-202768157, между сумата по
предявената искова претенция в размер на 108578лв. и сумата 144000лв. - платен аванс по Договор от
11.08.2014г.
С НИМ са предявени от "ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ"АД гр.Ямбол
против „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора, както следва: 1/ Иск с пр. осн. чл.92 ЗЗД вр. с чл.43, изр. второ от Договора от 11.08.2014г. за
сумата 23755,58лв.- представляваща
неустойка за прекратяване на договора по вина на изпълнителя; 2/ Иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД за
мораторна лихва върху посочената неустойка за периода от 09.12.2014г.до
15.07.2015г. в размер на 1446,91лв.; 3/ Иск с пр. осн. чл.92 ЗЗД вр. с чл.37 ал.1 от Договора от 11.08.2014г. за сумата 17579,13лв.- неустойка за забавено изпълнение; 4/ Иск с
пр. осн. чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху посочената неустойка за периода от
09.12.2014г.до 15.07.2015г. в размер на 1070,70лв.; 5/ Иск с пр. осн. чл.59 ЗЗД
за сумата 1572.81лв.- платена от "ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ"АД гр.Ямбол, като обезщетение за претърпени
вреди, поради повреди на собственост на БТК, причинени от „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора
и 6/ Иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД за сумата
95,80лв.-мораторна лихва върху посочената главница за периода от 09.12.2014г.до
15.07.2015г.; 7/ Иск с пр. осн. чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 35 421,16лв.,
подлежащ на връщане на аванс по Договора от 11.08.2014г., поради разваляне на
договора и отпадане на основанието на което е платен; и 8/ Иск с
пр. осн. чл.86 ЗЗД за сумата 2157,39 лв.- мораторна лихва върху посочената
главница за периода от 09.12.2014г.до 15.07.2015г.
По иска с пр. осн. чл.266 ЗЗД за сумата 108578,84лв., представляваща
неизплатена главница по фактура №0000000043/13.10.2014г:
От представените по делото писмени
доказателства се установи, че между „Трейс Кърджали”АД /чийто правоприемник е ответникът по делото/ и
„БОНЕВИ БИЛД"ЕООД, е
бил сключен с Договор от
11.08.2014г. с предмет „Строително монтажни работи на обект „Рехабилитация и реконструкция на
ул."Съборна" и ул."Васил Левски" от ул."Иван
Вазов" до ул."Люлебургас"в гр. Харманли", с цена на договора в размер на 475111,69лв. с вкл. ДДС, който договор по своята правна същност е
един договор за изработка, по който ищецът е изпълнител, а ответникът
-възложител. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен и възмезден
договор. Консенсуален, защото страните по него са обвързани щом постигнат
съгласие, двустранен, защото създава задължение за едната страна да изработи
нещо, а за другата да го приеме и заплати, и възмезден, защото срещу това което
изпълнителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждение. Съгласно чл.266
ал.1 изр.1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата от
него работа. Приемане на извършената работа има само, когато реалното
получаване на изработеното се придружава и от изявленията на поръчващия, че
счита работата съобразена с договора.
От представения по делото
двустранно подписани от страните протокол Акт обр.19 от 12.10.2014г., за установяване на извършени
СМР към посочената дата е видно, че
страните са постигнали съгласие и че праводателят на ответника, като възложител
по договора, е приел за извършени описаните в протокола дейности във връзка Договор от 11.08.2014г., като
общо приетата работа към дата 12.10.2014г. е била на стойност 153815,70лв. без
ДДС или 184578,84лв. с ДДС. Въз основа на подписания Протокол Акт Образец
19 изпълнителят „БОНЕВИ БИЛД"ЕООД е издал на възложителя данъчна фактура
№0000000043/13.10.2014г. за сумата в размер на 184578,84 лв. с вкл. ДДС/
касаеща междинно плащане по см. на чл.5 от Договора/. Видно от
фактурата същата е подписана от представители на двете дружества.
От заключението на ССЕ, изслушана по делото, се установява, че тази фактура е
била осчетоводена от „Трейс
Кърджали”АД и отразена в дневника за покупките за данъчен период м. октомври
2014г.
Страните по делото не спорят, а
видно и от заключението на ССЕ, част от сумата е била заплатена от ответника на,
както следва: на 21.10.2014г. -
сумата в размер на 15000лв.; на 24.10.2014г. - сумата в размер на 20000лв.; на
11.11.2014г. - сумата в размер на 5000лв.; на 14.11.2014г. - сумата в размер на
16000лв. и на 24.11.2014г. - сумата в размер на 20000лв., т.е. извършените по
фактурата плащания са в общ размер на 76000лв. Неплатения остатък по фактурата
е 108578,84лв. Въпреки дадената от съда
възможност, по делото не се представиха доказателства, че процесната сума не се
дължи, респ. че е била заплатена от ответника или такива, които да установят,
че неизпълнението се дължи на обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени
във вина.
