Р Е Ш Е Н И Е

№59 22.05.2017 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен наказателен състав на седемнадесети май 2017 година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

ГЕРГАНА КОНДОВА

Секретар: М.Коматарова

Прокурор: Е.Г.

като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВНОХД № 143 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба подсъдимия З.В.К., с ЕГН **********, подадена чрез упълномощения от него защитник - адвокат от АК-Сливен, против Присъда № 15/14.03.2017 г., постановена по НОХД № 150 по описа на Районен съд – гр.Елхово за 2016 г.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подс.З.К. за виновен в това, че на 26.04.2015 година в района на гр. Елхово, обл. Ямболска, противозаконно е пречил на орган на властта - младши автоконтрольор при РУ- Елхово П.К. и младши инспектор при РУ- Елхово Г.Г. да изпълнят задълженията си да извършат проверка на водач на моторно превозно средство - автомобил марка „****“, модел „****“ с peг. № ****, като не спрял на светлинен и звуков сигнал и сигнал със стоп палка, подаден му за спиране, поради което и на основание чл. 270, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

Въззивната жалба е бланкетна. В нея се твърди неправилност и необоснованост на присъдата, поради което се иска отмяна на същата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Участващия по делото представител на ОП-Ямбол намира въззивната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение като такава, а присъдата като правилна и обоснована да бъде потвърдена.

В депозирно от защитника до съда писмено становище са развити съображения за необоснованост и неправилност на постановената присъда. Поддържа, че районният съд необосновано квалифицирал поведението на подсъдимия като престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, като в хода на съдебното следствие не са били събрани доказателства за това подсъдимият да е осъществил състава на престъплението, в което бил обвинен. Счита, че първоинстанционният съд е кредитирал избирателно доказателствата по делото и превратно ги е тълкувал. Отделно, защитникът счита, че осъщественото от страна на подсъдимия съставлява административно нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, но не и престъпление по чл.270, ал.1 от НК. В тази връзка се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска изменение на присъдата чрез приложение на разпоредбата по чл.78а от НК.

По реда на чл. 322 от НПК не са постъпили писмени възражения от страна на Районна прокуратура - Елхово.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и писменото становище, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл. от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:

На база събраните по делото доказателства, анализирани подробно от районния съд, последният е приел фактическа обстановка, която в нейната цялост кореспондира с доказателствената съвкупност. Въззивният съд приема за безспорно установено следното:

Подсъдимият З.В.К. е роден на *** ***. Същият е с постоянен адрес ***, български гражданин, с висше образование, неженен, ****в „****” ЕООД Сливен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият и свидетеля Д. Д. били приятели. На 26.04.2015 година двамата се придвижили с автомобила на Д.-марка „****”, от гр.Сливен за село Мамарчево. Целта на това пътуване била да превозват хора. По пътя спрели в гр.Ямбол. Там двамата се разделили и подс.К. продължил пътя към с.Мамарчево с микробус марка „****”, модел „****” с per. № ****, който управлявал, а св. Д. със своя автомобил го следвал. В близост до село Мамарчево, извън населеното място, двамата се срещнали отново, като там към тях се присъединило и трето лице на име М.. Тримата намерили хората, които чакали наблизо и за които били тръгнали да вземат, като същите тези хора се качили в микробуса. Подсъдимият К. заедно с хората в микробуса потеглили, а св. Д. и М. тръгнали след тях с автомобила на св. Д..

Около 19.30 часа на същият ден в ГПУ Болярово бил подаден сигнал от служител на същото ГПУ, че са забелязани два съмнителни автомобила, движещи се по черен път към село Мамарчево. Бил изпратен дежурен наряд да извърши проверка на описаните два автомобила. В края на с. Мамарчево /на изхода му/ бил разположен екип в състав св. Р.И.- полицай в ГПУ Видин, командирован в ГПУ Болярово и негов колега, с указание да спрат за проверка лек автомобил - джип и микробус, движещи се по този път. Свидетелят Р.И.и колегата му видели двата описани автомобила и подали звуков и светлинен сигнал с техния автомобил, а колегата на св. И.подал и сигнал със стоп палка, за да спрат автомобилите. Въпреки подадените сигнали автомобилите не спрели, а продължили движението си напред.

Към този момент граничен полицай в ГПУ Болярово - св. М.Д.бил позициониран до втория разклон за с. Мамарчево и видял как от селото идват джип, микробус и след тях служебния автомобил на гранична полиция, в който били св. И.и колегата му. Св.Д.подал сигнал със стоп палка на първите два автомобила, но от тях спрял само джипа, в който били св. Д. и лицето на име М.. Микробусът, управляван от подс. К. продължил движението си напред, преминавайки покрай св. Д.. Последният веднага потеглил със служебния автомобил да проследи движението на микробуса. Тъй като до град Елхово не успял да го настигне, още в движение докладвал в ГПУ Болярово и поискал да бъде оказано съдействие от органите на РУ на МВР Елхово да спрат микробуса в близост до град Елхово.

