Р Е Ш Е Н И Е
№ 60 29.05.2017
г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен
състав, в публично заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ДОБРИН КЮЧУКОВ
секретар М. Коматарова
прокурор Е. Г.
като разгледа докладваното от съдия
Петков
ВНОХД
№140 по описа на ЯОС за 2017 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано
е по въззивна жалба на служебния защитник на подсъдимите К.Ш. /К.С./ и Ж.Н. /G.N./,
против Присъда №**10.03.2017
г., постановена по НОХД №**/2017 г. по описа на РС – Елхово, с която подсъдимите са признати за виновни в това, че на 29.11.2012 г. в района на 250 гранична пирамида, в
землището на село Вълча поляна, община Елхово, област Ямбол, действайки в
съучастие, като извършители, влезли през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта
- престъпление по чл. 279, ал. 1 във
вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 54 от НК всеки от двамата
подсъдими е осъден на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на които на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
както и на ГЛОБА в размер на 100.00 лв.
Във въззивната жалба
се изтъква, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен. Служебният защитник
излага съображения, че време на извършване на деянието (есен/зима
на 2012 г.) в Кот д'Ивоар - родината на въззивниците е бушувала
гражданска война и те имат
основание да искат закрила на територията на страната ни. Поради това, настоява ЯОС да приложи чл. 279,
ал. 5 от НК по отношение и на двамата подсъдими. Алтернативно, като счита, че при определяне на наказанието неправилно първоинстанционният
съд не е приложил чл. 55 НК, настоява да се измени атакуваната присъдата и при условията
на посочения законов текст, да се намали размера на наложените наказания
лишаване от свобода, от три месеца на един месец.
Представителят на държавното обвинение пледира, атакуваната
присъда, като правилна, обоснована и справедлива, да се потвърди изцяло.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от лица имащи право и интерес да
обжалват, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена следната фактическа обстановка, правилно
възприета и от първоинстанционния съд:
Всеки от подсъдимите К.Ш.
/К.С./ и Ж.Н. /G.N./, по различно
време напуснал държавата, в която е живеел - Кот д'Ивоар и отишъл в Република
Турция. Там двамата подсъдимите заедно взели решение да влязат на територията
на Република България. Поради факта, че никой от тях нямал документи, даващи му
основание законно да влезе в страната ни, те решили да извършат това без
надлежно разрешение. На 29.11.2012 г. подсъдимите К.Ш. /К.С./ и Ж.Н. /G.N./, заедно
пресекли от Република Турция турско-българската граница в района на 250
гранична пирамида, в землището на село Вълча поляна, община Елхово, област
Ямбол и влезли на територията на Република България. След пресичането на
държавната граница, подсъдимите продължили към вътрешността на страната и
достигнали до с. Малко Кирилово област Ямбол, където били качени на микробус.
По пътя, в района на с. Гранитово обл. Ямбол, шофьорът предал двамата подсъдими
на служители на ГПУ – Елхово, между които свид. полицай Тодор Христов Генов. Двамата
подсъдими били задържани и служителите ГПУ – Елхово установили, че те нямат
документи за самоличност, както и такива разрешаващи влизането им в България. Чрез
прохождане на обратната следа, граничните полицаи установили мястото на
преминаване от двамата подсъдими, на държавната ни граница.
При извършване на полицейската регистрация в ГПУ – Елхово, подсъдимите
заявили следните данни за самоличност - К.Ш. /К.С./, роден на *** ***, Кот
д'Ивоар, живущ ***, Кот д'Ивоар и Ж.Н. /G.N./, роден на *** ***, Кот д'Ивоар,
живущ ***, Кот д'Ивоар. В последствие подсъдимите подали молби за предоставяне
на международна закрила пред Държавна агенция за бежанците при МС, като в ДАБ
са заявили други данни за тяхната самоличност и били регистрирани АИС
„Български документи за самоличност“ с имената посочени пред ДАБ при МС - подсъдимия К.Ш. /К.С./ се е представил се
пред ДАБ при МС с името С.А., роден на *** г. в Кот д'Ивоар и на същият бил даден
ЛНЧ **********, а подсъдимия Ж.Н. /G.N./ се е представил пред ДАБ при МС с
името К.А., роден на *** г. в Кот д'Ивоар и същият бил даден ЛНЧ *********.