Не се установи ищецът да е бил неизправна
страна по договора, респ. да е извършил лошо или некачествено възложената му
работа, предмет на протокол Акт обр.19
от 12.10.2014г. В отговора на ИМ и в изявленията на пълномощника на
ответника в първото с.з. по делото във връзка с доклада на съда, липсват
твърдения в тази насока.
Предвид изложеното, съдът счита, че ищецът
следва да бъде възмезден за извършената от него работа и предявения от него иск
за главница следва да бъде уважен изцяло до размера посочен в ИМ-108578,84лв.
Като неоснователно
се преценя, направеното в отговора на ИМ, възражение за прихващане от ответника
на горепосочената сума със заплатения по договора аванс. Не се спори по делото,
че ищецът е получил авансовото плащане в размер на 144000лв., дължимо съгл. чл.4 от
сключения между страните договор. В чл.4 ал.2 от договора обаче, страните са
постигнали съгласие авансовото плащане да бъде погасено, чрез приспадане от
последната сума от извършени СМР, каквато в случая не е сумата предмет на
данъчна фактура №0000000043/13.10.2014г. Установено е по делото, че и след 12.10.2014г.,
ищецът, в качеството си на изпълнител по договора е извършил СМР, за които е
съставил Протокол №2/30.01.2015г., респ. е издал данъчна
фактура №0000000055/25.05.2015г за извършените от дружеството СМР-та по
Протокол №2/30.01.2015г. в размер на 129114,50лв.без вкл. ДДС. В тази връзка
изслушания по дело св.Ю.,
посочен от ответника е заявил, че представения му в
о.с.з. Протокол №2 с дата
20.02.2015г. е изготвен и подписан от него,
като корекциите по таблицата са нанесени преди подписването му от него,
и че той е подписал протокола като се е съгласил с корекциите в самата таблица,
а с подписа си е потвърдил, като технически ръководител на обекта, че
действително са извършени работи по този протокол на обекта в размер на
89143,72 лв. По отношение на вида обема и стойността на тези допълнителни СМР,
между страните е налице висящ спор по гр.д. №423/2016г. на ЯРС /образувано след
оттегляне на един от исковете по настоящото дело/. При това положение, и
договореното между страните съгл. чл.4 ал.2 от Договора, не би могло да се
извърши прихващане на задължението на ответника по фактура
№0000000043/13.10.2014г. с платения по договора аванс. Ето защо възражението за
прихващане, следва да се отхвърли.
По
иска с пр. осн. чл.92 ЗЗД вр. с чл.38 от Договор от 11.08.2014г. за сумата 27736,46лв., представляваща дължима неустойка за 237 дни
забавено плащане на парично задължение по фактура №0000000043/13.10.2014г. за периода
от 14.10.2014г. до 23.06.2015г. Съгласно
текста на чл.92 ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съгласно чл.38 ал.2 от
Договор от 11.08.2014г., в случай, че не изплати в срок уговореното
възнаграждение, възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,1% за
всеки ден просрочие, но не повече от 10% от общата стойност на възложените
работи по чл.3 от Договора. От заключението на ССЕ е установено, че не е извършвано плащане от възложителя, на остатък по горепосочената
фактура в размер на 108578,84лв. Видно
от заключението, размерът на неустойката, за периода от 14.10.2014г./денят
следващ датата на издаване на фактурата/
до 11.06.2015г., като се вземат предвид извършените частични плащания по
фактурата, е 28004,50лв. Ето защо и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът уважава
иска до посочения в ИМ размер- 27736,46лв.
