Р Е Ш Е Н И Е
№____50______
16.05.2017
г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесети и шести април
две хиляди и седемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА
КОНДОВА
секретар М. Коматарова
прокурор Д. Люцканов
като разгледа докладваното от съдия П.
ВНОХД №122 по описа на съда
за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
подсъдимия А.Щ.Й. срещу Присъда №**/09.03.2017 г.,
постановена по НОХД №*** по
описа на РС - Ямбол за 2017 г., с която въззивникът е признат за виновен в
това, че на
07.07.2016 г., за времето от 19.30 ч. до 21.00 ч., в с. Маленово, обл. Ямбол, в
дом, находящ се на ул. В.К.№ 11, се съвкупил с лице от женски пол – Н.Г.Ж. ***,
като я принудил към това със сила – изблъскал я на леглото и й свалил долното
бельо, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и
на основание чл. 152, ал. 3 т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1 б. „А“ и
б. „Б“, вр. чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК и му е наложено наказание четири
години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1
от НК е зачетено времето, през което подсъдимият А.Й. е бил задържан под стража
по делото, считано от 08.07.2016 г. до привеждане на присъда в изпълнение.
Подс. А.Щ.Й. е бил признат за невиновен в това да е извършил инкриминираното
деяние и със заплашване – да е опрял нож във врата на Н.Г.Ж. ***, поради което
и на основание чл. 304 от НПК ЯРС го оправдал по това обвинение. С атакувания
съдебен акт, подсъдимия А.Щ.Й. е бил осъден да заплати на гражданския ищец Н.Г.Ж.
***, обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 8000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 07.07.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 1215.37
лв. полза на републиканския бюджет и по сметка на ОД на МВР – Ямбол, сумата от
40 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС и 320 лв. ДТ
върху уважения размер на гражданския иск. Решаващият съд е постановил вещественото
доказателство по делото – 1 брой нож с пластмасова дръжка с шарка, наподобяваща
животински рог, с дължина 12 см и с острие с дължина 17 см., да се върне на С.Д.Ж.
***.
Подсъдимият, чрез служебният си защитник
адв. Д. от ЯАК, обжалва присъдата със съображения за явна
несправедливост на наложеното наказание. Защитникът изтъква, че за да за да се
стигне до резултат от четири години лишаване от свобода, изводът на първостепенният
съда е бил, че за извършеното от подсъдимия престъпление би следвало да се
наложи наказание от шест години лишаване от свобода, и след съкратеното съдебно
следствие, проведено в районен съд, и с оглед разпоредбите на закона, това
наказание да се намали с 1/3. Т.е. окончателно наложеното наказание е четири
години лишаване от свобода. Според защитникът макар и в случая наказанието да е
определено при условията на опасен рецидив, то всички осъждания на подсъдимия касаят
извършване на кражби, но не и престъпления от вида на това, за което той е
привлечен към наказателна отговорност за настоящото производство. С оглед на
това защитникът счита, че справедливото наказание би следвало да е в по-нисък
размер и то ще изпълни генералната и специална превенция на закона. Подсъдимият
се присъединява към становището на защитника си и също моли за намаляване на
наказанието.
Прокурорът от ЯОП намира
въззивната жалба за неоснователна. Излага доводи, че производството пред
първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 27 от НПК, в рамките на
което въззивникът е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като съдът обосновано и законосъобразно е приел, че
самопризнанията му се подкрепят от останалия по делото доказателствен материал.
Прокурорът счита, че наложеното наказание в размер на четири години лишаване от
свобода, с оглед обществената опасност на деянието и тази на личността на дееца
е справедливо и пледира за потвърждаване на присъдата изцяло.
В съдебно заседание адв.
Д. ЯАК - повереник на частния обвинител и граждански ищец, изразява становище
за неоснователност на жалбата и счита постановения съдебен акт от първата инстанция за правилен
и законосъобразен.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице
имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Съдебното производство
пред РС – Ямбол е проведено при условията на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Подс. А.Щ.Й.,
в хода на допуснато съкратено съдебно следствие, е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират доказателства тях. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК,
решаващият съд е приел, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще ги ползва, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд, на
основание чл. 373, ал. 3 от НПК, правилно в мотивите е
приел за установена изложената в
обвинителния акт фактология, като следва:
Подсъдимият А.Щ.Й.
