Р Е Ш Е Н И Е

№ 55 10.05.2017г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав

На 3 май 2017 година

В публично заседание в следния състав състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

Иван Иванов

Секретар Ив.З.

Прокурор Живко Илиев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

ВЧНД. № 130 по описа за 2017г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на служебния защитник на малолетния А.К.Т. против решение № 117/23.03.2017г. постановено по чнд № 309/2017г. по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваното решение на осн.чл. 13 ал.1 т.11 от ЗБППМН А.Т. е настанен в Социално- педагогически интернат.

В жалбата се правят доводи за неправилност на обжалваното решение, като се сочи, че А. безспорно е дете в риск и се нуждае от адекватни мерки за защита на неговите интереси. Същия се нуждае от извеждане от семейната среда, но настаняването в СПИ не е мястото където той ще се научи на елементарните хигиенни навици и да навакса обучението си, тъй като той макар и в пети клас е неграмотен. Твърди се, че за него най- подходящото е настаняването в приемно семейство. На това основание се иска отмяна на обжалваното решение.

Малолетния се представлява от служебно назначения му защитник адв.С.Р., чрез която се поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, тъй като не са налице основания за налагане на тази тежка възпитателна мярка по отношение на доверителя й. На това основание се иска отмяна на решението на районния съд.

За Дирекцията Социално подпомагане отдел "Закрила на детето" гр.Ямбол се явява Й. К, която пледира да се потвърди решението на районния съд.

Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните се представлява от секретаря И. и юрисконсулта К., които изразяват становище за правилност на обжалваното решение.

Участващия по делото прокурор също прави искане да се потвърди обжалваното решение, като правилно и обосновано, тъй като доводите в жалбата на въззивника са неоснователни.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата, пледоариите на защитника на малолетния, на представителите на Дирекцията за ”Социално подпомагане” гр.Ямбол, на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и на прокурора и съгласно правомощията си по чл.24б от ЗБППМН, извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.24а ал.5 от ЗБППМН и от страна имаща право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

А.К.Т. е роден на ***г. в гр.Раднево. Отглеждан е от майка си К.Т. и има по- голям брат. През 2013г. заедно с брат си били настанени за отглеждане в ДДЛРГ, поради липса на родителски грижи от страна на майката. От началото на учебната 2013/2014г.е реинтегриран в семейството на майката и е насочен да ползва заедно с майка си социалната услуга в ЦОП "Усмивка" -Ямбол. Същия е записан да учи в 5 клас в СУ "Пиер дьо Кубертен" Ямбол, но не посещава учебните занятия и на практика е неграмотен. Същия се води на отчет в ДПС при РУ на МВР Ямбол за извършени противообществени прояви, след като на 3.02.2016г.запалил празни кашони на товарната рампа на магазин "Славекс", гр.Ямбол, ж.к.Граф Игнатиев. На 16.01.2017г. малолетния Т. напуснал дома си, като скитал из квартала , а на 18.01.2017г. тръгнал пеш от гр.Ямбол за с.Тенево, заедно с друго малолетно дете. В студа и снега вървели пеш по главния път, като били забелязани от непознати хора, които ги закарали в дома на кмета на с.Тенево. През това време майката на Т. не е проявила загриженост за детето си, въпреки тридневното отсъствие от дома й. Представителят на Дирекция Социално подпомагане отдел "Закрила на детето" гр.Ямбол сочи, че по отношение на детето са полагани грижи, които не дали промяна в неговото поведение и затова е необходимо да бъде отделен от средата, в която живее и се отглежда.

С решение по възпитателно дело № 6/9.03.2017г. на МКБППМН при общинска администрация гр.Ямбол е направено предложение Районният съд да наложи на А.Т. възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.11 от закона , а именно „настаняване в СПИ”. Мотивите за това предложение са, че малолетния се води на отчет в ДПС при РУ Ямбол. За извършените от него противообществени прояви е налагана възпитателна мярки по чл.13 ал.1 т.5 от закона, но същата не е дала резултат. Липсва родителски авторитет и капацитет за справяне с поведението му. Другарката му среда го поставя в риск от извършване на противообществени прояви.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на малолетния, на майка му, на св.К и Т. и приложеното възпитателно дело описано по- горе.

При правилно установена фактическа обстановка районният съд е направил правилен извод за наличие на основания за налагане на възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.11 от закона, а именно настаняване на малолетния в СПИ.

Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.1 ЗБППМН възпитателна мярка се налага спрямо малолетни и непълнолетни, извършили противообществени прояви и непълнолетни извършили престъпления, освободени от наказателна отговорност по чл.61 от НК. В чл.49 а от ДР на ЗБППМН е дадена легална дефиниция на “противообществена проява”- деяние , което е общественоопасно и противоправно или противоречи на морала и добрите нрави. Безспорно извършеното от Т., палеж и скитничество следва да се дефинират като противообществена проява, поради което и същите са основание на малолетния да бъде наложена възпитателна мярка.

Въззивната инстанция споделя изводите на районният съд, че възпитателната мярка по чл.13 ал.1 т.11 от ЗППМН – настаняване в СПИ се явява най- подходяща, тъй като по отношение на лицето са изчерпани възможностите за въздействие, чрез по- леките възпитателни мерки предвидени в чл.13 ал.1 от т.5 на закона. Установено е, че в домашни условия липсва нужния родителски контрол и пример на правилна ценностна система, тъй като майка му очевидно не може да се справи с неговото възпитание и отглеждане. За формирането на ценностна система не може да помогне и училището, тъй като същият не посещава учебните занятия. От изложеното е видно, че опитите на институциите да интегрират малолетния в обществото, чрез въздействие на семейна и училищна среда не дават резултати. Незаинтерисоваността на майката е видна и от нейните показания. Същата сочи, че няма представа дали сина й посещава училище, а в периода в който същия е напуснал дома им е и скитал през зимата тя дори не е направила опит да го потърси.

По отношение искането на служебния защитник за настаняване на малолетния в приемно семейство съдът в това производство не е компетентен да се произнася.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно , законосъобразно и обосновано.

Водим от горното и на основание чл.24б ал.5 т.1 от ЗБППМН, Окръжен съд- Ямбол ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №117/23.03.2017г.постановено по чнд № 309/2017г.по описа на Районен съд- Ямбол.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.