По предявения с НИМ
иск с пр. осн. чл.92 ЗЗД вр. с чл.43, изр. второ от Договора от 11.08.2014г. за
сумата 23755,58лв.- представляваща
неустойка за прекратяване на договора по вина на изпълнителя:
За да възникне
задължение за плащане на неустойка, по см. на чл.43 от Договора, в размер на 5% от стойността, установена в
чл.3, следва договорът да е прекратен по вина на изпълнителя. В НИМ се твърди, че с писмо с изх. №312/02.12.2014
г., „ТРЕЙС КЪРДЖАЛИ" АД е
прекратило Договора от 11.08.2014 г. с едноседмично предизвестие на основание
чл.41 т.3, б.Б - поради грубо
неизпълнение на задълженията на изпълнителя, тъй като след извършена проверка
на 02.12.2014 г. на обекта е било установено, че „БОНЕВИ БИЛД"ЕООД
самоволно и без предварително уведомяване са преустановили изпълнението на СМР,
като са изтеглили механизацията и работната ръка. Твърди се, че към момента на
изпращане на уведомлението за прекратяване, „ТРЕЙС КЪРДЖАЛИ" АД е
изпълнило добросъвестно всички свои изискуеми задължения по договора в
качеството на възложител. Тези твърдения са оспорени от насрещната страна, като
с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
оспорването за основателно. След получаване на писмо с изх. №312/02.12.2014г.,
„БОНЕВИ БИЛД"
ЕООД гр.Стара Загора с писмо изх.№58/04.12.2014г.
е заявило, че не е изтеглило механизацията си от обекта, а същата се намира на
ул.”Иван Вазов” №16 в гр.Харманли, а за преустановяването на работата на 01 и
02.12.2014г. е посочило, че се дължи на неспазване на договора от страна на
възложителя изразяващо се във въвеждане на други фирми подизпълнители в обекта,
без уведомяване на изпълнителя, неразплащане по регламент и умишлено забавяне
на плащанията по фактура №43/13.10.2014г.
От показанията на
св. Р. и св.Б. се установи, че техниката изпълнителя не е напускала обекта на
договора и същата се е намирала в гр.Харманли, от ул."Иван Вазов".
Вечер машините, на гуми нощували в базата, намираща се на 1.5км, а верижните са
били паркирани пред стадиона на около 50 метра от улицата, като техниката не е
била на самия обект по обективни причини, поради наличие на друга техника на
други подизпълнители. Св. Р. е заявил, че е работил на обекта до 22-23.12.2014 г., като в
показанията си е посочил:” .....в определен период на време, когато трябваше да
се завърши улицата, там имаше струпване на техника. Т.е., освен техника на
„Боневи Билд” ЕООД имаше и камиони на други фирми, които бяха докарани от
„Трейс Кърджали” АД. Също и багери и други строителни машини. Питахме защо така
се получава, но г-н Н.Ю., който ще разпитвате като свидетел, каза че не е нещо
лично и трябва да питаме К. Х., който не дойде като свидетел. Св. К. Х. тогава
според мен беше управител на „Трейс Кърджали”АД. Според мен е нямало нито един
ден, още повече в началото на декември 2014 г., в който техниката на „Боневи
Билд” ЕООД да не е била на обекта. Имало е дни, в които за да не пречи
техниката стои на обекта, защото не може да работи и тогава слагаме шахти,
бордюри, други капаци отводнителни. До Коледа 2014 г. техниката и работниците
на „Боневи Билд”ЕООД бяха на обекта”. В тази насока са и показанията на св. Б.,
който е заявил: „Дружеството започна да работи на обекта на 11-12. 08.2014 г.
на обекта в гр. Харманли. До 15-16.12.2014 г. имаше единствено два дъждовни
дни в които не можахме да работим и след
това в края на декември 2014 г. започнахме да извозваме техниката към Стара
Загора. ......Около м. ноември 2014 г. в началото на месеца, когато първия и
третия участък бяха долу горе завършени, започнахме отново да се сблъскваме с
вкарана в обекта чужда механизация. Имахме
в този участък наш грейдер, който
работеше там и един ден пристигна друг грейдер на фирма „Ес Би Ес” фирма от
гр.Стара Загора и двата грейдера се дублираха без да има толкова много дейности
и това наложи аз да освободя наетия от нас грейдер. Най-накрая останаха около
300 метра да завършим целия обект, като тези 300 метра бяха във втория участък.
Като време беше 23-24.11.2014 г., но след 20.11.2014 г. със сигурност. Всеки
ден докарваха по една нова фирма на нашия обект
- фирма „Аква вижън” от Стара Затгора, „Ел Ми” - Стара Загора, още една
друга старозагорска фирма със самосвали, от една фирма кърджалийска доставиха
също техника и на една ямболска фирма
техника. Моето субективно мнение беше, че тази техника беше вкарана в
обекта за да ни изместят нас от там, тъй като не бяхме договорили всички наши
дейности, които бяхме принудени да извършим извън договора. Ние обаче не се вдигнахме от обекта, машините
ни до последно бяха там”. Единствено св.Ю. в показанията си твърди, че след
30.11.2014г., изпълнителят не е работил на обекта. Показанията на този свидетел
са противоречиви, тъй като от една страна същият е посочил, че именно
напускането на изпълнителя след 30.11.2014г. е наложило „да вкараме други
фирми, които да завършат обекта”, а от друга е заявил също: „На обекта в гр.