Около 19.50 часа на същият ден в РУ на МВР Елхово бил получен сигнал от ГПУ Болярово относно движещ се в посока гр. Елхово микробус марка „****”, модел „****”, с per. № ****, управляван от подс.К., като било поискано съдействие от служителите на РУ на МВР Елхово за спиране и проверка на микробуса, тъй като имало съмнение, че в него се извозват нелегално преминали държавната граница чужди граждани.

Веднага след получаване на сигнала св.П.К. - младши автоконтрольор при РУ- Елхово и св. Г.Г. -младши инспектор при РУ- Елхово, пристигнали с патрулен полицейски автомобил /обозначен/ на главен път II -79 и спрели в близост до входа на ЗПК „Индже войвода” гр. Елхово, за да изчакат идването на посочения микробус. След като забелязали движещия се по главния път в посока към гр. Елхово микробус, св. П.К. излизал на пътното платно и подал сигнал със стоп палка на водача на същия да спре. Подсъдимият З.К. видял подадения му сигнал от служителя на РУ- Елхово, но вместо да спре управлявания от него микробус, увеличил скоростта му на движение и го насочил срещу св.П.К.. Последният успял да избегне удара бягайки от платното за движение. Свидетелите К. и Г. веднага се качили в патрулния автомобил, включили звуковата и светлинна сигнализация и потеглили след микробуса. Последният навлязъл с висока скорост в гр. Елхово и въпреки непрестанно подаваните му светлинен и звуков сигнали за спиране от патрулния автомобил, подс.К. не спрял и преминал през града. На изхода на града К. и Г. направили опит да изпреварят с управлявания от тях служебен автомобил микробуса с цел да го спрат, но подс.К. не позволил да бъде изпреварен и рязко завил надясно като продължил движението си по околовръстния път. След това, при достигане на кръстовище, подс. К. отново завил рязко /този път наляво/ и продължил с управлявания от него микробус в посока към гр. Болярово.

Отново с цел спиране и проверка на микробуса служители на ГПУ - Елхово - св. Д.Г.и негов колега, организирали блокиране на пътя като разположили техния служебен автомобил марка „****” напречно на пътното платно с включен звуков и светлинен сигнал. Това те сторили на няколкостотин метра преди разклона за с.Добрич. Въпреки това, подс. З.К. отново не спрял микробуса на подадените звуков и светлинен сигнали за спиране, както и на подадените от св. Д.Г.и колегата му сигнал със стоп палка, като се насочил срещу тях с управлявания от него микробус и ги принудил да отскочат в канавката на пътя, за да се предпазят.

Подс. З.К. продължил управлението на микробуса, следван от полицейските служители К. и Г. с патрулния автомобил. Тогава св. Г.Г. изстрелял два предупредителни изстрела в безопасна посока нагоре във въздуха със служебното си оръжие, с цел да спре движението на микробуса. Въпреки това подсъдимият отново не спрял и продължил движението си като завил рязко наляво и навлязъл в село Добрич, обл.Ямбол. Преминал през населеното място и в мера, находяща се в покрайнините на селото микробусът, управляван от подс.К. закъсал и не могъл да потегли. До микробуса пристигнали свидетелите П.К., Г.Г. и Д.Г.и започнали проверка. При извършената проверка било установено, че водач на микробуса бил подс. З.К., който бил задържан, а вътре в същия микробус били установени и задържани 10 сирийски граждани, преминали нелегално държавната ни граница.

От приложената по делото Справка за съдимост рег.№481/28.05.2015 г. на БС при РС-Елхово се установява, че подс.З. К. е с чисто съдебно минало.

Установеното от въззивния съд от фактическа страна напълно кореспондира с фактическата обстановка, приета от районния съд. Последният е направил пълен и подробен анализ на доказателствената съвкупност и подробно и коректно в мотивите си е изложил аргументи кои доказателства кредитира и кои не, както и защо. С внимание и професионален усет е подходил към показанията на свидетелите К., Г. и Г., съпоставил ги е с другите събрани по делото доказателства и правилно и обосновано ги е кредитирал като обективни и непротиворечащи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. С оглед на изложеното въззивният съд не приема за основателен довода в жалбата за необоснованост на присъдата, както и за осъществено от решаващия съд избирателно кредитиране и превратно тълкуване на доказателства по делото.

След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието от първата инстанция, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 305, ал. 3 от НПК и след пълен анализ на събраните доказателства, е мотивирал правните си изводи за взетото решение.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал еднозначно и непротиворечиво води до извод, затова че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК.

Обект на посегателство на разглежданото престъпление са обществените отношения, свързани с управлението и дейността на органите на държавната власт.