С решение №112/25.10.2013 г. на ДАБ, молбата на Ж.Н., регистриран в ДАБ при
МС като К.А. била отхвърлена и след обжалване, то била потвърдено с влязло в
сила Решение №8094/18.12.2013 г. по административно дело №11023/2013 г. на
Административен съд – София.
Административното производство за предоставяне на международна закрила на К.Ш.,
регистриран в ДАБ като С.А. било прекратено с Решение №4106/17.07.2013 г. на
ДАБ при МС, след коети той отново подал молба за международна закрила.
Видно от Писмо №КП-16 /у/ 11.05.1017 г. на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския
съвет: К.А., роден на *** г., гражданин на Кот д'Ивоар, ЛНЧ **********. е регистриран в Държавна агенция за бежанците
при МС и настанен в РПЦ-София-Овча купел. ул. **” № 21А на 08.04.2013 г. С
решение №УП 112 от 25.10.2013 г. на интервюиращия орган молбата на чужденеца е
отхвърлена, като явно неоснователна. Същият е обжалвал решението прел
Административен съд София-град. С решение № 8094 от 18.12.2013 г. на
Административен съд София-град, жалбата на чужденеца е отхвърлена. Решението е
влязло в сила; С.А., роден на *** г., гражданин на Кот ДИвор, ЛНЧ **********, е
регистриран в Държавна агенция за бежанците при МС на 03.07.2013 г. На
04.07.2013 г. чужденецът е подал молба за отказ от международна закрила. С
решение № 4106 от 17.07.2013 г. на решаващия орган производството на чужденеца
е прекратено. Решението е връчено и е влязло в сила. По време на производството
лицето е декларирало адрес на пребиваване: гр.София, ж.к. ** -2, бл. 237, ет.
5, ап. 97. След влизането на горепосочените решения в сила, правоотношенията на
ДАБ с кандидатите са приключили, с което е отпаднало и задължението на
чужденците да уведомяват административния орган за промяна на адреса си. Към
настоящия момент ДАБ не разполага с актуална информация за местонахождението на
лицето. Механизмите регулиращи пребиваването на чужденци в Република България,
след приключване на производството са в компетенциите на съответните дирекции на МВР.
Видно от Писмо №УРИ 536400-8102/17.05.2017 г. на МВР
Дирекция „Миграция”: Ж.Н., роден на *** г. в гр. Корпого
/регистриран в ДАБ с имена К.А., роден па *** г., живущ в гр. Корного/ е с
последна известна адресна регистрация гр. София, ул. **” № 21Л от 10.04.2013 г.
На лицето е издадена регистрационна карта на чужденец и ускорено производство
за предоставяне на статут №822001375 от РПТЦ София, валидна от 09.01.2014 г. до
23.02.2014 г. Чужденеца с обявен за общодържавно издирване от разследващ
полицай във връзка с ДП 317/2012 г. по описа на ГПУ - Елхово, за извършено престъпление по чл. 279,
ал. 1 от НК, с телеграма №55431/23.12.2015 г. на ГД „Национална полиция”; К.Ш., роден на *** г, в гр. Абиджан, живуш в гр. Абиджан е регистриран в
ДАБ с имена С.А., роден на *** г. /с последна известна адресна регистрация гр.
София, жк „**”, бл., 237, ет, 5, ап. 97 от 03.07.2013 г. На лицето е издадена
регистрационна карта в производство за определяне на държава компетентна зa
разглеждане на молбата за статут №821005490 от РПЦ София, валидна от 04.07.2013
г., до 03.10.2013 г. Чужденеца е обявен за общодържавно издирване от разследващ
полицай във връзка с ДП 317/2012 г. по описа на ГПУ - Елхово, за извършено
престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК с телеграма №55435/23.12.2015 г. на ГД
„Национална полиция”. От извършените справки в информационните масиви на МВР за
чужденците с така посочени лични данни, не са се установили регистрации за
влизане и излизане в и от територия за на Р България.
Подсъдимият К.Ш. /К.С./, роден на *** ***, Кот д'Ивоар. Той се представил
пред ДАБ при МС със следните данни за самоличност: С.А. роден на ***г. в Кот
д'Ивоар, ЛНЧ **********/***, Кот д'Ивоар, с начално образование, неженен,
безработен, неосъждан.