Харманли се наложи въпреки сключения с „Боневи Билд”ЕООД договор да пуснем да
работят и други фирми там, тъй като с оглед техниката с която дойде да работи
фирмата поначало стана ясно, че той няма да може да довърши обекта в срок”, „В
началото на м. Октомври 2014 г. „ПСФ Мостиженеринг” АД вкара тяхна техника в
обекта за да се преодолее забавата на „Боневи Билд”ЕООД”, както и „Участъка в
който работеха „Боневи Билд”ЕООД беше разделен условно на три участъка. Първия
беше от ул. „Иван Вазов” до болницата, втория от болницата до пазара и третия е
самата улица „Преслав”. Във всеки един
от трите участъка бяха пуснати да работят други фирми, които извършиха част от
дейностите, които „Боневи Билд”ЕООД трябваше да направи. Първата фирма влезе в
началото на м. септември на ул. „Преслав”.
Т.е. видно от изложеното, обстоятелството, че на 01 и
02.12.2014г., изпълнителят е преустановил работа на обекта, не следва да се
приравнява на неизпълнение по см. на чл.41 т.3 б.Б от договора, даващо право на
възложителя за едностранното му прекратяване. Самият възложител също е бил в
забава- дължал е плащане на извършените СМР по фактура №43/13.10.2014г /и към настоящия момент остатъкът по фактура №43/13.10.2014г. е
все още неизплатен/, а освен това възложителят с действията си- допускайки и
други подизпълнители да работят на обекта и да извършват дейности, които с
договора са възложени на „Боневи
Билд”ЕООД, без уведомяване и без съгласие на последниия, е създавал пречки за
работата на изпълнителя. В тази връзка от заключението на СТЕ се установи, че от първоначалните
СМР на стойност 475 111.69 лв., част от същите са възложени за изпълнение на
трети лица, а именно: „ЕНЕРДЖИСТРОЙ -88" ЕООД гр. Харманли; „БОМАР
05" ООД гр. Ардино и „ПРО ПЛАНТС" ООД гр. София, като договорите с
тези фирми са били сключени- с „ЕНЕРДЖИСТРОЙ
-88" ЕООД на 19.08.2014г.; с „БОМАР 05"ООД на 15.10.2014г., а с „ПРО ПЛАНТС" ООД на
04.07.2014г. и Анекс от 28.11.2014г., т.е. много преди датата 02.12.2014г.
По изложените съображения съдът приема, че договорът между
страните не е бил прекратен, с едностранно предизвестие от възложителя в
хипотезата на чл.41 т.3, б.Б- поради грубо
неизпълнение на задълженията на изпълнителя, поради което и искът за неустойка
по дължима съгл. чл.43 изр. второ от Договора, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
При отхвърляне на иска за главница като
неоснователен,, следва като неоснователен да се отхвърли и акцесорно предявения
иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху посочената неустойка за
периода от 09.12.2014г.до 15.07.2015г. в размер на 1446,91лв.
По предявения с НИМ иск
с пр. осн. чл.92 ЗЗД вр. с чл.37 ал.1 от Договора от 11.08.2014г. за
сумата 17579,13лв.- неустойка за забавено
изпълнение: Видно от чл.2 ал.2 от Договора от 11.08.2014г. срокът за изпълнение
и завършване на СМР на обекта е бил определен от страните на 85 календарни дни,
считано от датата на подписване на договора. Съгласно ал.3 на чл.2, при спиране
на строителството по нареждане на общински или държавен орган, при неосигурено
финансиране, както и лоши климатични и природни условия поставящи СМР в невъзможност
по обективни причини, за които изпълнителят няма вина, срокът по ал.2 се
удължава съответно с периода на спирането след подписване на Акт обр.10 за
установяване на състоянието на строежа при спирането на строителството, съгл. НАРЕДБА №3 от 31.07.2003г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството /издаването на Акт обр.10
е регламентирано в чл.7 ал.3 т.10 от Наредбата/. В чл.37 ал.1 от договора е посочено, че при
забава на изпълнителя за извършване в срок на СМР, и забавата не се дължи на
актове, на възложителя, форсмажорни обстоятелства или действия на трети лица,
изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1%
на ден от цената за изпълнение по договора, за всеки ден на забавено
изпълнение, но не повече от 10% от цената за изпълнение на договора.