От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на състава на престъплението, което се изразява „противозаконно пречене” на орган на властта да изпълни задълженията си. В конкретния казус се установи, че подсъдимият на инкриминираната дата 26.04.2015 година в района на гр. Елхово, обл. Ямболска, противозаконно е пречил на орган на властта - младши автоконтрольор при РУ- Елхово П.К. и младши инспектор при РУ- Елхово Г.Г. да изпълнят служебните си задължения, свързани с извършване на проверка по отношение на К. в качеството му на водач на моторно превозно средство - автомобил марка „****“, модел „****“ с peг. № ****, като не спрял на светлинен и звуков сигнал и сигнал със стоп палка, подаден му за спиране. В този смисъл подсъдимият е проявил и активно поведение като избягал от мястото, където са му били подадени сигналите за спиране и където би трябвало да му бъде извършена проверката, което от своя страна наложило неговото преследване. Несъмнено се установява, че поведението на подсъдимия е затруднило осъществяването на служебните задължения на органа на власт - полицейски служители К. и Г.. 

От обективна страна, лицето, чрез което се въздейства върху обекта, безспорно има качеството „орган на власт”. Съгласно чл. 93, т.2 от НК „орган на власт” са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. Като полицейски служители, работещи на длъжност младши автоконтрольор при РУ- Елхово и младши инспектор при РУ- Елхово, свидетелите П.К. и Г.Г. са от структурата на изпълнителната власт.

Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият е създал пречка на органа на властта да изпълни задълженията си свързани с проверка на управлявания от подс.К. микробус и на самия него, с оглед откриване на нарушители на държавната граница, укрити и извозвани с този автомобил, респ. за извършено от подс.К. престъпление, свързано с укриването и превозването на чужди граждани.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че противозаконно пречи на орган на властта - служители на МВР, в кръга на службата им да изпълняват задълженията си, упорито несъобразявайки се с многократно подадените му сигнали за спиране със стоп палка, звукови и светлинни сигнали от обозначени полицейски автомобили на РУ-Елхово, ГПУ Елхово и ГПУ Болярово, като е целял настъпването на общественоопасните последици.

Доводът на защитата за осъществено от подсъдимия административно нарушение по чл.175 от ЗДвП, а не престъпление по чл.270, ал.1 от НК, не може да бъде споделен. Разграничителният критерий при преценката дали осъщественото деяние съставлява престъпление или административно нарушение е степента на обществената опасност. В конкретния случай преченето на орган на властта да изпълни задълженията си се отличава с по-висока степен на обществена опасност, т. к. е застрашило обществените отношения, засягащи упражняването на правомощията на органа на власт и то в значима степен. Фактическото извършване на деянието от подсъдимия - проведената гонитба /преследване/ на подсъдимия от патрулна кола, многократно подаване на сигнали за спиране и съответно неизпълнението им от К., който увеличавал скоростта на автомобила вместо да спре, а и насочвал същия срещу служителите на реда, които подали стоп палка, води до извод за завишена степен на обществена опасност на извършеното и на извършителя. Несъмнено конкретното деяние притежава характеристиката на такава обществена опасност, която по степен е по-висока от тази на аналогичното деяние по ЗДвП и тъкмо заради това е престъпно. В този смисъл е и практиката на ВКС на Република България, изразена в Решение № ** от 24.02.2009 г. на ВКС по н. д. № ***/2008 г., III н. о., НК и др.

Относно вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия:

Районният съд се е съобразил с всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно и обосновано е приел, че на подсъдимият следва да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко спрямо извършеното от него. Въззивната инстанция намира обаче, че първоинстанционния съд е проявил необосновано снизхождение при индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия като му е наложил по-лекото от алтернативно предвидените в нормата на чл.270, ал.1 от НК наказания, а именно - глоба и в минималния предвиден размер от 500лв. Следва да се отбележи, че чистото съдебно минало и добрите характеристични данни са единствените смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства. Според въззивния съд, превес имат отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства - високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, начинът на извършване на същото, проявената от подсъдимия упоритост при извършването му, при което се е стигнало дори до използване на огнестрелно оръжие с изстрели във въздуха от служител на реда. Осъществените от подсъдимия действия са израз на незачитане и противопоставяне на дейността на държавен орган, какъвто е МВР и неговите служители, продиктувани от преследването на по-далечна противоправна цел. Всичко това навежда на извод, че спрямо подс.З.К. следва да бъде подходено по-строго. Поради липса на протест обаче е налице процесуална пречка проверяващия съд да утежни положението на жалбоподателя.

Като неоснователно въззивният съд прецени искането на защитника за приложение на разпоредбата на чл.78 от НК. Същото искане е било направено и пред първоинстанционният съд, който мотивирано и правилно го е оставил без уважение предвид наличието на отрицателната предпоставка по чл.78а, ал.7 от НК, а именно - престъплението е извършено спрямо орган на власт при изпълнение на службата му.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № **/14.03.2017 г., постановена по НОХД № *** по описа на Районен съд – гр.Елхово за 2016 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.