работил като пастир на крави в с. Маленово, обл. Ямбол, при свид. К.С.Д. и
живеел същото село. На 07.07.2016г., в с. Маленово, обл. Ямбол, след
приключване на работа подс. Й. и свид. Д. отишли за вземат храна за вечеря на
подсъдимия. Докато минавали по ул. Васил К., в къща под №11, двамата видели
свид. Н.Г.Ж., която била до прозореца на стаята си на втория етаж. Подсъдимият
знаел, че същата е психично болна и не излиза от дома си. След като взел
храната си и се върнал пеш по същата улица, подс. Й. решил да извърши полов акт
с Ж.. В изпълнение на така взетото решение, за времето от 19.30 ч. до 21.00 ч.,
в с. Маленово обл. Ямбол, подсъдимият отишъл до къщата, находяща се на ул. В.К.№11.
Огледал се и след като не видял хора в двора и къщата се качил на покрива на
стопанска постройка - навес, която била изградена до къщата и по него стигнал
до прозореца на стаята, в която била Н.Ж.. През прозореца успял да влезе в
посочената стая. Подс. Й. изблъскал с ръце Н.Ж., в резултат, на което същата
паднала на едно от намиращите се в стаята легла. Използвайки сила, бръкнал
против волята й под роклята й, след което свалил долното й бельо. Ж., която се
уплашила от поведението на подсъдимия, се съпротивлявала срещу действията на А.
Й., като викала и се опитвала да го отблъсне от себе си, но въпреки това А. Й.
осъществил полов акт, като проникнал с половия си член във влагалището на Н.Ж.
и започнал за извършва възвратно - постъпателни движения. След известно време
подсъдимият еякулирал във влагалището на Н.Ж.. В 21.00ч. свид. Д. Г.Ж. се
прибрала в дома си /горепосочената къща/ и се качила на втория етаж за да види
сестра си - Н.Ж.. Докато преминавала през коридора чула гласа на подс. Й. и
разбрала, че в стаята има мъж. Отворила вратата на стаята и видяла подс. Й.,
който бил със свалени надолу бельо и панталони. След като видял свид. Д. Ж.,
подсъдимият бързо вдигнал панталоните си. След това през прозореца излязъл от
стаята и през покрива на стопанската постройка слязъл в двора. Свид. Д. Ж. взела
дървена пръчка и последвала подсъдимия, като на двора го замерила с нея. Подс. Й.
излязъл от двора и побягнал. Свид. Д. Ж. се върнала при сестра си Н.Ж..
Последната била много разстроена, като дълго време треперела и плачела.
В хода на наказателното
производство на 08.07.2016г. били извършени огледи на живи лица, съответно на
подс. Й. и пострадалата Ж.. На 07.07.2016 г. свид. С.Д.Ж. /майка на
пострадалата/ предала ножа, който дъщеря й Д. Ж. твърдяла, че е използван от
подсъдимия при извършване на престъплението - 1 бр. кухненски нож с режеща част
17 см., от неръждаема стомана и дръжка 12 см., изработена от пластмаса,
гравирана на кафяви линии. На 05.08.2016 г., за времето от 10.00 ч. до 10.10
ч., бил извършен оглед на местопроизшествие - частен дом находящ се в с.
Маленово обл. Ямбол на ул. В. К. №11, за което били изготвени протокол и
фотоснимки.
Видно от заключението на
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза от д-р Т.Ч./СМЕ/, при
прегледа и освидетелстването на Н.Г.Ж. ***, било установено, че девствената й
ципа е с множествени стари дефлорационни щърбини, които били напълно
епителизирани. Лигавицата на малките срамни устни, предверието на влагалището и
стените на влагалището били зачервени, оточни и болезнени при опипване с ръка и
при туширане. При цитологично изследване на материал взет от влагалището на
освидетелстваната било установено наличие на единични сперматозоиди, някои от
които с фрагментирани опашки. Установени били данни за умерено изразен банален
възпалителен процес и олющени епителни клетки. Не били установени травматични
увреждания по тялото и в половата област. Вещото лице изразило становище, че
липсата на такива увреждания не водят до извода, че с освидетелстваната не са
извършени действия, който тя и майка й описват в предварителните си сведения.