В
настоящия случай срокът по чл.2 ал.2 от Договора от 11.08.2014 г. е
изтекъл на 04.11.2014 г.,
като страните не спорят, че и след тази дата, изпълнителят „БОНЕВИ БИЛД"ЕООД гр.Стара Загора е продължавал да работи на обекта, тъй като
в срока до 04.11.2014г., респ. към датата 09.12.2014 г. /до
която се претендира неустойката/ не са били завършени всички възложени с договора СМР. По делото не се
представиха доказателства по см. на чл.2 ал.3 от Договора -съставен Акт
обр.10, за наличие на обективни пречки в
т.ч. липсващо финансиране или лоши климатични условия /съгласно твърденията на
ответника по НИМ за наличие на такива пречки/, налагащи спиране на работата от
изпълнителя, респ. водещи до удължаване на срока по чл.2 ал.2. С оглед
договореното между страните за начина на установяване на горепосочените
обстоятелства, съдът не кредитира събраните гласни доказателства в тази насока-
показанията на св. Б. и св. Р.. За претендираният в НИМ период от 04.11.2014г.
до 09.12.2014г. изпълнителят е бил в забава 37 дни. При това положение, същия
дължи неустойка за тези 37 дни забава от по
0,1% на ден върху цена за изпълнение на
договора 475 111,69лв., т.е. размера на неустойката е 17579,13лв. Този размер
съвпада с претенцията заявена с НИМ, поради което съдът уважава иска в пълния
му размер.
Искът, с който е предявена акцесорната претенция по
чл.86 ЗЗД за сумата 1070,70лв., представляваща
мораторна лихва върху посочената неустойка за периода от 09.12.2014г.до
15.07.2015г. се преценя от съда като неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. При липса на определен
ден за изпълнение на
задължението за плащанне на неустойка, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Като неоснователни се преценят
твърденията в НИМ, че изпълнителят е бил поканен да заплати дължимата неустойка
с писмо изх. №34/23.01.2015 г., издадено от изпълнителния
директор на „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ" АД. Видно от съдържанието на писмото, на
стр.2 от същото, са възпроизведени разпоредбите на чл.43 и чл.37 от Договора,
отнасящи се до неустойките и изявление на „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ" АД, че при
нежелание за разбирателство и нормален диалог и нежелание от изпълнителя за
съставяне на документи относно действително извършените работи, ще бъде
принуден да приложи всички договорни и нормативни разпоредби и предвидените
санкции за неизпълнение на договорните задължения. Формулираните по този начин
изявления в писмото от „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ" АД, не представляват
изявление, респ. покана за плащане на неустойка по чл.37 ал.1 от Договора от
11.08.2014г. в размер на 17579,13лв., поради което не може да се приеме, че длъжникът е изпаднал
в забава и дължи лихва за процесния период.
По предявения с
НИМ иск, с пр. осн. чл.59 ЗЗД за сумата
1572.81лв.- платена от "ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ"АД гр.Ямбол, като обезщетение за претърпени
вреди, поради повреди на собственост на БТК, причинени от „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора:
Съгласно чл.17 ал.1 от Договора от 11.08.2014г., изпълнителят е длъжен да направи всичко необходимо за недопускане на
повреди или разрушение на техническата инфраструктура в и извън границите на
обекта при осъществяване на действия по изпълнение на договора, като съгл. ал.2
на същия член, в случай, че по своя вина изпълнителят причини щети по
предходната алинея, то възстановяването им е за негова сметка.
От представените с НИМ писмени
доказателства се установи, че от представители на „БТК" ЕАД, са били
установени следните повреди, на участъка, на който по силата на процесния
договор е следвало да работи „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора: Повреда с №4435306- „ударен и зарит кабел в Харманли, на
ул.„Гоце Делчев" при пресичането с ул.„Васил Левски" -по Констативен протокол
595/16.10.2014 г. ", като съгласно приложена
справка разходите за отстраняване на повредата са били в размер на
686,27лв.; Повреда с №4484838- „в гр. Харманли, на ул. „Васил
Левски", западно от кръстовището с ул. „Сакар Планина" е скъсан
кабел"- по Констативен протокол 618/18.11.2014 г., като съгласно приложена справка разходите за отстраняване
на повредата са били в размер на 175,98лв.; Повреда
с №4490067- „в гр. Харманли, на ул. „Васил Левски" кръстовището с ул.