Подсъдимият Ж.Н. /G.N./, роден на *** ***, Кот д'Ивоар. Той се представил
се пред ДАБ при МС с имена К.А. роден на *** г. в Кот д'Ивоар, ЛНЧ *********,***,
Кот д'Ивоар, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ ЯОС счита, че правилно
първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка,
въз основа на основа на събрания доказателствен материал - показанията на свид. Генов и писмените доказателства приобщени по
делото по реда на чл. 283 от НПК. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства - от показания на свидетеля Т.Г., дадени в хода
на съдебното следствие, от изготвените две лицево-идентификационни експертизи,
от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Правилно
ЕРС е ценил като са правдиви, логични и последователни показанията на
разпитания свидетел, както и е преценил, че експертизите по делото са компетентни
и обективни. Безспорно писмените доказателства са редовни от външна страна, кореспондират
с другите доказателства и резонна са кредитирани от първата инстанция по делото
също се кредитират от съда. В хода на проведеното въззивно съдебно следствие,
към доказателствения материал по делото, се приобщиха Писмо №КП-16 /у/
11.05.1017 г. на
Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет и Писмо №УРИ
536400-8102/17.05.2017 г. на МВР Дирекция „Миграция”, които ЯОС кредитира като редовни от външна страна.
От всички доказателствата, които са безпротиворечиви,
взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установяват
фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни
изводи, че подсъдимите К.Ш. /К.С./
и Ж.Н. /G.N./, са
осъществили от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл.
279, ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 2 от НК,
като на 29.11.2012 година в района на
250 гранична пирамида, в землището на село Вълча поляна, община Елхово, област Ямбол,
действайки в съучастие, като извършители, влезли през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на
властта.
Правилно ЕРС е приел, че от обективна страна всеки от
двамата подсъдими е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване
на държавната граница, като с деянието си е осъществил първата форма, визирана
в чл. 279, ал. 1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично-пропускателен контрол, извършил фактически действия по
преминаване през държавната граница - влязъл в страната. Безспорно, всеки от
подсъдимите не е имал изискуемата, предвид неговото гражданство (Кот д'Ивоар) и от държавата от която идва - Р Турция, виза за влизане
РБ, без знанието и разрешението на българските гранични власти е преминал през
държавната ни граница в района на 250
гранична пирамида, в землището на село Вълча поляна, община Елхово, област
Ямбол. Деянието е довършено, тъй като всеки подсъдим е задържан
от граничните власти на територията на страната ни в района на района на с. Гранитово обл.
Ямбол - след като е преминал държавната ни граница с
Р Турция и след като е преодолял наложения контрол, мерките
и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата. При
това положение, законосъобразно решаващият съд е преценил, че всеки от подсъдимите
нелегално, без разрешение на властите и избягвайки граничния контрол, е влязъл
в страната ни. Безспорно при деянието е налице задружно участие от
страна на двамата подсъдимите, които са действали в съучастие по смисъла на чл.
20, ал. 2 от НК, под формата на съизвършителство – след като общо са взели
престъпното решение,
заедно са се придвижили до границата ни, заедно са я пресекли при 250 гранична пирамида, в землището на село Вълча
поляна, община Елхово, област Ямбол - преодолявайки граничния контрол и заедно продължили придвижването си на
българска територия, до задържането им в
района на с.
Гранитово обл. Ямбол.
Проверяващата инстанция счита за правилен извода
на районния съд, че от субективна страна процесното
престъпление е
извършено от всеки от двамата подсъдими с пряк умисъл, при логично съзнаване на
общественоопасния му характер и последици, както и тяхното целене.
Всеки
от подсъдимите е бил наясно с липсата на изискуемото
разрешение за влизане в Република България (и в др. държава от ЕС), както и
логично с това, че има установен пропускателен граничен контрол при преминаване
на държавната граница и именно затова е всеки от тях е преминал тайно без
знанието на властите през държавната ни граница с намерение да реализира
крайната си цел – да влезе на територията Европейския съюз. Подсъдимите
са съзнавали, че ще влязат заедно в страната ни без знанието на граничните
власти, следователно в съзнанието им е била формирана представата за
противоправния характер на деянието им и за неговите общественоопасни
последици, които те логично са предвиждали, а от волева страна пряко са целели
и искали тяхното настъпване, за да реализират крайната си цел.
ЯОС намира за безспорно доказано, че деянията са
извършено от подсъдимите в съучастие, при общност на умисъла им към
престъплението. Всеки от подсъдимите - граждани на една и съща държава (Кот д'Ивоар), е имал съзнанието, че не действа сам, както и волята да
осъществи намерението си, заедно с другия участник в изпълнителното деяние,
като за отговорността на подсъдимите е достатъчно, че те са съзнавали връзката
между действията си. По делото тя е доказана от вземането на общо решение и
синхрона в поведението на подсъдимите при едновременното придвижване, преминаване
на държавната ни граница и движението им на българска територия.