Било напълно възможно да се осъществят такива действия спрямо освидетелстваната
без някакви следи, които да бъдат установени към момента на освидетелстването
й. Освен това зачервяването и умерено изразения болезнен оток на лигавицата на
малките срамни устни, предверието на влагалището и стените му също сочели за
извършено полово сношение с освидетелстваната.
От заключението на
изготвената по делото съдебна комплексна психиатрично-психологична експертиза /СКППЕ/
на Н.Г.Ж. ***, се установява, че Н.Ж. страда от „Умерена умствена
изостаналост“, което психично разстройство обуславя спад на интелекта и паметта
до степен да не разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи
постъпките си, както по време на деянието така и към момента на изследването й.
Психичното състояние на пострадалата определя интелектуален и паметов дефицит,
водещ до продължително разстройство на съзнанието, поради което същата била
неспособна да участва в наказателното производство като свидетел. Пострадалата
не можела пълноценно и правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото и не можела да дава достоверни показания за тях.
От заключението на
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на д-р Т.Ч./СМЕ ІІ/, при
прегледа и освидетелстването на подс. А.Щ.Й. ***, се установява, че от общото
му състояние и характеристиките на половите му органи, същият е в състояние да
получи ерекция на половия си член и да го използва съобразно възникналите у
него сексуални потребности, за да ги задоволи по един или друг начин.
Установено било наличие на суперфициални клетки от влагалищен произход по
половия член на освидетелствания, които показват, че е извършено полово
сношение, което може да е от времето на извършване на полово сношение с
пострадалата Н.Ж., за което става въпрос в предварителните сведения.
От заключението на
изготвената по делото съдебна комплексна психиатрично-психологична експертиза /СКППЕ
ІІ/ на подс. А.Щ.Й. ***, се установява, че подсъдимият по време на извършване
на деянието и към момента на изследването, е бил в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Той е в
състояние адекватно и пълноценно да участва в наказателното производство. Може
правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и да дава
достоверни обяснения за тях.
От заключението на
изготвената по делото дактилоскопна експертиза /ДЕ/, се установява, че по
предоставения за изследване обект /веществено доказателство по делото/ - 1 бр.
нож с пластмасова дръжка със шарка, наподобяваща животински рог с дължина 12 см.
и с острие с дължина 17 см. - има дактилоскопна следа. Същата била с
недостатъчен брой признаци за изследване, поради което била негодна за
идентификация.
Видно от справка за
съдимост подс. А.Й. е бил осъждан ефективно на ЛС за извършени тежки умишлени
престъпления, както следва:
- с Присъда №23/2014 г.
по НОХД №203/2014 г. на PC - Карнобат, влязла в сила от 29.06.2014 г., на
основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и
б. „Б“ от НК, на подсъдимия е определено наказание лишаване от свобода за срок
от една година и четири месеца. Деянието е извършено на 20.03.2014 г., а
наказанието изтърпяно на 20.07.2015 година;
- със Споразумение
№118/2012 г. по НОХД №432/2012 г. на PC -Карнобат, влязло в сила от 24.10.2012 г.,
на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, на подсъдимия
е определено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като деянието
е извършено от началото на м.04.2011 г. до 06.05.2011 година.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдебното следствие пред
първоинстанционният съд е проведено по реда на гл. 27 от НПК и решаващият
състав законосъобразно е приел за установена описаната фактическа обстановка,
въз основа на направените самопризнания
на подс. А.Й., дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и от доказателствата
събрани в досъдебната фаза - кредитираните показания на разпитаните по делото
свидетели, от заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебномедицински,
дактилоскопна и съдебнопсихиатрично-психологични експертизи, от протокола в ДП,
както и от всички приобщени по делото писмени и веществени доказателства.