„Арда" е скъсан при пресичането под ул. „Васил Левски" телефонен
кабел, счупена е и PVC
тръбата" – по Констативен
протокол 623/20.11.2014 г. , като
съгласно приложена справка разходите за отстраняване на повредата са били в
размер на 360,87лв. и Повреда с №4503614- „в гр. Харманли, на ул. „Васил
Левски" пред №88 и №94 е скъсан телефонен кабел"- по Констативен
протокол 634/28.11.2014 г., като съгласно приложена справка разходите за отстраняване
на повредата са в размер на 349,69лв. Т.е. общата стойност на
разходите по отстраняване на горепосочените повреди е в размер на 1572,81лв. С
оглед писмо №65-Т-6/09.01.2015 г„ изпратено от „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД до „ТРЕЙС ГРУП ХОЛДИНГ”АД
за нанесени щети върху кабелната електронна съобщителна мрежа „в периода
от 25.09.2014 г. до 15.12.2014 г. при извършени изкопни и строителни работи на
ул. „Васил Левски" и „Гоце Делчев" в гр. Харманли на обща стойност
3276,13лв. /по-висока стойност, произтича от факта, че са включени и повреди,
извършени по вина на други изпълнители/ „Пи Ес Ай" АД е извършил плащане
на БТК ЕАД по фактура с №0050742363/21.01.2014 г. за посочената сума. Тези
разходи са заплатени в последствие от „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ" АД на , „Пи Ес
Ай" АД по фактура №0020005170/16.01.2015 г. Предмет на иска предявен срещу
„БОНЕВИ
БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора е не цялата платена сума, а само тази покриваща
разходите за отстраняване на щетите, в участъка на дейност на последното
дружество- в размер на 1572,81лв.
С оглед събраните по делото гласни доказателства,
съдът счита за неоснователно твърдението на „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора, че повредите на тел.
кабел на ул.”Васил Левски” не са били причинени от дружеството, поради което не
следва да заплаща претендираните суми. Посочените именно от това дружество
свидетели са направили изявления, в подкрепа на твърденията на ищеца по НИМ, че
вредите са били причинени от работници на „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД. Св.Б.
изрично е заявил: „Кабели сме късали на две места - телефонен кабел, който не
ми беше посочено, къде се намира, единствено не сме късали ел. кабели, защото
дойде представител на енергото и той изрично ни посочи къде минават техните
кабели. Държа да отбележа, че за отстраняването на всички повреди които
говоря, ние активно сме участвали
за тяхното отстраняване с наши хора и
наша техника. Тези отстранявания на повреди не са били актувани”, а св. Р. е
посочил ”...налагаше се да правим много ремонти заради скъсани кабели и
прекъснати тръби, тъй като никой не ни беше казал къде има такива. За кабелите,
които говоря имаше такива и на БТК и на други, но не само ние късахме и другите
фирми късаха такива кабели, както и тръби.”. Освен това от показанията на Св. Ю., посочен от ищеца по НИМ е
установено, че тъй като участъците, където са работели различни фирми -
подизпълнители не съвпадат, при причинена щета от техниката, която работеше там
е ставало ясно коя фирма е причинила щетата. Свидетелят е заявил: ”Знам, че
„Боневи Билд”ЕООД бяха причинили щета прекъсване на кабели на БТК. Тъй като дори и да е имало друга техника на
този участък, тя не е извършвала дейност копаене, а само „Боневи Билд” ЕООД, тя
е която е скъсала кабел. Тогава копаенето се извършваше само с техника от „Боневи Билд”ЕООД”.
При това положение, доколкото съгласно
Договора от 11.08.2014г.
възстановяването на причинените от изпълнителя щети са за негова сметка, то
последния следва да възстанови на „ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол, платените вместо него суми, дължими за отстраняване
на горепосочените вреди в общ размер на 1572,81лв. Ето защо, съдът счита
този иск за основателен и го уважава до пълния посочен в ИМ размер.
Що се отнася до акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД за сумата 95,80лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 09.12.2014 г. до 15.07.2015г.-
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съобразно чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи и обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата, считано от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, какъвто
е настоящият случай /искът
за главница е по чл.59 ЗЗД/, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора /чл.84, ал.2 ЗЗД/. В случая липсва отправена покана за връщане
на процесната сума преди предявяването на иска. Следва изводът, че въззивниците
дължат само законната лихва, считано от датата на завеждане на иска –
15.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
По предявения с НИМ
иск, с пр. осн. чл.55 ал.1
ЗЗД за сумата 35 421,16лв., представляваща подлежащ на връщане на аванс по
Договора от 11.08.2014г.
Както се посочи
по-горе в мотивите, изпълнителят по договора „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора е получил авансовото плащане
в размер на 144000лв., дължимо съгл. чл.4 от сключения между страните договор.
В чл.4 ал.2 от договора обаче, страните са постигнали съгласие авансовото
плащане да бъде погасено, чрез приспадане от последната сума от извършени СМР.