Предвид изложеното ЯОС счита, че правилно ЕРС е
признал всеки
от подсъдимите
К.Ш. /К.С./ и Ж.Н. /G.N./, за
виновен по предявеното му обвинение в престъпление по чл. 279,
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът
намери в незачитане от подсъдимите на установения в страната ни правов ред и в
частност на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната
граница, както и в желанието на двамата подсъдими да напуснат държавата си и да
влязъл на територията на Р България и ЕС, като имигранти.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Правилно
и обосновано районният съд е определил вида и размера на наказанията наложени на
всеки от двамата подсъдими - три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева. Наказанията, в
конкретните им параметри, са необходими и
достатъчни за
постигане на целите за специалната и генерална
превенция на наказателната репресия, визирани от законодателя в чл. 36
НК. ЯОС счита, че правилно ЕРС
е преценил, че наличните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, не са
нито многобройни, нито изключителни такива, така че да доведат до извод, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Правилно при определяне на вида и размера на
наказанието, решаващият съд е взел предвид сравнително високата степента на
обществена опасност на деянието, отчитайки динамиката на този вид престъпления
в страната, както и невисоката степен на лична опасност на всеки един подсъдим,
които са относително млади хора, всеки от които е неосъждан и е съдействал за
разкриване на обективната истина по делото. При това положение правилно и
законосъобразно ЕРС е наложил на всеки от двамата подсъдими наказание при
условията на чл. 54 от НК, а именно три месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 100 лева. Правилно също така, като е преценил, че са налице всички
материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по
отношение на двамата подсъдими - всеки от тях не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното на всеки
наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на всеки от подсъдимите,
не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода, ЕРС е отложил наказанията от изтърпяване за минималния изпитателен
срок от три години.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Неоснователни са възражения на защитата, че тъй като подсъдимите
са граждани на Кот д'Ивоар а там, по време на извършване на деянието, през месеците на
есен/зима на 2012 г. е бушувала гражданска война, не следва да бъдат наказани
на основание чл. 279, ал. 5 от НК. Въззивният съд, споделя напълно съжденията
на ЕРС, че не са налице условията за прилагането на тази законова разпоредба,
съгласно която „не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва
от правото на убежище съгласно Конституцията”. Решаващият съд правилно е
преценил, че за всеки от двамата подсъдими няма основание да се приеме, че е
влязъл в Република България за да търси закрила, поради застрашаване на живота
или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради
излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание в държавата си по произход и местоживеене.
Тук следва да се отбележи, че за да се приложи разпоредбата на чл. 279, ал. 5
от НК, следва да се установи по делото, че влизането в страната е свързано
единствено с желанието, да се ползва от правото на убежище по смисъла на чл.
27, ал. 2 от КРБ. В конкретния случай двамата подсъдими са преминали тайно
границата ни, а след извършване на деянието не са се представили незабавно на
компетентните органи и не са посочили уважителни причини за незаконното си
влизане в страната, в последствие са се отклонили от участие в с.з., напуснали са адресите на които са
живели, представили са се с други имена пред ДАБ при МС. При тези факти, правилно
ЕРС е преценил, че липсва намерение у двамата подсъдимите, влизайки на
територията на страната ни, да се ползват от правото на убежище и закрила.
Също така правилно и обосновано районният съд е ЕРС е
преценил, че наличните смекчаващи вината на всеки един подсъдим обстоятелства - чисто съдебно минало и добро процесуално поведение
в ДП, не са нито
многобройни, нито изключителни такива, така че да доведат до извод, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което
възраженията на служебния им защитник в тази насока са неоснователни. По
отношение на размера на всяко от наложените наказания на двамата въззивници,
ЯОС ще отбележи, че и двете наказание са
наложени на възможния законов минимум за такъв вид наказание (лишаване от
свобода и съответно - глоба), поради което не съществува правна възможност за
тяхното намаляне.
Ето защо настоящият състав счита, че
атакуваната присъда, като правилна
обоснована и законосъобразна, следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, на
основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №**10.03.2017 г.
постановена по НОХД №**/2017 г. по описа на РС – Елхово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.