Тук следва да се
отбележи, че цялостното признаване на фактите, изложени в ОА обуславя
ограничения в пределите на инстанционния контрол,
при който следва да провери дали процесуалната дейност на първостепенния съд е
осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство,
законосъобразността на доказателствената му
преценка, както и спазен ли е редът за допускане и провеждане на съкратено
съдебно следствие и изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение
на лимитираните правни предписвания, въззивната инстанция не разполага с
процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка,
различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения,
несъвместими с признатите факти. При извършения въззивен контрол ЯОС намира, че внесеният в ЯРС обвинителен
акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, като в неговата обстоятелствена част са
посочени всички релевантни към установяването на обективната и субективна
страна на престъплението, предмет на обвинението. Налице е и ясно и
недвусмислено изявление на подс. А.Й., че признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти, поради което е налице първата от изискуемите от
закона предпоставки за законосъобразното провеждане на съкратено съдебно
следствие. Първоинстанционният съд, така както го задължава императивната норма на чл.
372, ал. 4 от НПК, е извършил и проверка
дали направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните по делото
доказателства и като е констатирал, че това е така, е обявил с определение, че
при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния.
При така направената
положителна преценка за надлежно проведено от първата инстанция съкратено съдебно
следствие, настоящата инстанция, след самостоятелна преценка на събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, възприе изцяло фактическата
обстановка, посочена в мотивите на атакуваната присъда, като прецени, че всички доказателства по безспорен
начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението и напълно подкрепят направените от подс. А.Щ.Й. самопризнания.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
правилно възприета фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани
правни изводи, че и
от обективна и от субективна страна подс. А.Щ.Й. е осъществил състава на
престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„А” и б. „Б” от НК, като на 07.07.2016 г., за времето от 19.30 ч. до 21.00 ч.,
в с. Маленово, обл. Ямбол, в дом, находящ се на ул. В.К.№11, се съвкупил с лице
от женски пол - Н.Г.Ж. ***, като я принудил към това със сила - изблъскал я на
леглото и й свалил долното бельо, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив.
От обективна страна
Изнасилването е престъплението
против половата неприкосновеност на личността, с което се накърнява нейния
свободен избор на полов партньор. Това престъпление е двуактно и се
осъществява, като субекта принуждава пострадалата към съвкупление, със сила или
заплашване. В конкретния случай, по делото е
безспорно установено, че подс. А.Щ.Й. е осъществил и двата акта от
изпълнителното деяние на престъплението по отношение на пострадалата Н.Г.Ж. - употребил
сила като я изблъскал на леглото и й свалил долното бельо и се съвкупил с нея пострадалата
Н.Г.Ж.. Половото сношение е било извършено противно на волята на пострадалата, като
употребата сила е част от изпълнителното деяние и е насочена към постигане на
целта – престъпно съвкупление макар пострадалата, с думи и действия изрично и недвусмислено
показала на подсъдимия, че не желае да осъществи полов акт с него - викала и се
опитвала да го отблъсне. Въпреки ясно изразеното несъгласие на пострадалата за
полов акт с подсъдимия, той се съвкупили с нея - настъпил престъпният резултат,
а именно насилственото извършване на половия акт между дееца и пострадалата, чрез
проникването на половия орган на подсъдимия в този на пострадалата. Както ЯРС е
отбелязал, това е безспорно установена по делото - факт е че във влагалището на
Н.Г.Ж. са намерени сперматозоиди от подсъдимия, а по неговия полов член са били
налични суперфициални клетки от влагалищен произход. Употребената сила от
подсъдимия се изразява в конкретни физически действия - изблъскал на леглото
жертвата и й свалил долното бельо, против волята на пострадалата. Упражнената
принуда не е била самоцелна, а във функционална връзка с втория акт на
изпълнителното деяние, тъй като е целяла да сломи съпротивата на пострадалата,
за да се извърши сношението. Правилно ЯРС е посочил, че пострадалата не е оказала
адекватна съпротива при осъществяване на половия акт с подсъдимия, т.к. била
уплашена и сломена психически от упражнената и физическа принуда.
Законосъобразно също така,
решаващият съд е преценил, че процесното деяние е извършено в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. „А“ и б. „Б“ вр. чл. 30 от НК,
тъй като подс. А.Й., преди процесното деяние, е бил осъждан ефективно на
лишаване от свобода за извършени тежки умишлени престъпления и не е изтекъл
срока по чл. 30 НК: с Присъда №23/2014 г. по НОХД №203/2014 г. на PC -
Карнобат, влязла в сила от 29.06.2014 г., на основание чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца (изтърпяно на
20.07.2015 г.) и със Споразумение №118/2012 г. по НОХД №432/2012 г. на PC -
Карнобат, влязло в сила от 24.10.2012 г., на основание чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, му е определено наказание лишаване от свобода
за срок от три месеца.
От субективна страна
Процесното деяние е осъществено от
подс. А.Щ.Й. умишлено, при форма на
вината - пряк умисъл. Подсъдимият логично е съзнавал противоправния характер на
извършеното, предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните му
последици. Напълно е съзнавал факта, че пострадалата Н.Г.Ж. не е
съгласна да се съвкупи с него, разбирал е принудителния характер на употребеното
насилие и чрез него е целел да сломи съпротивата й и да осъществи с нея полов
акт, въпреки волята й. Това негово знание не само, че
не му е оказало възпиращо въздействие – той съзнавал, че извършва
изнасилване на пострадалата и е искал точно това. Дееца е разбирал свойството и
значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си и е съзнавал, че с
упражнената сила сломява съпротива на жертвата която не е съгласна да участва в
половото сношение. Ето защо, в случая, при
кумулативното съчетаване на всички обстоятелства, в тяхната необходима
обективна връзка, решаващият съд е направил извод, че подсъдимият е бил
напълно наясно с предвидимите и логично следващи общественоопасни последици от
деянието си и психичното му отношение към конкретното престъпление изнасилване,
съответства на формата на вина по чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият А.Щ.Й. е съзнавал и факта, че
върши деянието в условията на „опасен рецидив” - след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление извършено като пълнолетен, на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК –
по чл. 29, ал. 1 б. „А” от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер извършени като
пълнолетен, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл. 66 НК – по чл. 29, ал. 1 б. „Б” от НК и преди да са изтекли 5 години по
смисъла на чл. 30 НК.
Ето защо ЯОС счита, че законосъобразно
първостепенният съд е признал подс. Й. за виновен в това да е извършил
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„А“ и б. „Б“ от НК.
ЯОС се присъединява към
умозаключението на решаващият състав, че причини за осъществяване на деянието е
незачитане на установения в страната правов ред от страна на подсъдимия Й.,
ниската му правна култура, незачитането на половата неприкосновеност и
достойнство на личността и изградените му престъпни навици.
Макар и присъдата, да не е
атакувана от прокурора и/или частния обвинител в оправдателната й част, за
изчерпателност ЯОС ще посочи, че правилно контролирания съд е признал подс. Й.
за невиновен в това да е извършил инкриминираното деяние и със заплашване – да
е опрял нож във врата на Н.Ж., поради което и на основание чл. 304 от НПК го
оправдал по предявеното обвинение в тази му част. Решаващият съд е изложил
убедителни аргументи в тази насока и настоящият състав ги споделя изцяло.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Основното възражение
и оплакване от страна на подсъдимия и защитника му, е за явна несправедливост
на наложеното наказание, в посока на прекомерно завишаване. ЯОС
намира възражението за неоснователно и счита, че решаващия съд при определяне на конкретното е
съобразил най-напред предвиденото в особената час на НК наказание за този
вид престъпления (от три до петнадесет години лишаване от свобода), както и разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 от НПК, според която при съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, наказанието се определя съобразно правилата
на чл. 58а от НК. При анализ на всички обстоятелства относими към
индивидуализация на наказанието, въззивната инстанция не установи
неотчетени от контролирания съд смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
които да доведат до облекчаване положението на подсъдимия. ЯРС е съобразил оказаното
съдействие от дееца за изясняване на обективната истина в досъдебната и съдебна
фаза на процеса и неговото семейно и социално положение, поради което, при превес
на смекчаващите отговорността му обстоятелства, е наложил на подс. Й. наказание
при условията на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК - 6 шест години лишаване от
свобода, което наказание е намалил с 1/3 на 4 години лишаване от свобода.
Изтъкнатото от защитника обстоятелство, че предишните осъждания на подсъдимия
са за извършени кражби, а не за престъпления от вида на процесното, не може да
повлияе в посока смекчаване на наказанието, тъй като престъплението и извършено
в условията на н.нар. „общ рецидив”, при който е без значение дали дееца да е
бил осъждан за същото такова деяние. Единствено допълнително може да се отчете
изказаното в съдебно заседание от подс. Й. съжаление за извършеното, но ЯОС
счита, че това не може да доведе до редуциране на срока на достатъчно ниското
наказание, наложеното от първата инстанция на подсъдимия - лице с висока степен
на обществена опасност, с трайно установени престъпни навици, проявил упорита
престъпна воля и грубото незачитане на честта и достойнството на едно младо
момиче, при осъществяване на деянието. Ето защо настоящият състав не
намира основания за намаляване на наказанието и счита, че определеното от ЯРС наказание
в най-пълна степен ще въздейства за поправяне и превъзпитание на подсъдимия,
както и за постигане целите на генералната превенция по чл. 36 НК.
Правилно ЯРС е преценил, че
института на условното осъждане по чл. 66 от НК е неприложим в конкретния
случай, както и че на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, подсъдимия,
за когото не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на наложено ефективно
наказание лишаване от свобода (по НОХД №203/2014 г. на PC - Карнобат е изтърпяно
на 20.07.2015 г.), следва да търпи наложеното наказание при първоначален „строг”
режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1
от НК, законосъобразно решаващият съд е зачел времето, през което подсъдимият е
бил задържан под стража по настоящото дело, считано от 08.07.2016 г. до
привеждане на присъдата в изпълнение.
Правилно, районния съдът се е
произнесъл и по чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, като е постановил вещественото
доказателство по делото – 1 бр. нож с пластмасова дръжка със шарка,
наподобяваща животински рог, с дължина 12 см.
и с острие с дължина 17 см. – да се върне на собственика С.Д.Ж. ***.
ПО ГРАЖДАСКИЯ ИСК
Основанието за ангажиране на
гражданска отговорност в адхезионния процес, са разпоредбите на чл. 45 и
следващите от ЗЗД. Правилна е преценката на ЯРС за наличието на всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане - подс. А.Щ.Й.
с деянието си противоправно и виновно е причинил неимуществени вреди
на гражданския ищец Н.Ж., изразяващи се в преживяния от жертвата ужас, душевно
страдание, болка и страх. Настоящият състав изцяло споделя доводите
на първоинстанционния, изложени както по отношение на основателността на
предявения граждански иск, така и по доказаността на същия по размер. Спазвайки
правилото на чл. 52 от ЗЗД, първоинстанционният съд правилно е
преценил, че справедливостта изисква предявения иск да бъде уважен в пълния
размер от 8 000 лв., ведно със законната лихва от дата на настъпване на
деликта - 07.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, поради
което въззивният съд не намира основания за изменение на присъдата
в гражданско-правната й част.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Законосъобразно,
на основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЯРС е осъдил подс. А.Щ.Й. да
заплати направените по делото разноски: в размер на 1215.37 лв. в
полза на републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР-Ямбол и сумата от 40
лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.
ЯРС правилно е определил и
възложил в тежест на подс.
А.Щ.Й. и държавната такса върху уважения размер на гражданския
иск - сума в размер на 320 лв. вносима в приход на Бюджета на съдебната власт
по сметка на ЯРС.
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №**09.03.2017 г.
постановена по НОХД №***/2017 г. по описа на РС – Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.