Установено е по делото, че и след 12.10.2014г. /до която дата за
извършените СМР плащането е дължимо по фактура
№0000000043/13.10.2014г./,
изпълнителят по договора е извършил и други СМР въз основа на сключения между
страните договор, за които е съставил Протокол
№2/30.01.2015г., респ. е издал данъчна фактура №0000000055/25.05.2015г за
извършените от дружеството СМР-та по Протокол №2/30.01.2015г. в размер на
129114,50лв.без вкл. ДДС.
С ИМ по
делото, за част от сумата по фактура №0000000055/25.05.2015г. в размер на 10937,40лв., е бил
предявен иск. Претенцията на ищеца е била формирана след приспадане платения от
възложителя аванс с дължимата по фактурата сума, съгл. чл.6 ал.1 / според който
размерът на окончателното плащане се изчислява, като от цената на договора се
приспаднат всички изплатени до този момент суми/, вр. с чл.4 ал.2 от Договора.
Поради оттегляне на този иск, производството по делото е било прекратено от ЯОС
в тази му част. По отношение на дължимите след 12.10.2014г. предмет на Протокол №2/30.01.2015г., респ. на данъчна фактура
№0000000055/25.05.2015г., спорът между страните обаче е все още висящ, тъй като
видно от представените като доказатество: Искова
молба вх. № 2579/19.02.16г. на ЯРС, и Съдебно удостоверение
изх.№1246/07.03.2016г. на ЯРС, оттегленият иск е бил предявен отново от ищеца,
като е образуван в гр.д.№423/2016г. по описа на ЯРС. В настоящия процес са
събрани гласни доказателства относно факта на извършени СМР от изпълнителя и след 12.10.2014г. / в тази връзка еднозначни са
показанията и на тримата разпитани свидетели/. Спорът между страните е относно
вида на тези СМР и дали са на стойността посочена в Протокол
№2/30.01.2015г. и фактура №0000000055/25.05.2015г. От показанията на св. Ю. е видно, че по Протокол №2/30.01.2015г. има дейности, за които
възложителя признава, че са извършени по начина, по който са описани от страна
на „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД, но същите са на по ниска стойност- 89143,72лв.
При
това положение, с оглед на висящността на спора, относно извършените след
12.10.2014г. СМР и дължимите за тях суми на изпълнителя, респ. относно какъв
следва да бъде размера на окончателното дължимо плащане по договора, и при
наличието на клаузата по чл.4 ал.2 от договора, съдът счита, че претенцията на
„ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол е преждевременно предявена и следва да бъде
отхвърлена. Към настоящия момент вземането не е ликвидно и изискуемо. Едва след
решаване на спора относно дължимостта на сумите по фактура
№0000000055/25.05.2015г. и след отговор на въпроса относно възможността за
прихващане, съгл. чл.4 ал.2 от договора, би могла да се направи извод относно
наличието на подлежаща на връщане сума на ищеца от дадения аванс по договора и
за нейния размер, в хипотезата на чл.55 ЗЗД по насрещния иск, или за липсата
на такава сума.
При отхвърляне на иска за гллавница с пр.
осн. чл.55 ал.1 ЗЗД като неоснователен,, следва като неоснователен да се
отхвърли и акцесорно предявения иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД за мораторна лихва
върху посочената главница за периода от 09.12.2014г.до 15.07.2015г. в размер на
2157,39 лв.
При този изход на
делото, в полза на ищеца „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД
гр.Стара Загора следва да бъдат присъдени разноски в размер на. 9923,06
лв., съразмерно с уважената част от първоначално предявените искове, респ. с
отхвърлената част от предявените срещу него искове с НИМ. При изчисляване на
разноските съдът не включва адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв.,
предмет на Договор за правна помощ №092990/02.02.2016г., между ищеца и адв.Я и.,
тъй като съгл. чл.78 ал.1 ГПК се присъжда адвокатско възнаграждение за един
адвокат. Като в случая такова е адвокатското възнаграждение от 4800лв. за адв.М.,
съгласно представения списък по чл.80 ГПК от ищеца.
В полза на ответника „ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол следва да се присъдят разноски в размер на
2072,81лв., съразмерно с прекратената част от първоначално предявените от ищеца
искове, респ. с уважената част от исковете предявени с НИМ.
Възраженията и на
двете страни за прекомерност на адвокатските възнаграждения, съдът счита за
неоснователни. Минималния размер на адвокатското възнаграждение за защита по
делото, с оглед цената на предявените с ИМ и НИМ искове, съгл. чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1 за МРАВ е 7440,57лв. В случая адвокатското възнаграждение за
адвоката на ищеца е 4800лв. Това заплатено от ответната страна 11400лв., като
съдът счита, че с оглед предявените по делото искове, броя на проведените
о.с.з. и извършените по делото процесуални действия от процесуалния
представител на тази страна, не е налице прекомерност по см. на чл.78 ал.5 ГПК.
Водим
от изложеното, Я О С
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол,
с ЕИК-128005374 да заплати на
„БОНЕВИ БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора,
с ЕИК-202768157, на осн. чл.266 ЗЗД вр. с Договор от
11.08.2014г. за сумата 108578,84лв., представляваща неизплатена главница по фактура
№0000000043/13.10.2014г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 26.06.2015г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, направеното от „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол, с ЕИК-128005374 против „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора,
с ЕИК-202768157, възражение за прихващане, между сумата по
предявената искова претенция в размер на 108578лв. и сумата 144000лв. - платен аванс по Договор от
11.08.2014г.
ОСЪЖДА „ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол,
с ЕИК-128005374 да заплати на
„БОНЕВИ БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора,
с ЕИК-202768157, на осн.
чл.92 ЗЗД вр. с чл.38 от Договор от 11.08.2014г. за сумата 27736,46лв., представляваща дължима
неустойка за
забавено
плащане на парично задължение по фактура №0000000043/13.10.2014г., за периода от 14.10.2014г. до
23.06.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол, с
ЕИК-128005374 против „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД
гр.Стара Загора, с ЕИК-202768157, насрещен иск с пр. осн. чл.92
ЗЗД вр. с чл.43, изр. второ от Договора от 11.08.2014г. за
сумата 23755,58лв.- представляваща
неустойка за прекратяване на договора по вина на изпълнителя
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол, с
ЕИК-128005374 против „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД
гр.Стара Загора, с ЕИК-202768157, насрещен иск с пр. осн.
чл.86 ЗЗД за сумата 1446,91лв.-мораторна лихва върху главницата 23755,58лв, за периода от 09.12.2014г.до 15.07.2015г.
ОСЪЖДА „БОНЕВИ
БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора, с ЕИК-202768157 да заплати на „ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол,
с ЕИК-128005374, на осн. чл.92 ЗЗД вр. с чл.37 ал.1 от Договора от 11.08.2014г., сумата 17579,13лв.- неустойка за забавено изпълнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.07.2015г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол, с
ЕИК-128005374 против „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД
гр.Стара Загора, с ЕИК-202768157, насрещен иск с пр. осн.
чл.86 ЗЗД за сумата 1070,70лв.-мораторна лихва върху главницата 17579,13лв.,
за периода от 09.12.2014г.до 15.07.2015г.
ОСЪЖДА „БОНЕВИ
БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора, с ЕИК-202768157 да заплати на „ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол,
с ЕИК-128005374, на осн. чл.59 ЗЗД сумата 1572.81лв.- платена от "ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ"АД гр.Ямбол,
като обезщетение за претърпени вреди, поради повреди на собственост на БТК,
причинени от „БОНЕВИ БИЛД"
ЕООД гр.Стара Загора, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2015г. до окончателното и
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол, с
ЕИК-128005374 против „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД
гр.Стара Загора, с ЕИК-202768157, насрещен иск с пр. осн.
чл.86 ЗЗД за сумата 95,80лв.-мораторна лихва върху главницата
1572.81лв., за периода от 09.12.2014г.до 15.07.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол, с
ЕИК-128005374 против „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД
гр.Стара Загора, с ЕИК-202768157, насрещен иск с пр. осн. чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 35421,16лв., подлежащ на връщане
на аванс по Договора от 11.08.2014г., поради разваляне на
договора.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол, с
ЕИК-128005374 против „БОНЕВИ БИЛД" ЕООД
гр.Стара Загора, с ЕИК-202768157, насрещен иск с пр. чл.86 ЗЗД за сумата 2157,39 лв.- мораторна лихва
върху посочената главница от 35421,16лв., за периода от 09.12.2014г.до
15.07.2015г.
ОСЪЖДА „ПСФ
МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол,
с ЕИК-128005374 да ЗАПЛАТИ на „БОНЕВИ
БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора, с ЕИК-202768157 сумата 9923,06лв.-
разноски по делото
ОСЪЖДА „БОНЕВИ
БИЛД" ЕООД гр.Стара Загора, с ЕИК-202768157 да ЗАПЛАТИ на „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ”АД гр.Ямбол, с ЕИК-128005374 сумата
2072,81лв.- разноски по делото
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: